Линда Хауърд
Убий и кажи (16)

Шестнадесета глава

„Все още е сърдит“, помисли си Карън. Не, сърдит не бе подходящата дума, той беше бесен, очите му проблясваха от гняв, устните му бяха като тънка ивица, а около очите и носа му имаше бледи кръгове. Но Карън толкова се радваше да го види отново, че притвори очи и от гърдите й се отрони въздишка на облекчение.

— Здрасти. — Още една неподходяща дума.

И в следващия момент тя бе в прегръдката му. Той отпусна леко ръце, сякаш се боеше да не я нарани. Тя усети как сърцето й тупти, като че се кани да изскочи от гърдите й, усети дъха му по косата си, издутината на пистолета му, закачен на кръста, и се почувства толкова чудесно, че е тук, че прекъсването на самотата й се стори почти болезнено. Никога преди не се бе чувствала така свързана с някого, никога тялото й не бе откликвало по този начин на допира до друго тяло с чистото, омайно чувство за завръщане у дома.

— Изглеждаш ужасно — каза той. Рязкото изказване бе толкова далеч от обичайната му галантност, че Карън го възприе като свидетелство за това колко потресен се чувства той. Тя наистина изглеждаше, като че се връща от бойно поле: накуцваше, и двете й ръце бяха бинтовани, бузата й бе одрана и като цяло бе прекалено бледа — резултат от недоспиването и стреса.

— Вчера имах доста тежък ден.

— Има ли някакви наранявания, които не виждам? — Гласът му бе много напрегнат.

— Ребрата ми са натъртени, но няма пукнати.

Той отново изпсува тихо.

— Хайде да тръгваме. Имаш ли още багаж?

— Една чанта.

— Имаш ли нужда от инвалидна количка?

Карън отметна глава назад и го погледна възмутено.

— Не! Така ще се забивам на очи още повече. Коляното ме боли, но мога да ходя нормално. Хайде да вземем багажа ми и да изчезваме оттук.

Напрегнатото изражение не напусна лицето му, но той забави леко крачка, за да нагоди стъпките си към нейните, и продължи да я придържа през кръста, сякаш тя не можеше да се крепи добре на краката си. Но колкото повече вървеше, усещаше как коляното й се отпуска и ако се движеше съвсем бавно, дори не куцаше.

Карън попита:

— Ако някой разполага с необходимите средства, колко време ще му отнеме да открие, че съм взела самолет дотук?

— Ако някой разполага с необходимите средства, би могъл да осигури да те чакат на летището или дори да те чака лично. — Марк имаше вид на човек, готов да направи нещо безмилостно.

Карън спря, усетила как сърцето й се свива от паника.

— Веднага се дръпни настрана от мен — каза тя решително. — Ако си с мен, и ти си в опасност.

Марк се обърна с лице към нея.

— Тръгваш с мен — процеди той през зъби — даже и да се наложи да те вдигна на ръце и да те нося. А тогава със сигурност ще се набиваш на очи. — Той хвана ръката й и я поведе към ескалатора. — След като чух съобщението ти, взех предпазни мерки. Не съм тук сам.

Карън реши да не спори повече. Доколкото виждаше, гневът му изобщо не бе намалял, въпреки че бяха минали два дни. Марк изглеждаше направо опасен, в погледа му се четяха жестокост и неспокойство, докато той оглеждаше хората наоколо, и Карън заподозря, че той с удоволствие би си изкарал гнева върху някого.

Вече бе минало толкова време от пристигането на самолета, че багажът започна да излиза на въртящата се лента. След няколко минути се появи и куфарът на Карън и тя го посочи на Марк, който го грабна с лекота.

Колата му бе паркирана отпред. Една друга кола бе спряла точно отзад и един слаб, симпатичен чернокож със слънчеви очила стоеше на тротоара. Той се приближи към тях.

— Видя ли нещо? — попита го Марк, докато прибираше куфара в багажника. Той също си бе сложил слънчеви очила и така лицето му бе станало неразгадаемо.

— Нищо особено. Всичко изглежда спокойно.

— Добре. Карън, това е Антонио Шанън. Антонио, това е Карън Уитлоу.

— Радвам се да се запознаем — каза Карън. — И вие ли сте детектив?

— Да, мадам — усмихна й се Шанън. И той като Марк носеше сако въпреки жегата.

Марк отвори вратата и настани Карън в колата, като отново докосна с горещата си ръка гърба й. Докосването бе толкова познато, толкова настойническо, че Карън потръпна.

— Аз ще ви следвам отзад и ще наблюдавам дали имате опашка — прошепна Шанън на Марк.

— Благодаря. Обадих се на Макферсън, но се погрижих да не може да открие без проблеми адреса или телефонния ми номер.

Шанън кимна.

— Ясно. Хайде, тръгвайте. Аз ще се погрижа за останалото.

Марк потупа Шанън по рамото и се настани зад кормилото. Когато потегли, погледна в огледалото за обратно виждане и забеляза, че Шанън прави същото, като остана достатъчно назад, за да може да наблюдава дали някой друг не ги следи. Шанън имаше добри инстинкти, навярно в резултат от военното си обучение, а може би и защото бе умен и съобразителен.

Карън се прокашля.

— Детектив Шанън ли ти е партньор?

— Детективите в Ню Орлиънс не работят по двойки. Но той работеше с мен по случая с баща ти, а и добре се разбираме. Имам му доверие.

— Кой е Макферсън?

— Един човек, който може да ни даде информация. Сега… — Тонът му бе премерен, но Карън все още чуваше сдържаната му ярост. — Кажи ми какво е станало вчера.

И тя му разказа, възможно най-спокойно и сбито. Каза му и как старата й къща бе изгоряла до основи. Известно време той осмисляше чутото, без да каже нищо.

— Знаеш ли как се е казвал негодникът, който е нахлул в къщата ти?

— Карл Кланси. — Детектив Сътър й бе казал името му, за да провери дали го е чувала.

Той посочи синината на бузата й.

— От него ли ти е това?

— Да, но ръцете и коленете са дело на другия негодник, този, който се опита да ме блъсне с колата. Всъщност ръцете ми са просто охлузени. Пайпър ми направи тези внушителни превръзки, за да се намери кой да ми помогне за куфара. С тези натъртени ребра ми е трудно да вдигам тежести.

Марк пак избоботи нещо недоловимо, което определено не бе подходящо за женски уши. Карън се взря пред себе си. Щом Марк псуваше така, сигурно се чувстваше като вулкан, готов да изригне.

— Знам, че звучи несвързано — прошепна тя. — Може би съм се паникьосала. Но два пъти за един ден ми се стори прекалено голямо съвпадение, а като прибавих убийството на баща си и пожара на старата ми къща… стори ми се… Как е законният термин — превес на уликите? Точно така се почувствах. Или и ти ме смяташ за параноичка?

— В никакъв случай. Изскочи още нещо, свързано с баща ти, което определено ме притеснява. — Той отново хвърли поглед назад.

— Какво става? — Карън се обърна назад и погледна какво има зад тях.

— Нищо, само Антонио.

— Кажи ми какво е изскочило.

— Открили са още един труп, в Мисисипи. Онзи човек и баща ти са се познавали и вероятно са били убити по едно и също време. Мъжът е бил оставен в колата му и заради жегата, в която е престоял, не може да се определи точният час на смъртта, но и така е много близко.

— Как се е казвал другият мъж?

— Рик Медина. Баща ти го е познавал във Виетнам. Чувала ли си да го споменава?

Тя поклати глава.

— Работел е за ЦРУ.

Карън промълви озадачена:

— Но татко не беше от ЦРУ.

— Знам, но както и да е, двамата са се познавали. Отначало, когато научих за Медина, ми хрумна, че може той да е бил основната мишена, а баща ти да се е забъркал случайно. Но сега…

Сега, като се вземеха предвид опитите и тя да бъде убита, ситуацията сякаш се преобръщаше напълно. Карън потърка челото си.

— Но за какво съм им аз? Изобщо нямам представа с какво се е занимавал.

— Очевидно някой мисли другояче.

— Мислиш ли, че това има нещо общо с ЦРУ?

Той поклати глава.

— Изглежда, че и те не знаят повече от нас. Медина е работел от време на време за тях, но не е бил щатен агент. Никой не знае какво е правел Медина тук.

— Още една задънена улица.

— А може би не. Който и да е изоставил трупа на Медина, съзнателно го е прехвърлил от другата страна на границата на щата, надявайки се, че никой няма да свърже двете убийства. Убийството на Медина е изглеждало като грабеж, само дето не са взели и колата му, която би донесла доста пари, ако убийците са го направили заради пари. Освен това са оставили документите му, сякаш са искали той да бъде идентифициран без проблем.

— Защо биха искали това?

— Защото са искали някой да научи за смъртта му. Но кой и защо?

— Защо все казваме „те“?

— Защото не мисля, че един човек би могъл да се справи и с двете убийства така експедитивно и без свидетели.

„С кого ли си имаха работа?“ — зачуди се тя. Армия от убийци. Хора, които не познава и които могат да се появят в дома й всеки момент, навярно дори облечени в полицейски униформи, и да я убият, когато им отвори вратата. Щеше ли вече да се чувства спокойна да пресече улица, без да се притеснява, че някоя от чакащите на светофара коли няма да потегли рязко и да я прегази.

Е, сега вече ставаше параноичка, но кога и как щеше да свърши всичко това?

Потрепери и осъзна, че и двамата мълчат от известно време, а вече почти бяха стигнали града.

— Ако нямаш нищо против, искам да ме закараш в някой хубав тих мотел, близо до супермаркет. Ще плащам само в брой, ще се запиша под фалшиво име и така ще съм в безопасност.

Челюстта му се стегна.

— Ще дойдеш вкъщи.

В къщата му. Стомахът й се сви от ужас и желание.

— Не мога да остана при теб. Ако ме открият, и ти ще си в опасност.

— Ако те открият, ще си в по-голяма безопасност с мен, отколкото сама в някаква мотелска стая.

Някакъв сляп инстинкт я бе довел в Ню Орлиънс, някаква паническа нужда да бъде близо до Марк, но сега, като беше вече тук, си даде сметка, че никога не би могла да си прости, ако нещо се случеше на Марк заради нея.

— Не мога да поема този риск. Щом открият, че съм дошла в Ню Орлиънс, няма ли твоята къща да е първото място, където да ме потърсят?

— Защо да го правят? Противно на това, което явно си мислиш, никой, освен нас двамата, не знае, че сме прекарали последната ти нощ в Ню Орлиънс, чукайки се като разгонени кучета цяла нощ.

Каза го така непринудено, че богатите дълбоки тонове на гласа му, докато произнасяше думите, й подействаха почти като милувка. Ако той искаше да я шокира, успя. Ако искаше да я принуди да си спомни интимността им, също успя. Карън усети как лицето й пламва и как ярка руменина плъзва по шията й нагоре.

Опита се да не обръща внимание на изчервяването, нито на забележката му, правейки опит да се придържа към сериозната тема, която обсъждаха.

— Но ти си човекът, който е разследвал убийството на татко. Във всички случаи биха те проверили…

— Дано само да го направят — каза той много внимателно. — Въоръжен съм и бесен.

Да, наистина беше бесен. Пак. Или все още. Тя се втренчи в прозореца. Излязоха от магистралата и Марк умело си проправи път към крайбрежната улица и после сви натам, където бе домът му. Отвори вратата на гаража с дистанционното и този път Карън успя да се сдържи да не наведе глава под вратата, която бе само на сантиметри отгоре.

— Докога ще се преструваш, че нищо не се е случило? — попита той, докато слизаше от колата. Заобиколи, отвори вратата на Карън и после извади куфара от багажника.

Карън прехапа устните си и тръгна пред него нагоре по стълбището. Чувстваше се така, сякаш той я водеше в избраната от него посока, независимо от волята й.

— Не се преструвам. Знам много добре какво съм направила. Имаш право да си сърдит и ти се извинявам за постъпката си. Действах като глупачка, че избягах така. Не съм свикнала да… Всъщност, както и да е. Извинявай.

— Не си свикнала да спиш с мъж — довърши изречението й той, докато отключваше вратата и се отдръпна встрани, за да й направи път. Последва я, заключи вратата след себе си и остави куфара да тупне на пода. — Хайде, кажи ми защо избяга.

Карън се отдръпна на разстояние от него, почувствала се отново притеснена и смутена.

— Главната причина бе страх. Не знаех… не можех да си представя защо го направи.

Този път той бе напълно озадачен.

— Какво? — попита той недоумяващо.

За да си намери някакво занимание, тя се зае да размотава бинтованите си ръце, стараейки се да навие бинта на стегнато руло.

— Най-малко смущаващата причина, която можах да измисля, бе, че си женкар и аз съм ти се оказала подръка.

— Е, това за женкаря е поне отчасти вярно. — Марк хвана ръцете й и сам се зае с бинтовете. — Но не съм те използвал като нечия заместничка. Исках точно теб. Ако това е най-малко смущаващата причина, не съм сигурен, че искам да чуя другата.

— Другите две.

— Божичко. Добре, каква е следващата?

— Че си ме съжалил.

Ръцете му спряха да се движат. Бавно вдигна глава и тя видя недоумяващото изражение на лицето му.

— И си помислила, че успях да го вдигам цяла нощ само защото съм те съжалявал?

— Ами ти беше толкова мил — опита се да обясни тя, чувствайки се безпомощна и смутена. — Нямаше да се справя без твоята помощ през тези няколко дни. Но когато се разплаках на погребението… помислих си, че си решил, че не можеш да ме оставиш сама в хотелската стая…

— Карън. — Той поклати леко глава, сякаш се опитваше да проясни мислите си. — Това съжаление отиде прекалено далеч, не мислиш ли? Леглото ми не е благотворителна организация.

Карън прехапа устната си и замълча. Марк напълно разви превръзката на едната ръка и я обърна с дланта нагоре, за да я огледа подробно. На лицето му отново се появи мрачното изражение, но той хвана и другата й ръка, без да казва нищо, и се зае да развива бинта.

— Добре, каква е третата причина?

Тя бе най-трудната за изричане, но Карън му дължеше обяснение. Насили се да говори спокойно.

— Първия ден… усетих, че не ме харесваш. Не съм си въобразила, нали?

Независимо от усилието да овладее емоциите си, болката се появи на лицето й.

Съсредоточен върху превръзката, Марк не я погледна.

— Не — каза той най-накрая. — Не си си въобразила.

Карън преглътна и усети как всичко в нея се къса на парчета.

— И аз така си помислих — прошепна тя, после продължи с по-силен глас: — Както и да е, най-вероятната причина за поведението ти, която можах да измисля, бе, че си го направил за… за отмъщение, нещо като гаден номер.

— Да те използвам, после да те захвърля, така ли? — Той още не я бе погледнал, но тя видя как се стяга линията на челюстта му.

— Нещо от този род. Защото не ме харесваш. — Повтори тя, правейки опит да убеди самата себе си да го приеме, без да рухне от болката, която й причиняваше този вариант.

— Отначало наистина не те харесах. — Той спря, а големите му ръце нежно обгърнаха наранената й ръка. — Или по-точно, бях ядосан от поведението ти. Но не ми отне много време да осъзная, че ти не си това, за което те мисля. Всъщност не бе минал и час. Започнах да проумявам още когато почти припадна в ръцете ми, но после, докато гледаше видеокасетата и се опитваше да се държиш така спокойно и невъзмутимо, а вътрешно се разпадаше, тогава разбрах истината.

— Как? — настоя тя, чувствайки се малко по-спокойна. Беше положила всички усилия да запази контрол над себе си — нещо, което бе усъвършенствала години наред. Не й допадаше мисълта, че може да е толкова прозрачна.

— Беше стиснала юмруците си толкова силно, че бяха побелели от напрежение. Изведнъж осъзнах колко си уязвима. Вместо да си безчувствена, ти изживяваш нещата прекалено много. Опитваш се да се грижиш за всички и всичко, а после се упрекваш, ако не си успяла. — Той я погледна косо изпод миглите си. — Впрочем чу ли съобщенията ми?

— Разбира се. По дяволите, Карън… — цитира го тя и видя как мургавата му кожа поруменява. Почти се радваше, че е успяла да го притесни, защото така установи нещо като баланс на собствената си уязвимост. Той виждаше прекалено много. Не би се чувствала толкова гола пред погледа му, даже и да бе свалил дрехите й. Бе свикнала да прикрива емоциите си и сега загуби равновесие от мисълта колко прозрачна се бе оказала за него.

— Съжалявам — каза той дрезгаво. — Бях толкова бесен, че… Както и да е, вчера ти оставих три съобщения.

— О, с всички тези събития не съм се сетила да се обадя, за да проверя съобщенията си. Какво ми беше казал?

— Да ми се обадиш. После чух твоето съобщение и си изкарах акъла. Щях да се побъркам, докато не те видях да слизаш от самолета. — Пое си дълбоко дъх. — Трябва да поговорим.

— Нали говорим.

— Не така. — Марк рязко се наведе и я вдигна на ръце.

Карън прегърна врата му, за да запази равновесие.

— Какво правиш? — почти извика тя, докато той я отнасяше в спалнята, където я пусна на леглото.

— Проверявам те — отвърна той, коленичи до нея и се зае да довърши разбинтоването. Огледа и тази ръка, после вдигна полата й и огледа коленете. И двете бяха ожулени и насинени, но той се убеди, че няма сериозни рани. Свали сандалите й.

— Значи заради едно първо впечатление си пренебрегнала три дни на интензивно ухажване? — Той отново я погледна с дяволития си поглед. — Е, доколкото можеше да е интензивно при стеклите обстоятелства.

— Когато си мислех за това, което се случи, всичко изглеждаше така… дирижирано. Планирано. — Тя го погледна сърдито. — Та ти дори си бе сложил презерватив още преди да започнем да танцуваме!

— И успях да го задържа на мястото му през цялото време, докато танцувахме, което би трябвало да ти покаже колко възбуден съм бил. — Той се изправи, свали сакото си и го захвърли настрани. После започна да разкопчава ризата си с резки движения, а ноздрите му сякаш се бяха разширили от гняв. — Опитвах се да проявя загриженост. Не мислех, че ще ти се иска да се тревожиш за нежелана бременност или болест още в началото на нашата връзка.

Карън го гледаше с широко отворени очи. Устата й бе съвсем пресъхнала. Не го попита какво прави, което би било глупаво, защото намеренията му бяха съвсем очевидни. Не попита „Каква връзка?“, за да не се окаже, че не е дочула правилно. Искаше да му каже, че наистина оценява съобразителността му да си сложи презерватив, но не каза и това.

Просто го гледаше с разтуптяно сърце и усещаше как гърдите й се стягат от възбуда. Не можеше да се насити на вида на силното му мускулесто тяло. Желаеше го. Желаеше го сега и завинаги.

Той захвърли ризата си на пода, изрита обувките си и бързо свали чорапите.

— Не мога да повярвам, че си се ядосала заради презерватива — промърмори той, без да отделя очи от нейните.

Карън се протегна и докосна плоския му корем, наслади се на горещата гладка кожа и на твърдите мускули.

— Не заради презерватива, а за това, че всичко бе предварително замислено и планирано.

— Така беше — призна той. — Три дни се бях старал, за да успея да те вкарам в леглото си, и се страхувах, че ако спра, за да си сложа презерватив, ти може да размислиш и да се отдръпнеш. Така че предпочетох да не ти давам паузи за размишление.

— И стоя през цялото време с презерватива — подразни го тя. Пръстите й се бяха спуснали надолу.

Той я погледна с блеснали очи.

— Свали си дрехите. — Думите му прозвучаха почти като шепот.

Сърцето й се разтуптя още по-силно. Тя се изправи и започна да съблича дрехите си, задъхана от възбуда. Усети как желанието се надига дълбоко в нея, настойчиво и диво. Хвърли блузата си на пода. Разкопча полата и я остави да се свлече в краката й. Погледът на Марк бе прикован от гърдите й и докато тя разкопча сутиена си и го остави да падне на пода, Марк също бе започнал да диша накъсано от желание. Той бързо свали панталона и слипа си.

Огледа внимателно натъртените й ребра, ръцете му инстинктивно се свиха на юмруци и после се отпуснаха с усилие. Докосна синините.

— Прекалено зле ли си, за да продължим?

— Не — отвърна тя тихо, хвърляйки поглед към ерекцията му. Отново оцени загрижеността му да се съобрази със състоянието й, въпреки очевидната сила и настойчивост на собственото си желание. Но тя се чувстваше по същия начин.

Отпуснаха се едновременно на леглото. Той се подпря на лакът и започна да милва гърдите й, докато те започнаха да пулсират от възбуда. Ерекцията му ставаше още по-силна, но той не бързаше.

— Сега не съм с презерватив — прошепна й той, докато я целуваше.

— Знам. — Карън обви ръце около врата му и го придърпа към себе си. Погледите им се срещнаха, пламнали и търсещи. Карън не взе това решение лесно, но напълно осъзна какво смята да направи. — Не искам да си слагаш — прошепна тя и изви ханш към него. Искаше го целия, напълно, сега. Искаше да усети семето му в себе си, да знае, че може да зачене. Почувства се невероятно възбудена от тази мисъл, въпреки че той почти не я докосваше.

— Поемаме риск — гласът му бе станал още по-плътен.

— Да. Знам. Не се бави повече, моля те. — Отново изви тяло към неговото, отчаяно, търсещо, болезнено.

Той влезе в нея рязко и силно, сякаш сам не можеше да чака нито миг повече. Карън извика от удоволствието, което измести болезнената нужда.

Марк изстена.

— Боже милостиви. Не съм го правил така от тийнейджър.

Тя се вкопчи в раменете му и се изгуби в спиралите на желанието и удоволствието, което достигна върха си, изострено до болка и невероятно прекрасно. Марк не можеше да чака повече, силата на нейния оргазъм отприщи неговия и той издаде някакъв дрезгав, безпомощен вик и се изпразни в утробата й.

Останаха с преплетени и разтреперани тела още няколко минути. После той внимателно се отдръпна, за да не й причини болка с тежестта на тялото си. Карън посегна да помилва рамото му, но бе прекалено изтощена дори и за това малко усилие и се завъртя сънено настрани, като се сгуши в него. Сълзи потекоха изпод затворените й клепачи заради щастието, което я изпълваше до болка.

Марк изстена като човек, който с усилие се опитва да дойде в съзнание. Звукът бе толкова неочакван, че Карън се засмя през сълзите си.

Усмивка изви и неговите устни. Той се завъртя настрани и я придърпа още по-близо до себе си.

— Трябва да се смееш по-често. — Целуна върха на носа й. — Всеки път, когато видя сериозните ти очи, ме присвива стомахът.

— Но аз се смея — възпротиви се тя сънено.

— Не достатъчно. И преди плодовитото ти въображение да роди още някое шантаво тълкуване на това, което се случи между нас, искам да знаеш, че ние имаме сериозна връзка. Ясно ли е?

— Ясно — прошепна тя. Чувстваше се напълно разтърсена, сякаш всеки момент щеше да се разпадне на части. Обичаше го толкова много, че чак я болеше, и в същото време й бе невероятно хубаво.

— Ако забременееш, ще се оженим. Няма да позволя детето ми да расте като незаконно. Не ме интересува, че разни прочути актриси го правят, нито че на жената не й трябва мъж, за да отглежда детето си.

— Разбира се, че ще се оженим — отвърна тя решително. — По всяка вероятност сега не съм забременяла, но ако смяташ, че няма да бъдем заедно, трябва да решим как да се пазим. Аз също не искам нещастен брак. — Тя знаеше какво означава мъжът да напусне жена си и детето си и бе твърдо решена, че нейните собствени деца няма да познаят тази болка, поне доколкото това зависи от нея.

Той хвана ръката й и нежно я целуна.

— Всичко отново се връща към това — прошепна тя, защото не можеше да потиска тревогите си нито миг повече. — Всичко има връзка със смъртта на татко. Иначе защо ще намесват и мен. Но аз изобщо не знам с какво се е занимавал той. Не бях го виждала, нито чувала от години.

— Ами майка ти? Тя поддържала ли е връзка с него? — Марк отмести един кичур коса от лицето й, целуна челото й и я притисна още по-близо до себе си.

— Чуваха се от време на време. Когато пораснах, аз отказах да го виждам, когато се появяваше вкъщи за ден-два, обикновено когато бе останал без пари. Знам, че понякога й се обаждаше, но не особено често. Тя не ми казваше за обажданията му, защото знаеше колко съм му сърдита.

— Обаждал ли се е след смъртта й?

— Ако го е правил, не се е записвал на секретаря ми. — Някакъв спомен изплува, предизвикан от въпросите му. Марк подхождаше като полицай, виждаше нещата от по-различен ъгъл. — Чакай. Тя умря в края на януари. Няколко седмици по-късно получих колет, който той бе адресирал до мама. Все още бях в шок от загубата и този колет ме ядоса. Мама го обичаше толкова силно, цял живот, а той дори не бе разбрал, че е починала. Едва не изхвърлих колета на боклука.

Ръката му, която я прегръщаше, доловимо се напрегна.

— Отвори ли го изобщо?

— Отворих го, но не огледах съдържанието му. Спомням си, че вътре имаше някакви листове. Затворих кутията и я пъхнах в един от кашоните с вещите на мама, които бях приготвила да оставя в склад.

— Къде са те сега? В апартамента ти ли?

— Не, там няма място. Наех помещение в един склад. Това трябва да е, нали? Причината за убийството му може би е в тази кутия.

— Може би. Все е някаква следа, а и без това нямаме нищо, за което да се захванем. Искам първо да се чуя с Макферсън…

— Кой е Макферсън? — попита тя отново. Предния път той бе смотолевил нещо неясно.

— ЦРУ.

— Ще му кажеш ли за колета?

Той не се поколеба.

— За бога, не.

— Значи му нямаш много доверие?

— Просто не го познавам. Може да не е този, за когото се представя. Ще му дам малко информация и ще видя какво ще ми съобщи в замяна. Но със сигурност няма да му кажа, че си тук с мен, нито ще му разказвам за колета, докато не проверя сам какво има в него.

— И какво ще правим дотогава?

— Ти как мислиш?