Ерик Нюланд
Призраците на Оникс (42)

Глава 40

2250 часа, 4 ноември, 2552 година (по Военния календар) / система Зета Дорадус

луната на Оникс

на борда на хищника на КУОН „Здрач“

— Сър, засичам нещо! — Лейтенант Джо Янг се надвеси над сензорния пулт, по чиито екрани танцуваха енергийни копия. — Налице е двоен ЕМП-модел. Под повърхността.

Той поклати глава и нервно повдигна вежда.

— Появиха се многобройни енергийни модели. Стотици. Всичките се намират под повърхността.

Командир Лаш и лейтенант командир Уотърс застанаха зад Янг и се опитаха да извлекат някакъв смисъл от събитията.

— Определено е ядрено оръжие — каза задъхано Уотърс. — Радиологичните пропорции показват, че е от нашите.

Електромагнитните пулсове избледняха сред бурното море от по-големи вълни.

— Това е доста повече енергия, отколкото могат да отприщят две бойни глави „Фенрис“ — каза Лаш. — Долу се случва нещо по-голямо.

Той издиша и докато дъхът му излизаше навън, тялото му потрепваше слабо. Никой не забеляза.

Той отвори корабния комуникационен канал към Чо.

— Какво е състоянието на хиперпространствените кондензатори?

— Седемдесет и три процента — отговори Чо. — Губим по 0,3 процента на минута, сър.

— Бъди в готовност да загрееш рязко реактора — каза му Лаш. — Пренасочи цялото захранване към хиперпространствената система.

Последва дълга пауза, след която дойде и отговор.

— Да, сър. Тук Чо, край.

Внезапното нагряване на реактора щеше да изпрати енергиен сигнал към съглашенската армада. Лаш обаче се надяваше, че каквато и да беше тази планетарна активност, щеше да отклони вниманието на врага и да позволи на „Здрач“ най-после да избяга.

Лейтенант Бетани Дурано се тресеше напред-назад в стола си. Очите й бяха като залепени върху трите сателитни трансмисии, които се нижеха върху навигационния й пулт. Тя натисна три микротръстерни контролера, като запази сателитите „Черна вдовица“ на границата на комуникационния обсег. Беше на самия ръб. В интерес на истината, Янг и Уотърс също бяха в такова състояние. Дори Чо, на долната палуба, демонстрираше класическите признаци на отдръпване от реалността, които съпътстваха бойната умора.

„Здрач“ бе преживял погрома над флотилията на адмирал Патерсън и бе запазил прикритието си в мрака, докато армадата на Съглашението прелиташе право над тях. Това се бе оказало най-трудно за екипажа му — да се придвижват метър по метър към луната, да се носят през поле от космически боклук, пълно с изпотрошени корпуси на кораби на КУОН, разрушени спасителни совалки и хилядите тела на най-смелите мъже и жени във флота.

Успяха да стигнат незасечени до другата страна на сребърната луна на Оникс и кацнаха нежно в сянката на един от кратерите й. Докато „Здрач“ се наместваше на повърхността, лейтенант командир Чо изстреля три стелт сателита „Черна вдовица“ с големината на бейзболни топки, чрез които да наблюдават съглашенските сили.

— Енергийните вълни се разпространяват по планетата, сър — каза Янг, който беше напълно объркан от показателите на сензорите.

— Включи го на екрана — нареди Лаш.

Трите главни дисплея оживяха, захранени със сателитните образи от Оникс — океани от лазурни и перлени облаци и смарагдови континенти със зигзагообразни планински вериги. Във висока орбита се носиха съдове на Съглашението. Движеха се на глутници. Двигателите им оцветяваха космическата чернота във врящо синьо. На повърхността на планетата се появи точка — червена светлина, която се издигна нагоре, пръскайки разтопена скала и пепел. Още три заблестяха на екрана… след това още дузина… след тях стотици. Между експлозиите се отвориха назъбени пропасти и скоро по света плъзна паяжина от врящи потоци от лава. Те достигнаха полярните райони и ледените шапки избухнаха в гейзери от пара.

— Плазмена бомбардировка — каза Янг. — Цялата енергия идва от вътрешността на планетата.

Единичен лъч от светлина прониза сгъстяващите се облаци — ослепително син нюанс, който разряза горните слоеве на атмосферата и се изстреля към космоса.

На екрана на Янг се появи вълнообразен спектър.

— Виждали сме това и преди — каза Лаш. — Комбиниран огън на дрони.

Към първия лъч се присъедини втори. След него заблестяха още хиляди, излъчени от повърхността на Оникс. Блестящи копия запълниха пространството и превърнаха планетата в морски таралеж от чиста енергия. Корабите на Съглашението, поразени от лъчите, бяха мигновено превърнати в йони.

Оникс се разтърси и повърхността експлодира към космоса. Под слоевете от прах и пламъци се оформи замъглена схема от кръстове, линии и точки.

— Увеличи хилядократно — нареди Лаш.

Янг стоеше неподвижно. Уотърс се наведе и натисна командата.

Екранът премигна и гледката се приближи — през врящ въздух, облаци, разпадащи се планини — чак до нивото на повърхността, където разкри решетка от триметрови прътове и половинметрови червени сфери, които се носеха между тях, образувайки кристална структура.

— Отдалечи го — каза Лаш.

Гледката се отдръпна и показа, че това скеле от дрони се простираше на километри… те се бяха крили под всяка земна маса, под всеки океан, под цялата повърхност. Системно подредените им редици приличаха на въглеродни връзки на безкрайна полимерна верига или огромна колония от живи, свързани мравки войни.

Дроните бяха планетата Оникс.

— Те са трилиони — прошепна лейтенант Дурано.

Групи от дрони започнаха да се нагряват. Комбинираните лъчи отново се изстреляха нагоре и изпариха още по-далечни съглашенски съдове.

— Те защитават света — каза Уотърс. — Защо?

— Шоковата вълна от взривовете на повърхността ще се удари в далечната страна на луната след седем секунди — каза Дурано. Кръвта се отдръпна от лицето й.

Екраните се изпълниха със смущения.

— Загубихме сателитите — извика Янг.

— Чо — каза Лаш. — Загрей рязко реактора и насочи всичко към кондензаторите. Сега! Изведи ни оттук!