Линда Хауърд
Убий и кажи (9)

Девета глава

Денят бе навъсен, сякаш се канеше да завали всеки момент, толкова горещ и задушен, че Карън се чувстваше сякаш ще започне да се топи. Цялата бе плувнала в пот. Роклята й бе тънка и с къси ръкави, но все пак бе черна и тя усещаше как платът поглъща топлината. Карън се опитваше да се концентрира върху физическото си нещастие и върху чуващите се глухо в далечината гръмотевици. Замисли се колко пищна е зеленината, вслушваше се в песента на птиците и си позволи да се подразни от това как токчетата й постоянно потъват в меката черна пръст. Никога преди не бе виждала толкова черна пръст и се възхити на наситения й цвят.

Погледна огромните дървета, цветята. Това малко селско гробище бе много по-приятно и спокойно от огромната, поддържана „градина на вечния покой“, където бе погребана Жанет. Може би трябваше да премести майка си тук, на юг, вместо Декстър в Охайо.

Стомахът й се сви. Постоянно се опитваше да не мисли за това, което става в момента, но мислите й неизбежно се връщаха към погребението. Не искаше да мисли за мъжа в ковчега. Декстър Уитлоу. Баща й. Каквито и да бяха греховете му, каквито и демони да го бяха водили по пътя му, в този момент тя си призна, че спомените й за него не бяха изцяло лоши.

Спомняше си, че понякога той сядаше на пода и си играеше на кукли с нея. Сгъваше дългите си крака и без дори да забелязва изкривената си поза, слушаше с очевиден възторг нейните сложни измислени обяснения за това какво правят в момента куклите. Обикновено те бяха болни и тя се грижеше за тях, явно от рано проявявайки интерес към лекарската професия. Два-три пъти Декстър я бе водил на разходки в гората и й бе показал как да се скрие в един храст и да стои толкова неподвижно, че дори и катеричките и птиците да забравят за присъствието й. Дали малкото весели дни можеха да надделеят над годините трудности и мъка? Дали трябваше да си спомня само тях и да забрави нощите, в които майка й тихо плачеше във възглавницата и копнееше за мъжа, който я бе напуснал?

Какъв загубен живот и за Жанет, и за Декстър. Съжалението изпълни гърдите й и почти я задуши или може би за всичко бе виновна ужасната влажност на въздуха, заради която не можеше да диша. Не би могло да е от съжаление. Защо да плаче за човек, който никога не се бе интересувал от нея, който се сещаше да се обади или да ги посети само когато той бе в затруднение? Но все пак бе запазил венчалната си халка, бе я пришил в подгъва на панталона си, за да е на сигурно място. Била е ценна за него, както бе казал детектив Частън. Дали е символизирала живота, нормалния живот, от който се бе отказал, или хората в този живот, тя вече не можеше да разбере.

Нямаше да плаче за него. Не искаше. Но ковчегът изглеждаше замъглен, думите на свещеника звучаха някак в далечината и напрежението в гърдите й ставаше все по-непоносимо.

Дърветата шумоляха и се огъваха. Изненадващо хладен порив на вятъра обгърна краката й и се спусна по врата й. Усети как потръпва от студ, но това усещане бе много освежаващо след изгарящата жега и тя въздъхна с облекчение, докато потта започна да се изпарява от тялото й. Зарадва се на тази кратка почивка от горещината, дори и когато лек дъждец последва вятъра.

Само за минути й стана от задушаващо горещо много студено, тъй като вятърът се усили и дъждът заваля проливно. Детектив Частън отвори чадър над главите им и се премести по-близо до нея, за да предпази и двама им. Карън смътно си помисли, че не знае какво би направила без помощта му през изминалите два дни. Не само й бе помогнал да се справи с всички формалности и процедури, бе се погрижил да уреди всичко необходимо, бе отстранил всички проблеми, бе я отменил за всички неприятни задължения. Дори се бе сетил да осигури цветя за ковчега и й бе помогнал да ги подредят.

Тя не можеше да си обясни защо бе направил всичко това за нея. Карън бе здравомислещ човек, но започваше да си мисли, че си е въобразила първоначалната му враждебност, защото оттогава не я бе усетила нито за миг. Може би умората и шокът я бяха накарали да халюцинира. И дори и да се бе заблудила в първото си впечатление от детектив Частън, той бе направил много повече от това, което бе негово задължение. Може би беше любезното отношение към жените, с което се славеха мъжете от Юга. Но пък той бе стигнал много по-далече от това да й отваря вратите и да става, когато тя влезеше в стаята.

Да, това беше. Мисли за детектива и за разликите между южняците и хората от Севера, мисли за всичко, само не и за това, че свещеникът те потупва по ръката и ти изказва съболезнования и че погребалният агент те изчаква да си тръгнеш, за да бъде ковчегът спуснат в гроба и гробарите да започнат да го зариват. Гробът дори бе скрит под парче зелен килим, сякаш видът му би разстроил прекалено много скърбящите.

Но тя не можеше да си тръгне. Не можеше да остави Декстър сега, не и в последните му мигове на земята. Той заслужаваше някой да остане с него, някой, чиято памет ще запази тези подробности, така че Декстър да не изчезне в небитието без следа. Каквито и да бяха греховете му, той бе неин баща и завинаги бе свързан с нея чрез гените си.

— Продължавайте — промълви тя дрезгаво. Проговори с усилие. Ръцете й се вкочаниха от студ и тя ги сви пред себе си, опитвайки се да се предпази от хапещия вятър, недоумявайки къде така внезапно бе изчезнала горещината. Дъждът затрополи по чадъра, заплиска по краката и гърба й и Карън се разтрепери.

Тя видя как погребалният агент хвърля крадешком поглед към детектив Частън, сякаш той трябваше да вземе крайното решение. Може би наистина бе така. Ако той решеше да я дръпне настрана от гроба, тя не бе сигурна дали ще има сили да протестира или да настоява да остане. Ако се опиташе да спори с него, само щеше да загуби и малкото самообладание, което й бе останало, и сигурно щеше да избухне в плач. А с плач трудно можеш да отстояваш някакви позиции.

Но той кимна леко и тя се опита да му каже с поглед колко му е благодарна не само за това решение в момента, а въобще за всичко. Погребалният агент се извърна и прошепна нещо на мъжете, които чакаха отстрани. Чу се проскърцване и ковчегът бавно се спусна в изкопания гроб.

Карън отново потръпна и установи, че не може да се спре. Дали трепереше от студ или от нерви? Не можеше да определи, но не се и интересуваше. Само знаеше, че трепери цялата и че е стиснала здраво зъби, за да потисне плача, който я давеше.

Частън мълчаливо пристъпи зад нея и застана така, че да я предпазва с тялото си от вятъра и дъжда. Тя стоеше като вцепенена, напрегната до крайност от усилието да се владее, но той пристъпи още по-близо до нея, толкова близо, че се притисна към нея и тя усети силата, твърдостта и топлината на тялото му. Той продължаваше да държи чадъра в лявата си ръка, но дясната му ръка я обгърна, притискайки я силно към гърдите му.

Този жест я порази. Освен майка й, никой никога не бе заставал между нея и света. Действието на Частън бе толкова неочаквано, интимно и… закрилящо. Точно това усещане за закрила едва не я накара да рухне.

Горещи сълзи пак замъглиха погледа й и размиха образите на мъжете, които зариваха гроба, но Карън продължаваше да чува звука на металните им лопати, които се забиваха в пръстта. Те работеха систематично въпреки проливния дъжд, сякаш това бе прекалено тържествена дейност, за да я претупват. Карън остана, докато не свършиха, и през цялото време Частън бе притиснат до гърба й, като продължи да й дава топлина и сила, за да успее да се задържи на краката си.

Карън бе свикнала да е сама. Дори като дете се бе опитвала да не тревожи майка си с проблемите си, защото винаги бе чувствала, че Жанет носи на плещите си достатъчно тежък товар. Училището за медицински сестри бе развило самостоятелността й и я бе научило да поема още по-големи отговорности. От години не бе разчитала на ничия помощ и сега бе потресена да открие, че се опира и емоционално, и физически на подкрепата на мъж, когото изобщо не бе познавала само преди два дни. Примигна няколко пъти, за да прогони сълзите си, но те продължаваха да изгарят очите й. Опита се да каже нещо, но буцата в гърлото й бе прекалено голяма и не успя да промълви нищо. Изправи се, но нещо в нея изплака от студа и от това, че вече не усещаше допира му. Тя се извърна с лице към него, но лицето му се размаза пред очите й и тя изведнъж усети, че не издържа повече.

Плачът, който излезе от гърлото й, прозвуча като вой на ранено животно. Карън не разбра дали се отпусна в ръцете му, или той се протегна и я придърпа в прегръдката си, но в следващия момент ръцете му я обгръщаха и тя бе заровила лице в рамото му. Плачеше конвулсивно, цялото й тяло се тресеше, продължаваше да се притиска към него и да забива пръсти в гърба му.

Частън пусна чадъра на земята. Наведе глава към нейната и зашепна тихо и успокоително, дори не думи, а някакви звуци, които обаче бяха достатъчни. Тя се притисна още по-силно към него и смътно се упрекна, че е толкова безпомощна в нуждата си от нечия подкрепа. Усещаше само как голямата му ръка погали врата й, как го масажира и милва с горещите си и нежни пръсти.

Болката бе повече, отколкото тя можеше да понесе. Мъката, съжалението и пронизващото чувство за самота я разкъсваха. Въпреки огорчението й, докато Декстър бе жив, все още бе съществувала възможността един ден той да разреши проблемите, които го измъчваха, да се отърве от демоните, които постоянно го дебнеха, и да реши да възстанови връзката с дъщеря си. Това вече не можеше да стане. Той бе умрял почти непознат за нея и всички възможности това да се промени бяха пропаднали. Карън тъгуваше за тези загубени възможности почти толкова, колкото и за самия Декстър — един баща, когото почти не бе познавала, но чието отсъствие бе оставило отпечатък върху живота й. Сега вече нямаше да може да му каже колко наранена се чувства и колко гневна, нямаше да може да му протегне ръка и да усети връзка с близък човек. Тя се разплака за това, за майка си и за него.

Но тази крайно силна емоция бе твърде изтощителна и Карън постепенно се успокои. Продължаваше да стои в прегръдката на Частън, заровила мокрото си лице в рамото му. Чу го как говори тихо с някого, може би с погребалния агент и след няколко минути чу отдалечаващи се стъпки. Бяха останали сами и сега тя му бе благодарна за още нещо — за чувството за усамотение, което й бе осигурил.

Дъждът бе почти спрял, превръщайки се неусетно в топъл ръмеж. Вятърът стихна и Карън вече усещаше как жегата се завръща и от земята започват да се издигат изпарения. Опряла лице в гърдите му, тя чу как бие сърцето му, усети как се надигат и спускат гърдите му, как дъхът му минава като полъх по косата й, долови мъжествения аромат на тялото му, примесен с лекия, свеж мирис на автършейфа му. Миришеше точно както трябва да мирише един мъж, помисли си тя.

Мислите й се отдалечиха. Карън се опита да се сети кога за последен път е била така близо до някой мъж, но не можа да си спомни. И други мъже я бяха прегръщали, но никой по такъв начин. Никога преди не бе приемала някой мъж да я утешава, не бе си позволявала да плаче пред приятелите си. Никога не си бе позволявала да изпитва нужда от опората им, но незнайно защо точно в този момент тя имаше нужда от опората на Частън. Имаше нужда да усеща ръцете му около себе си. Да усеща физическата сила на високото му мускулесто тяло. Да чува плътния му и кадифен глас, който й нашепва успокоително. Да знае, че точно сега, поне за няколко минути, не е сама.

Емоционалната буря я бе оставила изцедена, изтощена, странно спокойна.

— Съжалявам — каза тя глухо.

— Естествено е да се чувстваш така. — Той се отмести леко, без да я пуска от прегръдката си, и бръкна в джоба си. — Ето носна кърпа.

Карън я взе, без да вдига поглед, изтри очи и издуха носа си, после се зачуди притеснено как ще му я върне, след като си бе издухала носа. Сви кърпата в ръката си.

— Ще я изпера — измърмори.

Частън се усмихна и отново я притисна в прегръдката си. Тя пак опря глава на рамото му, въздъхна и усети, че реверът на сакото му е мокър от сълзите й. В клоните на дърветата птичките се размърдаха и запяха.

— Никога не съм го познавала — прошепна тя, чувствайки необходимост да говори. — Появяваше се в живота ни през година-две и мама започваше да се надява, че този път той ще остане. Но той пак си отиваше и тя плачеше дни наред. Мразех го заради това.

Силните му, успокояващи ръце я притиснаха още по-здраво.

— Ти искаше ли той да остане?

— Отначало. Всеки път, когато се върнеше, аз изтичвах в стаята си и се молех горещо той да не си отиде, мама да е щастлива и вече да не плаче. Но молбите ми никога не помагаха за дълго. После започнах да си наричам желания. Когато видех падаща звезда, коминочистач, четирилистна детелина. Хвърлях монети в кладенци. Не знаех нито един официално обявен кладенец, който да сбъдва желания, така че аз действах на принципа, че всеки кладенец може да свърши работа.

Той пак се засмя и Карън усети, че и тя се усмихва леко. Частън я държеше в прегръдката си и я поклащаше леко напред-назад, както се люлее бебе.

— По-добре ли си сега?

Тя кимна.

— Плачът освобождава ендорфини в тялото и автоматично подобрява настроението.

— Значи сега би трябвало да си пълна с ендорфини — закачи я той и тя се разсмя. Това я шокира и Карън се стресна. Как можеше да се смее? Та тя все още стоеше на гроба на баща си.

— Не се притеснявай от това — каза й той, разбрал и без думи внезапното стягане на тялото й. — Хората винаги се смеят на погребенията, дори най-близките на починалия. Баба ми казваше, че това е дело на ангелите, които се опитват да ни облекчат. Не е проява на неуважение, а стремеж да се преодолее болката.

Прав беше. Карън си спомни за други погребения, на които бе ходила, сподавения смях, който най-неочаквано зазвучаваше, и се почувства по-спокойна.

— Когато бях на около единайсет, се върнахме в Западна Вирджиния за погребението на дядо. Спомням си, че баба седеше на един люлеещ се стол, покрила лицето си с дантелена кърпичка, и говореше с няколко други старци за дядо. Всички се засмяха при спомена за някаква смешна случка, но се опитаха да останат сериозни. Точно тогава баба започна здраво да се люлее на стола, хвана се за корема и се разсмя толкова силно, че едва си поемаше дъх. Всички се смяха като ненормални.

— По-лесно е, като си спомняш разни весели случки. Значи ти си от Западна Вирджиния? И на мен ми се стори, че долових лек южняшки нюанс в акцента ти. — Докато говореше, той леко се отдръпна, без да я пуска от прегръдката си. Застана редом с нея, тръгна и тъй като бе обвил ръка около кръста й, тя също тръгна покорно.

Карън още не искаше да показва лицето си. Знаеше, че очите й са подути, носът — червен, а гримът — размазан. Но сега детектив Частън бе решил, че трябва да тръгват, и тя се бе съгласила. Може би той имаше работа и трябваше да се връща в Ню Орлиънс. Карън се почувства виновна, че бе обсебила времето му.

— Задържам ли те? — попита тя и пак се притесни. Той бе предложил помощта си, но може би го бе направил от любезност и не бе очаквал тя да приеме.

— Разбира се, че не. Не съм дежурен и нямам никакви уговорки.

— Може би имаш среща? — попита тя и усети как се дразни от тази възможност. Нима внезапно бе станала толкова беззащитна, че да не може да понесе да остане без подкрепата му? По-добре бързо да се вземе в ръце, защото на следващата сутрин се прибира у дома.

— Нямам никаква среща — отвърна той спокойно. — Хайде да се поразходим малко из френския квартал и после да вечеряме. Още не си видяла нищо от Ню Орлиънс, а и имаш нужда да се отпуснеш.

Тя се успокои. Частън искаше да прекара остатъка от деня и вечерта с нея. Всъщност може би не искаше, може би просто се чувстваше отговорен за нея, но тя бе прекалено благодарна за възможността да не прекара една дълга вечер сама с тъжните си мисли, че посрещна с облекчение поканата.

— Благодаря. С удоволствие.

Следобедното слънце изведнъж грейна в лицето й, въпреки че на югозапад пак се събираха черни облаци. Жегата и ослепителното слънце бяха непоносими и Карън усети как отново започва да се поти. Примигна заслепена, не прецени разстоянието до края на алеята и се закачи на един храст. Бодливите му клони се забиха в чорапогащника й.

— По дяволите! — Тя спря и погледна пораженията. Чорапогащникът се бе заплел в един от клоните и на крака й се виждаше грозна дупка, от която се пусна бримка и нагоре, и надолу по крака й. Бримка на черен чорапогащник изглежда особено грозна, помисли си тя и погледна белия си крак, който изпъкваше през дупката. Понечи да се наведе, за да се освободи от бодливия храст, но Частън вече бе коленичил и издърпа тънката материя. Точно където бе дупката, имаше малка червена следа. Той потърка с палец одраното и се изправи.

— Можеш да го свалиш, като стигнем при колата — каза той и се усмихна с бляскавите си сиви очи. — Аз ще застана от другата страна и няма да гледам. Обещавам.

Идеята да свали чорапогащника в негово присъствие, дори и скрита зад колата, й се стори прекалено дръзка и интимна. Интимна. Пак тази дума. През целия ден, всъщност още от първия ден, той сякаш я бе обгърнал с интимност, без да прави нещо сексуално. Постоянно я докосваше, поставяше ръка на гърба й, придържаше я и тя може би не би издържала това изпитание без тези постоянни докосвания, които я успокояваха, че не е сама.

Може би само тя възприемаше това като интимност. Може би мъжете от Юга по принцип се държаха по-галантно с жените. Тя не бе познавала нито един южняк досега и тъй като в Охайо такива нямаше, сега не можеше да направи сравнение. Ако детектив Марк Частън бе типичен южняк, то жените в останалата част на страната не знаеха какво изпускат.

Стигнаха до колата. Марк заобиколи от страната на шофьора и застана с гръб, както бе обещал. Слънцето печеше все по-силно и той свали сакото си, докато чакаше.

Черната му коса бе мокра от дъжда и сега блестеше. Тънката му бяла риза меко очертаваше широките му рамене. Карън го погледна и за момент остана като парализирана, без да може да откъсне поглед от него. Никога преди не бе чувствала така силно, физически осезаемо присъствието на някой мъж и сега остана почти без дъх от въздействието му върху сетивата й.

— Може ли вече да се обръщам? — попита той след минута.

— Не още — стресна се тя.

Той се подпря търпеливо на колата.

Карън погледна крака си. Скъсаният чорапогащник изглеждаше много по-зле, отколкото ако останеше с боси крака. Поне суетата, ако не друго, я подтикна да последва съвета му. Странно развеселена, Карън вдигна полата си, бързо издърпа чорапогащника, смачка го на топка и го пъхна в чантата си. За нейна изненада, веднага се почувства по-добре. Колкото и горещо да бе, сега й стана по-хладно.

Почти веднага след като бе свършила, той се обърна, заобиколи, за да й отвори вратата, и пак я докосна леко по гърба, докато я настаняваше вътре. Незнайно откъде у Карън се породи копнеж пак да бъде в прегръдката му и той да я утешава и пази. Тази слабост й бе толкова чужда, че Карън автоматично стегна рамене и се опита да се овладее. Да, беше преживяла страхотен стрес и може би в такъв случай й бе позволено да се възползва от нечия подкрепа поне за малко, но не трябваше да си позволява това да й става навик.

Той се настани зад кормилото, възнагради я с още една от своите полуусмивки — само в ъгълчетата на очите и устните му. Тези усмивки му придаваха сънен вид, сънен и още нещо, което тя не бе сигурна, че иска да определи.

— Всъщност, като се замисля, по всичко личи, че пак ще вали, така че няма да можем да се разходим — каза той. — Хайде да отидем вкъщи. Ще поседим на балкона, ще пийнем вино, ще погледаме хората. Няма смисъл да седиш сама в хотела.

Разходка и вечеря бе едно, но да отидат в неговата къща бе съвсем друго.

— Достатъчно ти се натрапих… — започна тя.

— Не спори.

— Днес е почивният ти ден и аз…

— Казах да не спориш.

Той говореше съвсем спокойно и непринудено, но това не скриваше решителността му. Той бе решил, че ще отидат в дома му, и точно това щяха да направят.

Може би защото бе полицай, помисли си Карън и облегна глава на седалката. Когато настояваше за нещо, бе свикнал волята му да се изпълнява. И лекарите се държаха така. Даже и сестрите да не бяха съгласни с някое нареждане, пак трябваше да го изпълнят. Но онова бе професионално задължение, а това тук — не. Нито пък той бе в ролята си на полицай. Можеше да му каже не. Проблемът бе, че не искаше да го направи. Искаше да седне на балкона в къщата му и да пийне вино, това изглеждаше така типично южняшко, типично за Ню Орлиънс. Искаше да се позабавлява малко. Със сигурност не искаше да остане сама в хотелската стая точно сега.

Почти не говориха по време на половинчасовото пътуване до града. Карън се чувстваше вцепенена, странно спокойна, почти унесена. Знаеше, че това състояние е последица от емоционалната буря и облекчението, че погребението е приключило — сякаш се бе справила с едно от херкулесовските изпитания и сега можеше да си почине.

Карън не разбра, че Частън живее във френския квартал, докато той не зави по „Сейнт Луи“. Дотогава просто си мислеше, че той е решил да мине напряко през центъра, въпреки че това не изглеждаше логично. Абсурдно бе да се пъхне в тесните виещи се улички на френския квартал, освен ако не отива в самия френски квартал. Той намали и натисна бутона на дистанционното, с което отваряше вратата на гаража си, и една широка синя врата започна да се вдига. Колата потегли навътре още преди вратата да се е вдигнала напълно, и Карън инстинктивно наведе глава, въпреки че разстоянието бе достатъчно да минат, без да ударят главите си във вратата. Той се засмя.

— Извинявай. Но когато си вкарвал колата в гаража толкова много пъти, няма как да не се научиш да уцелваш момента на минаване под вратата до сантиметър. — Той изгаси двигателя, слезе и заобиколи колата. Карън се почувства странно, че просто седи и чака той да й отвори вратата, но не направи нищо и продължи да чака. Само след секунди той й отвори и докато Карън слизаше, отново докосна гърба й с топлата си ръка и я насочи към стъпалата, водещи нагоре. На площадката в горния й край Частън отключи дървената врата и направи път на Карън да влезе.

Озоваха се на един широк балкон с изглед към красив вътрешен двор. Старинен каменен фонтан се издигаше в центъра на двора и около него имаше най-различни растения. Огромни папрати и високи палми сплитаха клоните си, рози и здравец и разни други цветя, които Карън не можеше да назове, изпълваха въздуха с омаен аромат. Карън със сигурност долови и мирис на жасмин, въпреки че никъде не видя ситните бели цветчета. Пристъпи очарована напред и опря ръце на парапета от ковано желязо. Прекрасно беше. Видя долу каменна пейка, скрита сред зеленината, и се зачуди дали Частън не използва градината като място, където може да избяга от напрежението и стреса на работата си.

— Красиво е. — Тя вдъхна прекрасния аромат с пълни гърди.

— Благодаря. Една от наемателките поддържа градината и аз й правя отстъпка в наема. Хубаво е да имаш вътрешен двор, но аз нямам време да се занимавам с него. Ако остане на мен, ще е само камъни и боклуци. Добре че е мисис Фокс.

— Значи Бог да я благослови мисис Фокс — промълви Карън и си помисли, че не иска да помръдне от това прекрасно място.

— Амин — отвърна той, докато отключваше една врата. Карън влезе и се почувства сякаш е оставила двайсети век зад гърба си. Тази къща бе от друга ера, от друг свят. Таваните бяха високи поне четири метра, мебелите бяха старинни, но очевидно се използваха, а не стояха като музейни експонати. Избелелият килим на пода все още бе дебел и мек. Единствената по-съвременна мебел бе един голям фотьойл, очевидно подбран според ръста на Частън.

Карън понечи да попита как успява да си позволи такава къща с една полицейска заплата, но реши, че въпросът ще прозвучи много грубо, и прехапа устни.

— Наследих къщата от баба си — обясни той, проследявайки погледа й. — На тавана е пълно с мебели, които са на поне двеста години. Дамаските са изгнили, разбира се, но се старая да поддържам дървото в добро състояние и от време на време давам по нещо за тапициране.

— Сигурно е чудесно да живееш в такава къща.

— Израснах тук и понякога възприемам всичко за даденост, но всъщност — да, чудесно е. — Той отново протегна ръка и я поведе напред. — Насам. — Преведе я през малка трапезария, кухня и оттам, пред двоен френски прозорец я изведе на друг балкон, който гледаше към улицата. — Седни — покани я. — Аз ще донеса нещо за пиене. Гладна ли си?

— Не, аз…

— Обзалагам се, че не си обядвала, нали?

— Не — призна си тя.

— Нали си сестра — упрекна я меко той. — Знаеш, че това не е полезно. Хайде, седни.

Карън седна. Той влезе вътре и тя се отпусна на възглавничката на стола от ковано желязо. Загледа се към потока от хора на улицата със странно любопитство. Чувстваше се уморена, някак изпразнена и още леко замаяна. Но усещаше, че да седи там, загледана в хората, бе единственото, което й бе по силите точно сега. Забеляза висящите саксии с папрат от двете страни на прозорците и пак се почувства като попаднала в друг свят. Горещото слънце приличаше и отново бе станало над трийсет градуса, от което влагата от дъжда се изпаряваше съвсем видимо, но на балкона бе сенчесто и жегата бе сравнително поносима. Е, един вентилатор няма да е излишен, помисли си тя и притвори очи усмихната.

Сигурно бе задрямала, защото се стресна, когато той остави един поднос на масата до нея. Бе донесъл сандвичи с шунка, чиния с курабии, две празни чаши и бутилка червено вино.

— Мъж домошар — каза тя и чу гласа си сякаш някъде отдалече.

— Не е точно така — обади се той с типичния си спокоен, чак мързелив тон и се настани на стола от другата страна на масичката. — Курабиите са от хлебарницата, а сандвичи може да прави всеки.

Карън забеляза, че се е преоблякъл; бе с избелели дънки и бос, а бялата риза, която носеше през деня, сега бе пусната свободно над дънките и горните й две-три копчета бяха разкопчани. Виждаха се широките му мускулести гърди и косъмчетата, които ги покриваха, забеляза все още сънена Карън.

Той вдигна крака на железния парапет и въздъхна с облекчение.

— Свали си обувките — предложи й.

Тя го направи, защото идеята да постои боса в тази жега й се стори много примамлива. И тя вдигна крака на парапета, след като прецени, че минувачите отдолу не биха могли да видят нищо, освен няколко сантиметра от полата й, дори и някой да погледнеше нагоре. А на улицата бе толкова оживено, че надали някой щеше да се загледа в босите й крака. Въздъхна точно като него и почувства огромно облекчение да е без горещите стегнати обувки, да може да вдигне крака и да отпусне малко напрежението в гръбнака си. Толкова рядко й се случваше да седи, че това сега си бе истински разкош.

Без да променя позата си, Марк се протегна и сръчно наля вино в чашите.

— Хапни нещо — подкани я той и изчака тя да си вземе един сандвич, преди сам лакомо да се залови с другия.

Карън дъвчеше мълчаливо, отпиваше от виното и продължаваше да гледа туристите долу. Отнякъде се дочуваше уличен оркестър, а от другаде — пиано. Приглушено се чуваха разговорите на минувачите. Карън не можеше да си представи друго място като Ню Орлиънс с неговата небрежна, екзотична, вълшебна атмосфера.

Краката им бяха подпрени едни до други на парапета и Карън се загледа в тях, поразена от разликата. Нейните бяха малки и много по-тънки, деликатно оформени и женствени. Неговите бяха големи, кокалести, леко космати, мъжествени.

— Знаеш ли — прошепна тя отнесено — защо мъжките крака са толкова различни от женските?

Той протегна левия си крак до нейния десен и ги огледа. Наклони глава настрани и отвърна:

— Заради лакираните нокти.

Ако бе по-наблизо, тя сигурно щеше да го сръга с лакът.

— Нееее. Защото мъжете са търчали прекалено много боси, докато са преследвали антилопи и мамути.

Той се засмя с пълно гърло и Карън усети как плътният звънлив мъжки глас я обгръща и по гърба й полазиха иглички.

— Значи женските крака са останали малки и фини, защото по цял ден са се мотаели и са ходели за малини и къпини.

— И са носели децата със себе си. — Пак искаше да чуе смеха му и пак потръпна от въздействието му.

Той се намести по-удобно на стола си.

— Е, не е било лесно да се преследват мамути, като носиш лък и стрели на гърба си.

— Пак извинения. Всичко, само да не се гледат децата.

Виното беше много хубаво. Карън по принцип не обичаше червено вино, но това бе меко и ароматно. Допи чашата си и я остави на масата, въздишайки от удоволствие.

Пак помълчаха известно време. Някак си жегата правеше разговорите излишни. Изведнъж се чу тътенът на гръмотевица, която известяваше, че пак ще завали, и тъмните облаци започнаха да се скупчват бързо на небето, скривайки залязващото слънце. Марк внесе подноса вътре, но остави курабиите на масата. Върна се след няколко минути. Отвътре зазвуча музика, някакъв бавен инструментал. Карън притвори очи, всяко друго действие би й коствало усилия.

— Още вино?

— Ммм, да.

— Тогава хапни една курабия.

— Само заповядваш. — Но тя се усмихна, взе една курабия и отхапа малко от нея. Устата й се изпълни със силния аромат на подправките.

— О, много е хубава — промълви. — Какво представлява?

— Бял шоколад, орехи и разни други неща. Тези са любимите ми. — Той изяде една с апетит, после още една.

Каква странна смесица е той, помисли си тя развеселена. В някои отношения почти човек от миналото и съвсем типичен съвременен американец — в други. Би се чувствал чудесно изтегнат на фотьойла в прекрасната старинна стая да гледа бейзбол, облечен с дънки и фланелка. А освен всичко бе и полицай, което още повече усложняваше картинката. Какви ли други качества биха излезли наяве, ако човек го познаваше по-дълго? Всъщност няма значение, осъзна тя. Нямаше вероятност да разбере, защото заминаваше на следващата сутрин. Усети странно свиване в стомаха си.

Довършиха чинията с курабиите и допиха вторите си чаши вино. Отново се чу гръмотевица, този път по-близо. Дъждът рукна изведнъж и туристите се разбягаха, търсейки подслон. Само след минути улицата бе празна, а дъждът продължаваше да се усилва, от което почти напълно се стъмни.

Карън усещаше хладината, но виното я бе стоплило приятно. Сега се чуваха протяжните звуци на един-единствен саксофон и чистите му тонове сякаш докосваха душата й.

— Хайде да потанцуваме — промълви той, изправи се и й протегна ръка.

Карън стана и мълчаливо се отпусна в ръцете му, затвори очи и опря глава на рамото му. Не можеше да има нищо по-прекрасно, помисли си тя, от това да танцуват боси на един балкон в Ню Орлиънс, докато дъждът се лее и здрачът постепенно ги обгръща. Той бе толкова прекрасно топъл, че й се искаше да се потопи в него, и усети как инстинктивно се притиска към тялото му. Веднага се отдръпна, но той я спря, поставяйки ръката си в основата на кръста й, и я придърпа още по-силно към себе си.

— Няма нищо. Просто се облегни на мен. — Едва прошепна думите, сякаш не искаше нищо да попречи на магията на момента.

Тя отново се отпусна, с такава готовност, че някъде в дъното на мозъка й проблесна чувство за вина. Така безсрамно се възползваше от него, използваше го за утеха, за подкрепа… за удоволствие. Да, това бе истинско удоволствие: силата на ръцете, които я прегръщаха, твърдите му гърди и корем, които докосваха гърдите й и корема й. Сякаш двамата се носеха по хипнотичната вълна на саксофона. Бедрата му се притискаха към нейните и от време на време тя усещаше издутината на слабините му, въпреки че той сякаш внимаваше да не я докосва — пак идеалните му маниери. Усети, че очаква почти без дъх следващото случайно докосване, искаше й се да се притисне към него силно, да почувства тази издутина, която завладяваше мислите й.

Сърцето й биеше бавно. Вече не й бе студено, чувстваше се стоплена и омекнала, сякаш нямаше никакви кости.

Наклони главата й назад с уверена ръка, Карън видя чувствената извивка на устните му и в следващия момент той вече я целуваше, но дори и това не я изненада. Затвори очи и усети меките му устни. Прииска й се да усети езика му, вкуса му, но и така целувките му я замайваха и й харесваха повече от целувките на всеки друг мъж. Тя се отдаде напълно на усещането за тези леки гальовни целувки и се притисна още по-силно към него.

Ръката му се отдели от тялото й и тя едва не изстена в протест, но чу щракването на дръжката на вратата и осъзна, че той я води вътре. Там бе съвсем тъмно, не светеше никаква лампа. Карън продължи да стои със затворени очи и въздъхна от удоволствие, когато той продължи да я целува. Тя усети, че е увиснала на врата му, без той да я придържа. Гърдите й бяха напрегнати, слабините й пулсираха, чувстваше се хубаво, много повече от хубаво. Искаше да усети езика му, искаше го толкова много, че се надигна на пръсти и сама разтвори устните му с езика си. Притисна гърдите си към него и усети как зърната им се напрягат от удоволствие.

Той изстена гърлено и пое инициативата. Този път удоволствието я прониза толкова остро, че Карън също изстена на глас. Да. Имаше чудесен вкус, на вино и курабийки и на самия себе си. Езикът му се впускаше уверено и дълбоко, галеше нейния, танцуваше с него, дразнеше го нежно. Карън никога не бе осъзнавала, че целувките могат да са така нежни, така пълноценни и различни.

Той издърпа полата й нагоре до кръста и пъхна ръце в бикините й, за да докосне голата й кожа. Горещите му ръце се вкопчиха в хладната плът и това усещане я накара да се извие напред и да притисне ханш към слабините му. Гърдите й пулсираха, бедрата и се залюляха и потърсиха твърдината на пениса му. Чувстваше, че й е ужасно топло, сякаш я тресеше и дрехите я задушаваха.

Той спря за момент и издърпа бикините й надолу. Карън измъкна крака от тях, без да се замисля.

— Отвори очи.

Тя го направи и се взря в него в полумрака на стаята. Всъщност изобщо не бяха в кухнята, осъзна изненадана тя. Докато бяха танцували, той я бе превел до спалнята си. Усети, че коленете й допират леглото, и тя се отпусна в силните и уверени ръце на Марк, които я положиха на леглото. Едва бе усетила хладината на чаршафите върху голата си кожа и той се отпусна отгоре й, разделяйки бедрата й, докато разкопчаваше дънките си.

Карън дишаше дълбоко, притворила очи, и го наблюдаваше изпод спуснатите си мигли. Все още се чувстваше замаяна, сякаш нищо от това не се случваше в действителност, но продължаваше да изпитва изгарящо желание. Никога не бе копняла за някой мъж така, както сега желаеше Марк. Силата на това желание я изненада и тя не бе сигурна как се е стигнало до това положение, да лежи в легло с мъж, когото почти не познава, с вдигната до кръста пола и свалени бикини.

Първото докосване на пениса му почти я стресна. Отвори широко очи и заби пръсти в рамото му. Той задържа погледа й, притисна я към леглото и влезе в нея с един уверен силен тласък. Тялото й се изви от това неочаквано силно усещане — пенисът му бе гладък, твърд и достигаше невероятно дълбоко.

Очите му не се отделяха от нейните, прегръщаше я силно и продължаваше със силните си тласъци. Карън не успя да преглътне вика от удоволствието, граничещо с мъчение. Сърцето й се блъскаше яростно в гърдите, сякаш я разкъсваше някаква вътрешна сила, която не можеше да понесе. Марк й зашепна нежно думи, които тя почти не долавяше, но които й въздействаха с тона и звученето си.

— Моля те — чу се да казва тя, молейки за облекчение.

Той я разбра и продължи със силните и дълбоки тласъци, докато не я доведе до кулминация. Водеше я през вълните от интензивни усещания, разтваряше широко бедрата й, така че тя не можеше да се защити, нито контролира. Не спря и когато тялото й се разтърси от удовлетворението — но и тя не искаше той да спре. Искаше само него, искаше тялото му, станало едно с нейното. Когато спазмите от удоволствие започнаха да стихват, тя продължи да лежи изтощена и замаяна. Силното му тяло се напрегна, той също достигна върха и Карън усети как плътта й потрепери от вълните на неговото удоволствие.

Остана да лежи отпуснат и задъхан върху нея. Телата им бяха мокри под дрехите, въпреки че през отворените прозорци нахлуваше лек бриз, освежен от дъжда. Карън изви лице към него, долови горещия аромат на тялото му и усети, че заспива. Разбуди се, когато той се надигна, тялото й инстинктивно възнегодува, че не усеща тежестта и топлината му отгоре си.

— Шшшт — прошепна успокоително той.

През прозорците се процеждаше достатъчно светлина и Карън го видя как става и сваля презерватива си. Не бе чак толкова сънена, че да не се учуди:

— Кога си го сложи?

Можеше да се закълне, че ръцете му не бяха напускали тялото й нито за момент, след като бяха влезли в спалнята.

— Когато пуснах музиката. — Той се завъртя към нея и пак коленичи между разтворените й бедра. Съвсем съсредоточено започна да сваля дрехите й. Карън го остави да разкопчее ципа на роклята й, още замислена за кондома. Значи той бе планирал всичко предварително. Още преди да започнат да танцуват, той бе планирал да се любят.

Това й се стори много важно, макар че в момента не можеше да разбере защо. Той издърпа роклята през главата й и я хвърли настрана, после умело разкопча сутиена й и също го свали. Карън осъзна, че е напълно гола и независимо от интимността на това, което бяха направили преди малко, сега се почувства уязвима. Бе шокирана, че лежи гола и с разтворени крака пред един мъж, който още бе облечен, въпреки че дънките му бяха смъкнати до глезените. Би трябвало сега пенисът му да е мек, но той се подаваше възбуден изпод ризата му.

Тя понечи да се покрие с нещо, но той предусети желанието й, хвана китките й и ги притисна към възглавницата, като в същото време я обходи с поглед. Зърната й се напрегнаха под погледа му и той се усмихна доволно. Наведе се и близна лявото зърно, описа кръг около него и после леко го стисна между зъбите си.

Отново я обляха горещи вълни. Тя се задъха, опитвайки се безуспешно да освободи китките си, но не за да го избута, а за да го придърпа по-силно към себе си. Той засмука зърното й и тя се изви безпомощно. Не бе предполагала, че гърдите й са толкова чувствителни, но сега устните и езикът му я възбуждаха толкова силно, че тя усети как отново се доближава до кулминацията.

Марк рязко се освободи от ризата си, хвърли я встрани и бързо си сложи нов презерватив. Пак се наведе над нея, улови китките й с една ръка и издърпа ръцете й нагоре. Така гърдите й се повдигнаха съблазнително и той бързо се възползва от положението, като засмука едно след друго зърната й, нежно и безмилостно.

Свободната му ръка се плъзна надолу по корема й и между разтворените й крака. Карън потръпна и изви тяло, защото усети два от пръстите му в себе си, и отново се загуби във вълните на надигащото се удоволствие.

— Стегната си. Причинявам ли ти болка? — прошепна той, докато обсипваше с целувки врата й.

— Ннне — едва успя да промълви тя, заради чудесните усещания, които причиняваха пръстите му. Палецът му опипа най-чувствителната точка от тялото й и започна да описва горещи кръгове около нея. — О, Божичко — извика тя и тялото й се напрегна като лък. Усещаше приближаването на още един оргазъм, още по-силен от предишния. Треперещите й бедра се разтвориха още по-широко и той бързо дръпна ръката си и запълни празнината с едно рязко силно движение. Тялото й се разтресе и той остана дълбоко в нея, контролирайки собствените си реакции, за да се наслади на усещането от удоволствието й, от ритмичното стягане, което усещаше около члена си, и от задъханите й викове. Когато усети, че тя леко започва да се отпуска, бавно и нежно отново я поведе нагоре и този път двамата достигнаха кулминация почти едновременно.

Тя заспа и се събуди от усещането за ръцете му върху тялото си. Нощта окончателно се бе спуснала, дъждът продължаваше да ромоли отвън и френските прозорци бяха още отворени, така че влажният въздух нахлуваше вътре. В цялата вселена не съществуваше нищо, освен това легло и този мъж, който я притискаше до силното си горещо тяло. Карън не разсъждаваше, просто съществуваше за пръв път в живота си, отдадена единствено на чистото физическо удоволствие. Марк можеше да направи каквото пожелае с нея и тя нямаше да се възпротиви.

Той започна да обсипва с целувки тялото й и милувките му бяха така нежни и интимни, че Карън почти се разплака, щеше да се разплаче, ако възбудата не бе започнала отново да се надига в нея.

— Този път ще те любя силно — каза той и го направи, воден от собственото си удоволствие, но тя отново достигна до оргазъм. Чувстваше се сякаш ще припадне, толкова помитащо силни бяха усещанията, но се вкопчи в мокрото му тяло и му се отдаде напълно. Това дивашко любене в дъждовния нощен Ню Орлиънс бе най-първичното и истинско изживяване в живота й и Карън не искаше тази нощ да свършва.

Този път и той заспа, притиснал я толкова силно към себе си, че телата им залепнаха едно към друго от потта, която ги обливаше.

Нощта изглеждаше безкрайна. Карън се събуди. Още бе тъмно и валеше, въздухът пак бе горещ и влажен, в пълен контраст с хладния бриз, който нахлуваше през прозорците. Не виждаше никъде наоколо часовник, но и да имаше, сигурно не би го погледнала. Двамата дълго обхождаха с целувки телата си — сладкото мъчение имаше две страни и всеки от двамата го изпита докрай.

Карън не помнеше колко пъти се бяха любили тази нощ. Съзнанието й бе напълно замъглено, а тялото й съществуваше единствено за него. Когато бе толкова изтощена, че повече просто не можеше да чувства, той обви ръце около нея и целуна нежно очите й.

— Спи, скъпа — прошепна й с омайния си плътен глас и това бяха единствените думи, които тя искаше да чуе, преди да изпадне в забравата на съня.