Констанс О’Баниън
Пламък (34)

9

За Адриен беше много трудно да се раздели с внучетата си. Тя поддържа известно време всяко от тях, целуна ги нежно и ги подаде на дойката. После целуна и Гарет по бузата.

— Пази се и се грижи за това чудесно семейство.

Той се усмихна.

— Обещавам, майко.

След това Адриен се извърна към снаха си.

— Ще ми липсваш, Сабин. Стана ми много скъпа.

Сабин се опитваше да прикрие тъгата си.

— Ти също ще ми липсваш, Адриен. Надявам се да прекараш чудесно във Флоренция, но се връщай по-скоро при нас.

Адриен направи крачка към Сабин и й прошепна:

— Отпускам ви като срок до лятото да оправите нещата помежду си с Гарет — това мога да ти обещая. Толкова се привързах към внучетата и се опасявам, че даже станах досадна.

Сабин я целуна по бузата.

— Никога не бих ви възприела така.

Адриен Блекторн се качи в каляската и замаха на сбогуване.

— Майка ти наистина много ще ми липсва, Гарет. Изключителна жена е.

Той беше подал пръст на дъщеря си и се смееше, че детето го беше сграбчило здраво в ръчичката си.

— Точно такава е. Както всички жени в живота ми.

— Мисля, че трябва веднага да отнесем децата в стаята им, след като баба им вече си тръгна. Мисля да пояздя малко. Не съм яздила, откакто родих.

Гарет вдигна поглед.

— Нека капитан Баркли дойде с теб.

Сабин изчака дойките да се отдалечат с децата, преди да заговори отново с Гарет.

— Нямам нужда от придружител — каза тя надуто. — Да не се страхуваш, че ще избягам?

Не му се искаше да й разказва за Евгения и затова й отговори:

— Мина ми през ум подобно нещо.

Сабин смаяна го загледа.

— Даже и да ми се иска да те напусна, не бих оставила сина си и дъщеря си.

Той стисна зъби и процеди:

— Независимо от всичко капитан Баркли ще дойде о теб.

Обзе я гняв, но не каза нищо. Вдигна гордо глава и се запъти към конюшнята, мислейки си, че на Гарет все още му се иска да я накаже. Никога не й беше позволявал да язди сама. Наистина ли беше толкова разтревожен, че тя ще го напусне?

Гарет я сподири с поглед, след това влезе в замъка и се запъти към детската. Дойката му се усмихна.

— Нейно малко благородие не иска да заспи, ваша светлост.

Той се вгледа в здравото розовобузо дете.

— По всичко изглежда, така е.

— Много красиви бебета са, ваша светлост.

Тя му подаде детето, той за миг се поколеба, но пое дъщеря си. Сведе глава и се усмихна на мъничето, загукало в прегръдката му.

— Мисля, че вече ме познава.

— Разбира се, че ви познава, ваша светлост. Ако ми позволите да ви кажа, но вашата дъщеря не се храни както се очаква от една дама, а яде повече и от брат си.

Гарет се засмя на малкото си ангелче. За първи път и тя му се усмихна, сърцето му се изпълни с любов и за миг му се стори като че не може да си поеме дъх от вълнение.

В този миг синът му се разрева. Гарет подаде дъщеря си на дойката и взе момчето. Докато държеше дъщеря си, в очите му имаше нежност, но когато пое сина си, на лицето му се изписа гордост.

— Помисли си, че прекалено сме се занимавали само със сестра ти и реши да ни привлечеш вниманието, така ли, синко?

Мъничкият лорд Блекторн спря да плаче при звука на този плътен глас и се загледа право в очите на баща си. За миг само на Гарет му се стори, че го гледа Сабин, макар ако някой го попиташе защо — нямаше да може да му обясни.

— Изглежда с всеки изминал ден стават все по-наблюдателни.

Дойката се засмя.

— Доста са наблюдателни, а се родиха едва преди осем седмици, ваша светлост.

Той внимателно положи сина си обратно в люлката, после дълго наблюдава всяко дете поотделно, преди да напусне детските покои.

И дойките, и слугите знаеха за честите му посещения при децата. Поради някаква причина обаче той избягваше да влиза там в присъствието на херцогинята.

 

 

Една след друга светкавици озаряваха нощното небе, а трясъкът им като че люлееше всичко наоколо. Сабин се мяташе в леглото си — явно сънуваше кошмар. Отново преживяваше онази нощ в замъка Уудбридж. Бягаше ли, бягаше, мъчейки се да предпази Ричард от смъртта.

— Не — изстена тя, — не, Тея!

Внезапно се изправи, сърцето й лудо блъскаше, а нощницата й беше цялата мокра от пот. Тя си пое няколко пъти дълбоко дъх, за да се успокои, опитвайки се да отхвърли и най-малкия спомен от кошмарния сън.

Изведнъж изтрещя гръм и светкавица раздра небето на две. Без да размисли, Сабин скочи от леглото и се втурна към единствения, към когото можеше да се обърне за помощ — Гарет. Тя нахлу в спалнята му и видя, че той седи на стола и преглежда някакви документи.

Щом видя израза на лицето й, Гарет веднага се изправи.

— Сабин?

— Аз… бурята… аз…

Той протегна ръце и тя се хвърли в обятията му. Той я обгърна с ръце в нежна прегръдка — защита срещу всичко, което би могло да й навреди.

Усети треперенето й и уплахата й.

— Лош сън ли си имала?

Тя само кимна.

— Не бих допуснал нищо, реално или въображаемо, да те нарани.

Тя отпусна глава на гърдите му и почувствала равномерния пулс на сърцето му се поуспокои. Вдигна глава и го погледна право в очите.

— Малко ме е срам. Беше… почувствах се като през онази нощ в Уудбридж.

Той я вдигна, понесе я към леглото си, внимателно я настани там и я зави. Приседна на крайчеца му и задържа ръката й в своите.

— Няма защо да се срамуваш, Сабин. Имаш смелост колкото десетина мъже, взети заедно — каза той и побутна леко една къдрица, закрила окото й. — Радвам се, че си пожелала да дойдеш при мен.

Тя с мъка преглътна, пое си дълбоко дъх — за него беше явно, че все още не се е освободила от преживяния ужас.

— Искаш ли да спиш при мен? — попита я той.

Тя кимна.

Той дръпна завесите, за да закрие гледката, после изгаси свещите, легна при нея и я взе в прегръдките си.

— Искаш ли да поговорим за онази нощ? Никога не сме говорили за това, нали?

— Често ми се присънва. Все едно преживявам отново онзи ужас.

Той я притисна към себе си.

— Прекарала си нощта в буйните води на реката, кракът ти е бил счупен, но си успяла да опазиш брат си от потъване. Не познавам по-смела жена от теб, Сабин.

Неговата похвала като че я стопли.

— Не бях смела — бях изплашена.

Гарет докосна с устни мястото под ухото, където се долавяше пулсът й.

— Ти също така не избяга и от мен, макар да ме смяташе за отговорен за трагедията.

— Аз… вече зная истината. Понякога обаче отново ме обзема страх, Гарет, знаейки, че някъде ме дебне непознат враг.

Той вложи много предпазливост в следващите си думи.

— Какво имаш предвид — какъв враг?

— Жената, която и да е тя, която е искала да съм мъртва. Опитах се да си кажа, че е била плод на замъгленото съзнание на Тея.

Прегръдката му стана още по-силна.

— Не мисли за това сега.

Той се опитваше да не се поддава на съблазънта да я има тази нощ. Сабин се нуждаеше от разбиране, а не от необуздана страст.

— Нека поговорим за нещо хубаво, Сабин.

Тя обърна лице към неговото и макар да беше тъмно, съзря очертанията му. Да му кажеше ли какво я вълнуваше от раждането на децата? Нямаше да има по-добър миг от сега, когато той се беше показал толкова мил и разбиращ?

— Гарет, бих искала децата ни да бъдат кръстени от отец Сантини колкото е възможно по-скоро.

Тя усети как той се стяга.

— Децата ми няма да станат католици, Сабин. Разликата в религиите ни чертае нова пропаст между нас, нали? Но сега става дума за нашите деца.

Трябваше да го накара да разбере колко дълбоко вярва в тайнството на кръщенето.

— Умолявам те, Гарет, позволи ми да ги покръстя и повече никога не ще те безпокоя по религиозни въпроси. Няма да намеря покой от страх, че душите на децата ми могат да бъдат загубени за вярата. Позволи ми само това, нищо друго не ще искам от теб?

— Твърде много искаш, Сабин.

От устата й напираха да се отронят думи, изпълнени с отчаяна молба, въпреки че се опитваше да говори спокойно.

— Не можеш ли да предположиш какво изпитвам, Гарет?

Разбира се, че можеше. Пред очите му беше тя — коленичила в онази църква в Париж. В деня, когато я беше наблюдавал, без тя да го забележи, ставайки свидетел на благочестивата й набожност. Затова реши да отстъпи.

— Ще позволя кръщене само ако церемонията се извърши в замъка Улфтън.

Сабин едва повярва на ушите си, че той се съгласи толкова лесно.

— Ще изпратя вест още утре на отец Сантини. Благодаря ти, Гарет.

Той я погали по ръката.

— Да можех така лесно да задоволявам всичките ти искания, Сабин. Моля те добре да запомниш — давам съгласието си за това кръщене. Няма да допусна католически свещеник за по-дълго в Улфтън.

Сабин съзнаваше колко трудно му беше на Гарет да позволи подобна церемония, затова реши засега повече да не го притиска.

— Ще стане, както пожелаеш.

И от благодарност го целуна по бузата, после притисна лице в неговото.

Той си пое дълбоко дъх, след като я почувства толкова близо до себе си.

— Сабин, сложих те да легнеш на моето легло, само за да те накарам да се успокоиш, но ако продължаваме така, ще ми се прииска не само да те успокоя — предупреди я той.

Тя се притисна с цяло тяло към него. Той почти допря устни до нейните.

— Опитваш се да ме съблазниш или само ме измъчваш?

Той я обгърна по-здраво и силно я притисна към себе си — тя усети трепета на тялото му.

— Да не искаш да ми кажеш, че ме желаеш? — попита я той и прокара пръсти през косата й, докато с лек натиск приближаваше главата й към своята.

— Да — пошепна тя и му поднесе устните си.

— Аз те желая, ти ме желаеш — какво има зад това, сега не бих се осмелил да попитам.

От устните на Сабин се отрони само стон, когато той легна върху нея, разтвори краката й и повдигайки се, след това влезе в нея — тя усети как топлината му преля в нея.

Устните му погалиха нейните, докато тялото му увличаше нейното в люлеещ ритъм. Той прошепна няколко пъти името й, след това устните му отново потърсиха нейните и последва дълга, оставяща и двамата без дъх целувка. Тя усети, че той е твърде сдържан — вероятно се страхуваше да не я нарани.

— Гарет, аз съм напълно възстановена след раждането.

Той си пое дъх, после проникна в нея по-дълбоко и бедрата му се задвижиха в ритъм, увличащ я да му отговаря със същото темпо. Телата им се намираха в перфектна хармония, тя съзнаваше, че това, което се случваше с тях, е повече от гола страст и копнеж на телата им — това беше любов — нужда от притежание и тотално подчинение.

Гарет не съзнаваше с какво име я нарича.

— Госпожице Пламък, сега аз напълно те притежавам — така, както ти ме притежаваше в Париж. Най-накрая си изцяло моя.

Ръцете й се плъзнаха по гърба му. Тя не осъзна, че му отговори на френски:

— Да — каза тя и го погледна право в очите. — Да, твоя съм.

Възбудата владееше телата им, носени на вълните на страстта те се издигаха до висоти, достигани от малцина. Движеха се едновременно, дишаха едновременно и най-накрая постигнаха най-висшата наслада едновременно.

Той я задържа в прегръдките си, докато пулсът на сърцето му се успокои.

— Никога повече няма да спим разделени — прошепна той.

— Никога.

Той лекичко отметна полепилата се по лицето й коса и я целуна в ъгълчето на устните й.

— Ти си моя.

— Твоя съм.

Нямаше нужда от повече думи.

Гарет я притисна и нежно я залюля, докато не бе надвита от съня. Още дълго след това той я държа в прегръдките си, оставайки изумен колко лесно се беше предала в негова власт. Между тях все още съществуваше напрежение, но тази вечер тя сама бе пожелала да дойде в леглото му.

Устните му лекичко докоснаха челото й.

— Повече няма да сънуваш кошмари. Няма да допусна това да ти се случи.

Тя въздъхна в съня си и се притисна към него.

 

 

Гарет не присъства на кръщенето, но Сабин не се разочарова, защото беше уверена, че точно така ще постъпи. Малката Риан се разплака, когато отец Сантини я поля с вода, а на Тейн церемонията като че изобщо не му направи впечатление. Сабин усети облекчение — сякаш беше отхвърлила извънредно голяма тежест от плещите си. Душите на децата й вече не бяха в опасност. И всичко това дължеше на любезността на Гарет — сърцето й се изпълни с благодарност към нето.

Животът на Сабин потече в обичайното русло на домакиня, майка и съпруга. Гарет отсъстваше през по-голямата част от деня. Тя от своя страна сега се чувстваше по-уверена и пое задълженията си на господарка на замъка Улфтън. Беше много благодарна на майка си, че навремето я беше научила как се поддържа едно такова голямо домакинство. Когато се колебаеше как да постъпи, тя просто стриктно следваше съветите на майка си.

А нощем Гарет я вземаше в прегръдките си и тя с охота се отзоваваше на милувките му. Но след като задоволяха страстта си, настъпваше мълчание — тя го усещаше като стена помежду им. Напрежението се трупаше, а изглежда и двамата се чувстваха все по-неловко и все по-неспокойни заради това. Нещо скоро трябваше да се случи — и Гарет, и Сабин осъзнаваха, че дълго не ще могат да продължават по този начин.

Утрините си Сабин запълваше със задълженията по поддържане на домакинството, инспектираше кухните, подготвяше менюто за цяла седмица напред. Следобед винаги беше при децата.

Времето се беше задържало много приятно, макар пролетта все още да не беше отстъпила на лятото. Сабин седеше на пода в детската, държейки Тейн в скута си. Той й се усмихваше и гукаше и се опитваше да я дръпне за косата. А когато тя запя на френски — песничка, която майка й, й беше пяла — той закрещя от удоволствие.

Гарет застана на вратата като ням свидетел на тази семейна сцена. Сабин се оказа нещо повече, отколкото беше очаквал, че би могла да бъде една съпруга. Под нейното вещо ръководство всичко в неговия дом вървеше отлично, а тя намираше и достатъчно време за децата.

Той пристъпи напред и пое Тейн от нея.

— С всеки изминал ден става все по-голям — каза той, после кимна към Риан. — Надявам се дъщеря ни един ден да смае сина ни така, както майка им смая баща им.

Изпълненият със спокойствие поглед на Сабин срещна неговия.

— Мисля, че грешиш. Нашият син притежава завиден дух, освен това е почти толкова търпелив, колкото и баща му — позволява на сестра си да се радва на по-голямо внимание, отколкото той.

Гарет я изгледа с почуда.

— Да не би да ми правиш комплимент?

— Възхищавам се от твоята толерантност. Разбира се, има мигове, когато търпението ти е на изчерпване, но пък всеки, който би се опитал да те извади от равновесие би бил глупак.

Той се разсмя.

— Ти много пъти си ме карала да достигам тази граница, Сабин.

Тя реши да промени темата.

— Различаваш ли децата лесно — те много си приличат.

— Разбира се. Косата на Тейн е доста по-тъмна от косата на Риан и малко по-дълга. Вероятно на много хора те биха се сторили напълно еднакви, но аз виждам разлика в чертите им.

Сабин бе изненадана от вниманието му към децата.

— Моля да ме извиниш — изрече тя и се запъти към вратата. — Ще сляза долу да нагледам вечерята. Не те очаквах толкова рано.

— Имам изненада за теб — отвърна Гарет и сложи Тейн в люлката му.

— Така ли?

Докато говореше, той внимателно наблюдаваше каква ще бъде реакцията й.

— Днес пристигна куриер с вест от крал Чарлз. Той и кралица Хенриета ни идват на посещение след една седмица.

Отначало Сабин не успя да продума нищо — само втренчено го гледаше.

— Техни величества идват?

— Да. Истински щастливци сме, че ще имаме време да се подготвим. Кралят рядко праща предизвестие за пристигането си. Ще можеш ли да се справиш?

Сабин вече беше започнала да съставя наум менюто.

— С каква свита ще пристигнат и колко време ще останат?

— Ще бъдат около седемдесет души — свита и прислуга. В посланието пише, че възнамеряват да останат два дни в замъка ни. Как смяташ, ще можеш ли да поемеш ролята на домакиня на гостуване от такъв мащаб?

— Да, разбира се — отговори тя, макар да не се чувстваше толкова сигурен, колкото човек може да си помисли, съдейки по тона й. — Майка ми ме е научила какво да правя в подобна ситуация. Няма защо да се притесняваш, Гарет.

— Зная — призна той и погледът на тъмните му очи като че я погали по лицето. — Ти притежаваш огромни и разностранни способности.