Робин Лий Хатчер
Магията (37)

Тридесет и шеста глава

През следващите дни сър Деймиън посещаваше редовно Кетърингхол. За всички бе очевидно, че героят от войната е покорен от прекрасната млада вдовица Санфорд, а Касандра — оказа се — бе готова да отвърне на оказаното й внимание. Чувствата на Фарли бяха също така очевидни. При всеки възможен случай той насърчаваше тази връзка. Дори и баща й — сър Хенри, изглежда, бе доволен, като отбелязваше, че е хубаво да види дъщеря си отново да се усмихва.

Само Реджина не бе така доволна от това, което виждаше. Колкото и да копнееше дъщеря й да е щастлива, не можеше да се отърве от чувството, че нещо не е наред. За млада вдовица, която очевидно мъчително понасяше загубата на съпруга си, Касандра твърде бързо отвърна на чувствата на човек, когото уж никога преди не е виждала. Нещо не беше така, както изглеждаше. Но Реджина не споделяше мислите си с никого.

Касандра дори не подозираше за тревогите на майка си. Беше й тъй хубаво, че не се интересуваше какво мислят другите. Деймиън идваше да я види всеки ден, носеше й цветя, бонбони, дори и стихове. Когато ги оставяха за няколко минути насаме, бързаха да си разменят целувки. Навярно беше глупаво да се чувства като младо момиче, но се чувстваше така. Сякаш отново бе на шестнайсет години, тръгнала на първия си бал, а най-красивият мъж там й отделя специално внимание. Но в този случай нещата бяха още по-хубави, защото тя вече знаеше, че Деймиън я обича.

Останаха още само два дни, през които Касандра да се радва на ритуала на ухажването. След това Деймиън щеше да каже на баща й, че тя се е съгласила да се омъжи за него, и много добре, че нямаше много време. Тя вече бе в четвъртия месец на бременността. Широките рокли, които носеше, една ли щяха още дълго да прикриват положението й. Искаше да се оженят и да тръгнат към Сорсъри Вей, преди някой да се е досетил за бебето. Не искаше синът на Деймиън да носи измислено име, щом можеше по право и с гордост да носи бащиното си име.

Да, нямаше търпение да стане съпруга на любимия и да се върне с него в Сорсъри Вей. Но докато се омъжеше и напуснеше Кетърингхол, Касандра бе решена да намери доказателствата, че Санфорд Тейт не е бил изменник. Все така бе уверена, че те са някъде из кабинета на вуйчо й. Всяка нощ, много след като цялата къща потъваше и сън, тя се отправяше тихичко към кабинета и продължаваше мъчителното търсене. След петата нощ започна да се обезсърчава, но отказваше да се предаде. Щеше да намери доказателствата. Трябваше да ги намери!

Под очите на Касандра имаше сенки, които тревожеха Деймиън.

— Добре ли се чувстваш? — попита я той, когато ги оставиха сами в салона. — Изглеждаш уморена.

Тя се поколеба за миг, след това каза:

— Малко съм неспокойна, но ще ми мине.

— Трябва повече да се грижиш за себе си, моя любов! — Докосна с устни челото й. — Тя кимна, без да го погледне в очите. — Тревожи ли те нещо, Касандра?

— Не, Деймиън. — Тя вдигна поглед към него: — Щастлива съм. Нищо не ме тревожи.

Той погледна откритото й лице, но не се успокои. Взе двете й ръце в своите:

— Мисля, че е време да кажа на баща ти, че си съгласна да се омъжиш за мен. Искам да те изведа от тук. — Целуна първо едната, после другата й ръка: — Искам да бъдеш с мен!

Преди Касандра да може да отговори, майка й се върна в стаята. Реджина погълна с поглед сцената пред себе си — Деймиън, седнал на дивана твърде близо до Касандра, хванал ръцете й — и сви сърдито устни.

Деймиън би искал да знае защо тази жена не го одобрява. Едва ли щеше да го хареса повече, когато разбереше, че възнамерява да се ожени за дъщеря й.

Стана от дивана и издърпа Касандра след себе си.

— Ще отида да говоря с баща ти — каза той тихо и й целуна ръка. — Ще дойда пак сутринта.

Прекоси салона и спря пред Реджина.

— Довиждане, госпожо Джеймисън. — Поклони й се.

— Довиждане, сър Деймиън.

„Не че не го харесвам“ — помисли си Реджина, докато го наблюдаваше как се оттегля. Всъщност намираше го за напълно представителен. Ясно бе, че е влюбен в дъщеря й, че ще се грижи и ще бди над нея. Само това бе достатъчно, за да го хареса Реджина.

Но в него имаше и нещо друго. Само да можеше да определи какво точно я тревожеше в този човек!

— Мамо!

Обърна се и видя, че Касандра стои до нея.

— Мисля да се оттегля в стаята си. Малко съм уморена.

— През последните няколко дни не изглеждаш добре — съгласи се Реджина. — Заради сър Деймиън ли е?

— Да, мамо — кимна Касандра. — Заради сър Деймиън. Не спя добре напоследък и той е причината. — Тя се усмихна, топло пламъче освети лицето й и заличи сенките под очите. — Обичам го!

— Съпругът ти е починал само преди няколко месеца! — предупреди Реджина, макар да виждаше, че е излишно. — Сигурна ли си, че…

— Страхувах се, че никога вече няма да се чувствам така. Според правилата на траура може да не бива, но е така. Не ми отнемай щастието, което намерих. — В очите й светнаха сълзи: — Мислех, че завинаги съм изгубила любовта.

Реджина прегърна дъщеря си:

— Никога няма да те лиша от щастието на любовта, детето ми. Никога!

Касандра целуна майка си по бузата:

— Благодаря ти, мамо! Благодаря ти за разбирането.

— Ако сър Деймиън може да те направи щастлива, ако може да върне радостната усмивка на лицето ти, да ти върне смеха — тогава ще го обичам като свой син. — Тя прегърна дъщеря си. — Но влюбена или не, виждам, че си изморена. Иди в стаята си и легни. После ще говорим за сватбата.

Касандра кимна, а на устните й още светеше усмивка. Реджина видя как младият мъж се приближава до стълбите и тръгва към втория етаж. Тя наистина мислеше така: ако сър Деймиън можеше да даде цялата любов и щастие, което искаше за дъщеря си; ако се грижеше и бдеше над нея, както очакваше, че ще бъде; ако бъдеше верен и мил — тогава Реджина нямаше от какво да се страхува. И все пак…

Погледът й се върна отново към коридора, където преди миг бе минал сър Деймиън.

Нещо не бе така, както изглеждаше. Но какво беше то?

 

 

Касандра затвори вратата на спалнята си, облегна се на нея и затвори очи. Наистина беше уморена. Нощите, прекарани в търсене из кабинета на вуйчо й, започнаха да й се отразяват. Както и напрежението от това, че трябваше да се преструва. Не й харесваше, че се налага да лъже родителите си. Искаше й се да може да каже на майка си, че любовта й към Деймиън не е нещо ново, че винаги го е обичала, почти от първия миг, когато го бе видяла.

Отблъсна се от вратата и застана пред огледалото. Погледна кръговете под очите си. Майка й и Деймиън бяха прави — не изглеждаше добре. Но не можеше да се откаже. Точно сега Деймиън беше при баща й, за да му съобщи плановете им да се оженят. Щом се получеше разрешителното — до няколко дни или най-много седмица, — тя щеше да стане съпруга на Деймиън и да отплава заедно с него за Карибите. Но преди това трябваше да намери доказателството!

Извърна се от огледалото и започна да се съблича, все още с объркани мисли. Деймиън щеше да е страшно сърдит, ако знаеше какво прави тя нощем, но щеше да му мине, когато тя откриеше доказателството, необходимо, за да се изчисти името на Санфорд Тейт. Щеше да е благодарен. Нямаше да има чувството, че не е изпълнил обещанието пред паметта на баща си.

Деймиън се бе отказал от отмъщението, защото я обичаше и защото тя го бе помолила. И тъй като тя го обичаше, трябваше да открие доказателството, че баща му е невинен, докато още имаше време. Касандра трябваше да е сигурна, че Фарли ще бъде спрян, че няма повече да причинява злини на хората, както бе сторил с Деймиън.

Но точно сега не й се мислеше за вуйчо й, нито за злините, които бе извършил. Предпочиташе да мисли за Деймиън, за тяхното дете и за бъдещето.

Съблечена по риза, тя прекара ръце по закръгления си корем със светнало от вътрешно щастие лице.

— Господи боже мой…!

Касандра бързо се обърна и усмивката й изчезна, когато видя майка си на вратата. Реджина местеше поглед от корема към лицето на дъщеря си и обратно. Накрая влезе в стаята и затвори вратата.

Касандра очакваше, че майка й ще припадне или ще легне с главоболие, но я очакваше изненада.

— Това дете е… на сър Деймиън — заяви Реджина и погледите им отново се срещнаха.

За миг Касандра се поколеба дали да отрече, но не можа:

— Да!

— И не е имало господин Санфорд?

— Не.

Реджина тръгна към дъщеря си и спря пред нея:

— Този път ми кажи истината!

Как можеше да й каже истината? Тя беше тъй грозна, мрачна: лъжите, предателството, смъртта, робите. Всичко!

Не, не можеше да каже всички тези неща. Майка й не бе достатъчно силна. Никога не е била.

— Знам какво си мислиш, дъще, но грешиш. — Реджина протегна ръка и докосна бузата на Касандра: — Виждам, че го обичаш и той те обича. Радвам се за теб, макар че предпочитах първо да те омъжа, а после да имаш дете. Но има други причини за всичко това. Ако не бе така, щеше вече да си омъжена.

И Касандра повече не можа да се сдържи. Обърна се към прозореца, за да не вижда ужаса по лицето на майка си, и й разказа историята от начало до край. Разказа й за плановете и заговорите на Фарли, за първите мъчителни седмици на борда на „Магия“, за Олдин Абърнати и как Деймиън я спаси от него. Разказа й за любовта, която се зароди между тях, за опита му да я върне в Англия, за пътуването им до Мадагаскар. Накрая разказа на майка си за последната кавга с Деймиън, преди той да отплава, и за причината да я изпрати в Англия, без изобщо да знае, че тя носи неговото дете.

— Заради мен Деймиън се забави и не поиска ръката ми — завърши тя. — Не исках да се срамувате от мен. Исках да мислите, че отново съм срещнала любовта. И не исках да ти казвам нищо за вуйчо Фар. Знаех… знаех колко силно ще те нарани това! — Касандра въздъхна и се извърна: — Деймиън се съгласи да изчака една седмица, преди да говори с татко. Той е сега при него. — Тя поклати глава: — Ако знаеше, че използвам това време, за да ровя из кабинета на вуйчо Фар, щеше да побеснее от гняв.

Докато Касандра разказваше, Реджина приседна на края на леглото. Сега поклащаше глава свела поглед.

— Синът на Санфорд… — прошепна тя. — Трябваше да се досетя. Затова ми изглеждаше толкова познат.

Касандра бързо се приближи до нея. Седна на леглото до майка си и взе ръката й в своите.

— Ако го издадеш, той може да бъде убит. Моля те, мамо, заради мен…

— Не се тревожи — отвърна нежно Реджина. — Никога няма да ви издам — теб или Деймиън! — След това стана и продължи: — Брат ми трябва да бъде наказан за това, което е извършил! Довечера ще ти помогна в търсенето. Времето тече. Ако Фарли се сети за връзката между Санфорд Тейт и Деймиън, скоро ще отгатне и цялата истина. Трябва да бъдете в безопасност — ти и детето ти, преди това да се случи. Трябва да сте далеч от тук!

Касандра бе изумена. Реакцията на майка й бе така неочаквана, така различна от обичайното й поведение. Сякаш виждаше една съвсем друга жена.

Реджина не й даде възможност да сподели обърканите си мисли. Наведе се, целуна Касандра по челото, обърна се и тръгна към вратата. Посегна към резето и каза:

— Ще дойда в стаята ти довечера, след като всички заспят. Ще търсим заедно. А сега си почини!

Касандра кимна, възхитена от спокойствието и решителността на майка си и в същото време доволна, че най-накрая има с кого да поговори.

Легна си с надеждата, че тази вечер ще намерят доказателството, което търсеше.