Ерик Нюланд
Призраците на Оникс (18)

Глава 16

Аномалия в отчитането на датата[грешка]

приблизителна оценка 15 септември — 20 декември, 2552 година (по Военния календар)

#на борда на оттегления от служба кораб на КУОН клас „Хироптера“^[1] „Беатрис“ (незаконна регистрация), хиперпространството, местонахождение неизвестно

 

Д-р Хелси приглади сивата си вълнена пола и дрипавата си лабораторна престилка. Надяна оловни ръкавици и престилка, които щяха да я предпазят от бета и алфа-частиците, излъчвани от ускорителната матрица. Около нея лежаха разглобени панели и радиационни щитове от корабните свръхсветлинни двигатели „Шоу-Фуджикава“.

Тя внимателно насочи пластмасовия прибор за хранене — кръстоска между вилица и лъжица, — който бе конфискувала от кухнята на „Беатрис“, през оплетените кабели. Прокара върха на прибора в жлеба на миниатюрния винт на свръхохладения, свръхпроводим магнит. Провери отново изчисленията наум. Два милиметра, три завъртания, трябва да са достатъчни.

Д-р Хелси завъртя и охлаби винта. Сиянието с цветовете на дъгата, което изпускаше матрицата, се усили и тя премигна, за да прогони сълзите от очите си. От металните плочки започнаха да отскачат искри и да описват дъги между титаниевите подпори. Тя хвърли бърз поглед към мостика през полуотворената врата. Инженерният дисплей показваше тридесет и два процента повишаване на захранването в намотките. Достатъчно.

Тя смени панелите за достъп до сърцевината на двигателя „Шоу-Фуджикава“ и се свлече на пода. Преди шестдесет години, когато двигателите „Шоу-Фуджикава“ бяха инсталирани за пръв път на кораб като този, на техниците им се бе налагало да извършват ръчни настройки през цялото време. Магнитните устройства, които поддържаха в равновесие ускорителните намотки, променяли настройките си при преминаване в хиперпространството, където законите на физиката рядко бяха валидни. Не били използвани никакви компютри за управление, електрониката се повреждала в близост до ядрото. Разбира се, много от тези техници бяха мъртви или мистериозно изчезнали.

Д-р Хелси бе обмисляла да излезе от хиперпространството и да забави кораба от клас „Хироптера“, за да извърши пренастройването. Щеше да е по-безопасно, но първоначалното активиране на двигателя „Шоу-Фуджикава“ почти бе довело до пренатоварване на намотките. Нямаше представа дали малкият кораб имаше сили за още един скок.

Тя попи потта от лицето си с хавлия и провери филмирания си бадж. Щеше да живее, поне през следващите няколко секунди. Натисна преградата между отделенията и се понесе свободно към мостика.

Командният център на „Беатрис“ бе проектиран или по-скоро препроектиран от предишния й собственик — бунтовническия губернатор Джейкъб Джайлс — повече с цел удобство, отколкото ефективност. Всички повърхности, с изключение на дисплеите бяха заоблени и омекотени с телешка кожа с кремав цвят. На капитанския стол имаше контролери за промяна на температурата и още едно абсурдно приспособление — поставка за чаша.

Д-р Хелси провери Кели. Беше я завързала за стола на първия помощник, за да не се понесе нанякъде. От входния й жак на лакътната става на „Мьолнир“-бронята й излизаше система, през която се вливаха дерматологични кортикостероиди, за да й помогнат да се възстанови от изгарянията от седемдесет и два процента по тялото й и достатъчно нарколитични успокоителни, за да я държат в безсъзнание достатъчно дълго.

— Съжалявам, но ти никога нямаше да дойдеш по свое желание — каза д-р Хелси. — Спартанците налитат на самоубийствени мисии като мухи на мед. Но това е по-важно, от който и да е военен проблем.

Д-р Хелси се оттласна и се понесе към компютърните контролни системи на „Беатрис“. Лаптопът й беше прикачен към мултиинтерфейсния порт и протоколите за проникване почти бяха пробили примитивните защити на кораба. Тя постави комбинация от кристална памет и процесорни ускорители в лаптопа си. Бе иззела тези компоненти от останките на изтърбушеното ИИ-ядро на „Гетисбърг“.

След това извади чип с размери на грахово зърно от лабораторната си престилка. Това не бе от „Гетисбърг“. Тя внимателно напасна чипа към допълнителния порт за входяща информация на лаптопа. От холограмния проектор на компютъра й с размери два на два сантиметра изскочи миниатюрна искра и се издигна нагоре.

— Добър вечер, Джерод.

— Добър вечер, д-р Хелси — отговори искрата с официален британски глас. — Въпреки че според вътрешния ми хронометър технически е сутрин.

— Откакто говорихме последно се случиха няколко времеви аномалии — каза тя.

— Наистина? Очаквам с нетърпение да чуя обяснение за това, госпожо.

— Аз също — промърмори тя.

След намесата на извънземен артефакт и битката в изкривеното хиперпространство, д-р Хелси не бе особено сигурна къде точно се намира във времето. Квантовите парадокси, които някога изглеждаха като нестандартни умствени упражнения, сега бяха част от ежедневието й.

— Как мога да ви помогна — попита Джерод.

Д-р Хелси се усмихна на опростения ИИ. Въпреки че тя често си мислеше за Джерод като за играчка, той бе напълно функциониращ микроизкуствен интелект. Първоначалният експеримент целеше да провери колко дълго би издържал израстващ ИИ в матрица с ограничена памет и процесорна мощ. Теоретиците от Института за изкуствен интелект в Сидни пресметнаха, че продължителността на живота му ще бъде няколко дни. Джерод обаче бе оборил теориите на експертите от института. Разрасна се рязко и се стабилизира в кристал от процесори и памет с размер на грахово зърно. Джерод никога нямаше да достигне и една десета от възможностите на истински „умен“ ИИ като Кортана или дори да се изравни с традиционен „глупав“ ИИ с ограничени размери. Но той притежаваше творческа искра и енергичност, и въпреки старомодното му държание, тя го харесваше.

Джерод притежаваше уникално качество, което пасваше идеално на целите на д-р Хелси — преносимост. Другите ИИ се нуждаеха от цял институт, звезден кораб или най-малкото пълен комплект доспехи „Мьолнир“, за да функционират.

— Диагноза на системите на „Беатрис“, моля — каза д-р Хелси. — След това сравни с информацията, свалена от Кортана, и се подготви за анализ. Направи търсене в базата данни със звездни координати, налична в навигационната система и разпростри параметрите на търсене в разстояние на пет светлинни години.

— Изчакайте, госпожо. Само трябва да изтупам прахта от старите вериги. Работя по въпроса…

— Бих желала и малко Дебюси, моля — каза тя. — „Les Sons et les parfums tournent dans l’air du soir.“^[2]

Петънцето от светлина се сви до размерите на върха на игла, докато Джерод напрягаше изчислителните си възможности. След пет секунди унили тонове, изсвирени от пиано, се понесоха през говорителите на мостика.

— Готово — задъхано каза Джерод.

— Покажи ми хронологичните записи на Кортана.

Д-р Хелси бе иззела съкратения дневник със записи на мисиите на Кортана по време на престоя си на „Гетисбърг“. Бе изтрила част от паметта на ИИ във връзка със сержант Джонсън. Тогава й се беше сторило логично, освен това да свали и кратко резюме на всичко, през което тя и Джон бяха преминали.

На екрана започнаха да се сменят изображения, а гласът на Кортана обявяваше всяко следващо. Д-р Хелси видя Джон и екипажа на „Есенна колона“, вкопчени в битка със Съглашението на извънземния пръстенов артефакт, а след това и ужасяващия Потоп, който заразяваше човешки и извънземни тела. Докато картините показваха смъртта на погълнатия капитан Кийс, тя затвори очи.

— Почивай в мир, стари приятелю — прошепна тя.

— Отсей информацията за предходниците от останалата част — каза тя на Джерод.

Д-р Хелси слушаше Кортана и изкуствения интелект на предходниците Виновна искра, докато те не разкриха истинската цел на конструкцията Хейло — изтреблението на всичко живо в галактиката.

— Нищо чудно, че Съглашението е толкова заинтригувано от тези артефакти — каза тя.

— Госпожо?

— Нищо, Джерод.

Вече разбираше интереса на полковник Акерсън.

Д-р Хелси си бе позволила да прегледа свръхсекретните документи на полковник Акерсън, на Рийч, преди Съглашението да унищожи базата. В един от тях, озаглавен „КРАЛЯТ ПОД ПЛАНИНАТА“, имаше данни за камъка с йероглифи, намерен на Кот д’Ажур^[3] в системата Сигма Октанус, както и за открити координати, които сочеха извънземните руини на Рийч под базата „Замък“.

Какво бе това? Състезание За придобиване на военните технологии на предходниците? Последната трошичка информация, от тази дълга следа, бе кодирана папка в тайните документи на Акерсън, озаглавена „С-III“.

В нея се съдържаха подробни медицински досиета на нейните „СПАРТАНЕЦ-II“. Сякаш Акерсън ги изучаваше. Вътре имаше споменато още нещо: „ГССМС“ и 512 знаков низ от символи, който представляваше стари космически координати.

Тя въведе символите.

— Покажи ми цялата информация за звездните обекти на тези координати.

— Тази координатна система е антична, докторе — каза Джерод. — Не се използва от времето на първите експедиции с човешки екипаж извън Слънчевата система.

ИИ направи пауза.

— Описаният обект се намира извън контролирания от КУОН космос.

— Това важи за по-голямата част от космоса, Джерод. Покажи ми.

На екрана се появиха нажежена топка от бяло злато, спектроскопичен анализ и списък от планети, който се спускаше отстрани. Нямаше обитаеми светове — само ледени топки и газови гиганти.

— Система Зета Дорадус — отбеляза Джерод. — Налице е странна липса на данни.

Това подсказваше ли, че там има нещо скрито? Д-р Хелси залагаше всичко, че там имаше нещо скрито.

„C-III“ на Акерсън. Това бе явна препратка към „СПАРТАНЕЦ-III“. Какво друго би могло да бъде, имайки предвид натрупаната медицинска информация в папката? Друга следа, която потвърждаваше предположението, бе споменаването на „ГССМС“ във връзка със звездните координати — главен старши сержант Мендес, човекът, който бе обучил нейните „СПАРТАНЕЦ-II“. Може би, след като не бе успял да закрие нейната програма, Акерсън бе финансирал своя собствена? Побиха я тръпки при мисълта за ускоренията на програмата, които може би прилагаха и целите, за които той използваше собствената си армия от спартанци.

Д-р Хелси се настани в мекия капитански стол.

— Изключи екраните, Джерод.

Дисплеите избледняха.

Тя затвори очи. Беше предала всички, и Джон, и адмирал Уиткомб. Беше ги изоставила и откраднала този кораб в преследване на… какво? На вятъра? Защо?

— Изгаси светлините — каза тя на Джерод. — Събуди ме след шест часа.

— Да, госпожо — осветлението избледня и само навигационните електрически диоди продължиха да блещукат.

Д-р Хелси не искаше да се замисля „защо“, но грозната истина не преставаше да я измъчва — човечеството бе изправено пред унищожение.

Войната срещу Съглашението й се струваше достатъчно тежка, но сега те знаеха местоположението на Земята. Домът на човечеството бе устоял на многобройни опити за самоунищожение през вековете, но скоро извънземните щяха да съберат флота, с която да обезсмислят борбата на хората. А към това тя прибавяше и опасността от страховитото оръжие на предходниците — Хейло, което бе способно да унищожи всичко живо в галактиката. Не изключваше и Потопа — кошмарният паразит, който може би беше избягал от конструкцията Хейло, организъм, страховит дори за пророците. Заключението й бе необоримо.

КУОН, нейните спартанци, всички хора, на които тя се възхищаваше, щяха да се борят срещу неизбежното. Такъв бе човешкият инстинкт. Но той бе грешен. Те никога нямаше да спечелят тази война. Можеха само да оцелеят. И то само ако извадеха много голям късмет. Това й оставяше единственото възможно логично действие — да бяга.

Джон и останалите спартанци никога нямаше да обърнат гръб на битката, но тя може би щеше да успее да убеди тези нови спартанци, ако е нужно дори с измама, да оцелеят. Те бяха последния шанс на човечеството да преживее идването на мрака.

 

 

Д-р Хелси внезапно се събуди.

— Кое време е, Джерод? Пусни и осветлението, моля те.

Светлините на мостика се загряха на половин мощност.

— Изминаха четири часа и четиридесет и седем минути преди последния ни разговор, докторе. Тъкмо щях да ви събудя. Наближаваме крайната цел.

Д-р Хелси грабна медицинската си чанта и се разрови в съдържанието й. Откри спринцовка с нарколитична метаболаза — ензим, който щеше да погълне всички болкоуспокоителни агенти в кръвта на Кели. Тя махна системата от жака на „Мьолнир“-бронята й и инжектира наркотика.

— Намалявам мощността на свръхсветлинните двигатели „Шоу-Фуджикава“ — каза Джерод. — Векторът на излизане е пресметнат.

Математически изчисления изпълниха екрана.

— Много добре — каза д-р Хелси, докато внимателно оглеждаше уравненията. — Но седловинната точка на въображаемото пространство трябва да премине тук в спирала.

Тя докосна екрана.

— Така ще уловим отново енергията на ускорителя на частици в плазмените намотки.

— Да, докторе, но съществува риск от претоварване на намотките.

— Който е пренебрежимо малък, като се имат предвид операционните възможности на този кораб — отвърна тя. — Моля те, промени вектора на излизане.

— Разбира се, докторе — в гласа на Джерод прозвуча нотка на раздразнение.

Д-р Хелси усети леко гадене, докато „Беатрис“ преминаваше от хиперпространството в нормалната вселена. На дисплеите се появиха звезди, а на централния екран заблестя златен диск с размерите на пени от древността.

— Намираме се на приблизително двеста хиляди милиона километра от центъра на системата, обозначена от координатите — докладва Джерод.

— Провери за планети в обитаемата зона — каза тя.

— Докторе, разполагаме с пълно проучване на системата в документацията.

— Провери я — нареди д-р Хелси.

— Да, госпожо.

Кели се размърда, разтърси главата си и след това изтръгна със светкавична скорост придържащите я ремъци, захвана се с крак за основата на стола и вдигна ръцете си като две кобри, готови за битка.

— Спокойно, спартанецо — каза д-р Хелси. — Заедно с мен си. В безопасност.

— Бях упоена — Кели огледа мостика. Ръцете й бяха отпуснати, но не напълно.

— Точно така. Последният етап на лечението с дерматологични кортикостероиди е свръх стимулиращо. Щеше да се чувстваш крайно неприятно. — Абсолютно вярно, разбира се, но не и нещо непоносимо за спартанец.

— Къде сме?

— На кораба на губернатор Джайлс. Конфискувахме го за целите на мисията.

— Джон и адмирал Уиткомб? — Кели отпусна ръцете си.

— Те знаят — каза д-р Хелси. Технически това също не беше лъжа. Те със сигурност знаеха, че д-р Хелси е отвлякла един от спартанците и е откраднала този кораб.

Кели наклони глава.

— Докторе, това ми се струва много нередно. Съществува строга командна йерархия, протоколи за…

— Които ние спазихме — увери я д-р Хелси. — Докато ти беше в безсъзнание, имаше ново развитие на ситуацията.

Нямаше как да прочете изражението на Кели зад поляризирания визьор на „Мьолнир“-бронята й. Въпреки това й изглеждаше разколебана.

— Открих планета-аномалия — обяви Джерод.

На екрана се появи свят, който приличаше на тюркоазна сфера.

— Задай курс и се придвижи към нея с половин скорост.

— Задавам половин скорост, докторе.

— Госпожо! — каза Кели и се приближи. — Трябва да ми обясните. Мислех, че ще пътуваме към Земята, за да ги предупредим за Съглашението.

— Предупреждение за близост! — каза Джерод. — Приближаващи кораби. Конфигурацията им не съвпада нито със съглашенските профили, нито с тези на КУОН.

На екрана се появи силует, засечен от радара. Притежаваше странна тридялова симетрия. Термалните изображения показваха централна сфера, която излъчваше радиация на абсолютно черно тяло от шест хиляди градуса по Калвин.

— Какво е това? — прошепна Кели.

— Какво са те — поправи я Джерод. — Засичам триста и дванадесет от тези кораби. Поели са такъв курс, че ще пресекат пътя ни. Векторите предполагат агресивна формация.