Емилио Салгари
Владетелят на океана (22)

СТРАНСТВУВАНЕТО НА „ВЛАДЕТЕЛЯТ НА ОКЕАНА“

Четиридесет и осем часа по-късно в курса си на изток „Владетелят на океана“ забеляза на хоризонта ивица дим; Вече беше застанал на пътя, по който се движеха английските параходи от Индия и Ява към Китай и Япония.

— Параход! — извести Каммамури.

Сандокан забърза към обичайното си място на капитанския мостик и отдаде заповед да се засили огънят в машинното отделение и оръдията да се приготвят за бой.

Разстоянието бързо намаляваше, защото „Владетелят на океана“ усилваше скоростта си, за да не даде възможност на кораба да се спаси с бягство.

Моряците на марса вече можеха да разпознаят знамето, което се развяваше на кърмата, и съобщението им беше посрещнато с радостни викове от целия екипаж.

— Да — каза Сандокан, — това е английски параход. По всички признаци той идваше от някое индуско пристанище. Ако се съдеше по размерите му, имаше най-малко две хиляди тона. Около бордните му мрежи се тълпяха хора, привлечени от военния параход, който се носеше към тях.

Когато разстоянието достигна по-малко от миля, Сандокан заповяда да издигнат червеното знаме с глава на тигър и да дадат халостен изстрел — заповед за спиране.

На палубата на парахода настана бъркотия. Виждаше се как моряците и пътниците тичат към носа. Вдигна се оглушителна врява, която достигна до „Владетелят на океана“.

В течение на няколко минути параходът лъкатушеше, сякаш не знаеше каква посока да поеме, но изстреляната над палубата му граната го вразуми.

Гой спря и се залюля върху вълните на около осемстотин метра от крайцера. Разбира се, не можеше и да мисли за оказване на каквато и да е съпротива, защото само с два изстрела „Владетелят на океана“ щеше да го изпрати на дъното.

Четири лодки, пълни с въоръжени моряци тигърчета, потеглиха незабавно, а страшните оръдия бяха насочени към безпомощния параход.

Като приближи, Яниш извика повелително:

— Спуснете стълбата!

Той, ТремалНаик, Каммамури и дванадесет малайци се изкачиха на палубата с голи саби.

Капитанът на парахода, заобиколен от офицерите си ги очакваше.

Като видя появяването на Португалеца с извадена сабя, той пребледня като платно.

— На какво дължа честта да ви видя? — попита с разтреперан глас.

— Видяхте ли под какво знаме плаваме? — попита Португалеца.

— Зная, че червено знаме с глава на тигър някога имаха пиратите от Момпрацем, Но всички казват, че те отдавна са изчезнали от тези води.

— Да, но не са изчезнали! — усмихна се Яниш. — Вашето правителство предизвика сражение с тигрите на Момпрацем във време, когато не го безпокояха с нищо, и това ги накара отново да хванат оръжието.

— Какво искате?

— Давам ви двадесет минути за спускане на лодките, а след изтичането на този срок ще отправя парахода към дъното.

Капитанът се посъветва с офицерите си и даде знак да се спуснат лодките.

— Отстъпвам пред силата, но протестирам! — каза той на Яниш.

Моряците от парахода работеха с трескава бързина и скоро лодките бяха във водата, снабдени с хранителни припаси и вода. Първи бяха свалени жените, после слязоха офицерите, които свалиха параходните документи и касата.

Когато параходът беше опразнен напълно, малайците на Яниш се качиха на палубата му, а парният катер на „Владетелят на океана“ се приближи до борда. Въглищният склад беше незабавно отворен и всички въглища пренесени на крайцера.

Два часа по-късно отрядът на Яниш напусна осъдения на гибел параход.

— Два изстрела по ватерлинията! — изкомандува Сандокан.

Оръдията прогърмяха и след пет минути великолепният параход беше погълнат от вълните. „Владетелят на океана“ продължи пътя си.

На следващия ден същата участ сполетя друг английски кораб, натоварен със суха риба, а после и още няколко по-малки парахода и платноходи. Необезпокояван от никого, крайцерът спокойно се разхождаше по големия морски път от бреговете на Борнео до островите Анаба, като пресичаше пътя на параходите, които пътуваха от Малакския пролив към заливите на Китай и Япония.

Вече бяха потопени около тридесет парахода и беше трудно да се пресметнат огромните загуби на английските морски компании. Невероятното по размери рушене на английската търговия би продължило още, ако веднъж до борда на „Владетелят на океана“ не се беше приближил един кораб от Борнео и не беше му съобщил, че във водите на Натун е забелязана военна ескадра. Нямаше никакво съмнение, че това е сингапурската флота, която беше потеглила за война със Сандокан.

Когато получиха това известие, Сандокан, Яниш, ТремалНаик и инженер Харвард се събраха на военен съвет и решиха временно да прекратят преследването на търговските параходи, а да се отправят за Саравак, за да подпомогнат по море даяките, ако са възстанали.

Сандокан поиска да минат близо до бреговете на Момпрацем, за да се убеди лично дали англичаните са се настанили здраво на острова, който някога беше щастливо леговище на тигрите.

 

Борнео.

Към вечерта на втория ден в далечината се показа гордият Момпрацем и обхванати от дълбоко вълнение, Сандокан и Яниш дълго го гледаха от капитанския мостик.

Сградата, която в продължение на много години беше служила за жилище на Сандокан и Яниш, вече я нямаше. На нейното място се виждаше малък, но по всички признаци силно въоръжен форт, който гарантираше владението на Момпрацем от англичаните. По целия бряг бяха разсеяни отделни фортове, защитни стени и укрепления.

Мълчаливо и гневно Сандокан попиваше с поглед всичко това. По израза на лицето му можеше да се види каква дълбока скръб беше нахлула в душата му.

В този момент от носа се раздаде вик. Наблюдателите съобщаваха, че виждат отпред светлините на два парахода.

— Готов съм да се хвана на бас — каза Яниш, — че идват от Лабуан.

— Толкова по-зле за тях — каза Сандокан със стиснати юмруци, — те ще ми заплатят за моя Момпрацем. Разпореди се да засилят парата, Яниш!

— Какво мислиш да предприемеш, Сандокан? — изумен от зловещия огън, който светеше в очите на пирата, попита приятелят му.

— Ще изпратя на дъното тези два парахода с всичко, което се намира на тях.

— Сандокан! Не забравяй, че ние сме борци за свободата на Малайзия, а не разбойници. Освен това все още не знаем дали са търговски или военни параходи. Най-сетне не знаем и под какво знаме пътуват.

Без да отговори, Сандокан извика:

— Изгаси светлините! Всички горе! Пригответе се за бой! Артилеристи, по местата си!

Около единадесет часа „Владетелят на океана“ беше само на половин километър от параходите, които, без да подозират смъртната опасност, която ги заплашва, лениво се движеха близо един до друг.

— Това са транспортни кораби, които връщат в родината английски войници — каза Яниш.

Сандокан искаше веднага да ги потопи, но увещанията на Яниш и молбите на Дарма успяха да угасят зловещия огън в очите му и той се отказа от намерението си.

Цялата нощ прекара на крак, а щом се разсъмна, даде заповед да се засили скоростта.

Когато дойде близо до транспорта, той издигна зловещото си знаме и даде предупредителен изстрел — заповед за спиране. На сигналната мачта се появиха флагчета, които означаваха: „Предайте се, или ще ви унищожа!“

Двата транспорта, цялото въоръжение на които се състоеше от няколко малокалибрени оръдия, прецениха, че съпротивлението е невъзможно, и незабавно се подчиниха, като свалиха гордия английски флаг в знак, че се предават. На палубата им се възцари невъобразима паника. Неколкостотин войници бяха убедени, че е настанал последният им час. Те тичаха като обезумели по палубите, около лодките се завърза ръкопашен бой.

— Давам ви два часа да опразните параходите — сигнализираше Сандокан.

— Покоряваме се на силата, за да предотвратим безсмисленото кръвопролитие.

Параходите спуснаха незабавно всичките си лодки. Те бяха малко и така се претовариха с войници и офицери, че във всеки момент можеха да потънат. Като видя, че някои войници вземат със себе си и пушките си, Сандокан даде сигнал: „Оръжието във водата!“

Заповедта беше изпълнена моментално. Докато хората се наместваха по лодките, „Владетелят на океана“ описваше бавни кръгове около осъдените параходи и ги държеше непрестанно под прицела на оръдията си.

Още преди англичаните да напуснат параходите, Яниш изпрати там петдесет добре въоръжени малайци. Единственото нещо, което искаше да запазят, бяха безценните за „Владетелят на океана“ каменни въглища. Освен тях от параходите бяха прибрани големи количества боеприпаси. Всичко това продължи до вечерта.

Когато привършиха работата си и напускаха палубата, малайците запалиха фитилите, които водеха към буретата с барут. Едва лодките бяха успели да се отдалечат на достатъчно разстояние и два последователни взрива прекратиха съществуването на транспортните параходи.

Два дена по-късно „Владетелят на океана“ премина покрай Танонг Дату, където беше определено мястото за среща с бригантината. След като не я откри, параходът се отправи веднага към устието на Седанг. Сандокан искаше да разбере дали хората от бригантината са успели да изпълнят поставените им задачи. Това щеше да стане ясно от вестта за въоръженото въстание на даяките. След около четиридесет и осем часа се показа планината Матанг, която се издигаше на западния бряг на огромния саравакски залив. На сутринта параходът беше вече при устието на реката, където се намираше и столицата. Над океана се стелеше гъста мъгла.

Сандокан, Яниш, ТремалНаик и Харвард бяха на палубата близо до кърмата. Гъстата мъгла им пречеше да виждат добре. Поради изключителната опасност всички артилеристи бяха по местата си.

„Владетелят на океана“ се намираше на около осемдесет километра от втората бухта на Саравак, когато внезапно в далечината се разнесе глухият вой на сирена.

— Сигурно е някой от параходите на раджата — каза Португалеца с цигара между зъбите, — пълен напред! Сандокан, ти виждаш ли нещо?

— Виждам мъгла — отговори той, — но все пак, да не би да са ни приготвили посрещане?

Изминаха още два часа. Наоколо все така цареше мъгла. Внезапно сноп от ярки лъчи проряза тъмнината.

— Електрически прожектор! — извика Яниш. — Търсят ни.

— Пълен назад! — заповяда внезапно Тигъра на Малайзия.

Някакъв параход, а може би и цяла флотилия се намираше точно пред крайцера. Там през цялото време светеха прожектори.

От устата на Португалеца се изтръгна проклятие:

— В капан сме! — каза той през зъби. — Изглежда, скоро ще стане доста горещо.

Сандокан внимателно следеше пресичащите се лъчи на прожекторите. По всичко личеше, че „Владетелят на океана“ се намираше в центъра на един затворен кръг и все още не беше открит. Но беше рисковано да потегли в една или друга Посока, защото веднага щеше да се издаде.

— Да караме право напред! — каза накрая Сандокан. — Пред нас, изглежда, има само един параход. Можем да се опитаме да го потопим. Мистър Харвард, поставете при машините втора смяна.

— Не е лошо измислено — одобри американецът разпореждането, — и нашите американци биха постъпили така в подобна ситуация.

— Пълен напред! — прозвуча заповедта на Сандокан. И крайцерът се понесе.

В същото време неприятелските параходи, изглежда, го забелязаха и започнаха да свиват кръга си около него.

— Артилеристи, по местата си! Готови за бой! — разпореди се Сандокан.

Един от неприятелските параходи най-сетне откри точното местоположение на „Владетелят на океана“, а може би и случайно го напипа с прожекторите си. Сега само за няколко мига успяваха да се скрият в мъглата и светлините отново ги осветяваха като ден.

Преследваха ги.

Раздадоха се изстрели. Над палубата профучаха тежки гранати.

Изминаха още няколко минути. Крайцерът се носеше с безумна скорост. Внезапно пред самия му нос изплава грамадна тъмна маса. Беше вече невъзможно да се спре крайцерът или да се отклони. Пък и Сандокан не желаеше това.

— Напред! — извика той повелително.

Почти в същия миг носът на „Владетелят на океана“ се вряза със страшна сила в борда на насрещния параход. Чу се трясък, разтърсването едва не събори всички по палубата. По разсечения параход се разнесоха викове на смъртно изплашени моряци, дочуха се яростни вопли.

— Пълен назад! — заповяда Харвард. Носът се освободи веднага и крайцерът се отдръпна от смъртоносно ранения си противник.

Катастрофата стана с приказна бързина. На пробития параход се пръснаха с оглушителен шум всички парни котли. След това настана тишина и той потъна в морските дълбини.

Без да се грижи за екипажа му, крайцерът заобиколи мястото на катастрофата и отново се втурна напред.

Вляво и вдясно от „Владетелят на океана“ се появиха силуети на параходи, които се опитваха да пресекат пътя му и го държаха под светлините на прожекторите си.

Врагът искаше да използува забавянето, предизвикано от катастрофата, и вече настигаше крайцера.

— Огън от двата борда! — изкомандува Яниш. Само за миг крайцерът заприлича на малък вулкан.

Могъщата му артилерия изпращаше по неприятеля облаци от чугун и стомана.

Врагът на свой ред започна да го обстрелва от две страни. Но това не можеше да спре Сандокан и той продължи напред, като стреляше упорито.

— Какво е това? Лодка? — извикаха наблюдателите. Наистина от мъглата изплува малка парна лодка и с поразителна скорост се понесе към „Владетелят на океана“.

— Миноноска! Искат да ни вдигнат във въздуха! — извика Харвард.

Сандокан и Яниш, които бяха в бронираната кула, изскочиха на палубата. Парната лодка, осветена от лъчите на прожекторите, настигаше крайцера. На руля и стоеше командирът. Изправен в цял ръст, той направляваше гибелната посока на параходчето си.

— Капитан Морланд — извикаха няколко гласа наведнъж.

Да, наистина морякът в корабчето беше той. Избрал сигурната гибел, той искаше да потопи крайцера.

— Стреляйте! Огън по лодката! — извика Сандокан.

— Не, спрете! — закрещя Яниш.

— Какво правиш, Яниш?

— Ако го убият, Дарма ще умре. Оставете аз да се справя с него.

Сандокан мълчаливо сви рамене.

Яниш затича към кърмата, където имаше няколко оръдия с малък калибър. Той насочи едното от тях с мълниеносна бързина. Лодката беше на не повече от триста метра от крайцера. Раздаде се гръм. Гранатата, изпратена от Португалеца, може би най-добрият артилерист в света, като с нож разряза руля на лодката. По инерция полуразрушената лодкамина продължи да се движи още около сто метра напред и спря съвсем близо до крайцера.

— Щастлив път, мистър Морланд! — извика Яниш. Морякът, останал невредим, но обезоръжен, размаха заплашително ръка.

— Плавайте! Плавайте! — извика той. — В залива ви чака отмъстител! Чака ви синът на убития от вас Суйод хан!

В този миг връхлетя нова вълна от гъста мъгла. Тя погълна крайцера и го скри от прожекторите на неприятеля, които упорито го издирваха. „Владетелят на океана“ изпрати последен залп към неприятеля си и продължи устрема си на изток. На палубата се разнесоха виковете на екипажа:

— Да живеят свободните деца на гордия и непобедим Момпрацем!