Каси Едуардс
Дива илюзия (13)

Тринадесета глава

Когато Петнистия орел пристигна в лагера, забеляза как Двата хребета навлиза в гората. Синът на вожда слезе от коня, но не видя нито Кърк, нито Джолена сред членовете на експедицията, насядали около огъня. Ето защо реши, че Двата хребета е последвал брата и сестрата, за да бди над тях.

Сърцето му тревожно затупка при мисълта за стръмната скала наблизо.

Побърза да привърже коня и отново погледна към гората, където преди малко бе изчезнал Двата хребета. Сетне безмълвно се втурна по петите му.

Поуспокои се, когато достигна пътеката, водеща към скалата, без да види Джолена, Кърк и Двата хребета. Навярно бяха тръгнали в друга посока.

Изведнъж в небето се издигна орел, хванал в клюна си змия. След миг тя се изплъзна от ноктите му и изчезна в шубрака. Това бе лошо предзнаменование. Залязващото слънце хвърляше кървави отблясъци, сякаш също предупреждаваше за приближаваща опасност.

Изведнъж сърцераздирателен писък прониза въздуха и стресна Петнистия орел. Той изтръпна, когато дочу как Кърк вика името на Джолена, сетне изкрещя отчаяно. Знаеше какво се е случило.

Неговата жена!

Беше в смъртна опасност! Точно от това се страхуваше той.

Възможно бе дори да е мъртва, тъй като я бе чул да изпищи само веднъж, след което брат й закрещя.

Сега наоколо цареше тишина.

Заслепен от страх, Петнистия орел се затича нагоре по хълма. След няколко минути стигна върха. Кърк и Двата хребета се надвесваха над пропастта.

Краката му натежаха като олово. Страхуваше се, че ако погледне надолу, ще види само буйния водопад и бързеите. Ако Джолена бе паднала в реката, едва ли щеше да оцелее.

С пресъхнало гърло Петнистия орел се втурна към ръба на скалата и изтласка Кърк и Двата хребета. Отправи мълчалива молитва към бога на слънцето, погледна надолу в пропастта и дъхът му секна от гледката. Сетне отчаяно заповтаря:

— Не позволявай жена ми да умре.

Вдигна поглед към небето, защото му се стори, че чува глас, който му казва:

— А-вах-хех — имай смелост, сине мой.

Падна на колене и погледна обезумял жената, която бе на косъм от смъртта. Джолена със сетни сили се вкопчваше в дървото, свело клони над пропастта.

— Спаси ме — прошепна тя. — Господи, Петнист орел, не издържам вече. Пръстите… ми… отмаляват.

Младият мъж легна по корем и се наведе над бездната, като внимаваше да не падне. Трябваше да осигури достатъчно опора за тялото си, за да издържи теглото на Джолена и своето собствено, когато сграбчи ръцете и, за да я изтегли.

Знаеше, че трябва да помоли за помощ Кърк и Двата хребета, но твърде често досега двамата бяха показвали своето малодушие и той не разчиташе на тях.

Та нали ги бе заварил да стоят безпомощно, вместо да обединят усилията си и да спасят девойката.

Ала сега нямаше време за укори.

Моментът не беше подходящ да обвини Кърк, че е платил на Бялата бенка да го излъже за заболяването на баща му.

Трябваше да спаси живота на любимата си.

Имаше чувството, че ако тя се изплъзне и полети надолу, незабавно ще я последва. Животът му беше безсмислен без нея.

— Хвани се за мен — извика Петнистия орел, като се надвеси колкото е възможно и протегна ръце към нея.

Примряла от страх, Джолена дълбоко пое въздух и му протегна ръка. Изпита облекчение, когато Петнистия орел сграбчи китката й.

Подаде му и другата си ръка, сетне изхлипа и му се усмихна през сълзи.

— Ще те изтегля много бавно — прегракнало изрече той.

Сърцето му преливаше от благодарност, че Старецът, върховният бог на племето Черните крака, бе откликнал на неговите молитви. Вече знаеше без всякакво съмнение, че съдбата му е да прекара целия си живот с Джолена.

Случилото се бе доказателство, че са предопределени един за друг, иначе тя нямаше да се върне при него, сякаш беше дар от боговете.

Джолена не смееше да диша, докато Петнистия орел бавно я изтегляше нагоре. Чуваше оглушителното бучеше на водопада и грохота на водата в пропастта, където я очакваше сигурна смърт.

Сълзи бликнаха от очите й, когато погледна своя любим, спасил я с риск за живота си. Копнееше да бъде в прегръдките му и никога повече да не се разделят.

Трябваше да намери начин да му благодари. Цял живот щеше да му е задължена.

— Скоро ще бъдеш в безопасност — задъхано рече индианецът, докато се мъчеше да я задържи. Макар че Джолена бе слаба, трябваше да напрегне силите си до краен предел, преди да я издърпа.

Младата жена забеляза, че е на сантиметри от ръба на скалата. Прилепи се към нея, въпреки че острите скални ръбове разкъсаха блузата й и се врязваха в гърдите й. Изтласка се с колене, направи последно усилие и падна отмаляла до Петнистия орел.

Той я сграбчи, притисна я до себе си и зарови лице в косата й.

— Моята жена! — прошепна, докато я отвеждаше далеч от пропастта, прегърнал я плътно, въпреки че ръцете го боляха. — Не бой се, всичко свърши.

Джолена се притисна към него и изхлипа:

— Ако не беше ти, щях да загина. Благодаря ти, скъпи. Благодаря.

Сълзите й мокреха ризата му от еленова кожа, докато тя притискаше лице към гърдите му.

Безмълвен и преливащ от радост, Петнистия орел здраво прегръщаше спасената си любима. След малко погледна към Двата хребета и Кърк и се намръщи при мисълта за проявеното от тях малодушие. Разбираше, че белият мъж не би могъл да спаси Джолена, защото изглеждаше доста хилав.

Но Двата хребета? Той бе прочут воин от племето Черните крака, който никога не би се поколебал да спаси жена, чиито живот е в опасност.

Срещна погледа на своя приятел и видя нещо повече от срам. Сякаш Двата хребета се мъчеше да прикрие гнева, който кипеше в душата му.

Това озадачи Петнистия орел. Единствено той имаше основание да се сърди на своя брат от племето Черните крака. Двата хребета трябваше да наведе глава от срам, че предизвиква приятеля си с гневен поглед и със свити устни.

Без да разбира странното отношение на младия индианец, Петнистия орел извърна очи и съсредоточи цялото си внимание върху Джолена. Повдигна нежно брадичката й и я подкачи:

— Да се връщаме в лагера.

Погледът му попадна върху скъсаните й дрехи и той потръпна като видя кървавите петна по полата й. Очите му се плъзнаха нагоре и съгледаха разкъсаната блуза. Младият мъж дълбоко си пое въздух при вида на кръвта, която се стичаше от едната гърда на Джолена и обагряше бялата й блуза.

Без капчица колебание и без да обръща внимание на разгневения Кърк, Петнистия орел грабна Джолена и внимателно я понесе надолу по хълма. Девойката отпусна глава на гърдите му, сетне промълви:

— Обичам те. — Прегърна го през врата, надигна се и го целуна по устните. — И винаги ще те обичам.

— И аз те обичам — отвърна той и я погледна с натежали клепачи. — Ако беше умряла…

Джолена нежно докосна устните му с пръст, за да го накара да замълчи, после промълви:

— Скъпи, нали съм жива! Ти ме спаси. Но не разбирам защо Кърк и Двата хребета…

Този път Петнистия орел я накара да замълчи. Не желаеше любимата му да се тревожи за нещо, което не се е случило.

Важното бе, че е жива, че е в прегръдките му и че и двамата се обичат. Не желаеше да губи време и усилия в обвинения.

Обеща си никога повече да не се разделя с Джолена.

Ако го извикат да се върне в селото, ще я вземе със себе си.

Никой не ще успее да го измами отново.

Неразумните му действия едва не струваха живота на неговата любима. Ако беше отишъл чак до селото, Джолена щеше да е мъртва.

При мисълта за това сърцето му се сви. Помъчи се да я забрави и насочи вниманието си към любимата, за да я утеши след ужасното преживяване.

Когато се върнаха в лагера, всички се струпаха около тях и забелязали състоянието на Джолена, започнаха възбудено да го разпитват. Петнистия орел им отговори набързо, после разпъна палатката на Джолена и двамата се усамотиха.

Индианецът намокри парче плат, изстиска го и нареди на младата жена:

— Свали блузата и полата си, за да промия раните ти, докато ми разказваш как падна от скалата.

Без всякакво стеснение Джолена се подчини.

— Знам, че постъпих глупаво — заговори тя сетне потръпна, докато сваляше блузата, за лепнала от кръвта към наранените й гърди. — Там имаше една пеперуда, сякаш ме изкушаваше. Подмами ме напред, докато… докато изгубих равновесие.

Тя захвърли блузата настрана и свали полата си. На отблясъците от големия лагерен огън отвън видя наранените си крака и ахна от изненада. Кръвта бе изсъхнала по драскотините на бедрата й. Потръпна, когато Петнистия орел я докосна с мокрото парче плат.

— Казваш, че те подмамила пеперуда? — намръщено попита той. — Познаваш ги добре. Как се казва тази?

— Известна ти е, сигурна съм — отвърна Джолена и раздвижи крака си, докато индианецът изтриваше кръвта. — Нарича се нимфалид. За нея се споменава в индианските легенди.

Когато Джолена описа отличителните белези на пеперудата, Петнистия орел стреснато я изгледа и тихо промълви:

— Ти наричаш пеперудата нимфалид, така ли? Тя ли те подмами към пропастта?

Нещо в гласа му я уплаши.

— Да, сигурна съм, че беше точно тази пеперуда — отвърна тя. — Чела съм за нея. Не бих я сбъркала с друга.

Петнистия орел продължи да я гледа все така напрегнато още няколко мига, после почисти кръвта от гърдата й. Копнееше да целуне зърното, но вместо това продължи да почиства раната и укорително заяви:

— Ако бе достатъчно добре изучила индианския епос, щеше да знаеш, че моите хора се страхуват от тази пеперуда. Вярват, че тя носи нещастие. Когато излезе от какавидата, изпуска червена течност, подобна на кръв. Това е знак, че някой ще умре.

— Да, чела съм за това — тихо отговори тя, — но не вярвам на поверията. Скъпи, трябва да правим разлика между легендите и фактите. Това че пеперудата носи нещастие или е знак за смърт, е само поверие. Не мисля, че насекомото ме е накарало да се хвърля от скалата.

Докато се опитваше да го убеди, Джолена си спомни как пеперудата сякаш я мамеше, при това многократно.

Побиха я тръпки при мисълта, че навярно греши, а Петнистия орел има основание да се страхува от насекомото.

— Няма да обръщаш внимание на нимфалидата, ако отново се опита да те примами — предупреди я индианецът и нежно я хвана за раменете.

— Добре — отговори Джолена и се хвърли в прегръдките му, забравила болезнените рани по гърдите си. Усещаше пръстите му, които докосваха зърната й и разпалваха страстта й. Сега само това имаше значение.

Индианецът притисна устните си към нейните и я целуна страстно, почти диво. Викът й бе заглушен от целувката му. Тя го прегърна и го притегли върху себе си. Сетне обезумяла, безразсъдна, се опита да свали бричовете му. Петнистия орел й помогна, обзет от нарастващата си страст към нея. После докосна възвишението между бедрата й и жадно пъхна пръста си в нея.

Тя притвори очи и въздъхна от удоволствие. След това, когато индианецът проникна в нея, изпита чувството, че припада.

Петнистия орел вдигна ръцете й над главата и започна да се полюшва с ритмични тласъци. Целуваше очите, носа, устните й, провря език в устата си.

Джолена страстно потръпна, когато езиците им се докоснаха и затанцуваха в един и същи ритъм с тласъците на неговите хълбоци и с бедрата й, които се повдигаха и го посрещаха.

Внезапно Петнистия орел се сепна и се втренчи в Джолена, сетне нежно попита:

— Да не би да ти причинявам болка?

— Раните ми са просто драскотини — прошепна Джолена, надигна се и докосна устните му с език. — Изпадам в екстаз, когато съм с теб.

Индианецът откликна, когато тя повдигна таза си към него, и продължи своето ритмично движение. Имаше чувството, че му се завива свят. Обливаха го горещи вълни. Отметна глава и изстена, щом Джолена го обви с крака и го подкани да проникне по-навътре. Той се подчини.

Младата жена се гърчеше от удоволствие под него. Несъзнателно заскимтя, когато Петнистия орел захапа зърното й и започна да го смуче.

Прокара пръсти по стегнатите му бедра. Ноктите й се впиха в кожата, причинявайки едновременно болка и удоволствие. Чу как той изстена.

Внезапно Петнистия орел я хвана през кръста и я преобърна така, че тя се озова върху него. Дъхът й спря от страст, когато индианецът лудо я облада.

Обляха я горещи вълни. Бе отметнала глава назад и косата й падаше на талази върху раменете. Петнистия орел стисна гърдите й, а Джолена ритмично се полюляваше и усещаше, че наближава мигът на блаженството.

Той отново потъна в нея и тласъците му станаха по-бързи, като продължаваше да стиска гърдите й и да стене. Младата жена затвори очи, обзета от блаженство. Петнистия орел извика в мига, когато телата им се разтърсиха от удоволствието.

Сърцето й биеше лудешки, зави й се свят. Плъзна се от ръцете му и легна до него, дишайки на пресекулки. Сложи ръката си върху онази част от тялото му, която все още изглеждаше напрегната и пулсираше в дланта й. Обгърна го и започна бавно да движи пръстите си. Тежкото му дишане й показваше каква наслада изпитва.

Изпразни се в ръката й, притегли я отново към себе си и я прегърна, сетне прегракнало прошепна:

— Моята жена! Моята красива жена. Ти връщаш живота в мен, след като толкова време бях мъртъв.

Джолена знаеше, че сега моментът е най-подходящ да го разпита за произхода си, но не желаеше да развали магията помежду им. Ще се намери по-подходящо време и място за разговор. Сега просто искаше да се радва на неговото присъствие и на това, че е жива.

Не желаеше да си спомня за малодушието на брат си, който дори не се опита да я спаси.