Каси Едуардс
Дива илюзия (7)

Седма глава

При изгрев-слънце духаше свеж вятър, който гонеше облаците по небето. Няколко фургона, теглени от мулета, се движеха бавно сред гористи хълмове, планини и ливади, през които течаха буйни потоци. Сини езера лежаха сред тихи долини. Дива салвия и ралица изпъстряха местността с ярките си цветове.

Петнистия орел яздеше начело на кервана, Двата хребета неотстъпно го следваше. От жаркото слънце влажните дрехи прилепваха към телата им като кожа.

Индианецът хвърли поглед към Джолена. Тя попиваше потта от челото си с дантелена носна кърпа. Брат й държеше юздите и управляваше техния фургон, а опитните колари караха останалите.

Червенокожият се намръщи, припомнил си дързостта на коларите. Те се закачаха и флиртуваха с Джолена, когато керванът спираше, за да напоят мулетата от потоците. През това време пътниците похапваха и се облекчаваха зад най-високите храсти наоколо, преди отново да се качат във фургоните.

Петнистия орел не бе единственият, раздразнен от вниманието на коларите към Джолена. Той наблюдаваше реакцията на Кърк, който едва се сдържаше да не избухне.

Престана да гледа индианката и съсредоточи вниманието си, за да не пропусне някой знак, показващ че крий са наблизо. Усмихна се на желанието на Кърк да брани сестра си от здравеняците колари. Очевидно младежът не бе особено силен и нямаше да ги надвие, ако се опита. Единствено той, Петнистия орел, ще докаже на Джолена, че е най-силният. Надяваше се след това възхищението й от него да прерасне в нещо повече.

Индианецът смушка жребеца си в хълбоците и се понесе в галоп. Искаше бързо да намери място, където да прекарат първата нощ на открито.

Джолена се чувстваше неудобно на твърдата дървена седалка до брат си. Измъчваше я не само горещината, но и нещо друго, сякаш долавяше нечий мълчалив зов.

Сърцето й се разтуптяваше, щом вдигнеше ечи към Петнистия орел. Преди малко погледите им се срещнаха. Проницателните му очи отново се впиха в нея, сякаш я оприличаваше на някоя жена от миналото. Нямаше да забрави как я погледна първия път, когато я видя. Реагира така, като че ли пред него стоеше призрак.

„Чий призрак?“ — питаше се тя. Приличаше му на някого, но на кого?

Навярно Петнистия орел имаше някаква връзка с нейното индианско семейство. Ако тя прилича на някого от тях, възможно е да разкрие истината за своя произход.

Слънцето силно приличаше. Джолена се намести по-удобно на седалката и опита да съсредоточи мислите си върху друго нещо, та по-лесно да мине времето, докато спрат за нощуване.

В гърдите й бушуваха страстни чувства.

Копнееше по някакъв начин да остане насаме с Петнистия орел и да се сбъдне това, което изживяваше в сънищата и фантазиите си.

Щом Кърк заспи, ще отиде при индианеца. Навярно странният безмълвен зов идваше от неговото сърце.

Изпод око погледна брат си. Той седеше намръщен и мълчалив, със стиснати устни, след поредния скандал с нахалните каруцари, разразил се, когато спряха да починат и да хапнат. Искаше й се да протегне ръка, да го потупа по коляното и да му благодари, задето й се бе притекъл на помощ, но не помръдна от мястото си. Не желаеше да насърчава рицарските му прояви в конфликтни ситуации. Знаеше каква ще е реакцията, ако я хване да разговаря с Петнистия орел. Ако Кърк узнае за силните чувства, които сестра му вече изпитва към индианеца, ще изпадне в ярост. Джолена не искаше да се стигне дотам.

Откъсна поглед от брат си и престана да мисли за него. Озърна се наоколо за пеперуди, но беше леко разочарована. Бе топло и слънчево, земята бе покрита с цветя, но въпреки това не хвана нито една пеперуда. Не забелязаха еуфедрата, оцветена в тюркоазно, черно и оранжево и с розови линии по крилата.

Девойката се възхищаваше на величествената местност, където природата бе издигнала високи планини и разпростряла обширни прерии. На запад Скалистите планини извисяваха върхове над облаците, в далечината се виждаха хълмове, обрасли с чернеещи борови гори, които напомняха сивкави силуети на й фона на синьото небе.

Навсякъде между тези планини се простираше прерията, обрасла в пелин, чийто сребърносив цвят придаваше някаква лека печал на пейзажа. От време на време пътниците попадаха сред зелени речни долини. Земята бе прорязана от дълбоки клисури, странно обагрени в червено, сиво и кафяво, фантастични колони и фигури от камък и глина, изваяни от ветровете и дъждовете през годините, украсяваха отвесните стени на дефилетата.

Тук-там над равнините се издигаха остри хребети и стръмни хълмове с пресечени върхове и вертикални стени, понякога голи, друг път обрасли с борове — ниски жилави дървета, чиито криви стебла и гъсти чворести клони бяха преплетени в странни форми от вятъра, духащ неспирно в клисурите и деретата.

Тук-там се виждаше някое стадо антилопи и бизони. В гористите речни долини и по планинските склонове, обрасли с борове, пасяха многобройни лосове, елени и диви овце.

Горещият вятър люлееше високите стъбла на бизонската трева. Джолена знаеше, че всякакви плодове и зеленчуци растат в изобилие в тази област — диви моркови и репи, сладък корен, ягоди и сливи.

Отново погледна към Петнистия орел, докато размишляваше за тази естествена храна. Навярно жените от неговото племе постоянно търсеха начин да изхранят мъжете и децата си.

Затвори очи и си представи, че е сред тях, облечена в дрехи от мека еленова кожа. Навярно страните й ще бъдат намазани със сок от очиболец, за да бъде свежа за мъжа, когото обича. На него ще занесе кошницата, пълна с ягоди и корени. Той ще я поздрави за усърдието й, ще я вземе в леглото си и ще й се отблагодари по начин, известен на всички съпрузи.

Фургонът намали ход, седалката се разклати и Джолена отвори очи. Погледна въпросително Кърк, дръпнал юздите.

Право към тяхната каруца, първата от кервана, яздеше Петнистия орел. Спря до брат й и му каза нещо. Говореше с него, а погледът му бе прикован в Джолена и я изпълваше с трепетно вълнение. Тя впи треперещи пръсти в седалката и плахо се усмихна на индианеца. Близостта му пораждаше в нея странно, непознато и сладостно чувство. Всеки път, когато се срещаха погледите им, Джолена знаеше, че той й говори без думи. И тя му отвръщаше с очи.

Скоро ще имат възможност да разговарят истински. Питаше се какво ли ще й каже най-напред и как тя ще му отговори, без да разкрие своите чувства.

— Ще нощуваме тук — говореше индианецът на Кърк. — Има вода за пиене и много памукови дървета, които ще ни пазят завет. Освен това конете и мулетата обичат кората на тези дървета, тревата е сочна и полезна за животните.

Кърк погледна Джолена, после пак Петнистия орел и отново се разтревожи от привличането между сестра му и този водач. Надяваше се, че интересът на Джолена е породен от желанието й да научи нещо повече за своя произход. Индианецът навярно бе заинтригуван как жена с бакърена кожа е сестра на Кърк или защо общува с бледоликите така, сякаш е една от тях. Дано насочи мислите си в друга посока, щом задоволи своето любопитство. Кърк се молеше това да стане по-скоро. Страхуваше се от чувствата, които можеха да пламнат между Джолена и индианеца.

— Петнист орел — отвърна Кърк и кимна, — щом ти мислиш, че мястото е безопасно, никой няма да спори с теб.

Той огледа закътаната долина, в която щяха да направят първия си лагер извън цивилизования свят. Не можеше да отрече, че изпитва страх. А трябваше да изглежда смел в очите на Джолена, особено в присъствието на Петнистия орел.

Кърк не желаеше неговата сестра да бъде защитавана от индианеца.

Всички слязоха от фургоните и започнаха да събират дърва за огън. Следобедът преваляше. Над долината се стелеше мараня. Слънцето потъна сред морави облаци.

Петнистия орел и Двата хребета убиха някакво животно със стрелите и лъковете си и скоро от печеното месо се разнесе апетитен аромат.

Били, най-яркият и невъздържан от коларите, с гъсти бакенбарди обграждащи суровото му лице, взе кафеника от жаравата. Наля си кафе и подаде съда на Джолена, която мълчаливо седеше до брат си.

— Ей, хубавице, пие ли ти се нещо, или искаш някой да те позабавлява? — попита той, нахално втренчил светлосините си очи в Джолена. — Ако легна върху теб, няма да имаш нужда от одеяло.

Другите каруцари се изсмяха и погледнаха Джолена по начин, показващ неприличните им помисли.

— Е? — настояваше Били. — Какво ще кажеш? Да не си си глътнала езика? Или мислиш, че не ставаш за стария Били? Ще ти кажа, хубавице, че в мен има повече огън, отколкото в десет мъже, взети заедно. Ще ти покажа какво значи любов.

Джолена почервеня от гняв и от неудобство. Изтръпна, когато Кърк захвърли своята чаша с кафе на земята и се изправи пред коларя.

— Нает си да караш фургоните, не да обиждаш сестра ми — заяви младежът със стиснати юмруци. — Извини се, или…

Били хвърли кафеника и чашата си на земята и се изправи в пълен ръст. Бе поне десетина сантиметра по-висок от Кърк. Приведе се към него и изсъска:

— Искаш ли да повторя всичко? Не съм от тези, които се извиняват, особено на пикльо като теб. Набързо ще те направя на кайма. Искаш ли да опиташ?

— Не искам да се бия, за да оставиш сестра ми на мира — заяви Кърк и преглътна мъчително като видя кървясалите очи на Били и раменете му, два пъти по-широки от неговите. — Сега да забравим това и да продължим вечерята си. Има много дни, през които ще се проявим. Нека да се възползваме от тях.

Били бе непреклонен. Наведе се по-близо до Кърк и изръмжа:

— Нямам нищо против. Пък и не виждам защо се горещиш. Тя не е твоя сестра, а само индианка, облечена като бяла жена. Доколкото виждам, е просто червенокожа дивачка.

Чуха се възклицанията на учените, които наблюдаваха сцената със затаен дъх.

Джолена настръхна. Видя, че и брат й, и Петнистия орел са изпълнени с гняв. Индианецът бе готов да се хвърли върху каруцаря.

Девойката отстъпи назад и изпищя, когато Кърк стовари юмрука си върху челюстите на Били и го извади от равновесие. Коларят залитна назад и падна на земята. Кърк се хвърли върху него и продължи да му нанася удари.

Когато понечи да се изправи, уверен, че се е справил с него, Били извади нож от колана си и се опита да го забие в гърба на младежа.

Петнистия орел видя опасността. Притича до коларя и изби ножа от ръката му, после помогна на Кърк да се изправи.

Младежът отстъпи встрани, а индианецът сграбчи Били за ризата и го вдигна отново на крака. От носа и от устата на коларя течеше кръв.

— Мисля, че не се държиш добре — измърмори индианецът с тих заплашителен глас, изправен очи срещу очи с Били. — Каза ти се да си гледаш работата. Това е добър съвет. Скоро ще навлезем в територията на племето крий и тогава всеки ще покаже на какво е способен, ако ни нападнат.

Коларят изтри с ръка кръвта от устната си и залитна назад, когато индианецът го пусна.

— Струва ми се, бледолики, че ти забрави да се извиниш на жената — процеди Петнистия орел. — Тя не е индианка. Не е дивачка. Нека да чуя как ти й казваш, че не е нито едното, нито другото.

Били изръмжа нещо, след което се обърна към Джолена:

— Съжалявам, госпожице.

После се примъкна край огъня и примирено седна на земята.

Останалите се заеха отново с вечерята си. Джолена едва откъсна очи от Петнистия орел, който се оттегли, преди тя да му благодари, задето я бе защитил.

Погледна Кърк и прецени, че навярно е постъпила по-добре, като не изказа благодарността си на индианеца. Гордостта на брат й бе накърнена от превъзходството на Петнистия орел.

Довършиха вечерята в мълчание. Всички се оттеглиха за сън. Джолена наблюдаваше как Кърк пропълзя в своята малка палатка и скоро дочу познатото й хъркане.

Усмихна се, доволна от това, че някои неща не са се променили. В малката палатка, постлана с топлил одеяла, тя записа случилото се през деня в дневника си, след което го остави настрана и се изтегна върху завивките. Затвори очи и си представи, че е у дома, в собствената си стая, и че още не е започнала да се пита коя е и дали принадлежи към света на белите или на червенокожите.

Дочу шум и бързо отвори очи. Затаи дъх. Недоумяваше кой се движи навън, само преди минута й се струваше, че всички са дълбоко заспали.

Изгаряща от любопитство, Джолена отметна одеялата и се промъкна до малкия отвор на палатката. Дъхът й секна, щом видя Петнистия орел, който напускаше лагера с голям лък и колчан стрели на гърба. Наблюдаваше развълнувана индианеца, докато той се скри в мрака.

Без да мисли, тя се измъкна от палатката и го последва.