Каси Едуардс
Дива илюзия (15)

Петнадесета глава

Денят бе към своя край. Залязващото слънце обагряше небето в червено. Лагерният огън гореше, във въздуха се носеше ароматът на кафе. Членовете на експедицията прекъснаха пътуването по-рано от обикновено, защото трябваше да изсушат измокрените си от поройния дъжд дрехи.

Джолена незабелязано се отдалечи, тъй като искаше да се изкъпе в реката. Страхуваше се някой да не я нападне, затова незабелязано измъкна пистолета на Кърк от кобура, когато той го свали, за да се преоблече със сухи и по-удобни дрехи. До сутринта брат й едва ли щеше да открие липсата на оръжието, нито нейното отсъствие.

Бе затворила процепа на палатката си така, сякаш вече си беше легнала.

Знаеше на каква опасност се излага в тази дива страна. Но дълбоко в себе си знаеше, че един човек е забелязал отдалечаването й от лагера. Сигурна бе, че Петнистия орел я следва по петите.

Джолена се усмихна. Преструваше се, че не чува как клонките пращят под стъпките му.

Реката проблясваше между дърветата. Джолена ускори крачка, преметнала кърпата през ръка. В джоба на полата си носеше сапун. Пистолетът тежеше в ръката й. Тя съжали, че го е взела. Знаеше, че Петнистия орел ще я последва. Положително беше забелязал нейното бягство от лагера.

Усмивката й помръкна при мисълта за Двата хребета. Потърси го, преди да се отдалечи от палатката си, но никъде не го видя. Нещо я възпираше да му има доверие.

Обзе я странно, лошо предчувствие. Бе сигурна, че Петнистия орел е по петите й. А може би я проследява Двата хребета? Може би любимият изобщо не е забелязал отсъствието й. Уплашена от тази възможност, тя спря, обърна се и се втренчи в мрака. Молеше се там да е мъжът, когото обича, а не Двата хребета.

Сърцето й биеше лудо, докато тя очакваше преследвачът да се появи. Постави показалеца си на спусъка на пистолета. Чакането я изнервяше.

Бавно вдигна оръжието и се прицели грижливо, сетне освободи предпазителя. Коленете й се подкосиха.

Когато се появи Петнистия орел, Джолена въздъхна с облекчение и свали оръжието. Той с недоумение го изгледа, после впи поглед в лицето й и попита:

— Кой мислеше, че те преследва? Никога преди не съм те виждал да носиш оръжие.

— Открих, че не само съм неразумна, но и твърде доверчива — отвърна тя. Сърцето й биеше до пръсване, когато Петнистия орел се доближи до нея.

Младата жена се питаше дали някога ще намалее силното привличане, което изпитваше към него. Достатъчно бе само да го погледне, за да й се замае главата.

Той пристъпи към нея, протегна ръка и внимателно взе пистолета. После замислено кимна и заяви:

— Хубаво е, че си се научила да бъдеш предпазлива. Но все още не си отговорила на въпроса ми. Кой мислеше, че те преследва? Беше готова да стреляш. Кажи от кого се страхуваш?

Джолена смутено извърна очи. Опасенията й относно Двата хребета бяха твърде неоснователни. Това, че я гледаше особено, не бе достатъчна причина да се страхува от него.

Не желаеше да го обвинява, преди да има доказателства. Впери поглед в любимия си и обясни:

— Отначало си помислих, че ти си след мен, но след като не те видях, започнах да се тревожа. Ето защо реших да използвам пистолета в случай, че ме дебне някой враг.

Петнистия орел я изгледа намръщено. Усещаше, че не е напълно искрена с него. Все пак Джолена нямаше причина да лъже. Наблизо в гората нямаше никого, освен участниците в експедицията. Според него те не я заплашваха. Баща й никога не би допуснал дъщеря му да бъде придружавана от съмнителни хора по време на пътуването.

— Защо мълчиш? — промълви Джолена с едва забележима усмивка. — Нали не съм направила нещо ужасно?

Петнистия орел нежно я докосна по бузата. Съмненията му се разсеяха и той се усмихна, после побърза да отговори:

— Не, постъпила си правилно. Разумно е да носиш оръжие, когато си далеч от лагера, и не те упреквам за това. Един бог знае какво може да ти се случи, докато се къпеш в реката.

— Откъде знаеш какво възнамерявах да правя? — засмя се Джолена. — Ти не само си красив и загадъчен, но умееш и да четеш мисли, така ли?

Индианецът посочи хавлиената кърпа и се усмихна.

— Ето как чета мислите ти. — Погледът му светна. — И все още не съм изгубил обонянието си. Това в джоба ти не е ли сапун?

— Точно така — засмя се тя. — Но щом си до мен, не се нуждая от пистолет. Ще ме пазиш, докато се къпя, нали?

— Петнистия орел си има причини да дойде тук. — Той протегна ръка и зарови пръсти в косата й. — Този воин също се нуждае от къпане. Мислиш ли, че реката е достатъчно голяма за двама ни?

— Да — засмя се Джолена, — но кой ще ни охранява, докато се къпем?

— Старецът, върховен бог на племето Черните крака ще се грижи за този воин и за неговата жена сега и завинаги — отговори той. Наведе се и остави пистолета в тревата. — Хайде, не се страхувай. Ела във водата с мен. Позволи ми да натъркам тялото ти с парфюмирания сапун и пръстите ми да събудят в теб жената.

Джолена усети в погледа му изгарящо желание и с треперещи пръсти разкопча блузата си.

Петнистия орел започна да се съблича. Тя следеше движенията му, впила жаден поглед в тялото му. Сърцето й се разтуптя, когато той захвърли ризата си на земята.

Възхищаваше се на любимия си, любуваше се на мускулите, на стегнатите стройни бедра, на плоския му корем. Съдейки по символа на неговата мъжественост, Петнистия орел изгаряше от страст.

Джолена се втренчи между краката му и мъчително преглътна. Центърът на желанието й вече пулсираше, тя копнееше индианецът да я обладае.

Усети погледа му върху себе си и застина като статуя. Неговите черни очи докосваха всяка част на тялото й и младата жена изпита такова удоволствие, сякаш усещаше допира на пръстите и на езика му.

Петнистия орел стоеше с широко разтворени крака, с възбуден член, изгарящ от нетърпение да проникне в нея и да намери облекчение в топлата й, стегната утроба. Взря се в очите на Джолена и му се стори, че надникна в душата й, изпълнена с любов към него.

Бавно премести поглед надолу към гърдите й, към плоския стегнат корем и към триъгълника между краката й, който му обещаваше блаженство.

Не можеше повече да се въздържа. Приближи се до нея и обхвана гърдите й — бяха толкова топли и твърди…

Наведе се и докосна с език зърната й. Тя възкликна от удоволствие.

Без дори да я целуне, той я грабна на ръце и я понесе към реката.

Джолена го прегърна през врата и отпусна глава на гърдите му. И тя дишаше на пресекулки, изгаряща от желание.

Индианецът се сепна, когато любимата му вдигна глава и го погледна с широко отворени очи.

— Сапунът — промълви тя. — Остана в джоба на полата ми.

— Нима имаш нужда от сапун? — попита Петнистия орел и без колебание навлезе в дълбоката вода. — Моя жено, струва ми се, че той изобщо не ти трябва. Щом се доближа до теб, долавям, че ухаеш като дивите рози в гората. Дори сега, ако целуна гърдата ти, тя ще мирише на роза, все едно че си се измила с парфюмирания сапун. — Отново я притисна до себе си, изгарящ от страст при допира на стегнатите й гърди, сетне продължи да говори: — Жено моя, когато заживееш в селото ми както индианките от племето Черните крака, рядко ще имаш ароматизиран сапун за къпане. Ще приемеш ли живот без лукс? Ще се задоволиш ли с онова, което ще ти осигуря? Знай, че не ти обещавам много, освен вечната си любов. Питам се дали ще приемеш условията ми?

Джолена го наблюдаваше с широко отворени от учудване очи. Как говореше за бъдещия им живот, а дори не я бе помолил да се омъжи за него!

Навярно по този начин индианците предлагат брак.

Всъщност това нямаше значение, фактът, че Петнистия орел й говореше така, сякаш тя бе негова съпруга, я изуми. Дълбоко в себе си знаеше, че ако й предложи ръката си, тя ще отговори положително. Искаше да бъде негова жена — сега и завинаги.

Копнееше сънищата й, в които го бе виждала толкова често, да не са само една жестока илюзия, а да се превърнат в реалност.

В този момент почувства, че вече не е така предана на баща си. Ако трябваше да реши дали да се върне при Брайс Едмъндс, или да остане в Монтана като покорна съпруга на Петнистия орел, без колебание би избрала второто.

Индианецът бе нейната съдба, предопределена отпреди раждането й. Бог бе решил да ги свърже и тя нямаше да допусне някой да попречи на това.

Нито дори Брайс Едмъндс, посветил се на нея, макар че от деня, в който я бе взел от ръцете на мъртвата й майка, навярно е живял във вечен страх да не я загуби.

Петнистия орел спря, когато водата достигна до гърдите на Джолена. Пусна я да стъпи на покритото с камъчета дъно, прегърна я и я притегли към себе си, сетне се взря в нея и напрегнато промълви:

— Не отговори на въпроса ми. Може би ти е трудно да решиш или моментът не е подходящ. Ако бях те попитал по-късно, след като си се убедила в чувствата си към мен, щеше ли да ми отговориш веднага?

Джолена протегна ръка, нежно отметна косата от челото му и обгърна с длани лицето му.

— Скъпи мой, не се нуждая от повече време, за да разбера колко силно те обичам — промълви тя. — Не отговорих веднага, защото ме смая. Нямам предвид въпросите, а начина, по който така небрежно говореше какво ще бъде, когато се оженим.

— Колибата ми е удобна, примките ми никога не са празни — тихо каза индианецът. — Имам много ощавени кожи за дрехи и топли козини за зимата. Всичко ще бъде твое.

Младата жена докосна устните му, повдигна се на пръсти, нежно го целуна и прошепна:

— Толкова те обичам! Щастлива съм, че ми предлагаш да бъда твоя съпруга. Копнея винаги да съм с теб, мой красив боецо. Моля те, когато говориш за бъдещето, да не забравяш и мене, защото искам да сме заедно до края на живота си. Искам да остарея с теб и да изпитам радостта от нашите внучета. — Погледна го със замъглени от радостни сълзи очи и промълви: — Люби ме, скъпи! О, как те желая!

Петнистия орел я притегли към себе си и страстно я целуна. Потръпна от удоволствие, когато ръцете й докоснаха онази част от тялото му, изострила своята чувствителност докато очакваше ласките й.

Пръстите й го подлудяваха; плъзна ръцете си надолу по тялото й, повдигна я и проникна в нея.

Впила пръсти в бедрата му, Джолена го подтикваше да навлезе по-дълбоко. Вкопчи се в шията му и го обгърна с крака. Сетне затвори очи, обзета от екстаз.

Петнистия орел изстена от удоволствието, което с всяка секунда нарастваше и обхващаше тялото му като огън. Засили ритмичните тласъци. Проникваше, изгарящ от страст.

Докато лъчите на залязващото слънце обагряха небето в червено, Джолена и Петнистия орел се любиха като обезумели, докато телата им потръпнаха от задоволство.

Тя се притисна към него, опряла буза в рамото му. Затаи дъх, уплашена, да не би да открие, че това е само още един сън, от който ще се събуди с измамени илюзии.

Скоро осъзна, че не сънува, и доволно въздъхна, когато Петнистия орел започна да гали бедрата й. Пръстите му бавно се движеха нагоре, а уверените му ласки отново разпалиха страстта й.

Ръцете му извършваха кръгообразни движения по корема, достигаха до гърдите, без да докоснат набъбналите зърна. Джолена имаше чувството, че тялото й ще се разтопи във водата.

Петнистия орел изнесе младата жена от реката и я положи върху мекия мъх. Тя затвори очи и прехапа долната си устна, за да не извика от екстаз, докато любимият й докосваше тялото й с устни и с език и отново събуждаше желанието й.

Започна да я милва между бедрата. Джолена дълбоко си пое дъх и затвори очи. Усещанията бяха удивително сладостни. Струваше й се, че ще полети в небето като птица с широко разперени крила, извисяваща се все по-високо.

След това Петнистия орел отново я облада. Държеше ръцете й над главата, докато я целуваше и се полюшваше с подлудяващ ритъм.

Отново горещи вълни преминаха по тялото й. От стоновете му Джолена разбираше, че и той изпитва силно удоволствие. Продължи ритмичните движения все така бързо, докато изпразни семето си в нейната утроба.

Джолена дълго остана неподвижна, сетне промълви, без да отваря очи, в хармония със себе си и със света:

— Никога не съм била толкова щастлива!

Известно време мълчаха и двамата. После Петнистия орел се подиря на лакът, прикова поглед в нея и внезапно заяви:

— Знам кой е истинският ти баща.

Джолена стреснато отвори очи и ги впери в него.