Констанс О’Баниън
Пламък (2)

2

Изведнъж се чу силно изсвирване от тръба и това сложи край на утринната тишина. Петдесет конници, яздейки в две колони, с крал Чарлз начело, се показаха откъм гората. Разноцветните знамена, които носеха, плющяха на вятъра.

Кралското знаме с лъва също беше издигнато, но не като покана за бой, а в знак на предстоящия съюз, който щяха да сключат два влиятелни рода.

Сабин стоеше като вдървена редом с майка си и баща си, нервно присвивайки ръце. Усещаше тъпа болка в сърцето си, докато гледаше как конниците приближават — тропотът на гигантските бойни коне ставаше все по-силен. Тя все още се надяваше, че лорд Блекторн не съпровожда краля и че сватбата няма да се състои.

Когато процесията от конници наближи съвсем, тя забеляза киселото изражение на баща си. За него беше трудно да се подчини на краля, след като така неотстъпно му се беше противопоставял през целия си живот. Какъв ли ще бъде този брак, ако и Гарет Блекторн изпитваше същите чувства, чудеше се Сабин.

Кралят слезе от коня и Сабин след подсказване от страна на майка си направи реверанс. Баща й само сведе леко глава. Даже и да беше забелязал, че лорд Уудбридж не се беше отнесъл към него с нужното уважение, кралят не го показа, нито отбеляза по някакъв начин.

Сабин не очакваше кралят да е толкова строен и елегантен. Мустаците и брадата му стояха чудесно, беше добре сложен, изглеждаше прекрасно така, както се беше изправил пред баща й.

Негово величество заекваше и затова говореше бавно, за да предотврати недостатъкът му да се прояви точно сега.

— Лорд Уудбридж, този ден е наистина велик ден за всички нас. Време е да сведем оръжието на недоверието и да издигнем знамето на единството.

Едва въздържайки се да прояви истинските си чувства, лорд Уудбридж се извърна към майката на Сабин.

— Ваше величество, позволете ми да ви представя моята съпруга, лейди Уудбридж, и разбира се моята дъщеря, лейди Сабин.

— Синът ви не присъства ли? — попита кралят.

— Бихте ли извинили лорд Ричард, ваше величество? — каза бащата на Сабин. — Бидейки само на три години, по това време той обикновено спи, а и едва ли съзнава значимостта на този ден.

— Едва ли, едва ли.

Кралят размени традиционните любезности с майката на Сабин.

— Милейди, вие сте от Франция, също както и кралицата. Съпругата ми отдавна изявява желание да й се представите. Надявам се това да стане възможно в най-близко бъдеще.

— Ще бъда особено щастлива да се представя на нейно величество, сир. Още повече, след като и тя произхожда от страната, в която съм родена.

На лицето на краля се появи сериозно изражение.

— В такъв случай в най-скоро време ще ви уредим аудиенция.

След като се изправи пред Сабин, кралят взе ръката й в своите, а на устните му се появи искрена усмивка.

— Трудно е човек да повярва, че съдбите на толкова много хора тегнат над тези толкова крехки рамене.

Устните на Сабин трепнаха в опит за усмивка, но вместо това от тях се отрони въздишка. Тя нервно пристъпи назад и кралят веднага забеляза накуцването й. За нейна изненада в погледа му се появи мекота и разбиране.

— Лейди Сабин, знаете ли, че от рождението си до седемнадесетата си година не можех да ходя поради болест?

Очите й се разшириха от изненада.

— Не, ваше величество, не знаех това. Толкова съжалявам.

Той вдигна ръката й към устните си.

— Не съжалявайте, лейди Сабин, защото аз съм напълно възстановен. Преодолях недъга си чрез изнурителни упражнения и твърде е възможно и вие да можете да постигнете това.

Преди Сабин да може да отговори, сянка премина през лицето й и тя инстинктивно се прислони до майка си, като видя един млад благородник да слиза от коня и да приближава баща й.

В тъмните очи на непознатия се четеше дързост, докато оглеждаше семейството й. Когато погледна Сабин, в израза му нямаше нищо, освен безразличие.

За разлика от много присъстващи мъже, включително краля и баща й, той беше гладко избръснат. Облечен беше в светлокафяви панталони и кадифен жакет с подходяща за фигурата му кройка. Дългите му до над коленете ботуши бяха в същия цвят, докато шапката му беше черна със зелени пера — след като се изправи пред краля, веднага я свали.

Това можеше да бъде само лорд Блекторн. Сабин направи крачка напред, опитвайки се да го разгледа по-добре. Слънцето се отразяваше в дългата му до раменете и черна като абаносово дърво коса. Чертите му бяха много красиви, в тъмнокафявите му очи човек като че ли можеше да потъне. Беше прекалено красив, прекалено дързък. Мисълта, че ще стане негова съпруга, изплаши Сабин.

Крал Чарлз заяви властно:

— Сватбата ще се състои както е договорено.

Сабин усети паника, съзнавайки, че мигът, от който се страхуваше, настъпва. Само ако Гарет Блекторн не беше чак толкова красив — може би очакваше и тя да е красавица. Защо не беше по-обикновен?

И така, той се изправи редом с нея.

— Значи, милейди, ние с вас ще бъдем семейство.

Тя изпита страх, че ще съзре отвращение в погледа на студените кафяви очи, но тъкмо напротив — там се четеше само благосклонност, нищо друго.

— Тези сълзи са, защото се налага да ви стана съпруг ли, милейди?

Тя го погледна със сериозни очи.

— Не, ваша светлост… От съжаление, че неотдавна изгубихте баща си и вашата тъга докосна сърцето ми.

Нищо не трепна в погледа му, нито изразът на лицето му се смекчи. Той само свали ръкавица и протегна голата си ръка към нея.

— Да вървим, да приключим с това, за което сме се събрали.

Безразличието, с което каза и извърши всичко това, за малко да накара Сабин да отстъпи назад. После, съзнавайки какво се изисква от нея, тя положи ръка върху крайчеца на ръкава му и вдигна гордо глава.

— Както желаете, ваша светлост…

Едва след като я поведе, той разбра за недъга й и позабави крачка, за да не се налага тя постоянно да го догонва. Сабин потърси погледа му.

— Никой ли не ви каза, че куцам, ваша светлост?

— Никой не ми е говорил нищо за вас.

Гласът му беше лишен от емоции, така че тя не успя да разбере отношението му към недъга й.

— Не съм се родила с този недъг, но претърпях инцидент с кон и резултатът беше счупен крак. Макар за мен да се погрижи лекар, така и не успях да се възстановя напълно.

Сабин не му каза, че кракът постоянно я наболяваше и че когато се чувстваше изморена, болката ставаше нетърпима.

Кралят представи лорд Блекторн на майка й и баща й.

— Зная, че все още не сте се срещали с бъдещия си зет. Негова светлост, лорд Балмро.

Лорд Уудбридж го изгледа смаян.

— Наричате го херцог, а доколкото зная титлата е на баща му.

— Милорд, милейди — започна Гарет Блекторн и леко се поклони. — Разбирам, че това ви обърква. Семейството ми бе постигнато от трагедия и баща ми е мъртъв.

Лорд Уудбридж определено беше поразен от тази новина.

— Кога се случи това?

Младият херцог вдигна глава. Неприязънта му към бащата на Сабин ясно се четеше в погледа му, но нищо в гласа му не подсказа какво изпитва.

— Баща ми от няколко месеца не се чувстваше добре и за наше най-голямо съжаление преди три седмици почина.

— Какво нещастие — промълви лейди Уудбридж, докосвайки леко ръката на новия херцог. — Приемете най-искрените съболезнования на цялото ни семейство.

— Благодаря за вашето съчувствие, милейди. Моята майка изказва чрез мен съжаление, че няма да присъства и моли сватбата да се състои, тъй като именно това беше последното желание на баща ми.

Сабин усети, че той се е съгласил на тази женитба именно поради тази причина. Тя се вгледа в проницателните му очи — преди й се беше сторило, че вижда там само безсърдечие, но сега прочете дълбока скръб, която той се мъчеше да прикрие.

Изпълни се с такова съчувствие към Гарет Блекторн, че в очите й се появиха сълзи. Сигурно беше много трудно за него да се реши на женитба, след като баща му е починал неотдавна.

Лорд Уудбридж изглеждаше разколебан.

— С готовност бихме се съгласили да отложим сватбата, докато премине периодът на траура.

— Няма значение — отговори Гарет Блекторн и стисна устни. — Това, за което трябва да се съжалява, е положението на това дете. Тя би трябвало още да играе детските си игри, а не да бъде облечена в тази невъзможна рокля и да играе ролята на жена.

Сабин като че се вцепени.

— Скоро и това ще се промени — аз със сигурност ще порасна, ваша светлост. Но ще настъпи ли промяна в лошите ви маниери?

Устните му се изкривиха в невесела усмивка.

— Още не сме женени и вече успяхте да ме нахокате. Не виждам съпружеско щастие за нас, милейди.

Те се запътиха към долчинката, където щеше да се състои церемонията. Всички останали щяха да се разположат в началото на дъбовата горичка — сплетените клони на дърветата образуваха естествен навес. Лорд Уудбридж беше настоял фамилният свещеник, отец Сантини, да извърши брачното богослужение и кралят, макар и неохотно се бе съгласил.

Коленичила до Гарет Блекторн, с ръка в неговата, Сабин се вричаше да отдаде сърцето си и живота си под негово разпореждане — на херцог Балмро. Когато Гарет сложи пръстен на пръста й, тя се вгледа в герба на новото си семейство — представляваше дракон в полет, гравиран върху искрящ рубин. Без малко да се залее в истеричен смях, когато усети, че пръстенът всеки миг може да се изхлузи от тънкото й пръстче.

Гарет Блекторн се изправи и увлече и нея. Тя трепна от страх, когато усети устните му на бузата си в целомъдрена целувка.

— Опасявам се, че сключихте най-неизгодната сделка, малка Сабин, сега съм ваш законен съпруг.

Ръката му обхвана здраво нейната, докато той се извръщаше към лорд Уудбридж.

— Договорът, който сключихте с баща ми, милорд, е изпълнен. Делото е свършено.

Епископ Лод, кмет на Лондон, който всъщност беше организирал брачната церемония, се приближи до тях с грейнало от радост лице.

— Гощавката ще бъде в най-голямата палатка. Ще се присъединим ли към празненството, за което с такава щедрост се погрижи негово величество?

Гарет се обърна към краля.

— Смея да се надявам на разбиране от ваша страна, ваше величество, и ви моля да извините отсъствието ми от празненството. Много повече се нуждаят от мен в дома ми.

На лицето на краля се изписа явно неодобрение.

— Предпочитам да останеш, Гарет.

Сабин реши да се обади.

— Моля ви, позволете му да се оттегли, ваше величество. Трябва да е неимоверно трудно да празнуваш, след като толкова скоро си загубил баща си.

Кралят се усмихна.

— Отстъпвам пред мъдростта и съчувствието на младата ти съпруга, Гарет. Ще те извиним за отсъствието ти на празненството, макар, зная, на някои това ще им се стори необичайно.

Гарет насочи вниманието си към детето, за което току-що се беше оженил.

— Ще повървите ли с мен? Толкова много неща искам да ви кажа.

Сабин кимна и положи длан върху протегнатата му ръка. Когато се отдалечиха достатъчно от шума на веселящите се, Гарет забави крачка в старанието си да не я кара да го догонва, куцайки.

— Зная, че вие вероятно сте изплашена и даже обидена, Сабин, затова искам да ви уверя, че няма защо да се страхувате от мен. Както ви е известно, ще се приберете в дома си с родителите си и ще останете при тях, докато навършите шестнадесет години. Едва тогава ще се преместите да живеете в замъка Улфтън, като майка ми ще ви стане настойница.

— Замъка Улфтън?

— Това е моят дом.

При тези думи той се усмихна — за първи път.

— Надявам се да ви хареса там.

Тя просто кимна, съзнавайки, че няма такова голямо значение дали ще потвърди това или не. Отсега нататък този мъж имаше право да се разпорежда с нейното бъдеще.

Той прие мълчанието й за съгласие.

— Ясни ли са ви условията на брачния договор? От вас не се очаква да ми станете истинска съпруга, докато не навършите осемнадесет години.

Сабин отново кимна. Това й беше разяснено от майка й. Тя вече извръщаше поглед, когато той обхвана здраво ръката й и я привлече към себе си.

— Мило дете, надявам се да разбирате, че няма да ви притеснявам.

Изведнъж, по причини, които сама напълно не разбираше, Сабин вдигна ръце и свали една от червените рози, вплетени в косата й.

— Нека бъде за вашия баща — изрече тихо, а по бузата й се търколи една сълза и се отрони върху венчелистчетата на розата.

Над тях надвисна усещане за скорошен дъжд. Гарет пое розата и я втъкна в жакета си.

— На баща ми би се понравил този ваш жест. И преди да се видим отново, ще ви помоля да се пазите.

Сабин за миг замълча, но се реши и попита:

— Кога ще ви видя?

Той изви вежди.

— Искате да ме видите?

— За да не забравя как изглеждате.

Той се усмихна и тя усети сърцето й да учестява пулса си.

— Тогава ще ме видите скоро.

Той поднесе ръката й към устните си и целуна връхчетата на пръстите й.

— Надявам се да израснете силна и мъдра до деня, в който ще дойдете при мен, моя малка херцогиньо.

Без да добави нищо повече, той се извърна и се отдалечи.

Сабин Блекторн, херцогиня Балмро, видя съпруга си да се качва на коня, да прекосява местността и го наблюдава, докато се изгуби в далечината. Изобщо не се чувстваше като булка.

Пиршеството беше едно мъчение. Сабин седеше между краля, който беше във весело настроение, и баща си, който пък беше кисел. На няколко пъти майка й се опита да посредничи между двамата мъже, но усилията й не се увенчаха с успех.

Сабин поразрови пълната чиния с чувството, че ако поеме, макар и една хапка, ще се задави.

Вместо това тя огледа присъстващите. Някои познаваше, други никога не беше виждала — вероятно бяха приятели на съпруга й или от неговия род. Чувстваше се изтощена и единственото, което искаше, бе да си легне. Най-накрая кралят се изправи, сбогува се с всички и си тръгна. И Сабин вече можеше да се оттегли.

Лорд и лейди Уудбридж разговаряха оживено с гостите и Сабин се възползва от мига, за да напусне незабелязано палатката. Искаше колкото се може по-бързо да се освободи от бремето на тежката рокля и да си легне — кракът я болеше ужасно. Почти беше стигнала сечището, намиращо се току до палатката на майка й, когато до нея достигна ясно нечий говор.

— Гарет стана за подигравка — каза през смях един от по-младите придворни. — Представи си, да се ожени за дете и при това недъгаво. Нищо не можеш да харесаш в това момиче. Ти си братовчед на Гарет, Кортланд, какво мислиш за новата херцогиня?

— Тя му донася голяма зестра — отговори запитаният. — За такова нещо аз бих приел да се оженя и за кривогледа, и за сипаничава и при това бих се смятал за голям щастливец.

Последва злобен смях. Сабин отстъпи назад и едва не падна, натъкнала се на голям дънер от посечено дъбово дърво. Тя захлупи лице в шепи. Физическата болка, която ежедневно понасяше, не представляваше нищо в сравнение с бездната от отчаяние, в която като че попадна след чутите жестоки думи, казани така нехайно и с такъв подигравателен тон.

Изведнъж посред смеха се чу нечий ядосан глас:

— Не говорете така за това дете. Тя беше толкова изплашена и нещастна и заслужава съчувствието ви. А що се отнася до Гарет, наистина ли мислите, че се е поблазнил от зестрата й? Той само изпълни обещанието, поето от баща му пред краля.

Сабин не можеше да види какво става, но след тези думи отново се раздаде оглушителен смях.

— Значи така — извиси се гласът на мъжа, наречен Стивън. — Пиете за здравето на Гарет, а после му се присмивате. Наистина, какви приятели сте всички тук!

След това Сабин чу съвсем близо до нея да се разбива хвърлена стъклена чаша.

— Какво му става на Стивън? — попита някой. — И къде се разбърза толкова? Да не би да иска да съобщи на мащехата си, че Гарет вече е женен?

— Ами. Стивън изобщо не понася жената на баща си. А пък за Гарет — колко жени ще вият от мъка тази вечер, като разберат, че вече е женен!

Кортланд Блекторн нададе злобно глас:

— Мислиш ли, че малката знае за мащехата на Стивън — че е любовница на Гарет и че всъщност той обича нея?

— По-добре попитай какво ще каже лейди Мередит за малката. Туй дете по-добре да разбере, че ще трябва да се пази от нея все едно от котка — да не издере очите му.

— Много жалко ще бъде — изсмя се Кортланд Блекторн.

Макар Сабин никога да не беше се срещала с братовчеда на Гарет, по тона му можеше да разбере, че той никак не обича съпруга й. Беше сигурна и че Гарет му се отвръща със същата монета.

— Ела, Кортланд — някой друг се опитваше като че ли да го придума, — не бъди чак толкова суров към бедната Евгения. Лорд Мередит е стар и болен, някои казват, че няма да преживее лятото. Чух лейди Мередит да казва, че се вижда като съпруга на Гарет. Много й се искало някой ден да стане херцогиня.

— По-голяма е вероятността да си остане любовница на Гарет. Съпругата е необходима само, за да роди синове, докато любовницата е създадена за радост и удоволствие — обади се друг.

Този път смехът им като че се заби като стрела в сърцето на Сабин. Прииска й се да се махне веднага от това място, но се страхуваше, че ще я забележат и не помръдваше.

— Ако си говорим истината, момичето на Гарет ми изглежда доста болнаво. Може и да не преживее лорд Мередит — каза Кортланд. — Така че братовчед ми ще бъде свободен да си избере, която си иска за съпруга. Изглежда винаги е бил любимец на съдбата, чумата да го тръшне дано.

Сабин смаяна закри уста с ръка, пожелавайки си вече да е мъртва. Мъжът, на когото се беше врекла пред Бог да обича и да уважава, нито я уважаваше, нито я обичаше. Обичаше друга, която се казваше лейди Мередит.