Каси Едуардс
Дива илюзия (27)

Двадесет и седма глава

Петнистия орел не се страхуваше и беше готов да се бие, за да спаси Кърк, но се надяваше, че няма да му се наложи.

Окачи на шията си огърлица от мечешки нокти, опаса около кръста си колан от меча козина, на главата си постави кожена лента. Беше готов да посрещне предизвикателството на нощта.

Лунната светлина посребряваше излъсканите копия и оръжия на Петнистия орел и на придружаващите го воини. Гордите опитни бойци преминаваха предпазливо хълмовете и клисурите, за да не бъдат забелязани.

Петнистия орел предварително изпрати Бързия бегач на разузнаване в лагера на крии, където бе пленен Кърк. Щом зърна връщащия се обратно боец, той заби пети в хълбоците на коня си и избърза напред, за да го пресрещне.

Когато конете им се изравниха, той попита:

— Какви новини носиш?

Забеляза, че приятелят му, доста весел, преди да отиде в неприятелското село, сега е намръщен.

— Лагерът на крии е изоставен — измърмори Бързия бегач.

Петнистия орел настръхна.

— А белият брат на Джолена?

Очите му заблестяха сърдито при мисълта, че е измамен от враговете си.

— Той вече не е техен пленник — отвърна Бързия бегач.

— Откъде знаеш какво се е случило с него, щом не си видял крии? — Петнистия орел се наведе намръщен към приятеля си.

— Белият мъж е все още привързан на кола, но лагерът е напуснат — обясни Бързия бегач. — Не посмях да доближа до него. Страхувам се, че това е капан.

— Да, капан е — отвърна Петнистия орел, като замислено потърка брадичката си. Погледна към бойците, които приближиха до него и спряха в очакване на следващата му команда. — Ще видим. Най-добре да се подготвим за евентуална засада.

Обясни всичко на своите воини, които продължиха предпазливо да яздят напред и да се оглеждат наоколо.

Петнистия орел погледна към небето и видя, че плътен черен облак закрива луната.

Наближиха изоставения лагер на крии. Изкачиха се по една клисура и спряха.

Петнистия орел слезе и завърза коня си за едно дърво. Придружаващите го воини направиха същото. С колчан стрели на гърба, здраво стиснал лъка си, той се скри зад висок храст и внимателно огледа напуснатия лагер.

Крии бяха смъкнали кожите от своите колиби и опаковали багажа си толкова набързо и припряно, че много предмети бяха забравени.

Петнистия орел забеляза ножове, шила, игли от кост и мокасини, разпръснати по цялата поляна.

Луната се показа иззад облака и наоколо стана светло, сякаш се зазоряваше. Видяха кола, на който бе завързан Кърк, с клюмнала глава и неподвижен.

Бързия бегач допълзя до Петнистия орел и прошепна:

— Мъртъв ли е?

На лунната светлина проблесна цевта на пушката му. Петнистия орел се опасяваше да не би отражението на оръжието да бъде забелязано от крии, причакващи от засада тези, които ще се опитат да освободят белия човек. Той сграбчи пушката на Бързия бегач и бързо я сведе надолу.

— Бъди по-предпазлив, иначе всички ще загинем — предупреди той. — Щом мислиш, че това е капан, постъпвай съобразно предположението си.

Бързия бегач кимна, погледна към Кърк и прошепна:

— Какво ще правим сега?

Петнистия орел погледна през рамо другите воини и им махна със свободната си ръка.

— Разпръснете се — тихо заповяда той. — Внимателно заобиколете лагера. Ако се натъкнете на крии, убийте ги безшумно, преди да сигнализират на другите. Нямате нужда от пушки. Вземете ножовете си. — След това се обърна към Бързия бегач: — Ти ще ме прикриваш с пушката си, когато вляза в лагера. Забележиш ли, че няма опасност, ела да ми помогнеш. Ако е жив, ще трябва да бъде нахранен и приготвен за пренасяне до нашето село. Разбираш ли?

Бързия бегач кимна.

Синът на вожда изчака придружаващите го воини да обградят изоставения лагер и изпълзя на открито с готов за стрелба лък. Предпазливо се оглеждаше наоколо, докато се придвижваше към Кърк.

Доближи и забеляза как крии бяха подготвили белия си пленник за кладата. Колът бе направен от обелено памуково дърво, боядисано с черна боя. Кърк бе завързан с много въжета така, че да не може да се движи. Лицето му също бе боядисано с черна боя.

Петнистия орел сякаш чуваше молитвите на отстъпващите крии, принасящи Кърк в жертва на Слънцето.

Изправи се пред брата на Джолена. Видът на пленника го накара да потръпне. По тялото му бяха нанесени много рани от жените и от децата. Преди да изпадне в безсъзнание, доста беше изстрадал в ръцете на своите похитители.

Помисли за Джолена, очакваща завръщането му в селото. Не се решаваше да провери пулса на Кърк. Страхуваше се да не открие, че младежът не е издържал изпитанието. Все пак трябваше да провери дали е жив.

Докосна почернената шия на Кърк и потърси пулса му, уплашен, че не го усеща.

Усмихна се и поклати глава, когато най-после доволни слабото биене на сърцето му.

Бързия бегач приближи до Петнистия орел. Другите воини един по един излязоха от своите укрития. Изглежда, наоколо нямаше крии. Както обикновено, те бяха напуснали лагера си и отишли да нравят поразии другаде.

— Жив ли е? — попита Бързия бегач и се наведе над Кърк.

— Едва — измърмори Петнистия орел. Сложи лъка си на земята и извади големия нож. — Остави пушката, Бързи бегачо. Дръж го.

Обърна се към другите воини и се разпореди:

— Трябва да се направи носилка! Хай-ях! Бързо! Не бива да предизвикваме съдбата и да оставаме тук по-дълго, отколкото е необходимо. Да приготвим този мъж за пренасянето му до нашето село. Имаме достатъчно кожи и въжена.

Всички се заловиха за работа. Петнистия орел посегна да пререже първото въже. Внезапно спря, когато Кърк бавно повдигна глава и очите им се срещнаха.

— Слава богу — дрезгаво прошепна бледоликият мъж. Гърлото му бе пресъхнало. — Нямаше… да издържа повече от час. Благодаря ти, Петнист орел. Благодаря… ти.

Затвори очи и главата му клюмна.

Синът на вожда бързо преряза въжетата. Скоро Кърк бе освободен. Ранен и отслабнал, той падна на земята, преди да успеят да го хванат.

Петнистия орел прибра ножа си и коленичи до младежа, като започна да разтрива крайниците му.

Кърк бавно отвори очи и прошепна:

— Ти направи това заради мен?

— Правя го заради сестра ти — натъртено отвърна Петнистия орел.

Продължи да разтрива крайниците му, след това го вдигна на ръце и го понесе към отрупаните с къпини храсти. Остави Кърк на земята, откъсна няколко къпини и ги сложи в устата му.

— Изяж ги, за да се подсилиш — тихо каза той. — Това ще утоли жаждата и глада ти.

Кърк се задави с първата къпина, но щом гърлото му отново привикна към храната, започна да ги гълта бързо.

Петнистия орел скърши повече клони и продължи да храни Кърк със зрелите плодове, докато носилката беше направена и прикрепена на дълги пръти към коня му. Завързаха я за седлото с ремъци от сурова кожа.

— Хайде, бели братко, тръгваме — каза Петнистия орел. Вдигна го отново на ръце и го понесе. — Скоро ще бъдеш при сестра си.

Сложи Кърк на носилката и грижливо го загърна с мечи кожи. Видя, че отново е заспал, и се метна на своето седло. Вдигна ръка и мълчаливо даде знак всички да тръгнат към тяхното село.

Бързия бегач яздеше преди другите и дебнеше да не попаднат на засада. Бе благодарен, че наоколо е тихо и те спокойно ще се върнат при своите близки.

Петнистия орел го следваше по-бавно, за да не причини друсането болка на ранения младеж. При движението носилката подскачаше върху седлото. Индианецът нямаше време да измие черната боя от тялото на Кърк, защото се опасяваше да не ги нападнат случайно минаващи и враждебно настроени племена.

Радваше се, че не му се бе наложило да нападне лагера на крии, пълен с жени и деца, за да спаси Кърк. Действително, Дългият нос бе убил Двата хребета, но Петнистия орел не можеше да обвинява всички заради един човек! И още нещо — не биваше да упреква цялото племе за това, което група престъпници бяха причинили на Кърк.

Подбудите за поведението им не го интересуваха, но той винаги щеше да осуетява техните опити.

Вече зазоряваше, когато влязоха в селото. Щом чуха тропота на конските копита, хората излязоха от колибите си. Джолена бе сред тях, наметнала се с одеяло, с широко отворени очи и разтуптяно сърце. Спъна се, докато тичаше към носилката върху коня на Петнистия орел. Когато съгледа лицето на Кърк, Джолена падна на колене, останала без дъх. Бе ужасена от намазаната по него черна боя и от очевидната му безжизненост.

— Кърк! — прошепна тя и хвана главата му. От очите й потекоха сълзи. — О, Кърк, какво са направили с теб?

Петнистия орел слезе от коня и клекна до нея. Прегърна я през кръста и я погледна.

— Жив е, но е изтощен — тихо обясни той. Крии винаги мажат лицата на пленниците си с черна боя. Лесно ще се измие. Но има нещо друго, което трябва да знаеш.

Джолена уплашено го погледна.

— Какво още? — попита тя помръкнало. Свали ръце от лицето на Кърк и нервно ги скръсти в скута си.

— Сега ще видиш.

Петнистия орел леко повдигна мечите кожи, покриващи Кърк.

Усети напрежението, обхванало приближаващите се хора от племето. Чу едва доловимото дишане на Джолена.

Зърна вожда, Сивата мечка, който бавно и тромаво идваше към него, като се подпираше на тояга.

Дойдоха Кафявия лос и Лунното цвете и също застанаха зад Джолена. Баща й сложи ръка на рамото й, за да й напомни, че може да разчита на него.

Кърк бавно отвори очи. В началото не виждаше ясно, но постепенно съсредоточи погледа си и когато съзря Джолена, наведена над него, изпита облекчение.

— Сестричке — дрезгаво прошепна той, — ще се оправя. Не плачи. Моля те… не… плачи.

Тя насила се усмихна, погали го по бузата и промълви:

— Как да не плача! Мислех, че си умрял. И ето те напълно здрав.

— Не бих… казал… — тихо се засмя той. — Но… скоро ще се оправя. Обещавам.

Отместиха и последната меча кожа. Показа се тялото му, покрито с черна боя и с рани по краката, корема и ръцете. Джолена усети, че й се повдига. В гърлото й загорча.

Преглътна няколко пъти, докато минат напъните. Свали одеялото от раменете си и бързо покри брат си.

После умолително погледна Петнистия орел.

— Моля те, вземи го в твоята колиба — промълви тя. — Там ще се грижа за него, докато оздравее.

Погледна през рамо баща си. Той чу думите й и кимна. Разбираше желанието й да бъде в колибата на Петнистия орел, вместо в неговата. Тази нощ той сънува прекрасна сватба — Джолена, облечена в най-хубавата премяна на племето, се свързва във вечен съюз с Петнистия орел.

Кафявия лос я дава на сина на вожда, без да се колебае, защото той е най-добрият воин, смел и същевременно състрадателен и човеколюбив.

Щеше да е добър баща на неговите внучета.

Петнистия орел се наведе над Кърк и внимателно го вдигна на ръце. Хората му направиха път да мине. Понесе слабия бледолик мъж към своята колиба. Джолена вървеше редом с него, приковала поглед в лицето на брат си.

Влязоха вътре и сложиха Кърк да легне удобно върху кожи близо до огъня. Тя бързо изми боята от тялото му. Седна встрани, докато мълчаливо наблюдаваше как Петнистия орел грижливо маже раните му с билков мехлем. Той миришеше приятно и навярно облекчаваше болката, защото Кърк въздъхна тежко, затвори очи и се отпусна.

След това Петнистия орел го повдигна и Джолена го облече с широка дреха.

В този момент в колибата влезе Лунното цвете с тенджера, от която се вдигаше ароматна пара.

— Нека да ти помогна — промълви тя и седна от другата страна на Кърк, срещу Джолена и Петнистия орел.

Младежът се обърна към нея и ахна, поразен от нежното й красиво лице.

— Аз съм Лунното цвете — каза тя и остави съда със супа на пода. — Позволи ми да те нахраня.

— Добре — усмихна се Кърк. Опита да се подпре на лакът, но падна назад. Бе твърде отпаднал, за да може да се грижи за себе си.

Джолена се извърна, взе дървена паница и лъжица и ги подаде на Лунното цвете, като й благодари с усмивка за помощта.

Момичето сипа супа в купата, гребна с лъжицата и я поднесе към устата на Кърк.

— Най-напред ще изядеш бульона — промълви то, — по-късно зеленчуците, а след това — месото.

Петнистия орел леко повдигна Кърк от постелята, за да преглъща по-леко.

Младежът сърбаше бульона, без да откъсва поглед от Лунното цвете, развълнуван от красотата и от добротата й.

— Красива си като името си — промълви най-сетне той.

Джолена въздъхна облекчена. Разбра, че брат й ще се оправи, щом започва да флиртува, и то с индианка.

Отпусна се в прегръдката на Петнистия орел, докато усмихнато наблюдаваше пораждащата се близост между брат й и Лунното цвете. Девойката бе претърпяла твърде голяма загуба. Най-напред Двата хребета, после обичта и привързаността на своите родители, и сега навярно ще може да износи детето си щастлива.

Дъхът й секна, когато си спомни, че Лунното цвете е бременна.

„О, господи!“ — отчаяно помисли тя. Как можа да забрави това. Сигурно Кърк ще й обърне гръб, когато разбере, че тази красива жена носи в утробата си детето на друг мъж.

— Утре ще бъдеш много по-добре — каза Лунното цвете. — Скоро ще се оправиш и ще се разхождаме заедно в гората. Ще научиш много неща за природните богатства и за това, как племето Черните крака ги използва.

— Ще остана в селото, докато оздравея — тихо отговори Кърк. — Но след това ще трябва да мисля как да се върна в Сейнт Луис. — Колебливо погледна Джолена. — Моята сестра навярно ще ме последва. Не бива да забравяме, че баща ни с нетърпение очаква нашето завръщане.