Сюзън Симънс
Сълзите на милейди (13)

Тринадесета глава

— Днес си се събудил твърде рано — каза лейди Чаб на съпруга си, когато го видя, че се разхожда из стаята.

Бе малко след осем часа. Алфред нямаше навик да става рано, за да работи. Дори и тук, в провинцията, той рядко се появяваше преди обяд.

— Мислих си, мила — каза той, като поглади бакенбардите си, след това мушна ръце в джобовете на копринения си халат.

Алфред отдавна не бе мислил. Според Каролин, по-добре бе да остави това на нея.

Тя седна в красивото, покрито с балдахин легло. Над леглото висеше малка месингова плоча, на която бе записано: „Тук е спала Елизабет P. 12 септември 1578“. Каролин оправи възглавниците зад гърба си. Това бе задължение на Франческа, но тя вече бе изпратила слугинята си с важна поръчка.

— Какво мислеше, скъпи?

Той стоеше на прозореца и гледаше ливадата, където пасяха овце.

— Колко ли слуги ще са нужни?

— За какво?

— За да се грижат за всичко това.

Не беше сигурна за какво става дума и какво имаше предвид съпругът й.

— Под всичко това, предполагам, разбираш абатството, градините, конюшните и всички други помощни сгради.

Той я прекъсна, без да се извинява:

— Да, да, имам предвид всичко.

Каролин реши да не му прави забележки.

— Една малка армия.

— За която трябват твърде много средства — заяви той, като се повдигаше на пръсти. — Ако моите изчисления са точни — неговите изчисления, и двамата знаеха това, винаги бяха точни, — поддържането на абатство Грейстоун струва десет хиляди лири годишно.

— Трябват много слуги, за да се поддържа имот като този. Както например са необходими определен брой служители, за да работят във фабриките на Чаб — каза Каролин, като придърпа завивките около кръста си. Ръчно бродираното деколте на нощницата й се свлече. Рамото й блесна изкусително. Всичко, което тя правеше, бе целенасочено. — Да управляваш имот в провинцията е все едно да ръководиш някакъв бизнес.

Алфред насочи показалеца си към нея:

— Точно това имам предвид. Не виждам защо собственикът на един голям имот трябва да поема всички разноски. Ето защо си мислех…

— Да?

— Защо градините на Грейстоун да не са отворени за посетители и всеки посетител да плаща по един шилинг? Можем да предложим и разглеждане на къщата с водач, за което да се плаща допълнителна такса. Може би трябва да има и място за отдих. — Сър Алфред присви очи. — Да, място, където хората ще могат да седнат и да изпият чаша чай, след това да си купят сувенири.

Каролин успя да прикрие ужаса си. Той можеше да изцеди пари от всичко. За съжаление не беше от знатен произход. Съпругът й бе твърде обикновен — от пръстите на краката си до намазаната си с брилянтин коса.

Но парите бяха сила днес, а Алфред имаше истински талант, някои казваха, че е гений да прави пари. Той бе поел скромна фабрика за дрехи, основана от неговия прадядо в началото на века, и бе направил от нея чудо. Името Чаб бе синоним за най-доброто мъжко бельо и особено за долните мъжки гащи.

„Изпери моите гащи Чаб, намери ми гащите Чаб, да не забравиш да сложиш гащите ми Чаб“ — това се чуваше навсякъде от Индия до Крим и от Сидни до Единбург.

Каролин въздъхна и сложи глава на възглавницата. Женитбата й с Алфред Чаб бе едновременно блаженство и нещастие. Тя бе получила финансовата опора, от която имаше нужда, за да реализира плановете си. В същото време винаги съзнаваше огромната социална пропаст, която съществуваше между онези, които въртяха търговията, и онези, които не бяха в нея, между жена като нея и жена като лейди Алиса Грей.

— Как върви твоята работа, Алфред? — заинтересува се тя.

Нямаше смисъл предварително да впряга конете. Абатство Грейстоун все още не бе тяхно.

Съпругът й поклати глава, погледна през прозореца отново. Върху стъклата бяха изобразени дванайсетте апостоли. Рисунките датираха от четиринайсети век.

— Понякога се чувствам, като че ли търся игла в копа сено — каза той, намигайки.

— Не трябва да се предаваш. Трудът ти ще бъде възнаграден накрая — каза му тя окуражително.

— Знам, знам. — Той потърка очите си с ръка. — Просто се задълбочих в родословни архиви и стари карти на абатството, докато се изтощих напълно. — После я погледна през пръстите си: — Знаеш ли какво означава Нишката на Ариадна?

Между очите на Каролин се появи дълбока бръчка.

— Не, не знам. Толкова ли е важно?

Съпругът й сви закръглените си рамене. Беше прекарал много години, седейки на бюро, приведен над счетоводни книги и документи за транспортиране на стоката.

— И аз не знам. На няколко пъти попаднах на това вчера. — Той насочи цялото си внимание към нея. — А ти какво откри, мила?

— Ако става дума за клюки, твърде много чух — каза тя. — Всички, с които говорих, освен лейди Алиса, вярват, че Джеймс Грей е починал по време на своето пътуване от Индия за дома си. Те са убедени, че той никога няма да се върне в Англия или абатство Грейстоун.

— Бедният мерзавец!

Каролин се изсмя, без да се старае да прикрие, че този факт изобщо не я интересува.

— Нещастието на един човек предоставя възможност за друг. Изчезването на Джеймс Грей ни носи късмет — отбеляза тя.

— Късмет ли?

— Едно препятствие по-малко. Предоставя се възможност някой да заеме мястото на граф Грейстоун.

— Разбирам какво имаш предвид. — Алфред ставаше все по-предпазлив. Той сниши гласа си: — Не мислиш, че някой ни подозира, нали?

Тя поклати глава.

— Нямат изобщо представа.

— Какво ще кажеш за маркиза? Чух, че кралицата го е изпратила тук.

— Да, така е.

— С каква цел?

— Да проучи слуховете за призрака.

— О, господи! — Грубите черти на Алфред Чаб се покриха с червенина. — Призраци! Дрън-дрън!

— Знам това. Ти също го знаеш. И съм сигурна, че маркизът също е убеден в това.

Алфред дръпна ухото си. Ушите му бяха доста големи, а брадичката му — твърде малка. Затова и си бе пуснал бакенбарди.

— Не бих искал Корк да подуши какво правим тук, докато не съм готов да изясня всичко.

— Не се безпокой за Майлз Сейнт Алдфорд. Аз ще се погрижа за него — каза тя, хапейки самодоволно устните си.

— Какво си направила?

— Една диверсия. Той ще бъде зает да проучи всичко. Ще бъде много зает.

— Какво си направила?

— Ще го накарам да се полута — каза Каролин самодоволно.

Алфред се намръщи.

— Не разбирам.

Съпругът й не трябваше да знае. Бе за предпочитане да не знае всичко.

— Не се безпокой за това. Ти си имаш своята работа, а аз — моята. — Тя забеляза, че Алфред Чаб я гледа изпитателно и поглади матрака до себе си.

Той се приближи и се шмугна при нея.

— Е, мила?

— Какво мислиш сега, Алфи? — Тя рядко използваше прякора му от онези дни.

Само при специални случаи. Сега се предоставяше такъв случай. Алфред облиза плътните си устни.

— Мислех, колко чудесно изглеждаш тази сутрин. — Той се протегна и сграбчи голото й рамо, там, където нощницата й се бе свлякла. Ръцете му бяха големи, бе твърде тромав, но тя никога не му казваше това.

— Кожата ти е като на момиче — каза той гърлено.

Каролин бе направила всичко, за да изглежда така.

— С теб, Алфи, се чувствам като момиче.

Той хвърли поглед към вратата на нейния будоар.

— Къде е Франческа?

— Изпратих я да вземе някои неща от селото. Няма да се върне до обяд.

— А Чармел?

— Чармел излезе на езда със сър Хю.

Вниманието на Алфред веднага се насочи към новата връзка на дъщеря им.

— Сър Хю и Чармел като че ли се харесаха.

— Това е невинен флирт, който няма да доведе до нищо — увери го Каролин.

Той леко се засмя, по-скоро изсумтя:

— Откъде знаеш!?

— Сигурна съм в това — заяви тя без всякакво колебание. — Дъщеря ни е красива, умна и находчива, чаровна. Следващият сезон ще бъдем в Лондон. Очаквам, че Чармел ще има възможност за по-добър избор, отколкото само един барон.

— Както кажеш, мила. Оставям нещата в твоите ловки ръце — каза той, като пое ръцете й в своите.

Тя се опита да се направи на учудена от това, което почувства под халата му.

— Е, Алфи, ти си лошо момче, какво имаш там долу?

— Изненада за теб, скъпо момиче.

Каролин се засмя гърлено. Обичаше да бъде прелъстявана.

— Изненада за мен ли? — възкликна тя, преструвайки се, че изпитва удоволствие, като промъкваше ръката си надолу. Разкопча едно копче, след това разгърна бельото му и пое в ръцете си неговата гореща, твърда изненада. — Алфи, колко си голям!

— Толкова по-добре за теб — каза той рязко, като дишаше тежко. След това я повали по гръб.

Въпреки дългогодишния си опит да маха завивките и разсъблича съпруга си, Каролин се държеше, като че ли прави всичко за първи път. Той започна да сваля корсета й.

Тя чу, че нещо се прокъса. Алфред бе скъсал нежната бродерия на нощницата й. Това, разбира се, нямаше значение. Той можеше да й купи дузина такива нощници, ако тя пожелаеше. Каролин Чаб отдавна бе разбрала нещо много важно — на света имаше нещо, което бе по-силно от парите, и това бе сексът.

Алфред сграбчи голите й гърди, като ги мачкаше между пръстите си, като че ли месеше тесто. След това наведе глава, хвана едното зърно със зъби и я ухапа силно. Тя усети остра болка и тръпка, която възбуди цялото й тяло. Притисна гърдата си към устата му, сякаш за да изпита още по-силна болка.

Той се захили:

— Харесва ли ти?

Това, което успя да произнесе през стиснатите си зъби, бе само неговото име.

Той се протегна и използва пръста си. Долу бе суха. Каролин затвори очи и си спомни един друг момент, едно друго място, друг мъж и тялото й отвърна, както някога. Скоро бе готова.

— Ето и за теб, момичето ми — въздъхна Алфред.

Той я облада грубо, тя заби ноктите си в гърба му, това му харесваше…

Както обикновено се случваше, когато свърши, Алфред се дръпна от нея, без да каже дума, и обърна гърба си. След няколко минути тя го чу да хърка. Беше заспал. Каролин почака още няколко минути. След това се измъкна от леглото, притиснала нощницата до себе си, и отиде в съседната стая. Затвори леко вратата и се насочи към голямото огледало.

Нощницата падна в краката й около глезените. Тя се погледна в огледалото. Зърната й бяха червени и леко подути, но не от страст, а от грубото му докосване. Алфред я бе ухапал по рамото, бе ожулил гърдата й и корема й с брадата си. Но все пак този път се бе отървала с малко.

— Не ме е наранил много — измърмори Каролин тихо.

Тъй като Франческа щеше да дойде по-късно, тя реши сама да се изкъпе. Не бе от онези дами, които не могат нищо да направят сами. В действителност в дома, където бе израснала, нямаше бани, нито слуги.

„Добре че Грейстоун имат модерна баня“, помисли си Каролин, като сипваше любимия си парфюм във водата. След това влезе в огромната медна вана.

— О, о! — леко изпъшка тя и подпря глава на хавлиената възглавница. Отпусна се и облекчено въздъхна.

Алфред бе едно тромаво говедо, но той й бе нужен за нейните планове. За една жена, която иска да успее в обществото и да привлече вниманието на Уелския принц, бе необходимо да бъде красива, умна, богата, ако е необходимо — и омъжена. Тя трябваше да бъде омъжена.

И то за внимателен съпруг.

Каролин подозираше, че Алфред не може да бъде внимателен, но той лесно се лъжеше.

— Стъпка по стъпка, лейди Чаб — поучаваше се тя, като се обливаше с топлата ухаеща вода.

Щом като веднъж я приемат в Марлбъро Хаус, Каролин възнамеряваше да продължи пътя си дискретно и разумно към своята крайна цел, да стане метреса на Негово Кралско Височество, Уелския принц — Берти, както го наричаха приятелите му.

Каролин трепна с очи. Представи си да влиза в света на своите мечти, света на властта, аристокрацията, кралските балове и яхти, света на нещата, които не могат да се купят само с пари.

Тя нямаше да прахосва усилията си за принца. Той щеше да оцени нейната красота, ум и умения в будоара, умения, които тя прахосваше с един недодялан човек като Алфред Чаб.

Каролин посегна към четката на масичката до ваната. С все още затворени очи започна да мие тялото си, да търка гърдите си, чувствителните им зърна и надолу по гръдния кош към корема, а след това към онова похотливо, порочно място между бедрата й. Сега то бе изтръпнало, за разлика от преди малко, когато Алфи влизаше в нея.

Като си представи лицето на принца, не, днес не бе Берти, видя смуглите чувствени черти на маркиза на Корк. Потърси удовлетворение и когато почувства горещата тръпка по тялото си, вече знаеше коя ще бъде нейната следваща стъпка.

Майлз Сейнт Алдфорд.

Усмихна се леко. Порочните не знаят почивка.