Рени Стоянова
Хроника на едно предизвестено напускане (26) (хемодиализен роман)

Двадесет и шеста глава

Не успях да предам писмените си показания на другия ден. Не само че ме бяха въртели два часа и повече в полицията, но и дойде спешен материал за превод и трябваше да работя. В края на краищата, главният нали каза да си напиша обясненията на спокойствие. Писах на почивки, после уреждах среща с адвоката — трябваше да мина и през него за одобрение, преди да ги занеса. Вечерта на 27-ми май по телефона ми се обади Генито Бедрова. Помоли ме да й взема полунощната смяна на 28-ми вечерта.

— Вземи ми я, Анка, моля ти се. Малина ми отказа, помниш ли, че се бяхме уговорили и ти ми беше резервата? Ами тя ей-сега ми се обади и вика, че била скапана — снощи диализирали евреите до 4:00 сутринта. Така наредил главния. Аман от тия чужденци!

— Не мога, Генка. И аз съм скапана.

— Какво правиш, какво става?

— Не знаеш ли?

— Не, нищо не съм чула.

— Е, по-добре да не знаеш. Пиша показания за главния. Абе не ми се говори. Направо ме скапаха.

Стори ми се, че усетих злорадство отсреща. Усетих го не само в последните й думи, в мълчанието й го усетих.

— Е, ми Анка, щом е така, извинявай, ще потърся някой друг.

— Извинявай, че ти отказвам, ама нямам сили, разбери ме. Чао.

— Чао.

Предадох обясненията си на 28-ми май сутринта. Заведоха ми ги под номер, всичко си беше по правилата. Главният този ден го нямаше. Като се върнеше не знам откъде, щеше да има удоволствието да прочете следното:

До: Доц. Гр. Янев, Изпълнителен Директор на МБАЛ „Св. Магдалина“, гр. Равен

От: Анета Т. Боянова, мед. сестра в отделение по хемодиализа

 

Г-н Директор,

 

В отговор на Ваша молба изх.N. […]/ 26.05.2003 г., с която изисквате „писменни“ обяснения от мен във връзка със становището ми относно диализирането на чуждестранни граждани в отделение по хемодиализа към повереното Ви лечебно заведение, МБАЛ „Св. Магдалина“, Ви уведомявам за следното:

 

Аз поддържам истинността на изнесените от мен данни за голям брой инфектирани с хепатит в гореспоменатото отделение, с тази поправка само, че HCV-позитивните не са 23, а 24. Предполагам, че зав. отделение доц. К. Фонев не се е опитвал да отрече това, тъй като много лесно може да се направи проверка:

— като се разгледа графика за разпределение по смени на постоянните ни хемодиализни пациенти. Там фигурират имената на всички наши постоянни пациенти. Става дума за едно пластмасово табло, на което със син химикал върху лепенки левкопласт са написани имената на болните в пет колони — три смени в пон./ср/птк и две смени във вт/четв./съб. На това табло, вляво от имената на HCV-позитивните с червен химикал е добавена буквата С. Лепенките с имената на HBV-позитивните за залепени под надпис „жълта зала“ в долния край на таблото. За това табло отговарят техниците по поддръжка на апаратите и обикновено се намира в подготвителната зала N […]

— като се направи проверка на резултатите от вирусологични изследвания на болните. Те се съхраняват от старша сестра Б. Донманлиева в нейния кабинет N […]. При проверка лесно може да се установи кои болни са HСV-позитивни и кои — HBV-позитивни, както и дали всички болни и персоналът се изследват редовно на всеки три месеца за HCV, HBV, HIV и CMV.

 

Аз продължавам да твърдя, че HCV-позитивни се диализират в обща зала с HCV-негативни: голямата зала с 13 поста. В настоящия момент броят на HCV-позитивните по смени е както следва (по данни директно от таблото):

 

Таблица 1. Брой на HCV-позитивните пациенти в отделение по хемодиализа към МБАЛ „Св. Магдалина“, Равен, към дата 25.05.2003 г.

 

Пон./сряда/петък:

1-ва смяна (7:30-11:30) — 5 HCV-позитивни от общо 18

2-ра смяна (13:00-17:00) — 7 HCV-позитивни от общо 19

3-та смяна (18:30-22:30) — 7 HCV-позитивни от общо 16

Вт./четв./събота:

1-ва смяна (7:30-11:30) — 4 HCV-позитивни от общо 13

2-ра смяна (13:30:17:30) — 1 HCV-позитивен от общо 16

 

От горната таблица ясно се вижда, че броят на HCV-позитивните е различен в различните смени, като максималният брой е седем души, а минималният — един човек. От така изнесените данни може да се заключи:

а) че в голямата зала са заделени поне седем апарата за инфектирани с хепатит С;

б) че някои от тези апарати остават незаети през смените с по-малък брой позитивни.

Заделени седем апарати наистина има, доколкото двете групи от по седем позитивни заемат само определените за тях седем поста. Тези апарати, обаче, не остават незаети през другите смени, защото, при общо 19 апарата (без да броим двата, реално заделени в отделна „жълта зала“ при входа на отделението) една проста сметка показва, че няма как да се обслужат толкова много болни на смяна, ако не бъдат използвани и апаратите, уж заделени само за HCV-позитивни в голямата зала с 13 поста.

 

А зад тези цифри стоят живи хора. Ето имената на инфектираните с хепатит С в нашето отделение.

 

Таблица 2. HCV-позитивните пациенти в отделение по хемодиализа към МБАЛ „Св. Магдалина“, Равен, към дата 25.05.2003 г. — изброени поименно (по данни директно от таблото):

Пон./ср./птк. — 1-ва смяна — […]

Пон./ср./птк. — 2-ра смяна — […]

Пон./ср./птк. — 3-та смяна — […]

Вт./четв./съб. — 1-ва смяна — […]

Вт./четв./съб. — 2-ра смяна — […]

 

Продължавам да твърдя, че нашето отделение не отговаря на световните стандарти за обслужване на хемодиализни пациенти. Ако някой се опита да Ви убеди в обратното, г-н Директор,просто го помолете да Ви запознае с тези стандарти. Попитайте нашия завеждащ отделение — доц. Константин Фонев — дали е запознал персонала освен с длъжностните им характеристики, и със световните стандарти за обслужване на хемодиализни пациенти. А може би епидемиологът на болницата, който, както споменахте в разговора ни, е одобрил приемането на чужди граждани за провеждане на диализни процедури в нашето отделение, може да излезе с писмено становище за състоянието на отделението ни. Той би трябвало да разполага с данни отпреди две-три години, когато при масово изследване на болните ни беше установено, че инфектирани с хепатит С са близо 80%. И преди да се радвате на оптимистичните статистики за спад на този процент, проверете колко от тогавашните ни болни са още живи и колко надеждни са сегашните ни данни, при положение, че изследванията се извършват нередовно, че имаме още неизследвани нови болни, че резултатите се бавят месеци наред, че доскоро не достигаха ръкавици, че болните все още застилат леглата със собствени чаршафи — нерядко с петна от кръв и други телесни течности по тях, защото болницата не може да им осигури най-елементарни хигиенни условия — застлани с чисти чаршафи легла? А междувременно, предлагам на Вашето внимание една интересна таблица с данни за разпространение на хепатит С в ХД отделения. Нашата страна също е спомената.^[1]

 

Таблица 3. HCV-инфекция при диализа

Държава | Разпространение сред цялото население (1997) | Разпространение сред пациенти на диализа | HCV-позитивни (бр.) | Година на изследване

Белгия           | 0.9%  | 4%    | 8/510        | 1998

Турция           | 1.5%  | 31.4% | 33/88        | 1998

България         | 1.1%  | 65.8% | 52/79        | 1998

Холандия         | 0.1%  | 3%    | 80/2,653     | 1998

Молдавия         | 4.9%  | 75%   | 111/148      | 1999

Италия           | 0.5%  | 22.5% | 2,274/10,097 | 1999

Франция          | 1.1%  | 16.3% | 216/1,323    | 2000

Египет           | 18.1% | 80%   | 169/210      | 2000

Саудитска Арабия | 1.8%  | 57%   | 32/56        | 2001

 

Както се казва, коментарът е излишен.

И един последен пример. Касае се резултати от проверка в ХД център в Охайо, САЩ, по повод разпространяване на хепатит С въпреки правилната дезинфекция на апаратите:

„Протоколите за дезинфекция на вътрешните пътища в апаратите за ХД бяха адекватни, обаче външното оборудване, прикрепено към тях (напр. изливни кофи) и други консумативи, използвани при хронично инфектирани пациенти, често не бяха почистени добре, нито дезинфекцирани преди употребата им за неинфектирани пациенти. ХД-ният персонал трябва стриктно да спазва предписанията за контрол на инфекциите, съставени специално за ХД-те центрове.“^[2]

Мисля, че и ние имаме същия проблем. Кофичките, които използваме при включване на болните, се смесват в миялното помещение (което от своя страна е едно тясно, силно мухлясало помещение в преддверието на 436 с вечно запушена мивка и изгоряла крушка, поради което най-често е и тъмно) и после се разнасят наред покрай леглата на болните.Тези кофички редовно се цапат с кръв от позитивни пациенти. С тези кофички се обслужваха и чуждестранните пациенти.

В разговора с мен, Вие ми казахте, че трябва да спазвам стриктно длъжностната си характеристика и ми напомнихте, че съгласно длъжностната ми характеристика при нередности първо трябва да уведомявам преките си началници. Винаги съм го правила, г-н Директор. Най-прекият ми началник е старшата ми сестра. Уведомявала съм я устно за нередности, но тъй като тя не води журнал за писмени оплаквания, никъде няма нищо черно на бяло. Следващият ми пряк началник според длъжностната ми характеристика е дежурният лекар/завеждащ отделение. Уведомявала съм дежурен лекар за нередности — устно, разбира се, тъй като и дежурните лекари не водят журнал за писмени оплаквания. Уведомявала съм и завеждащ отделение — съвсем официално и писмено — чрез писмото, което Ви показах вчера и което секретарката Ви заведе под вх.N.[…] от 26.05.2003 г. Същият не взе никакви мерки. Какво друго ми оставаше при поредния случай, освен да се обърна към Вас, без да уведомявам преките си началници?

За съжаление, първото нещо, което направихте Вие, г-н Директор, когато Ви уведомих писмено, че нашето отделение, в сегашното му състояние, не отговаря на световните изисквания за лечение на чуждестранни пациенти, беше да ме извикате на разговор в луксозния си кабинет и да поискате от мен „писменни обяснения във връзка със становището [ми] относно диализирането на чуждестранни граждани“, и вместо да обещаете, че ще назначите незабавна проверка по изнесените данни, вие ме заплашихте с дисциплинарно наказание. Обвинихте ме също така, че се грижа само за чуждите граждани и казахте, че не бива да се прави разлика между български и чужди пациенти. Напълно съм съгласна с Вас — не бива да се прави разлика. Затова продължавам да твърдя, че отделението ни не отговаря на световните изисквания за лечение на чуждестранни пациенти, с тази поправка само, че щом не отговаря на изискванията за лечение на чуждестранни пациенти, то не отговаря и на изискванията за лечение на български пациенти. Въпросът е не само медицински, той касае, както Ви информирах в разговора ни, още финансови и документни нарушения. Но преди всичко това е морален въпрос. Нашите пациенти наблюдават как всичко се прави за чужденците — график се нарушава, апарати се местят от една зала в друга, бели колосани чаршафи се застилат, стерилни компреси се нагъват с чифт ръкавици във всеки от тях и марли. Марли! Попитайте само нашите пациенти откога не са виждали марли за обтриване със спирт преди убождане и за притискане на пункционните места след изключване. МОЛЯ ВИ, НАПРАВЕТЕ НЕЩО ЗА ПОДОБРЯВАНЕ ОБСЛУЖВАНЕТО НА БОЛНИТЕ В НАШЕТО ОТДЕЛЕНИЕ — КАКТО ЗА СНАБДЯВАНЕ С КОНСУМАТИВИ, ТАКА И ЗА РЕДОВНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА БОЛНИТЕ И ПЕРСОНАЛА. Това е моето писмено становище.

 

Подпис:

27.05.2003 г.