Корнелия Функе
Мастилено сърце (7)

Какво крие нощта

По-добре хиляда врагове пред прага, отколкото един вътре.

Арабска поговорка

Когато Меги профуча покрай него, Прашнопръстия се скри зад дънера на един кестен. Видя как момичето спря пред вратата, а после се загледа надолу към пътя. Чу как изкрещя с тъничък глас името на баща си. Не по-високи от скрибуцането на щурец, виковете й се изгубиха в тъмнината, потънаха във всевластната безлунна нощ. А после изведнъж настана пълна тишина и Прашнопръстия забеляза мъничката фигура на Меги да стои изправена, сякаш никога повече нямаше да помръдне. Като че ли всичките й сили я бяха напуснали и дори незначителен порив на вятъра можеше да я отвее.

Тя стоя тъй дълго, че по едно време Прашнопръстия затвори очи, за да не я гледа. Но тогава я чу да плаче и лицето му пламна от срам, като че ли вятърът го изгаряше с огъня, с който допреди малко си беше играл. Стоеше безмълвен, опрял гръб о дървесния ствол, и чакаше Меги да се завърне в къщата. Но тя не помръдваше.

Най-накрая, когато нозете му окончателно изтръпнаха, тя се обърна като марионетка, на която са отрязали конците, и тръгна обратно към къщата. Вече не плачеше, а като мина покрай Прашнопръстия и вдигна ръка към очите си, за да изтрие сълзите, за един ужасен миг той изпита непреодолимо желание да изтича при нея, да я утеши и да й обясни защо е разказал всичко на Каприкорн. Но Меги вече го беше отминала. Ускори крачка, сякаш възвръщаше силите си. Тичаше все по-бързо и по-бързо, докато изчезна зад дърветата.

А Прашнопръстия излезе иззад кестена, метна на гърба си раницата, взе двата сака с вещите си и забърза към все още отворената желязна врата.

Нощта го погълна като лисица, отправила се на лов.