Робин Лий Хатчер
Магията (41)

Епилог

Май, 1715 година

Касандра Тейт се облегна на перилата, отправила поглед към чезнещия бряг на Англия. Чуваше как вятърът шуми в такелажа и шиба облаците от бели платна над главата й. Почувства соления мирис на морето. Видя как вълните се разбиват с бяла пяна по корпуса на кораба.

— Мъчно ли ти е, че заминаваш? — попита Деймиън, като застана до жена си.

Тя поклати глава:

— Не. Този път си отиваме у дома.

У дома! Наистина ли само допреди по-малко от година дом за нея беше простата каменна къща сред хълмистата зеленина на Нортъмбърланд? Наистина ли само допреди година копнееше да се върне там?

Деймиън обхвана раменете й с ръка. Тя се облегна на гърдите му и притвори очи.

Една година не е чак толкова дълъг период, осъзна тя. Просто дни, навързани в месеци, а изведнъж се оказва, че още една година е отлетяла.

Трудно й беше да повярва всичко, което се бе случило за една година, всичко, което се бе променило. Изминалата година й бе донесла и много болка, и много радости. Толкова неща се бяха случили, особено в месеците след смъртта на вуйчо й.

Името на Санфорд Тейт бе изчистено от всички обвинения в държавна измяна. Документите в скривалището на Фарли помогнаха да бъдат осъдени и мнозина негови съучастници по различни обвинения, но никой не искаше и не можеше да каже, че сър Деймиън е участвал в незаконни действия срещу двореца. Никой не излезе да заяви, че той е пират.

Касандра и Деймиън се ожениха със скромна церемония през ноември. Може и да е имало хора, подозиращи, че детето, което булката носи, не е от покойния капитан Санфорд, но никой не изрече гласно такива предположения.

Оливър се възстанови след раната, която вуйчо й му нанесе с кама, но преди това спечели сърцето на младата жена, която се бе грижила за него. Двамата се ожениха, щом Оливър бе в състояние да се държи на крака и да даде обета си.

Деймиън купи имението Джеймисън като подарък за роднините си преди няколко месеца и Касандра стана свидетел как в отношенията между родителите й настъпи промяна. Може би защото намесата на Фарли вече не беше повод за търкания помежду им, но каквато и да бе причината, Касандра бе щастлива, че в идните години те отново ще споделят предишната близост. Дори се надяваше, че двамата може да открият истинската и трайна любов.

Санфорд Деймиън Тейт трети се роди в Пойнт Котидж през последната седмица на март в лето господне хиляда седемстотин и петнайсето. Имаше черната коса и абаносовите очи на баща си и Касандра знаеше, че ще бъде дяволски красив — като съименника си. Точно в този миг той спеше в люлката си в каютата на капитана, под бдителния поглед на бавачката.

Да, през последната година се случиха много неща, но сега си отиваха у дома. У дома, в плантацията Сорсъри Бей, при тюркоазните води на Карибско море и топлия тропически бриз.

Касандра вдигна очи към Деймиън и се усмихна. Чудеше се дали той знае, че за нея у дома е там, където той ще я заведе, стига да е до нея. Тя щеше да е също толкова щастлива, ако живееше на борда на „Магия“, в различни части на света, ако той искаше това. Да бъде с него — това бе единственият дом, който й бе нужен.

Деймиън знаеше какво мисли тя. Той винаги — е, почти винаги — успяваше да прочете мислите в тъмносините й очи. А сега бе дори още по-лесно. В очите й се четеше задоволство и щастие, каквито не бе виждал преди. Приемаше сърдечните й вълнения като свои.

През своите трийсет и една години Деймиън бе вършил много неща. Беше наемен работник, капер и рицар, плантатор в захарна плантация и морски капитан. Беше дори и пират. Но не бе изпитвал истинско щастие, докато не намери жената, застанала до него.

Обърна Касандра към себе си и я целуна. Когато отлепи устни от нейните и погледна вдигнатото й лице, той откри още една истина.

Магията в неговия живот не беше корабът, който ги отвеждаше в Сорсъри Бей. Магията бе жената, която го научи да обича… и която го обичаше.