Ерик Нюланд
Призраците на Оникс (20)

Глава 18

1020 часа, 3 ноември, 2552 година (по Военния календар) / система Зета Дорадус, вектор на навлизане в орбита над планетата Оникс

на борда на оттегления от служба кораб на КУОН от клас „Хироптера“ „Беатрис“ (незаконна регистрация)

Кели разкопча колана си и провери д-р Хелси. Тя все още дишаше, но налягането от ускорението бе пренатоварило незащитеното й от костюм тяло. Кели усети надигащата се в нея вълна на непривично смущение. Мразеше, когато се оказваше по средата на конфликт, за който не знаеше нищо, без инструкции за мисията и най-вече — когато нямаше с какво да влезе в битката. Но може би всичко се бе случило твърде бързо и Джон и останалите не са имали време да я свестят. Всичко се бе случило твърде бързо след падането на Рийч. И все пак, нещо не се връзваше. Кели обаче бе наясно, че няма да получи отговори от д-р Хелси в близкото бъдеще, дори да предположеше, че някоя от двете разполагаше с такова.

Всяко нещо по реда си. Открий врага.

— Някаква нова информация относно преследвачите? — Кели попита ИИ.

Мъничката холограмна искра отговори:

— На позицията, в която навлязохме в пространството от далечната страна на спътника, в момента засичам само сто четиридесет и седем кораба. До две минути отново ще бъдат на стрелкова позиция.

— Само сто четиридесет и седем? — промърмори Кели. — Какъв късмет извадихме.

В центъра на екрана се подви синьо-зелена планета.

— Каква беше последната поправка на курса, която зададе д-р Хелси?

— Кацане на планетата — каза ИИ.

Беатрис се разтресе. От двигателния отсек се разнесе съскане и пукот, а след това и от левия борд. Температурата падна с двадесет градуса.

— Отчитам дванадесет процента загуба на налягане в минута — докладва ИИ.

— Не можем да навлезем в атмосферата с тази скорост — каза Кели. — Само метеоритите могат да паднат с такава скорост и да достигнат повърхността.

— Вярно, но само отчасти, спартанец–087 — каза ИИ. — Последните нареждания на д-р Хелси за работата на двигателите разрешават този проблем, поне на теория.

— Обясни ми.

Корабът се завъртя на сто и осемдесет градуса и носът му се изви нагоре.

— Изчисленията на д-р Хелси предвиждат контраускорение. След малко ще започна свръхнатоварване на намотките. Но тази операция е изпитана само на теория, тъй като изисква изходяща мощност на намотките от двеста и четиридесет процента спрямо фабричните им показатели.

На екрана се извиха огнени филизи. Появиха се дълги следи от дим.

— Навлизаме в горния слой на атмосферата и… — ИИ направи пауза — Изчакваме. Получено слабо излъчване по С-канала.

С-каналът бе честотата за спешни емисии на КУОН.

— Пусни го по аудиото, бързо — каза Кели.

Мостикът се изпълни с пращене, после се разнесе глас: „… е автоматичният код за обща тревога «Кървава стрела». Всички служители на КУОН да бъдат в готовност. Атакувани сме и се нуж…“ Съобщението отново се изгуби сред шума.

Кели щеше да познае този глас, където и да е. Той принадлежеше на човека, който направи нея и всички останали спартанци това, което бяха. Главен старши сержант Мендес. Кодът „Кървава стрела“ се използваше само когато всички приятелски позиции са били превзети от вражески сили. Пълен погром. Най-вероятната причина бе нашествие на Съглашението.

— Внимание. Преследвачите навлизат в обсег на стрелба след седем секунди — осведоми я ИИ. В синьо-черния космос се появиха искри. — Засичам енергийни копия от многобройни източници.

— Искам потвърждение, че на кораба няма оръжия — каза Кели.

— Потвърждавам — отговори ИИ.

Защо д-р Хелси ще тръгва с невъоръжен кораб на опасна мисия?

— Предприеми маневра завъртане — нареди Кели на ИИ.

— Непрепоръчително. С няколко рисковани настройки на тръстерите ще успея да извърша стабилно спускане. Едно завъртане вероятно ще наруши фатално равновесието на кораба.

На камерата върху кърмата се появиха свръхгорещи петна, образите на преследвачите затрептяха. По корпуса премина нов трус, който продължи и усили мощта си.

— Корабите преследвачи освобождават енергия — каза ИИ.

На екраните лумнаха златни искри. Лъчи като бенгалски огньове се понесоха от извънземните съдове към „Беатрис“.

Сети се за две фрази, които Фред обичаше да използва: „като заспали патици“ или „като риба на сухо“. Можеше да скочи. Кели и останалите от червения отряд бяха оцелели след скок от голяма височина от пеликан, но не и толкова голяма. „Беатрис“ се намираше на ниво средна орбита. При висока скорост „Мьолнир“-бронята й би могла да издържи на турбуленцията и жегата, но отвътре тя щеше да се превърне в димяща каша. Кели погледна към д-р Хелси. За докторката скокът бе невъзможен и на теория. Трябваше да остане и да се бори. Тя се изкатери обратно в стола на първия помощник, закопча колана и стисна страничните облегалки.

Пред камерата се кръстосаха размити енергийни лъчи. Топлинната буря сееше хаос, в непрогледната мъгла бушуваха дим и горещ въздух. Лъчите се пречупваха оптически в наситените газове.

— Забави спирачната маневра.

— Непрепоръчително. Ако не намалим скоростта, „Беатрис“ ще изгори.

— На това разчитам — каза Кели. — Изчакай три секунди.

Светлината на ИИ замига учестено, докато той обмисляше инструкциите.

— Разбрано. Преизчисляване на отложеното освобождаване на енергия.

Енергийните лъчи на извънземните оръжия започнаха да се изкривяват, пречупени от хаотичната температурна турбуленция, докато не се размиха в дузина по-бледи лъча… и се разпаднаха в огнено кълбо, което остана зад „Беатрис“.

— Лъчевото сцепление клони към нула — обяви ИИ.

Температурата в кораба скочи до четиридесет градуса по Целзий, от целия съд се разнесе свистене.

— Започвам контраускорение — каза ИИ.

Кели се хвана здраво.

От кърмата се разнесе експлозия. Кели се залепи за гърба на стола на първия помощник, който бе напълно непригоден да издържи половинтонна броня „Мьолнир“ и логично се прекърши в основата си. Тя се запремята, удари се в преградата между мостика и двигателния отсек. Бронята й остави вдлъбнатина в метала.

Откъм двигателя се разнесе ултразвуков писък, който разтресе кораба толкова мощно, че зрението на Кели се разми. По целия корпус на кораба полазиха пукнатини, износеният метал поддаде и скоро пукотът и разкъсванията достигнаха до лявото крило. Двигателите замлъкнаха и убийственото принудително намаляване на скоростта приключи.

Кели се отдели от стената и видя, че д-р Хелси е все още в безопасност, привързана за стола си. От носа на възрастната жена се стичаше кръв, по която се надигаха мехурчета. Това беше добър знак, означаваше, че докторката все още диша.

— В момента сме на седем километра от повърхността на планетата — каза ИИ. — Поддържаме стабилна траектория за контролирано приземяване. Главните двигатели не функционират. Помощните двигатели са активни, но не могат да достигнат достатъчна скорост за излитане.

— Разбрано — каза Кели. Бяха в капан, където и да се намираха. — Преследвачите?

— Нито един във визуален или радарен обсег.

Кели се съмняваше, че това бе последната им среща с тях.

Тя отиде до стола на докторката и провери пулса й. Силен и стабилен. Явно бе по-силна, отколкото изглеждаше.

Кели мерна две войнишки мешки под капитанския стол — едната бе пълна с разнообразни медицински запаси, а в другата имаше четири пушки МА5В и шестнадесет пълнителя. Тя се усмихна. Значи все пак имаше оръжия. Тя грабна една от карабините, намести пълнителя и вдигна оръжието, за да усети успокоителната му тежест.

„Беатрис“ се наклони плавно и корпусът изскърца недоволно. На екрана се появи поредица от хълмове, джунгла и криволичещи реки. На север се простираха каньони и плата от бели скали, както и колони дим и потрепващо було от прах.

Кели се отпусна. Не от самоувереност, а защото ситуацията й бе позната. В космоса можеше само да стои и да наблюдава — нещо, което противоречеше на спартанските инстинкти. Сега обаче можеше да направи тактически анализ, да планира, да действа, да се сражава и по възможност да спечели.

— Проследи отново сигнала за тревога — каза тя на ИИ.

— Съжалявам — отвърна й той. — Всичките антени бяха унищожени. Въпреки това, мога да ви съобщя приблизителните координати на последната трансмисия.

— Това ще свърши работа. Закарай ни там.

Корабът се наклони надясно.

— Източникът на сигнала се намира на седемнадесет километра пред нас — каза ИИ.

Изображението в ъгъла на екрана се увеличи. Кели видя сгради и площадки, разположени във формата на подкова. Веднага разпозна пътищата от отъпкан бял кварц, широки три метра, както бе по наредба, идеалната геометрия на двора за проверки и дългите парадни полета. На запад имаше терени с препятствия. Също така и стрелбище. Това бе военен лагер на КУОН. Може би там имаше оръжия и амуниции.

— Спусни се на височина от пет хиляди метра и обиколи лагера — нареди тя.

— Разбрано — отговори ИИ.

„Беатрис“ се понесе надолу и в същото време лявото крило беше разтресено от нестихващи вибрации. Кели бе свикнала да се нагърбва с основната част от въздушното разузнаване. Чувстваше, че това бе последният полет на тази птица.

Видя други въздушни обекти на екрана, които проблясваха с матово златиста светлина.

— Радарът засича идентични конструкции като тези на преследвачите ни в космоса — каза Джерод.

На дисплея се очерта силует. След увеличението Кели различи три мачти, които се носеха около централна сфера. Над лагера кръжаха дузини от тези неща. Или още не ги бяха забелязали, или не им пукаше за тях.

— Придвижи ни на пет километра западно.

— Поемам нов курс, разбрано.

В джунглата имаше малко сечище.

— Претърси космоса над тази зона и приземи кораба, ако е чисто — каза тя.

Не й се искаше да загуби подвижността на „Беатрис“, но нямаше намерение да се мотае във въздуха и да продължава да бъде идеална мишена. Ако успееше да го замаскира, може би щеше да запази възможност за по-късен полет.

— Не засичам нищо — уведоми я ИИ. — Изчисленията за кацането са готови.

Откъм колесника се чу буботене.

— Хоризонталните балансиращи тръстери функционират частично. Приготвям кораба за приземяване.

Тя отиде на кърмата, за да провери дали не може да прибере още нещо ценно. Измъкна няколко синтетични хранителни блокчета и термоси вода от бъркотията. Погледна към двигателния отсек. Радиационният брояч на бронята й сигнализираше бясно. Плазмените намотки бяха полуразтопени.

Тя се върна на мостика.

— Госпожо? — каза ИИ колебливо. — Ще вземете ли и мен със себе си?

Д-р Хелси вероятно щеше да има нужда от ИИ, а и той бе полезен по време на битка.

— Спокойно, с мен си.

— Благодаря ви, госпожо. Докосваме земя след три секунди.

Кели наблюдаваше екраните. Не се виждаха летателни апарати. Въпреки това бе длъжна да предположи, че са я забелязали.

Корабът се раздруса и двигателите утихнаха. Кели издърпа лаптопа и го метна в една от мешките. Разкопча колана на докторката и внимателно я преметна на рамото си. Постави длан върху изходния люк. Вратата се наклони надолу и се превърна в подвижен мост.

Теренът навън представляваше по-скоро блато, отколкото поляна. Липсваше движение, с изключение на бръмченето на насекомите. Тя се затича към дърветата и покри разстоянието с десет дълги разкрача. Облегна д-р Хелси на едно дърво и провери жизнените й показатели в мрака на джунглата. Все още бяха силни и стабилни.

Кели огледа небето. Нищо. Замисли се дали да не се върне до кораба и да го покрие с камуфлаж, но реши, че може би няма нужда. Матовочерното стелт покритие на кораба се сливаше почти идеално със сенките на дърветата.

Кели включи С-канала на радиото си: „… очаквайте незабавен вражески огън. Това е автоматичният код за обща тревога «Кървава стрела». Всички служители на КУОН да бъдат в готовност. Атакувани сме и се нуждаем от помощ. Лагер «Кърахий» и северният полуостров бяха нападнати от неизвестни сили, вероятно съглашенски, враждебни. Предлагаме бомбардировка от орбита над северния регион, тъй като враговете са екипирани с високоенергийни лъчеви оръжия. Силите ни продължават да се укриват. Приземете войски и очаквайте незабавен вражески огън…“

Из блатото се разнесе тихо шумолене. Кели се прикри, изправи пушката си в хоризонтално положение и задържа дъха си.

От джунглата излязоха две фигури. Хуманоидни? Съглашенски? Бяха обвити от активирано камуфлажно покритие. Слоевете му се приспособяваха към околната среда и те приличаха отчасти на листа, и отчасти на сенки. Бе виждала орбиталните спускателни шокови войски да експериментират с тази технология, но те никога не бяха успели да я пригодят за действие в битка. Двете фигури спряха. Видимостта бе затруднена, но като че ли единият силует бе вдигнал ръка в знак — палецът притискаше дланта, а останалите пръсти бяха полусвити навътре.

Това бе спартанският сигнал за „Теренът напред е неизвестен. Чакай“. Щеше да рискува. Ако бяха хора и носеха униформи на КУОН, трябваше да са приятелски настроени. Тя подаде ръка извън укритието си. Вдигна веднъж показалеца си, а после още веднъж и отправи жест да се приближат.

Зад нея се чу още шумолене — флангови единици. Разбира се, никой не би прекосил открит терен. Дори приятелски войници. Въпреки това, обучението на Кели си каза думата. Трябваше да промени позицията си, но това означаваше да остави д-р Хелси уязвима. Един от непознатите войници бе наблизо. Не можеше да го чуе, но усещаше гъдела в дъното на съзнанието си, шестото чувство й подсказваше, че някой я наблюдава и който и да бе това, се намираше твърде близо, за да се чувства спокойна.

Периферното зрение на Кели регистрира размито движение. Тя се завъртя и видя призрачна фигура, която се носеше към нея, по-бързо отколкото който и да е човек. Кели отстъпи настрани, сграбчи чуждата ръка и я изви. Противникът й се извъртя и обърна захвата й.

Каквото и да бе това, не бе човек. В противен случай Кели щеше вече да е изтръгнала ръката от рамото му. Опонентът й изви китката й и се освободи от захвата й. Все пак Кели бе по-бърза — другата й ръка се изстреля напред и разтворената й длан удари слънчевия сплит.

Другата фигура прелетя два метра назад, удари се в едно от дърветата и се стовари на земята.

— Долу, спартанецо!

Кели се обърна. Разпозна гласа — не този на Мендес, а друг глас от миналото, беше невъзможно да го е чула. Този човек бе мъртъв.

Пред нея стоеше фигура, която потрепваше като мираж. След миг активният камуфлаж избледня и пред нея се появи човек, облечен в нещо подобно на минималистична версия на „Мьолнир“-броня. Едната му ръка държеше карабина МА5К, насочена към земята, а другата бе вдигната.

— Няма време за обяснения, Кели — каза мъжът по радиото. — Движение. Врагове в…

Експлозия раздра джунглата.