Ерик Нюланд
Призраците на Оникс (27)

Глава 25

1440 часа, 3 ноември, 2552 година (по Военния календар)

на борда на пленения съглашенски разрушител „Окървавен дух“, хиперпространството

Фред стоеше на палубата на мостика на „Окървавен дух“ и вдишваше въздух, изпълнен с аромата на кръвта на Ловци. Миришеше на стопена пластмаса. Той излъска миниатюрно квантово огледало и го върна на мястото му в сензора. Него пък пъхна в раменните доспехи на „Мьолнир“-костюма си и затвори капачето. Огледалото бе покрито с кора от морска сол, заради което сензорът му не работеше и заради което почти не загуби живота си в Хавана.

Линда подаде манерка с не рециклирана вода на Фред и разтърси съдържанието й, за да привлече вниманието му. Той я взе, вдигна визьора си и се наслади на вкуса на течността.

Дали тримата на този кораб не бяха последните спартанци? Фред се запита дали Джон бе мъртъв. Или Кели. В комюникето на д-р Хелси не се споменаваше името й. А какво се бе случило със сивия отряд по време на мисията им далеч отвъд пределите на контролирания от КУОН космос? Липсваха вече повече от година. Той никога нямаше да произнесе тези свои тревоги. Можеха да изцедят морала на синия отряд. За пръв път обаче истинско съмнение разяждаше увереността на Фред. Съмняваше се, че Джон, Кели и останалите са живи.

Линда докосна ръката му с пръст и прогони тези мисли. След това потупа бойната глава с форма на куршум на пода до него.

— Помниш ли? Бунтовническата база?

Бяха взели със себе си една от ракетите „Фенрис“, за да си оставят възможност да избират, ако настъпеше краят. Фред не мислеше, че ще имат нужда от нея, но беше най-добре да вземат мерки срещу всякакви непредвидени ситуации.

— Коя база? — попита Уил и се обърна към тях.

— Беше преди двадесет години — обясни Фред. — Бунтовници в система Таури твърдяха, че разполагат с ракети, които искат да разменят. Синият отряд беше пратен да върне главите, но всичко се оказа капан.

Той тръсна глава.

— Щяхме да паднем в него, ако не беше Кърт.

Линда пое манерката и я надигна.

— За приятелите, които не са сред нас — прошепна и отпи.

Подаде я на Уил, който отпи дълбока глътка.

На командната конзола засвети червен осмостен. От него излизаха кехлибарени лъчи, които докосваха повърхността на конзолата. Геометричните холограми се раздвижиха.

Спартанците спуснаха визьорите си.

Фред отиде до конзолата и пое контрола, но той му се изплъзна, сякаш разполагаше със собствено съзнание.

Имаше ли на кораба живи съглашенски сили, които се опитваха да си възвърнат контрола?

Върху инфо-бележника му се занизаха преводни текстове: „Автоматичната система на ОКЪРВАВЕН ДУХ… активирана… на битка пуснат… чуйте зова към война… внимание… хиперпространствена аномалия… засечено пространство YED–4… ПРИЧИНА: следствия от сингулярност“.

— Имаме проблеми — каза Фред на Линда и Уил.

Линда се понесе със скокове към оръжейния пулт и трескаво заопипва повърхността му.

— Плазмените оръжия се загряват — каза тя. — Така мисля. Лазерните кондензатори се зареждат.

Уил застана пред навигационния пулт.

— Намираме се на приблизително шестнадесет светлинни години от Оникс — каза той. — В региона няма звездни системи или други забележителни тела. Хиперпространствената матрица се разплита.

Фред потупа един шестоъгълник над конзолата — командата за рестартиране на хиперпространствената матрица. Фигурата светна още веднъж и избледня.

— Навлизаме в нормалното пространство — каза той. — Пригответе се.

На холограмния дисплей на мостика заблестяха звезди, а заедно с тях и четири кораба на Съглашението.

Три кораба гонеха друг, по-голям от тях. Малките имаха тонаж две трети от този на „Окървавен дух“. Големият ги превъзхождаше двойно по размери. Докато гледаше плавните извивки на корабите, Фред си представи, че акули преследват кит. Откъм тройката изригнаха копия от плазма и затрептяха при сблъсъка си с щитовете на по-големия кораб.

— Мисля, че излязохме от хиперпространството заради някаква аномалия — каза Фред. — Или… в отговор на сигнал за тревога. Не съм сигурен защо.

— От кой кораб? — попита Линда. — По кой да стреляме първо?

Централният холограмен дисплей избледня и пред тях се материализира брут със синьо-сива кожа, глава на горила и червени, диви очи. Той заговори чрез поредица от изгрухтявания и съскания.

На инфо-бележника на Фред се появи превод: „Братя, схизмата е на лице. Най-накрая сме свободни да стъпчем нисшите раси. Повече няма да бъдем водени от…“ Брутът огледа мостика, премигна и се втренчи във Фред. Изсъска и изчезна. На бележника преводач се появи една-единствена дума: „Демони“.

Един от по-малките кораби се насочи към тях. Върху конзолата на Линда засветиха ясносини сфери.

— Вземат ни на мушка — каза тя.

— Ето отговор на въпроса ти — прошепна Фред. — Прицели се в малките кораби. Уил, изчисли възможно най-точния вектор на преход до Оникс.

Фред нямаше намерение да се впуска в тази война на кораб срещу кораб. Не беше капитан. Щеше да се чувства некомфортно дори в кораб на КУОН с контролни уреди, които би могъл да разгадае или с астронавигационни, тактически и оръжейни системи, с които е запознат. На борда на „Окървавен дух“ дори си нямаше идея как да се научи да се сражава. Бягството беше единствената реална възможност.

— Работя по изчисленията — каза Уил. Той местеше погледа си от листите с разпечатани символи и преводите им към математическите записи, които се нижеха пред него.

— Изчислих разстоянието до целта — обяви Линда. — Готова съм да освободя плазмата.

— Просто спечели време — каза й Фред. — Няма да влизаме в схватка.

— В обсега на съглашенската фрегата сме — каза Линда. — Плазмените им оръдия се загряват. Стреляха!

На централния екран две пурпурни копия се проточиха от кораба и се понесоха към тях. На върховете на линиите се появиха кръгове, които след това се надуха в триизмерни сфери. Холограмната перспектива се отдалечи и образът показа позициите на фрегатата, плазмата и техния кораб един спрямо друг. Полупрозрачните сфери на гребена на плазмените изстрели се преместиха върху „Окървавен дух“.

— Мисля, че тези сфери служат за насочване — каза Линда. — Показват колко надалеч могат да пратят плазмените снаряди. В обсега им сме.

— Изтегли ни — каза Фред на Уил.

— Добре — Уил претърси контролерите. Хвана една оранжева стрелка и я издърпа назад. — Започвам пълно обръщане.

— Няма да е достатъчно — каза Линда.

Тя сложи ръцете си на своите контролери и сред морето от звезди се появи нова двойка сфери.

— Това е мерникът ни — прошепна тя и гласът й стана хладен като течен азот. Именно с това вещество Фред бе свикнал да свързва нейният дзен-транс, лишен от мисли.

Фред провери конзолата си.

— Тринадесет секунди до сблъсък с плазмата — каза той и хвана с ръце краищата на пулта.

— Хиперпространственият вектор е изчислен — каза Уил. — Кондензаторите ще се заредят… след двадесет и три секунди.

Линда направи дребни настройки по контролерите си и премести пръстите си напред.

— Плазмата е изстреляна — каза тя.

Светлините на мостика избледняха. Централната холограма показваше как страничните оръдия на „Окървавен дух“ стрелят и плазмата се отделя и ускорява надалеч от кораба. Само че не към вражеския съд, а по-скоро към бързо приближаващите се плазмени снаряди. Върху оръдията се появиха насочващи сфери. Ръцете на Линда се извиха и се преместиха. В отговор плазмата се олюля напред-назад. Оръдията на врага също започнаха да се движат. Фред разбираше какво се опитва да направи — да бори огъня с огън. Но при тези скорости да сблъска единия плазмен лъч с другия бе все едно да стреля с куршум по противника.

Линда забави движенията си. Плазмените снаряди препускаха един към друг. Плазмата на врага се отклони от курса си. Линда събра ръцете си със светкавична скорост. Двата снаряда на „Окървавен дух“ описаха спирали около вражеската смъртоносна линия — все по-близо и по-бързо — и се сблъскаха с тях. Три от линиите се превърнаха в размазани петна и в черния космос избухнаха плазмени струи, които се разсеяха до червена мъгла.

— Пипнах го — прошепна Линда.

— Другият снаряд все още лети към нас — каза Уил. — Сблъсък след две секунди.

— Щитовете? — попита Фред.

— Работят — каза Уил. — Не, долу са.

През холограмните дисплеи на мостика нахлу ослепителна червена светлина. Корабът под палубата потръпна.

— Загуба на мощност във всички системи — каза Уил на Фред. — Хиперпространствените кондензатори падат от деветдесет и осем… опитвам се да ги свържа отново.

— Скочи сега — нареди Фред. — Преди да загубим още мощност.

Преходи през хиперпространството с недостатъчна мощност бяха технически възможни. През последните тридесет години кораби на КУОН бяха опитвали подобни маневри два пъти. И двата пъти бяха успели да извършат скока като отделни атоми. Фред се надяваше, че съглашенската технология разполага с решение на този проблем.

— Добре, добре — каза Уил и натисна контролния бутон.

Вражеският кораб и звездите изчезнаха от дисплея. Спартанците останаха безмълвни. Фред сдържаше дъха си и се чудеше дали ще избухнат.

Дисплеите показваха абсолютна чернота. Беше тихо. На конзолата на Уил започнаха да се появяват хиперпространствени параметри.

— Успяхме — въздъхна Уил. Фред изпусна дъха си.

— Добра работа — каза им. Шокът не го напусна и той замълча, докато опитваше да си изясни неоспоримата логика на току-що случилото се.

— Какво има? — попита Линда.

— Бяхме в хиперпространството и отговорихме на сигнал за тревога от кораб, ангажиран в битка в нормалното пространство — каза той.

Линда кимна и нервно изви ръката си.

— И както от това? — попита Уил. — Съглашението може да праща сигнали в хиперпространството. Както можем и ние.

— Но не и да прослушваме нормалното пространство за подобни сигнали — каза Линда.

— Може да са чули съобщенията на Кортана и д-р Хелси — каза им Фред. — Може би знаят всичко.

 

 

Корабният командир Воро стисна здраво перилото на командната платформа и изкрещя:

— Сега! Всички тръстери да сменят курса на 1–8–0 по 0–0–0. Отклонете мощност от двигателя и щитовете към предния енергиен проектор.

— Променям курса — каза Зассес.

„Непокваримия“ се завъртя — инерцията му продължи да ги носи напред, но сега вече бяха с лице към преследващата ги двойка фрегати.

Уруо извика от операционния си пулт:

— Проекторът е горещ, сър. Имаме изчисленията за стрелба.

— По мой знак.

Воро се поколеба и се заслуша в трите последователни удара на сърцето си — едно за вярата, едно за семейството и едно за честта — ритуалната медитация на просяците.

Водещата фрегата стреля с лазерите си.

— Бронирани участъци първи главен и трети коремен са тежко засегнати — каза И’гар с абсолютно спокойствие.

— Изчакайте — каза Воро.

Усети погледите на офицерите върху себе си. Вероятно се чудеха, както и самият той, дали не бе полудял.

— Нека се приближат по-близо, за да нанесем удара си — каза Воро. — Имаме само един шанс. Чакайте… чакайте…

Образите на двете фрегати, „Угризение по здрач“ и „Привидение“ запълниха холограмните дисплеи и размиха краищата им. Страничните оръдия на корабите се зареждаха. Един изстрел от нормален енергиен проектор не би могъл сам да унищожи боен кораб на Съглашението. Щеше да свали щитовете, но след него трябваше да последва плазмен снаряд, който да нанесе щети или да извади от строй противника. Тази тактика бе неутрализирана от ловките маневри на двете фрегати на Джиралханае. Щяха да разменят местата си, за да поемат ефективно плазмената стрелба и да редуват щитовете си. След това щяха да обединят атакуващата си мощ. Ако не допуснеха грешки, щяха да се окажат повече от достоен противник за „Непокваримия“.

Такава бе стандартната тактическа мисъл в Съглашението. Скорошните събития обаче бяха разклатили основите на това, което Воро наричаше „стандартно“ поведение. Тази маневра беше чист хазарт, но според преценката на Воро беше единствената възможност да победят.

— Сега — изсъска Воро. — Огън!

Свръхзареденият енергиен проектор разпрати мощни тръпки по тялото на „Непокваримия“. Цялата им мощност — щитове, двигатели, запасите в хиперпространствените кондензатори — беше канализирана в единствен изстрел на проектора. Мракът на междузвездния космос се пропука.

Щитовете на „Привидение“ се разтопиха и се пръснаха. Корпусът се обели и се разпадна на пяна, докато проекторът проникваше все по-надълбоко. Фрегатата бе разрязана диагонално на две — от предната част на корема й до задната на гърба, докато плазмените оръдия на десния борд не се разцепиха. По повърхността й запламтя огън и достигна до главните намотки. Кърмовият отсек на кораба се взриви и средната и предната части на фрегатата се откъснаха, обвити от пламъци и бълващи дим.

— Всички бойни системи са неактивни — докладва Уруо, докато се взираше в картината на разрушение.

— Нямаме мощност за маневриране — каза нервно Зассес. — Тръстерите са в готовност.

Другата фрегата на Джиралханае се отклони и продължи да се обръща. Бягството й откри изглед към пламналите конуси на двигателите й. След като бе станала свидетел на смъртта на сестра си, фрегатата „Угризение по здрач“ не искаше да се изправи сама срещу тях. Точно както се бе надявал Воро — Джиралханае действаха бързо, без да се замислят. Наистина бяха варвари, но не и самоубийци.

Той благодари на провидението, че корабният командир от Джиралханае не беше отделил време да извърши пълно сканиране на „Непокваримия“, за да оцени бойните му възможности.

— Започнахме ремонти обяви И’гар. — Всички екипи се заеха със задачата. Прогнозата е за седемдесет цикъла преди плазмените оръдия да са готови.

— Съсредоточете ремонтите върху намотките и хиперпространствените кондензатори — нареди Воро.

— Брилянтна тактическа маневра, сър — каза Зассес и наклони главата си в поклон.

Воро изсумтя.

Брилянтна? По-скоро отчаяна. Но Воро нямаше да изкаже чувствата си по този въпрос пред екипажа. Въпреки това в душата му се надигна приглушена смес от срам и отвращение. Бе рискувал всичко, за да победи. Може би така се бе чувствал Тано? Да държи в ръце живота на братята си по време на всяка мисия? Воро се почувства недостоен за водач.

Той огледа внимателно централния дисплей. Фрегатата на Джиралханае се бе отправила към третия кораб в бойната им група, този, който се бе обърнал, за да атакува „Окървавен дух“. Бяха засекли трансмисията на врага и видяха човеците на мостика на „Окървавен дух“. Разкритието беше обезпокоително.

— Зассес — изръмжа Воро. — Проследи ли „Духа“, когато извърши скок?

— Да, сър — отговори офицерът и провери конзолата си. — Върху този вектор има само една звездна система.

Воро изскърца със зъби и раздвижи ръцете си. Поне можеха да проследят и да унищожат „Окървавен дух“.

— Пригответе се за скок. Трябва да предупредим братята си… за всичко.