Каси Едуардс
Дива илюзия (28)

Двадесет и осма глава

След няколко дни около селото бяха забелязани бизони. Мъжете решиха да устроят лов, а жените се приготвиха за пътуване до голямото пи-кун, построено за тази цел. Бе много високо и здраво, изградено в подножието на скала, така че нито един бизон не можеше да избяга от там.

Замислена, Джолена поставяше върху челото на брат си парче плат, намокрено в студена вода. Петнистия орел се приготвяше за лова и не пожела да яде.

Джолена си спомни онова, което й бе разказал за лова на бизони късно снощи, когато Лунното цвете се върна в колибата на баща й за през нощта, а Кърк спокойно заспа.

Докато стояха край огъня, той й обясни, че пи-кун е един от изкусните методи на племето да заловят голям брой бизони. Било нещо като голяма кошара в подножието на отвесна скала, оградена от камъни или храсталаци, представляващи непреодолима преграда.

От върха на скалата се натрупват камъни и клони в две посоки под формата на буквата V така, че върхът й да е на пи-кун.

Петнистия орел каза още, че Мълниеносни облаци, който трябва да доведе бизоните до скалата, ще тръгне рано сутринта, без да яде и да пие. Ще заповяда на жена си да не напуска колибата и дори да не поглежда навън, докато той се върне. Когато тръгне, тя, трябва да хвърли в огъня сладка трева и да се моли на Слънцето за сполука и благополучие.

Тези, които днес заминат на лов, ще бъдат извикани, след като той се приготви за тръгване, и ще го последват по пътя му към кошарата, като се прикриват зад камъните и клоните, образуващи триъгълника.

Тогава Мълниеносни облаци ще сложи шапка, направена от бизонска глава, ще облече широка роба и ще се приближи към животните. Ще носи своя талисман — голяма дрънкалка, украсена с боброви нокти и ярки пера. Когато стигне до стадото, ще започне да я размахва, за да привлече вниманието на бизоните. Щом го забележат, той бавно ще се оттегли и ще навлезе в „триъгълника“, образуван от камъни и клони.

Бизоните тръгват след него. Постепенно шаманът ускорява крачка. Щом животните навлязат в триъгълника, иззад натрупаните камъни се показват мъжете и започват да крещят и да размахват своите дрехи. Това изплашва последното животно и то се втурна след другите. Не след дълго цялото стадо неудържимо се насочва към пропастта, като не може да се отклони от пътя си поради натрупаните барикади от камъни и клони.

Щом стигнат до ръба, първите животни биват бутани от тези зад тях — обикновено и последният бизон слепешката се хвърля в кошарата.

Много животни умират веднага след падането. Други са със счупени крайници или гръбнаци, а някои оцеляват, но все пак не могат да прескочат оградата, за да избягат.

Скоро всички бизони са пронизани от стрелите на индианците.

Сега идва ред на жените, които приготовляват бизонското месо, за да го отнесат в селото.

Джолена остави парчето плат в легена и се изправи. Отиде при Петнистия орел, който усмихнат и горд оглеждаше чифт гамаши.

— Нека дойда с теб — прошепна тя и го целуна по бузата. — Моля те! Толкова искам да наблюдавам всичко, вместо да ми се обяснява. Може и да помогне. Моля те, позволи ми да те придружа.

— Има кога да се учиш — отвърна Петнистия орел, все още загледан в гамашите. — Много бизони са минали през ръцете ми. И ти ще свикнеш, когато станеш моя съпруга. Но запомни, че бизонът е умно животно и е създадено за храна на човека.

Кърк се изкашля, Джолена трепна и изведнъж забрави всичко друго. Върна се при брат си. Видя, че най-после се е събудил. Поглади челото му с ръка и се усмихна.

— Как си тази сутрин? — попита тя. — Гладен ли си? Лунното цвете е донесла супа специално за теб.

Кърк се подиря на лакът и се огледа.

— Къде е тя? — гласът му звучеше по-уверено.

— Още е ранна утрин. — Джолена взе паница и лъжица и ги остави на рогозката до Кърк. — Лунното цвете скоро ще дойде.

Той се усмихна и седна в постелята. Усмивката му помръкна, когато съгледа Петнистия орел.

— Скоро ще заякнеш достатъчно, за да стигнеш до реката и да се качиш на голямото бяло кану за Сейнт Луис — каза индианецът, втренчил поглед в него. Знаеше, че трябва да раздели Кърк и Джолена колкото се може по-скоро. С присъствието си той й напомняше за предишния й живот в голямата богаташка къща, където я очакваше белият й баща.

— Страхуваш ли се от мен? — насмешливо попита Кърк и веднага съжали за думите си, защото чу как Джолена ахна ужасена. Пое паницата със супа, която неговата сестра сърдито тикна в ръцете му, и промърмори: — Скоро ще си отида.

Джолена му подаде лъжица и приглушено заяви:

— Мисля, че е по-добре да ядеш, вместо да говориш. — Сетне с извинение погледна към Петнистия орел, който се отмести от огъня. Джолена се изправи и отиде при него.

— Белият човек не е признателен на този воин за това, че го прие под своя покрив и го облекчи с мехлема си — заяви индианецът и я изгледа.

— Брат ми се страхува да не ме изгуби — промълви Джолена, сложила ръка на рамото му. — Това е всичко. Моля те, опитай се да го разбереш.

— Никога не съм разбирал грубостта — промълви Петнистия орел.

— Да, брат ми може и да е такъв — тежко въздъхна девойката, — но ти се постави на негово място. Ако имаш сестра и бял човек иска да се ожени за нея? Ще се примириш ли, без да се почувстваш обиден от този мъж?

— Петнистия орел винаги мисли, преди да говори — раздразнено индианецът погледна Кърк. — Твоят брат можеше все още да е и изоставения лагер на крии. Вместо това е в моето жилище, спи на моята постеля, храни се от паниците ми и нарушава спокойствието ми. — Наведе се над Джолена и напрегнато я погледна в очите. — Не можем да се любим, докато брат ти е тук. Не че се оплаквам. Не! Не споменавам и думичка пред твоя брат. Отнасям се с уважение към болните, но не издържам повече. Жестоко е, ала ще постъпя точно така. — Преди Джолена да го попита какво възнамерява да прави, той продължи: — Утре брат ти ще бъде заведен до реката и воините ми ще стоят с него, докато се качи на голямото бяло кану. Днес е последният ден, в който проявявам щедростта си към него.

Джолена го погледна изненадана и възкликна:

— Петнист орел, ако не е достатъчно заякнал? Кърк е преживял ужасно изпитание!

— Ако е мъж, ще издържи. — Той захвърли гамашите и я улови за раменете. — За нас е важно той да продължи да живее, за да живеем спокойно и ние. Вярвам, че желанието ми ще се сбъдне.

В този момент в колибата влезе Лунното цвете и коленичи до постелята на Кърк.

— Ти се храниш? — възкликна тя и очите й засияха. — Харесваш ли моето ядене? Готвих го на тих огън през цялата нощ. Тази сутрин Кафявия лос ме упрекна, че стомахът му е къркорил от миризмата и той не могъл да мигне.

— Влизам му в положението — засмя се Кърк. — Храната не само мирише апетитно, но е много вкусна. — Остави празната паница настрана и погали индианката по бузата. — Благодаря ти. Ценя загрижеността ти към мен.

Лунното цвете се изчерви и наведе глава. В следващия момент Кърк й зададе въпрос, който я прободе в сърцето и я накара да настръхне.

— Омъжена ли си? Навярно много мъже си съперничат заради такава красива жена.

Беше й трудно да говори за преживяната наскоро трагедия. Джолена побърза да й се притече на помощ:

— Лунното цвете имаше мъж — Два хребета — но той е мъртъв.

Кърк пребледня.

— Двата хребета? Този, който участваше в експедицията като водач? Мъртъв? — попита той задъхан. — Кога? Как?

— Както знаеш, крии създават проблеми в този район — отвърна Джолена.

— Убит е от индианците крии? — попита Кърк с широко отворени очи.

— Да, на място — отговори Джолена и хвърли предупреждаващ поглед към Лунното цвете.

Кърк помръкна и замълча. Лунното цвете видя, че той се затвори в себе си, и опита да предотврати това.

— Но ти си жив — промълви тя и хвана ръцете му. — Макар, че са те измъчвали и са те оставили на произвола на съдбата, ти си жив и скоро ще се възстановиш. Да не мислим повече за крии и за злото, причинено от тях, а да се радваме, че си жив. — Погледна през рамо къкрещото ядене, после отново Кърк и попита: — Искаш ли още супа? Ще те нахраня.

Кърк се усмихна и кимна.

— Да, искам, но ще се храня сам. Най-добре е да разчитам само на себе си, докато съм в тази дива страна.

— След като се нахраниш, ела да се разходим — прошепна Лунното цвете и сина още супа в паницата. — Краката ти трябва да заякнат.

Кърк сърдито погледна Петнистия орел и отговори:

— Да, права си.

Внезапно отхвърли одеялото и се изправи. Леко залитна, след което се закрепи и тържествуващо погледна индианеца.

Джолена наблюдаваше брат си, разкъсвана от вътрешни противоречия. От една страна, се гордееше, като го виждаше как превъзмогва слабостта си и се изправя на крака. От друга — се опасяваше, че той иска да докаже превъзходството си над Петнистия орел. Ако бе достатъчно силен, още утре щяха да го изпратят за Сейнт Луис, а Кърк нямаше да си — тръгне без нея.

Погледна Петнистия орел. Съзнаваше, че й се налага да избира между двамата мъже и между двата начина на живот.

Имаше още двама мъже, с тях също трябваше да се съобрази! Бащите й! Беше задължена на всеки от тях! Дълбоко в сърцето си вече бе направила своя избор. Щеше да остане с Петнистия орел, независимо от всичко…

Индианецът остави ловните гамаши настрана, наведе се над вързопите с дрехи и отново започна да отделя някои от тях. Джолена го наблюдаваше. Той сложи на пода костюм от еленова кожа и подбра чифт черни мокасини.

Взе дрехите, приближи се до Кърк и намръщено му ги подаде. Джолена гледаше изненадана.

— Сега имаш дрехи, за да стигнеш до голямото бяло кану. — Индианецът скръсти ръце. — Облечи ги. Ако ти стават, твои са. Това е подаръкът за белия брат на Джолена от Петнистия орел.

Всички притихнаха. Кърк захвърли одеялото настрана и навлече дрехите. След това приближи до сестра си, погледна я в очите и прошепна с прегракнал, от вълнение глас:

— И ти ли като него нямаш нетърпение да си отида?

— Не, и ти го знаеш — отвърна тя като едва се сдържа да не заридае. — Но ако имаш достатъчно сили, най-добре е да напуснеш селището колкото се може по-скоро.

— А ти? — гласът му пресекна от вълнение.

— Много добре знаеш отговора! — Джолена умолително го погледна с големите си черни очи.

— Искам да го чуя от тебе. — Кърк я хвана за раменете и леко я разтърси. — По дяловите, искам да го чуя от теб!

Петнистия орел не можеше повече да стои безучастен.

Приближи до Кърк и отмести ръцете му от раменете на Джолена.

— Ще говоря от името на моята жена — каза той и гневно го погледна в очите. — Тя няма да се върне с теб в Сейнт Луис. Бели братко, опитай се да я разбереш. Джолена трябва да остане тук, макар че досега е живяла заедно с теб. Сега тя принадлежи на народа си и на мене. Обичам я повече от своя живот.

Кърк изстена и отново се обърна към сестра си:

— Толкова ли лесно забрави своето минало? Нима се отричаш от мен и от баща ми, сякаш сме чужди? Забрави ли защо дойде в Монтана? Нима не разбираш колко ще се разстрои татко, ако не се завърнеш вкъщи? Не съм сигурен, че ще преживее толкова разочарования наведнъж.

Някой вдигна платнището на входа и в колибата се усети лек полъх на вятър. Всички погледнаха към Кафявия лос, който влезе и намръщено погледна Кърк.

— Недей да измъчваш дъщеря ми. Предупреждавам те като неин истински баща.

Кърк се стъписа и стреснато го изгледа.

— Петнистия орел споменаваше за племето, от което произхожда Джолена. Сега вече знам, че то се нарича Черните крака. Сестра ми се надяваше да намери своя истински баща. Ти си…

— Точно така — отвърна Кафявия лос с гордо вдигната глава и хвана Кърк за ръката. — Сега ще дойдеш с мен. Вече няма място за теб в дома на Петнистия орел. Ще останеш в моята колиба, докато заякнеш, за да отпътуваш с голямото бяло кану в Сейнт Луис.

За момент Кърк остана вцепенен, после се почувства унизен и потърси подкрепа.

— Джолена, помогни ми да разбера всичко това. — Гласът му бе слаб и отчаян. Погледна умоляващо Лунното цвете и протегна ръка към нея. — Лунно цвете, помогни ми…

Индианката пристъпи до Кафявия лос и отправи гневен поглед към Кърк. С това доказа своята преданост към човека, който я прие, след като родителите й я изгониха.

Джолена приближи до баща си и нежно го целуна по бузата. После застана до Петнистия орел и по този начин показа избора си. Сетне заяви:

— Кърк, ние двамата ще се оженим колкото е възможно по-скоро. — Сърцето й се разтуптя, когато видя сълзите в очите на брат си. Отиде до него, прегърна го и прошепна: — Обичам те. Моля те да не ме мразиш. Аз намерих своето истинско място в живота. Поговори за мен с татко. Само ти можеш да го убедиш да ме разбере.

Кърк я погледна със съжаление, мина покрай нея и излезе навън.

Лунното цвете припряно го последва. Кафявия лос приближи до Джолена и я прегърна.

— Дъще, понякога животът се обърква, но после всичко се оправя и утрото идва с усмивки и слънчева светлина — каза той, като я потупваше по гърба. — Ще отида при твоя бял брат и отново ще поговоря с него. Навярно ще разбере, че за теб е най-добре да останеш тук, при твоя истински народ, и да родиш много деца.

Джолена му благодари с поглед и застана до Петнистия орел, който я прегърна. Кафявия лос излезе от колибата с достойнство.

— Трябваше да кажа всичко това на твоя брат — успокои я синът на вожда. — Най-добре е за теб, за него и за този воин, който те обича.

Очите й се насълзиха. Имаше чувството, че тялото й се разтапя в прегръдките му.

— Прегърни ме по-силно — възкликна тя.

Петнистия орел я притисна, сетне отпусна ръце и заяви:

— Време е да тръгвам на лов за бизони. — Наведе се и взе оставените на пода гамаши. — Виждаш ли това?

Джолена избърса сълзите си и кимна. Вече бе забелязала колко гордо ги разглежда той. Бяха красиво избродирани с таралежови бодли и с пера.

— Това са моите ловни гамаши — обясни индианецът. — С тях ми върви. Ще донеса вкъщи много месо за дългата зима.

Джолена си спомни за времето, когато бе намерил бизонския камък.

— Вече не притежавам бизонския камък — призна тя. — Изгубих го заедно с моите дневници и с колекцията пеперуди. Съжалявам, Петнист орел. Ако ти го бях дала, сигурно щеше да удвои шансовете ти за успех по време на лова.

— Благословията на Слънцето ще ме следва през целия ден — прекъсна я любимият й мъж.

Коленичи и отново зарови из вързопите е дрехи. Изправи се с друг костюм от еленова кожа в ръце и го подаде на Джолена. Тя го погледна озадачена. Недоумяваше защо иска от нея да облече мъжки дрехи.

— Ще носиш този костюм, докато ме придружаваш по време на лова. Осъзнах, че е важно да сме заедно. Можеш ли да яздиш?

— Не много добре — отговори тя, все още смаяна от внезапното му решение.

Но колкото повече размишляваше, все по-ясно разбираше мотивите за поведението му.

Всичко бе заради Кърк. Петнистия орел не искаше да я остави при брат й, защото очевидно се страхуваше от него.

— Ще яздиш до мен и ще видиш как ще убия първия бизон — заяви индианецът и подаде дрехите на Джолена. — Бързо се обличай. Слънцето се издига на небето. Скоро ще тръгваме.

Обзе я възторг. Лицето й засия. Облече дрехите и се изсмя, когато видя колко широки са панталоните.

Петнистия орел скоро намери изход. Омота около кръста й въже, вместо колан, отстъпи назад и се усмихна.

— Да тръгваме — каза той и й подаде ръка. — Днес ти предстои да научиш много непознати неща.

Забравила за Кърк, Джолена напусна колибата, ръка за ръка с Петнистия орел. Беше щастлива, че е жива и че е необходима някому.