Емилио Салгари
Владетелят на океана (21)

ЗАВРЪЩАНЕТО НА „ВЛАДЕТЕЛЯТ НА ОКЕАНА“

Оглушителни викове и пушечни изстрели отговориха на топовния гърмеж. развръзката приближава! — прошепна с вълнение Морланд. — Още няколко минути и всичко ще се изясни.

Шум от многобройни гласове и стъпки около самата врата на импровизирания затвор показа, че той не беше далеч от истината. Само след няколко минути вратата се отвори и на прага се появи губернаторът, съпроводен от млад човек в униформа на лейтенант от английската флота. Зад гърбовете на влезлите се виждаше цял отряд от въоръжени английски моряци. А още по-нататък се тълпеше едва ли не цялото местно население, което шумно изразяваше радостта си.

— Ето пиратите, господин лейтенант! — заяви тържествено губернаторът. — Арестувайте ги и се разпоредете да ги обесят колкото се може по-рано.

За най-голямо учудване на губернатора лейтенантът, вместо да повика конвоя, се хвърли напред и радостно прегърна Морланд.

— Капитане! Възможно ли е? Вие още сте жив? Дали не сънувам наистина?

— Не, скъпи Лайлънд! — отговори капитанът. — Това съм самият аз и никой друг.

Губернаторът беше объркан окончателно. Той отчаяно се чешеше по тила и повтаряше:

— Но той е приятел на пират. Вгледайте се в него, лейтенанте! Той иска да измами и вас!

Без да обръща внимание на обезкуражения старец, лейтенантът отново се обърна към капитан Морланд.

— По какъв начин се оказахте така далеч от Саравак, капитане? Всички мислехме, че сте загинали заедно с парахода си.

— Нима хората ми, които пиратите пуснаха на свобода, не разказаха, че съм пленен?

— Разказваха, но в думите им имаше такива истории, че никой не ги взе съвсем на сериозно.

— А вие защо дойдохте на този остров, Лайлънд?

— Крайцерувам и търся пиратския параход.

— Закъсняхте. При това ви съветвам да не приемате открит бой с него. Но да отидем на борда на вашия кораб. Трябва да ви разкажа много неща. А сега, позволете да ви представя приятелите си. Това е мис Дарма Праат и нейният чичо…

Моряците заобиколиха освободените и тръгнаха към брега. От пристанището взеха лодки и бързо стигнаха до крайцера.

— Капитане! — каза Лайлънд, когато Морланд се изкачи по стълбичката на палубата. — Параходът ми е на ваше разположение.

— Моля ви само за една каюта за мен и по една за приятелите ми. А след това ще ви помоля да се отнасяте към спътниците ми като с…

—… като с гости?

— Не, като с военнопленници. Но преди това трябва да ме изслушате. Мис Дарма, мистър ди Гомера, моля за извинение. Нали ще ме почакате, докато поговоря с лейтенанта?

Двамата офицери се спуснаха в капитанската каюта, а Дарма и Яниш останаха на палубата.

Докато крайцерът се измъкваше в открито море, Морланд и лейтенантът разговаряха в каютата.

Когато отново излязоха на палубата, лицето на Морланд беше светло, той се усмихваше. Изглежда, беше доволен от проведените преговори.

— Мис Дарма, мистър ди Гомера — каза той, — няма да бъдете отведени в Лабуан. Параходът отива направо за Саравак.

— Където ще ни предадете на стария си приятел раджата? — засмя се Яниш.

— Да. Но това е всичко, което мога да направя, макар желанието ми да е друго — отговори Морланд с лека въздишка.

— А какво бихте желали, мистър Морланд? — попита Дарма.

Морякът поклати глава без отговор. След това хвана девойката под ръка, отведе я към кърмата и каза развълнувано:

— Бих искал да измъкна от вас едно обещание, мис Дарма.

— Говорете.

— Да не се връщате никога вече на борда на „Владетелят на океана“.

— Но нали съм ваша пленница. Каква цена искате за, обещанието ми!

— Раджата, за това ви давам честната си дума, ще ви пусне на свобода.

— Не, това е невъзможно, сър Морланд. На борда на „Владетелят на океана“ е баща ми. Неговата съдба е свързана със Сандокан. Той никога няма да напусне борда на „Владетелят на океана“. Мога ли да се откажа от родния си баща?

— Но помислете, мис Дарма! Ако се върнете там, какво ще се случи? Щом се наложи отново да се сражавам с парахода на Сандокан и успея да го потопя, всички на него ще загинат. В онзи съдбоносен час и вие ще бъдете там… Разбирате ли на каква мъка обричате човека, който е готов да жертвува заради вас живота си? Защо мълчите?

— Нека съдбата да реши участта ни! — отвърна девойката със скръб в гласа.

— Кажете ми, Дарма, обичате ли ме?

Без да отговори, Дарма го погледна с насълзени очи.

— Говорете, Дарма!

— Да промълви тя с толкова тих глас, че той се стори на моряка като въздишка.

Разговорът им беше прекъснат от Яниш.

— Капитан Морланд — каза той, — преследва ни някакъв параход.

— Да не би да е „Владетелят на океана“? — попита Дарма.

— Във всеки случай параходът е военен — прошепна Яниш, — домакините ни, изглежда, усетиха нещо и се готвят за бой.

Челото на капитан Морланд се свъси, лицето му пребледня едва забележимо.

— „Владетелят на океана“! — каза той тихо. — Той отново е тук. Пак иска да изтръгне щастието от ръцете ми.

До него приближи с бинокъл в ръце командирът на крайцера Лайлънд.

— Капитан Джеймс! — тревожно произнесе той. — Ако не греша, нас ни преследва голям военен параход.

— Може би е от нашата ескадра?

Морланд взе бинокъла и започна да се взира към преследвача.

— Проклятие! Той е! Това е „Владетелят на океана“ — изтръгна се от устата му.

— Сандокан! Браво! — продума тихо Яниш. — Изглежда, този път ще се отърва от удоволствието да вися на някое дърво.

— Това пиратът ли е? — попита лейтенант Лайлънд.

— Да, той е! — отговори капитанът.

— Ще се бием.

— Безполезно е! — отговори Морланд. — Съпротивата ни е невъзможна. Нашите изстрели няма да му причинят никаква вреда. Това е дяволски параход, който е брониран отлично. При това разполага с дългобойна артилерия и може спокойно да ни обстрелва от такова разстояние, на каквото нашите снаряди не могат да достигнат.

— И така да е! Във всеки случай без бой няма да спуснем знамето! — стисна устните си офицерът.

— Аз също не искам подобен позор. Но мисля, че има начин да избегнем това. Спуснете лодки и ме оставете да преговарям с Тигъра на Малайзия. Ще изгубите двама от пленниците, които трябва да предадете на Сандокан. Аз ще изгубя много повече. О, неизмеримо повече! Затова пък и крайцерът ни, и хората ни ще бъдат спасени от безсмислена гибел,

— Да бъде както казвате, капитан Морланд!

Крайцерът забави хода си. Моряците ловко спуснаха лодка. През това време „Владетелят на океана“ приближи. Могъщите му батареи бяха готови за бой, а на фокмачтата се развяваше кървавочервено знаме.

Като видя, че английският крайцер спира, вдига бял флаг и спуска лодка, Сандокан на свой ред заповяда „Владетелят на океана“ да спре и да изчака развръзката.

— Англичаните са станали предпазливи — каза той на неразделния си приятел ТремалНаик.

— Изглежда, крайцерът ще се предаде без бой — забеляза индусът.

— Само дето не знам какво бихме могли да направим с него.

— Ще му отнемем въглищата. Запасите ще ни трябват за нашите приятели даяките от Саравак.

— За всичко ще се намери място. Но дявол да го вземе, защо ли губим време, за да се обясняваме с англичаните. Нали сме тръгнали да търсим Яниш и дъщеря ти?

— Надяваш ли се да ги намерим на онази проклета скала? — попита скръбно и без надежда ТремалНаик.

— Да.. Но гледай, какво е това? В лодката като че ли влезе капитанът. Да не иска да ми връчи лично шпагата си?

— Това е той, той е! — приближи се развълнуван Самбилонг. — Това е капитанът на крайцера…

— Кой по точно? Говори разбрано! — каза Сандокан с раздразнение.

— Нашият пленник! Морланд!

— Морланд? — извика поразен Сандокан.

Лицето му се проясни. В очите му запламтя надежда.

— Морланд на борда на този крайцер? В такъв случай и Яниш и Дарма са там. Но как е могло да стане това? Невъзможно е. Грешиш, Самбилонг.

— Не! — каза Самбилонг. — Вижте! Той вече ви поздравява.

Под дружните тласъци на дванадесетте си гребла лодката на крайцера се носеше като стрела към „Владетелят на океана“. Морланд държеше руля и с размаханата си фуражка поздравяваше Сандокан и ТремалНаик.

Когато лодката се прилепи за борда, той пъргаво изтича по стълбичката и отдаде чест на Сандокан.

— Мистър Сандокан! Нося ви сведения за вашите близки — каза той с официален тон.

— Яниш? Дарма? — в един глас извикаха Сандокан и ТремалНаик.

— Да, те са на борда на английския крайцер — посочи към парахода Морланд.

— Защо не ги доведохте тук?

— Защото са пленници на командира на този кораб. Но той ви предлага да ги освободи при известни условия.

— Какви са условията му?

— Крайцерът не може да се бие с „Владетелят на океана“. Ако сте съгласни, след като получите пленниците, да го оставите свободно да продължи пътя си.

— Така да бъде! — отговори Сандокан. — Все някога ще успея да намеря този крайцер.

— Тогава заповядайте да спуснат бойния флаг. Командирът на крайцера ще ви предаде незабавно пленниците.

Червеното знаме беше незабавно свалено. В същия миг от крайцера се отдели втора лодка. В нея седяха Яниш и Дарма. Португалеца беше запалил спокойно цигара.

След няколко минути и двамата бяха на палубата в обятията на Сандокан и ТремалНаик.

Блед като платно, Морланд гледаше трогателната сцена.

— Чакам разпорежданията ви относно моята съдба — обърна се той към Сандокан. — Както и по-рано, аз съм ваш пленник.

Тигърът не успя да се намеси, когато прозвуча гласът на Яниш:

— Разбира се, скъпи капитан Морланд, вие сте свободен. Можете да останете с нас или да се върнете на крайцера.

— Щом е така, довиждане, господа! — тръгна към стълбичката англичанинът. — Но сбогувайки се с вас, ще ви кажа: вие пускате на свобода не приятел, а непримирим враг.

— Ами! Един повече или по-малко, това е все едно! — лекомислено отговори Португалеца.

— Прощавайте, мис Дарма! — каза капитанът глухо. — Нека Брама, Вишна и Сива ви пазят. Прощавайте!

От вълнение Дарма не можа да произнесе и дума. Протегнатата и за прощален поздрав ръка трепереше.

Без да се сбогува със Сандокан и Яниш, Морланд се спусна по стълбичката.

Като проследи отдалечаването на неприятелския параход, Сандокан промълви:

— Вече е време и ние да се заловим за работа. Въглища имаме, приятелите ни са тук. Пълен напред! Тръгваме към нашата цел! Към големия морски път, по който се движат стотици английски търговски параходи. Ще им нанасяме неумолимо удар след удар. Нека потрепери Англия, нашият безпощаден враг. Напред! И гордият могъщ параход смени посоката си. И се понесе по океана.