Каси Едуардс
Дива илюзия (34)

Тридесет и четвърта глава

Преди да влезе в шатрата, Джолена се поколеба за миг, дълбоко си пое дъх и отметна кожената завеса, закриваща входа.

Очакваше да намери Петнистия орел седнал до огъня, но го съзря в дъното на колибата. Той й протегна ръка, младата жена се приближи и коленичи пред своя любим.

Младият индианец сякаш я изпиваше с поглед. Неспокойна, Джолена очакваше първите му думи.

Погледът му се плъзна надолу по тялото й, после той вдигна очи и ги впери в нейните, но остана безмълвен. Джолена не издържа и го попита:

— Да не би да си недоволен от приготовленията за нашата сватба? Скъпи, моля те, кажи ми нещо. Недоумявам защо се държиш така. Направих всичко, което ми каза Лунното цвете. Пропуснала ли съм… някаква подробност?

— Всичко бе съвършено — най-после проговори той и докосна една от плитките й. — За мен винаги си била красива, но днес си по-хубава от всякога. — Повдигна брадичката й и тържествено заяви: — Днес две сърца се сливат в едно. Днес ти ставаш моя жена. Ти си моята съпруга.

Джолена смаяна възкликна:

— Нима вече сме женени? Не трябва ли да ни венчае свещеник? Няма ли да се закълнем във вечна вярност един към друг?

— Всичко, което направи днес — приготвянето и донасянето на храната, построяването на шатрата и откупът, даден от мен на баща ти, са част от брачната церемония — обясни Петнистия орел. Грабна я през кръста и я взе в скута си. — Има още нещо, моя съпруго, с което всъщност ще приключи нашата сватба.

Джолена го прегърна и усети, ме се възбужда.

— Искам се любим в моята шатра — промълви тя.

— Да — отговори Петнистия орел с блеснали очи, — но не тук, в средата на селото, пред очите на всички.

— О, да, сега си спомних — въздъхна Джолена и се намръщи. — Трябва да преместя шатрата извън селото. Това ще отнеме много време, Петнист орел. Нямам достатъчно опит с издигането на шатри и едва ли ще се справя.

— Обикновено мъжът не помага на своята съпруга с шатрата в деня на сватбата. Но сега никой няма да го приеме като необичайно. Сигурен съм. Моите хора знаят, че не си свикнала с традициите ни. — Притегли я към себе си и страстно я целуна, после я повдигна от скута си, изправи я на крака и дрезгаво прошепна: — Хайде бързо да преместим шатрата. След това ще скрепим нашия брачен съюз. Ще се любим, докато близките ни празнуват и ни очакват. Щом се върнем, жените ще ни поднесат много подаръци. — Той се усмихна и се просълзи. — Те са най-щедри по време на сватба.

Младият мъж загаси огъня. Подаде й ръка и двамата излязоха навън. Индианците ги посрещнаха с викове и песни.

Джолена усмихнато благодареше на всички, които се струпаха около нея, за да я прегърнат и поздравят.

После помогна на Петнистия орел да разглоби шатрата и скоро двамата понесоха стълбовете и кожите през селото.

Младата жена с изненада установи, че никой не ги последва.

Когато навлязоха в гората, спряха под сянката на едно дърво и Петнистия орел се зае отново да издигне шатрата. След като свърши и застла пода с одеяла, грабна Джолена и я занесе в тяхната „брачна спалня“.

Хванала се здраво за шията му тя впи устни в неговите. Той също я целуна, плъзна ръката си под роклята й и започна да я милва там, където бе топла и овлажнена в очакване на своя съпруг.

Джолена въздъхна, когато Петнистия орел пъхна пръста си в най-чувствителното място.

Сетне затвори очи и се отдаде на страстта си. Младият мъж я положи върху одеялата и бързо я съблече. С устни и пръсти възбуди у нея желание, което сякаш не можеше да бъде удовлетворено.

Сетне се отдръпна и Джолена отвори очи, чувствайки се опиянена и отпаднала от неговите ласки.

Видя го да стои над нея гол, приличащ на бакърен бог. Тя плъзна поглед към оная част на тялото му, която бе готова за любов. Протегна ръка към символа на неговата мъжественост и обви пръсти около него.

Петнистия орел затвори очи и изстена, когато съпругата му започна да движи ръката си. Джолена застана на колене и докосна с език лъскавия му край. Гърлено стенание се изтръгна от гърдите на любимия й. Кожата му настръхна.

Сложи ръце на тила й и я подтикна да се приближи. Тя обгърна мъжествеността му с устни и чу как той дълбоко си пое въздух, обезумял от удоволствие.

Известно време Джолена продължи да го удовлетворява по този начин, след което той се отдръпна от нея, хвана я за раменете и я положи по гръб.

С потъмнели от страст очи се наведе над нея.

Започна да милва и да целува всяко чувствено място по тялото й, което я изпълни с блаженство. Продължи да го прави, докато тя започна да мята главата си и тихо да стене. Струваше й се, че плува в огромно празно пространство и всеки нерв по тялото й тръпнеше от възбуда.

И точно когато имаше чувството, че повече не ще издържи, Петнистия орел легна върху нея и я облада, без да престане да я целува.

Тласъците му станаха по-настоятелни. Джолена повдигна крака и го обгърна така, че той проникна още по-навътре в нея.

Сетне Петнистия орел леко захапа зърното й, а след миг докосна с устни вдлъбнатината на шията й и лизна кожата й така, сякаш бе с възхитително сладък вкус.

Джолена отметна глава и затвори очи. Затаи дъх, когато той отново обсипа с целувки цялото й тяло и стигна до мястото, където само до преди малко бе пулсиращият му член.

Джолена затаи дъх в очакване отново да изпита възхитително блаженство. Трепна, когато езикът му докосна центъра на нейното желание, и усети, че той го захапва със зъби. Удоволствието бе толкова огромно, че за момент тя не можеше да диша.

Любимият й отново легна върху нея, прегърна я и я притисна към себе си. Повторно започна своите ритмични тласъци, този път по-бързо, сякаш изгаряше от желание да достигне състоянието на върховна наслада, което би го накарало за миг да обезумее.

Джолена целуна рамото, после ухото и устните му. Усети как страстта й се усилва и се разпространява по цялото й тяло като горски пожар. В този миг любимият й потръпна и семето му избликна в топлата й утроба.

Дълго останаха притиснати един в друг. Чувстваха неописуемо блаженство.

— Има още едно нещо, което би направило щастието ми пълно — внезапно промълви индианецът и възседна Джолена, която го гледаше с обич.

— Какво е то? — попита тя. Протегна се и погали гърдите му. — Не знае ли моят красив съпруг, че всяко негово желание е закон за мен?

— Твоето име — колебливо изрече той. — Ти си от племето Черните крака. Името ти трябва да е индианско. Ще позволиш ли на твоя съпруг да те нарича с подходящо име?

Усмивката на Джолена помръкна. Сърцето й сякаш спря да бие. Имаше чувството, че ако изгуби името си, ще се раздели със своята самоличност.

Но все пак напълно разбираше съпруга си. Трябваше да изпълнява всяко негово желание, дори това, за да го направи напълно щастлив.

— И как ще ме наречеш? — попита младата жена и докосна бузата му.

— Когато се движиш, ти си грациозна като сърничка — отговори той. — Това име е най-подходящо за теб. Харесва ли ти?

Очите й засияха.

— Мисля, че е хубаво — промълви тя усмихната. — Да, харесва ми. Сърничка — отсега нататък ще отговарям само ако ме наричаш така.

— Ще кажа на нашите хора.

Петнистия орел взе ръката й и я целуна по дланта, след това се изправи на крака.

— Хайде да се облечем и да отидем при нашите близки — каза той и й подаде ръка. — Тържеството не е истинско без булката и младоженеца.

Джолена бързо се облече. Петнистия орел обу панталона и черните си мокасини. Приближи до жена си и сплете разрошената й коса.

— Време е да вървим — каза той и я хвана за ръка. Огледа отвсякъде хубавата шатра и заяви: — Виждаш я за последен път. Утре при изгрев-слънце вече няма да я има. Изпълнила е своето предназначение.

Джолена се понатъжи, докато гледаше сватбеното си жилище, но при вида на разбърканите одеяла се усмихна. Обзе я трепетно вълнение, като си припомни как я бе любил съпругът й.

После се обърна и излезе от шатрата със своя любим.

Скоро се озоваха в разгара на тържеството.

Мъжете и жените пееха и танцуваха под ударите на барабаните, призоваващи духовете.

Момците в ярки одежди, грациозни и пъргави, играеха древния танц с пера. Стараеха се да нравят впечатление не толкова на своите връстници, колкото на младите момичета с тяхната женственост, които мечтаеха да притежават.

Внезапно двамата младоженци се натъкнаха на вожда Сивата мечка, подпрян на тоягата си. Той пристъпи към тях и топло ги прегърна.

— Но-ко-ай, сине мой, ти даде на баща си красива снаха — прошепна той в ухото на младежа. — Започвам да съжалявам, че не съм млад.

Петнистия орел засмяно го потупа по рамото и в този момент забеляза Кафявия лос, който бе вървял зад вожда.

Старецът застана между Джолена и зет си и ги прегърна през кръста, като гледаше ту единия, ту другия. Сетне заяви:

— Дъще, Петнистия орел е смел воин, мъж с добър характер. Той е трезвомислещ, непоколебим, човек, на когото можеш да се довериш. Знам, че ще бъде добър съпруг.

Петнистия орел пристъпи встрани от него, придърпа Джолена и я прегърна през кръста.

— Думите на бащите ни днес топлят сърцето на този воин — каза той. — Ще живея така, че да удовлетворя очакванията като съпруг на тази красива жена. — После си спомни, че всички трябва да бъдат уведомени за промененото име на Джолена, и я поведе към средата на селото, където доскоро стоеше нейната шатра. Вдигна ръка и за момент наоколо се възцари тишина.

— Пред вас стои един щастлив човек! — извика той и се усмихна на Джолена, сетне й прошепна: — И една щастлива жена.

Бавно огледа смаяните си слушатели и продължи:

— Моята съпруга от днес има не само мъж, но и ново име! — Гласът му отекна през гората, възвишенията и планините. — Казва се Сърничка!

Тишината продължи само още миг, след което отново задумкаха барабани и всички запяха.

Жените, повечето облечени в празнични дрехи, започнаха да носят подаръците си за Джолена и Петнистия орел. Оставяха пред младоженците сушено месо, плодове, питки и гривни.

Лунното цвете стоеше и търпеливо чакаше да дойде нейният ред.

Пристъпи към Джолена и й подаде своя подарък, вместо да го сложи пред нея.

— Сърничке, моят дар е направен от баба ми — промълви тя. — Давам ти го с много обич в деня на твоята сватба.

Джолена се развълнува от жеста на тази млада жена, която наскоро бе изгубила толкова много и въпреки това беше изключително щедра.

— Красиво е — промълви тя, загледана в подаръка. Не можеше да прецени дали е черга или одеяло. — Сигурна ли си, че искаш да се разделиш с него?

— Това е най-хубавото, което мога да ти дам — отговори Лунното цвете.

Джолена протегна ръце и момичето й подаде подаръка си, сетне, сякаш прочело мислите на приятелката си, обясни какво представлява.

— Това е молитвено килимче — промълви тя, представяйки си безбройните часове, които са били необходими на баба й, да го изработи от еленова кожа. Първо я бе ощавила и омекотила, после бе изрисувала шарките и символите с помощта на бои, черупки и мъниста. — Виж само колко богато украсена е със символи — каза Лунното цвете и го опъна, за да може приятелката й да го разгледа по-добре. — Виждаш ли белите цветя и облаците, Слънцето и Луната? Зигзагообразните линии, минаващи през облаците, означават светкавицата, с която боговете изпращат своите послания към нас, зелените хора, бродещи по равнините. За тебе е, приятелко. Използвай го, когато денем се молиш на Слънцето, на Луната и на звездите.

По страните на Джолена потекоха сълзи.

— Благодаря ти. — Тя преметна килимчето през едната си ръка и прегърна с другата Лунното цвете. — Подаръкът ти винаги ще бъде скъп за мен.

Момичето също я прегърна, посочи угощението, подготвено за тържеството, и майчински каза.

— Знам, че не си спала тази нощ и днес още нищо не си хапнала. Време е да седнеш и да се нахраниш.

Джолена тихо се засмя и кимна.

— Добре, майко.

Лунното цвете взе молитвеното килимче и преди да се отдалечи, заяви:

— Ще го отнеса в колибата на Петнистия орел, която вече е твоя.

— Изглежда толкова щастлива — промълви Джолена и погледна своя съпруг: Двамата седнаха на едно одеяло до бащите си, които приятелски разговаряха и вече се хранеха.

— Познавам я добре — каза Петнистия орел, докато Куцата сервира първо на Джолена, после на него, чиния със задушени зеленчуци, царевични питки, изпържени в слънчогледово масло, и късове месо, приготвено по различни начини.

Петнистия орел кимна, за да благодари на възрастната жена, и продължи разговора си с Джолена.

— Добре познавам Лунното цвете. Тя може да си дава вид, че е щастлива, но в очите й виждам много тъга.

— Трябва някак да й помогна — рече съпругата му, докато наблюдаваше Лунното цвете, която се връщаше при тях.

Очите й засияха, когато видя как Бързия бегач се отдели от тълпата и предложи на момичето поднос с храна. Когато Лунното цвете му се усмихна, прие поканата и седна с него на земята, за да се хранят заедно, Джолена заключи, че няма твърде дълго да се безпокои за приятелката си. Макар че беше бременна, кой мъж, освен брат й Кърк — подвластен на своите предразсъдъци, не виждаше ценните качества на Лунното цвете?

Джолена се наведе към Петнистия орел и прошепна:

— Мисля, че нямаме основание за безпокойство. Лунното цвете е твърде хубава и детето й ще има баща, преди да се роди. Сигурно ще сънувам нещо, което ще накара това предсказание да се сбъдне — засмя се тя и доволна започна да яде от месото с пръсти.

Когато дойде време за състезанието между воините, Бързия бегач се приближи до Петнистия орел и предизвикателно заяви:

— Приятелю, ти успя да намериш жената на своите мечти, но ще успееш ли днес да победиш в ит-се-вах? Или мислиш само за едно нещо: Хай-ях! Ок-уай, ела! Включи се в играта!

Петнистия орел колебливо погледна Джолена. Тя кимна и се усмихна.

Тогава синът на вожда скочи на крака и последва Бързия бегач към равната поляна, избрана за играта. Двата й срещуположни края бяха преградени с дънер, до който бяха поставени по един лък и колчан със стрели.

Джолена застана зад индианците, за да наблюдава как воините ще играят с малко колело, наречено ит-се-вах. Беше десетина сантиметра в диаметър и имаше пет спици, върху които бяха прикрепени различно оцветени костени мъниста.

Петнистия орел и Бързия бегач застанаха на двата срещуположни края на поляната.

Джолена неспокойно се огледа и забеляза, че мъжете наоколо се обзалагаха. Едни смятаха, че ще победи Петнистия прел, други — Бързия бегач.

Когато играта започна, Джолена насърчаваше своя съпруг, но бе заинтригувана от правилата. Пуснаха колелото да се търкаля и двамата мъже стреляха с лък по него. Точките се начисляваха според броя на стрелите, преминали между спиците, според това, колко близо стрелата е улучила съответното мънисто.

Печелеше онзи, който първи събереше десет точки.

Според Джолена играта бе твърде трудна. Човек трябваше да е много точен, за да победи.

Все пак Петнистия орел успя да спечели. Засмян и плувнал в пот, Бързия бегач го прегърна.

— Днес печелиш всичко, приятелю — каза той и го погледна закачливо. — Ще имаш повод за празник довечера вкъщи.

Джолена разбра намека му и се изчерви.