Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 5 гласа)

Информация

Публикация: „СОФТИС“, 2003, ISBN 954-760-050-8

Източник: http://softisbg.com

История

  1. — Корекция
  2. — Корекции от Mandor: текст и секция

Пета глава

Тази глава е съставена само от медицински разяснения, предназначени за пациенти на хемодиализа. Ако нещата, обяснени тук, са ви известни или скучни, можете да я прескочите.

Бъбреци и отделителна система

Отделителната система е една от най-важните в човешкото тяло. Тя започва да работи много рано, още в майчината утроба. Отделителната система е разположена в корема и е свързана с големите кръвоносни съдове. Всеки човек има два бъбрека. Бъбрекът (лат. Ren,-is) е орган с бобовидна форма. От него излиза тръбичка, която се нарича уретер. Бъбреците непрекъснато произвеждат урина, която се отцежда по уретерите и се събира в пикочния мехур. Когато той се напълни, човек усеща позив за уриниране. В тоалетната клапите на долния край на мехура се отварят и урината излиза през една друга тръбичка, която се нарича уретра.

Видимата функция на бъбреците е производството на урина и с нея отделянето на отпадните продукти от кръвта.

Покрай чистенето на отпадните продукти, обаче, бъбреците изпълняват и много други важни функции. Те произвеждат хормон, наречен еритропоетин, който подтиква костния мозък да произвежда кръв, ето защо болните с бъбречна недостатъчност имат по-нисък хемоглобин, т.е. са анемични.

Бъбреците играят много важна роля в поддържането на костите здрави. Те контролират нивото на калция и фосфора в кръвта, а също така съдействат за превръщането на витамин D в активна форма. Всички тези фактори контролират здравината на костите.

Бъбреците са най-важният орган за контролиране количеството вода в тялото. Водният баланс се поддържа при взаимодействие на мозъка, хормоните и жаждата и всички тези фактори влияят на количеството вода, отделяна от бъбреците. Така, когато е много горещо и не сме пили достатъчно течности, отделяме съвсем малко урина, а когато сме пили много, можем да отделим голямо количество урина. Нормалното количество отделена урина за едно денонощие е около литър, литър и половина.

По подобен начин, бъбреците имат много важна роля при поддържане концентрацията на солта и други електролити в кръвта.

Бъбреците контролират кръвното налягане чрез един хормон, наречен ренин. При някои форми на бъбречни заболявания, включително бъбречна недостатъчност, производството на ренин се увеличава, повишавайки по този начин кръвното налягане.

В заключение, бъбреците и отделителната система са много фино устроена сложна система с главна функция производството на урина и заедно с това контролиране на много други важни физиологични функции.

Няколко думи за трансплантацията

Главната цел на хемодиализата е да поддържа болния в задоволително състояние, докато се появи възможност за трансплантация на бъбрек.

При трансплантация здрав бъбрек се присажда в коремната кухина, свързва се с пикочния мехур и кръвоносните съдове и болният се освобождава от хемодиализа.

Бъбрекът на донора (този, който дава), трябва да е съвместим с тъканите на реципиента (приемника). За тази цел предварително се правят специални изследвания на кръвта.

Операцията се извършва успешно в много страни. Според една британска статистика от 1994 год. първата година след операцията бъбрекът се задържа от над 80 % от трансплантираните, а след 5 години от над 65 %.

За да не се отхвърли бъбрекът, което е потенциална опасност, въпреки тъканната съвместимост, на болния се дават постоянно лекарства за потискане на имунната система. Това на свой ред води до по-голяма възприемчивост към инфекции.

В случай, че бъбрекът се отхвърли, болният отново преминава на хемодиализа, като при възможност се прави отново трансплантация.

Какво е това фистула?

Пълното наименование е артерио-венозна фистула, известна още като АV фистула или само фистула. Това е съединяване на артерия и вена, обикновено при китката. Операцията се извършва с местна упойка от съдов хирург. Белегът е дълъг 2–3 см.

Силният дебит на кръвта от артерията минава във вените на ръката и след период от няколко седмици прави вените на предмишницата здрави и изпъкнали. Така се улеснява убождането и се осигурява добър дебит за хемодиализа. Там, където артериалната и венозната кръв се смесват, на пипане се усеща особен вид жужене, наречено „трил“. Има ли трил, значи фистулата работи.

След операцията:

Обикновено първия ден след операцията се усеща лека болка в ръката. Може да се появи и слабо кървене. Ръката трябва да се държи повдигната на възглавница, върху чист памучен компрес или лигнин,а при кървене се поставя надвръзка. Препоръчва се кръвното налягане да се поддържа малко по-високо от нормалното — така се осигурява по-силен кръвен дебит, необходим за развитието на фистулата. Лекарят проверява трила със слушалка.

Конците се свалят след 10–12 дни.

Хепатит

Колко са различните типове хепатит?

Хепатит A — по-рано наричан инфекциозен хепатит или жълтеница, предава се чрез заразена храна, вода или къпане в басейни.

Хепатит B — серумен хепатит, предава се по кръвен път.

Хепатит C — по-рано наричан нито-А, нито-В хепатит, предава се по кръвен път.

Хепатит D — делта хепатит, предава се по кръвен път.

Хепатит E — предава се чрез изпражненията на заразените лица.

Хепатит G — предава се по кръвен път.

 

Хепатит А и В са най-добре познати. При това срещу тях има разработена и ваксина. Хепатит С, обаче, все още създава проблеми. Идентифициран е в края на 80-те години на 20-ти век. През 1990 г. е разработен лабораторен тест за откриване на специфични антитела в кръвта на заразените. Оттогава се провежда задължително изследване на всички кръвни продукти за сифилис, СПИН, хепатит В и за хепатит С също така.

Понастоящем се откриват все нови и нови хепатитни вируси. Други вируси, като напр. на жълтата треска, вирус на Епщайн-Баре и цитомегаловирусът също могат да причинят възпаление на черния дроб (жълтеница) като вторичен ефект.

Какъв е инкубационният период?

Зависи от типа на вируса.

Заразяване с хепатит А и Е (които се предават по хранително-контактен път) може да се установи в кръвта по лабораторен път средно 4 седмици след инфектирането. За хепатит В, С и D (кръвен и полов път) — инкубационният период е около 6 месеца.

Какво става при заразяване с хепатит С?

При заразяване с вируса на хепатит С, тялото изработва антитела, с които се опитва да го унищожи. Но антителата най-често не успяват да се справят. Инфекцията остава латентна в продължение на дълги години. Всъщност повечето заразени изобщо не подозират, че носят вируса. Това е така, защото при повечето хора отсъстват всякакви симптоми в продължение средно на 13 години. Някои могат да носят вируса на хепатит С 20 и повече години без никакви оплаквания.

Вирусът атакува различните хора по различен начин. Някои изобщо не се разболяват, други заболяват тежко. Общо взето, от 100 души, заразени с хепатит С:

15–20 се освобождават от вируса след 2–6 месеца (механизмът е същият, както при боледуване от грип);

60 носят инфекцията години наред, дори цял живот, без симптоми или с леки промени в чернодробните проби; за тях не съществува опасност, но могат да заразят други хора;

20–25 носят инфекцията безсимптомно в продължение средно на 13 години, след което развиват по-лека или по-тежка клинична симптоматика. Половината от тези 20–25 души след преболедуването от „жълтеница“ успяват да се стабилизират, а другата половина след още пет години стигат до чернодробна недостатъчност или рак на черния дроб.

Кой може да се зарази с хепатит?

Рискови групи:

Хора, на които е преливана кръв преди въвеждането на масово тестуване на кръвните продукти (1990 за САЩ), ползващи стоматологични услуги (особено изваждане на зъби), използващи общи игли за инжектиране (най-често на наркотици), подлагали се на татуировки или пробиване отвори по тялото си с цел поставяне на обици и други такива, редовни посетители на салони за маникюр или педикюр, здравни работници, които извършват рискови процедури (инжекции, кръвопреливания и др.). Хемофилиците са с голям риск. Болните на хемодиализа — също.

 

Всички носещи вируса на хепатит С са заразни ПО КРЪВЕН И ПОЛОВ ПЪТ и трябва да вземат ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ да не заразят останалите.

 

Хепатит С НЕ се предава:

по въздуха, с кихане или кашляне,при ръкостискане, при прегръдки и целувки (освен много продължителни, страстни целувки с наличие на раничка в устната кухина), използване на обща тоалетна, консумиране на храна, приготвена от хепатит С носител, плуване в общ басейн.

Хепатит С МОЖЕ да се предаде:

при използване на общи прибори, по които е попаднала заразена кръв, като напр.: самобръсначки, нокторезачки, ножици, четки за зъби, игли за татуиране и пробиване на уши и др. под. Рискът при контакт с такива вещи е реален, но до заразяване се стига само в случай, че вирусът попадне върху наранена кожа или лигавица

Каква е опасността от кръвопреливане?

След въвеждането на масово тестуване на всички кръвни продукти (май 1990 за САЩ), рискът от заразяване при кръвопреливане се изчислява на 0,12%, т.е. 1 от 3 300 банки.

Предава ли се по полов път?

Рискът от предаване на хепатит по полов път не е добре проучен, но се счита, че е минимален. Постоянните партньори може и да не променят навиците си на общуване. При честа смяна на партньори, обаче, се препоръчва употребата на презерватив.

Хемодиализа и хепатит

Вирусната инфекция с хепатит С е обичайна за хемодиализните центрове (съгласно доклад на д-р. Брайън Перейра, Brian J. G. PEREIRA, от университета Тъфтс, Tufts University, януари 1996, „Family Practice News“). Перейра се позовава на осем отделни изследвания, показващи 16% заразени от близо 2 500 пациенти на хемодиализа, на които нито веднъж не е преливана кръв — процент, далеч надвишаващ средния за населението в страната.

Хепатит С се среща и при болни с нормални стойности на чернодробните ензими. Изследване, проведено в Сан Диего през 2000 г. върху 51 хемодиализно болни, показва, че от 42 с нормално ALT, 10 (24%) са положителни на тест за хепатит С, а от останалите 9, които са с повишени стойности на чернодробните ензими, петима (56%) са положителни.

Изследванията на хемодиализни за хепатит трябва да се провеждат най-малко на всеки три месеца, а в центровете с разпространение на хепатит над средния процент за страната — и по-често. Препоръчва се установените вирусоносители да се обслужват в отделна зала, задължително с предпазни средства: еднократна престилка, която се изгаря след употреба, ръкавици от латекс, предпазен щит за лицето или предпазни очила, еднократни калцуни върху обувките, а дезинфекцията на помещението да се извършва с антивирусни дезинфектанти.

Тегло и диета

Всички болни на хемодиализа трябва да спазват диета, с което се цели:

— първо, предпазване от прекомерно наддаване на тегло между отделните диализни процедури. Препоръчва се ограничаване на течностите в зависимост от количеството отделяна урина. При анурия (пълна липса на урина) течностите трябва значително да се ограничат, тъй като всички поети течности се задържат в кръвното русло и обременяват работата на сърцето. Лекуващият лекар определя нормалното за всеки болен тегло, т.нар. „норма“. В началото и в края на всяка диализа болните задължително се претеглят на кантар. Препоръчва се началното тегло да не превишава нормата с повече от два-три килограма, а теглото в края трябва да отговаря на нормата или да е до 500 гр под нея. За облекчаване на жаждата се препоръчва близане на лимонов резен, смучене на бучка лед или изплакване на устата с леденостудена газирана вода;

— второ, предпазване от прекомерно повишаване стойностите на калия и фосфора, чиито стойности при диализно болни обикновено са по-високи от нормалните, както и набавяне на калций и желязо, чиито стойности при диализно болни обикновено са по-ниски от нормалните. И калият, и фосфорът са полезни за здравите хора, но при болни в анурия те се натрупват в количества, значително превишаващи необходимите и водят съответно до смущения в сърдечния ритъм и остеопороза (крехкост на костите поради извличане на калция от тях). Продукти, богати на калий са всички червени и оранжеви плодове и зеленчуци и най-вече: домати, пъпеши, дини, кайсии, банани, тиква и др. Най-много фосфор се съдържа в рибата, шоколада и ядките — слънчогледови, бадемови и др. такива. Допустимото дневно количество плод или зеленчук е толкова, колкото може да се събере в средно-голяма шепа, т.е. една средно-голяма ябълка или половин банан, или половин тънък резен от диня, съответно пъпеш, но никога всичко това наведнъж. Признаците за повишен калий в кръвта са мравучкане или слабост в краката и прескачане на сърцето.