Емилио Салгари
Владетелят на океана (14)

СМЪРТТА НА ХАДЖИЯТА

Когато Брайън се зае с мъчението, Поклонника най-сетне се предаде, но в него вече беше останала само искрица живот.

— Кой е бъдещият отмъстител? — викаше Яниш.

— Моят възпитаник… Синдия!

— Кой е той?

— Син на моя… побратим… Суйод хан.

Вик на учудване се изтръгна от устата на Португалеца.

— Ето я съдбоносната тайна! Ето кой всъщност е неумолимият ни враг!

Синът на Суйод хан… Синът на главатаря на страшната секта, известна като „Душители“ и „Туги“, която в първата половина на деветнадесетото столетие тровеше живота в Индия.

В дните на знаменитото въстание на Сипаите тугите вече бяха поизгубили доста от силата си. Сектата беше системно преследвана от англичаните, повечето от привържениците бяха унищожени и ужасните оргии в чест на богинята на злото и отмъщението Кали станаха много редки.

Няколко години преди това ТремалНаик, един от най-знатните индуси, беше оскърбил богинята Кали. Поклонниците на Кали бяха обрекли за нейна жертва една прекрасна девойка, която той обичаше. С помощта на Сандокан ТремалНаик успя да я измъкне от ръцете им. Завърза се борба, която продължи много години. Дъщерята на ТремалНаик, още като дете, беше отвлечена от бащиния си дом, но отново Сандокан се зае със спасяването й. По времето, когато английските войници изтребваха въстаналите сипаи, той предприе заедно с приятелите си поход и помогна на англичаните за изтребването на последните туги.

Точно по това време главатар на тугите беше Суйод хан. Той беше изобличен от Сандокан и убит.

Бяха изминали единадесет години и Индия отдавна живееше нов живот. Като че ли тугите бяха изчезнали от лицето на земята и светът не без основание смяташе, че сектата е прекратила съществуванието си. Беше известно, че по време на въстанието на сипаите бяха изтребени не само водачите, но и членовете й до последния човек.

За Яниш беше чудно, че след толкова години се среща с един туг. И не само това, но и можеше да чуе от устата му:

— Да, Суйод хан загина, но остана синът му Синдия. Той е потомък на главатаря на душителите и сам принадлежи към сектата на хоратазверове, които искат човешки жертви в чест на богинята Кали.

— Говори! Говори! — разтърсваше студеното рамо на Поклонника Яниш.

Той беше замълчал. Изглежда, мъчението с вода го бе убило.

— Нима ми се изплъзна? — изскърца със зъби Яниш. — Всъщност той не каза нищо съществено. Умря и отнесе в гроба си страшната тайна.

— Успокойте се, сър! — каза Брайън. — От поглъщането на малко вода в повече не се умира. Той е в безсъзнание.

Завлякоха безжизненото тяло на Поклонника в амбулаторията и го оставиха на грижите на лекаря.

— По всичко изглежда, че научихте неща, които никак не ви радват? — каза капитан Брайън. — Нима е толкова опасен този… син на главатаря на тугите?

Двамата се разхождаха по палубата.

— Кой знае? — отговори Яниш. — Във всеки случай може да стане опасен. За него не знаем нищо освен името му. Той вдигна даяките на бунт. Ползува се с покровителството на англичаните и е в контакт с пленника на Джеймс Брук, новия раджа на Саравак. Ясно е, че притежава приказни богатства. При това сигурно разполага с въоръжени кораби.

— Е, с тях лесно ще се справите — засмя се американецът, — просто ще потопите лодките на този Синдия. Нашият параход има артилерия, която е току-що излята. Все още нито една редовна флота не е приела на въоръжение подобни оръдия.

Към тях се приближи Каммамури.

— Как да приемем тайната, която узнахме? — попита той.

— Не зная какво да мисля — усмихна се Яниш, — не мога все още да събера мислите си. Ти по едно време беше пленник на този Суйод хан. Не си ли чувал да се говори нещо за сина му?

— Не. Работата беше в това, че жриците, които обслужваха мистериите в храмовете на богиня Кали, трябваше да остават девствени, иначе ги заплашваше страшна смърт. И главатарят на сектата трябваше да се отрече от света, щом бъде избран. Той принадлежеше на сектата изцяло. Никакви земни наслади не му се полагаха. Но най-вече се лишаваше от всякакви връзки, освен от тези с богинята. Ако тугите узнаеха, че Суйод хан има роден син и не се е отрекъл от бащинските си чувства, а го възпитава далеч от любопитни очи, положението му веднага би се разклатило сериозно.

— Така. Да отидем още по-нататък. Наистина ли тугите притежаваха големи богатства?

— О! — извика Каммамури. — Кое въображение би могло да си представи всички богатства, които натрупаха тугите? Те са погубили хиляди, десетки хиляди, а и много повече хора, на които са заграбили целия имот.

В храмовете им имаше натрупани несметни съкровища, които бяха известни на малцина избрани, а главно на Суйод хан. Възможно е тайната на едно такова съкровище да е била съобщена на този Поклонник, за да го предаде на сина му, когато стане необходимо.

— Това е много вероятно! — промълви Яниш. — Ще измъчвам до смърт този хаджия, но ще узная всичко.

— Бих ви посъветвал да си починете, сър — каза капитан Брайън, — през тези дни сте преживели толкова много, че изглеждате съвършено изморен.

Яниш наистина усещаше невероятна умора и слезе в каютата си, където се хвърли на койката, без да се съблича.

Параходът продължаваше пътя си на югоизток и се придържаше на двадесетина мили от брега. Към обед „Небраска“, така се наричаше параходът, отмина остров Тегу и взе курс към нос Насонг. Около четири часа следобед се показа Лабуан. Почти в същия момент Яниш беше събуден от силните викове на американеца:

— Ставайте, мистър!

Португалеца скочи и видя, че лицето на капитана беше бяло като платно.

— Неприятни новини ли?

— Пленникът ви отиде по дяволите!

— Как така?

— Изглежда, се е отровил. В пръстена му сигурно е имало силна отрова, а ние не се сетихме да го свалим от него. Лекарят не е забелязал…

— Умрял? — изстена Яниш. — Все пак отнесе със себе си важната тайна. Това е ужасно! Как ще узнаем сега къде е парният катер с ТремалНаик, Дарма и хората им?

Той се заразхожда с широки крачки из стаята,

— Къде сме сега, сеньор Брайън? — спря за миг.

— Около бреговете на Лабуан.

— Кога ще можем да стигнем в Момпрацем?

— Около полунощ.

— Приближим ли Лабуан, спуснете лодка с оръжие и припаси за двама души.

— Какво възнамерявате да предприемете, сър?

— Мисля си, че е много вероятно ТремалНаик, Дарма и хората им да са доведени именно в Лабуан. Възнамерявам да пратя там двама от моите малайци на разузнаване.

— Двамина бели ще имат по-голям успех — отговори капитанът. — На борда не липсват хора, които биха желали да спечелят нещо.

Събеседниците се изкачиха на палубата. Американецът се разпореди да спуснат лодка, извика двама едри моряци и им съобщи желанието на Португалеца.

— Ще дам по сто фунта на всеки от вас — каза им Яниш, — ако успеете да съберете точни сведения за приятелите ми.

— Ще отидем и в ада! — решително отвърна единият от двамата доброволци.

— Вървете тогава. След два дни ще се върна, за да ви взема! — изпрати ги Яниш. — Това ще стане през нощта, а вие гледайте за зелена ракета.

Калифорнийците се спуснаха в лодката и потеглиха, а „Небраска“ смени курса си и пое към Момпрацем.

— Интересно е да научим — каза Яниш — дали англичаните са се ограничили само със закани към Сандокан.

— Надали — отвърна Каммамури, — никога не бях виждал Сандокан толкова угрижен след техния ултиматум.

— А какво ли ще е, ако пристигнем късно? — прошепна пребледнял Яниш.

— Не е възможно Сандокан да е победен за толкова късо време. Извън всякакво съмнение е, че силите на Лабуан няма да са достатъчни за това. Но след час и половина ще знаем точно какво става, в Момпрацем — каза Каммамури с тревога в гласа.

„Небраска“ беше само на около тридесет и пет километра от Момпрацем.

Изведнъж на запад проехтя далечен тътен.

Яниш спря движението си по палубата, а капитанът притича от мостика.

— Канонада! — извика Яниш.

— И то откъм Момпрацем — допълни Брайън.

— Нима англичаните обсаждат острова? — Ако е така, то… Нека премерят силите си с нас. Машини, пълен ход! Артилеристи, по местата си! Готови за бой!

Звуците на далечната канонада се засилваха. Вече не можеше да има съмнение: около Момпрацем се водеше отчаяна битка.

Лицето на Яниш беше бледо от обхваналото го вълнение, но самият той беше спокоен и сякаш вкаменен, насочи бинокъла на запад.

— Дим на хоризонта! — извика. — Там има параходи. Значи англичаните обсаждат леговището на Тигъра на Малайзия!

Изминаха още няколко минути.

Тътенът на канонадата не преставаше.

Скоро започнаха да се виждат и просветванията от изстрелите. От тях можеше да се заключи, че битката се води на голямо пространство и с много кораби.

Яниш свали бинокъла от очите си и с проклятие го захвърли на палубата.

— Това са нашите кораби! — извика той. — Тигрите на Малайзия отиват на север. Все пак англичаните са ни победили.

Американецът потвърди думите му. И той забеляза на хоризонта малка флотилия, преследвана от обстрелващи я канонерки.

Треперейки с целия си корпус „Небраска“ летеше като стрела.

— Време е вече! — каза Яниш. — Огън, момчета!