Ерик Нюланд
Призраците на Оникс (10)

Глава 8

0900 часа, 30 юли, 2537 година (по Военния календар) / на борда на кораба на КУОН „Отвъд границата“, поверително местоположение (15 години след внедряването на екип „Алфа“)

Преведоха лейтенант Амброуз и главен старши сержант Мендес до тесния мост през поредица от коридори и защитни врати с биометрични скенери дълбоко във вътрешността на стелт кръстосвача „Отвъд границата“. Офицерите от сигурността ги оставиха на моста и запечатаха подобната на трезор врата зад тях. Сенките поглъщаха всички звуци под решетъчния метален под на моста. На три метра отляво на Кърт имаше леко заоблена бяла стена. Без врата. Отвъд се намираше „Окото на Один“, свръхзащитената конферентна зала, където за пръв път научи за програмата „СПАРТАНЕЦ-III“ от полковник Акерсън.

— Мислиш ли, че това е някакъв тест на „Трети отдел“? — най-накрая прошепна Мендес. — Или може би някой не е останал доволен от лошите резултати от селекцията на кандидатите за екип „Бета“?

— Не съм сигурен — отговори Кърт. — Подобренията на ИПЗ-броните „Марк-II“ бяха извън възможностите на бюджета.

Мендес повдигна вежда.

— Откъде си чул това?

— Новият ИИ говори много.

— Дълбока зима — промърмори Мендес. — Чудя се дали ИИ сами избират имената си или някой офицер от „Трети отдел“ се занимава с това.

Кърт тъкмо щеше да изкаже мнението си, когато забеляза врата в заоблената бяла стена. Полковник Акерсън стоеше в процепа.

— Господа, присъединете се към нас — Акерсън се прибра в ярко осветеното помещение.

Кърт забеляза, че той не ги погледна в очите. Това със сигурност беше лош знак.

Те влязоха и докато преминаваха прага, Кърт почувства статично електричество върху кожата си. Вдлъбнатите осветени стени на стаята действаха объркващо. Кърт се съсредоточи върху центъра на полусферичната стая и черната конферентна маса. Там стояха двама офицери и се взираха в екраните холограми, които плуваха във въздуха над повърхността на масата.

Акерсън им махна да се приближат.

С гръб към тях седеше жена, а срещу тях — джентълмен на средна възраст. Мъжът имаше сива коса и оплешивяваше. Жената изглеждаше прехвърлила възрастта, отвъд която наредбите постановяваха пенсиониране. Остеопорозното й прегърбване, тънките й, крехки ръце и изтънялата бяла коса издаваха силно напреднала възраст. Кърт замръзна при вида на звездите на яките им — съответно една и три — и бързо отдаде чест.

— Вицеадмирал, мадам — каза той. — Контраадмирал, сър.

Вицеадмиралът пренебрегна Мендес и огледа внимателно Кърт.

— Седнете — каза тя. — И двамата.

Кърт не успя да разпознае нито един от двамата висши офицери, а и те не благоволиха да се представят. Направи каквото му наредиха, Мендес също. Дори седнал, държеше гърба си изправен като копие, гръдния си кош — изпъчен, а очите — вперени напред.

— Преглеждахме досието на вашите „СПАРТАНЦ-III“ отпреди девет месеца, когато все още бяха активни — каза тя. — Впечатлени сме.

Контраадмиралът посочи към увисналите холограмни панели, които показваха доклади от мисиите, снимки на бойни полета, отрупани със съглашенски трупове и профил-оценки на щети по бойни кораби.

— Въстанието на Мамори — каза той. — Неприятната ситуация в Нови Константинопол, действията на астероидния пояс Бонанза и на отдалечените колониални платформи, както и още половин дузина мисии — все едно четем досието на някой изключително ефикасен батальон, а не на екип от триста души. Адски впечатляващо.

— Това беше само частица от потенциала на „СПАРТАНЕЦ-III“ — каза Акерсън. Взорът му бе вперен някъде надалеч.

— Извинете, сър — каза Кърт. — Беше?

Вицеадмиралът застина. Очевидно не бе свикнала младшите офицери да задават въпроси. Но Кърт нямаше избор. Ставаше дума за неговите момчета и момичета. Беше се ослушвал внимателно за новини относно екип „Алфа“, дори разработи собствени разузнавателни източници извън ВСР, „Трети отдел“ и „Бета–5“. Постът комендант на лагер „Кърахий“ носеше и определени привилегии, и той се бе научил как да ги използва. Успя да проследи дирята на своите спартанци през първите седем месеца, докато преди шест дни източниците му не замлъкнаха. Единствено ИИ Дълбока зима успя да му даде някаква следа — операция „Прометей“.

— Разкажете ми за процеса на подбор за новия клас „СПАРТАНЦ-III“ — вицеадмиралът се обърна към Кърт.

— Госпожо — каза Кърт, — работим според разширените критерии на полковник Акерсън, но не разполагаме с достатъчно генетично подходящи кандидати в нужната възраст, за да запълним предвидения брой за този втори клас.

— Има достатъчно генетично подходящи кандидати — поправи го полковник Акерсън. Лицето му представляваше маска, която не показваше никакви емоции. — Липсва ни информация, за да открием допълнителни кандидати. Трябва да въведем генетично наблюдение във външните колонии. Тези необработени популации са…

— Последното, от което се нуждаем във външните колонии — каза контраадмиралът. — В момента едва успяваме да укротим евентуална гражданска война. Ако кажем на външните колонизатори, че трябва да регистрират гените на децата си, първото, което ще направят, е да грабнат пушките.

Вицеадмиралът събра повехналите си от старостта длани.

— Кажете им, че е част от програма за ваксинация. Взимайте микропроба, когато инжектирате децата. Не уведомявайте никого.

Контраадмиралът изглежда се колебаеше, но не изказа други възражения.

— Продължете, лейтенант — каза вицеадмиралът.

— Идентифицирали сме 375 кандидати — каза Кърт. Малко повече от тези, с които започнахме работа по екип „Алфа“, но сме си взели поука от грешките. Този път процентът на завършилите ще е по-висок.

Той кимна към Мендес, за да отдаде на сержанта признанието, което той напълно заслужаваше. Мендес седеше напълно неподвижно. Лицето му беше безизразно. Всички инстинкти на Кърт го предупреждаваха, че нещо не е наред.

— Това обаче — каза контраадмиралът — е твърде далече от прогнозираните почти хиляда спартанци от втората вълна.

Устните на Акерсън леко се свиха.

— Не, сър.

Вицеадмиралът се облегна с ръце върху масата и се наклони към Кърт.

— А ако намалим новите генетични изисквания?

Кърт усети тежестта на употребеното първо лице във въпроса й. Структурата на властта на масата бе претърпяла лека промяна. Само с една дума вицеадмиралът го бе направила част от тяхната група.

— Новите ни протоколи за биоподобрение се целят в изключително специфичен генетичен модел. Всяко отклонение от него ще увеличи в геометрична прогресия възможността за неуспех — каза Кърт.

Само при мисълта как дузини спартанци се мъчат безпомощни в медицинското отделение и впоследствие се превръщат в инвалиди го изпълни с погнуса. Успя да пребори чувството.

Вицеадмиралът повдигна вежди.

— Добре сте се подготвили, лейтенант.

— Но с напредъка на технологиите ни за биоподобрения — каза Акерсън — един ден ще можем да разширим параметрите при подбора, може би дори ще включим цялото население в тях.

— Но не и днес, полковник — каза контраадмиралът и въздъхна. — Значи оставаме само с триста спартанци. Ще трябва да се оправяме с толкова, колкото имаме.

На Кърт му се искаше да го поправи — триста нови спартанци плюс тези в екип „Алфа“.

— Да преминем към прегледа на „Алфа“ и операция „Прометей“ — каза вицеадмиралът и лицето й потъмня.

Полковник Акерсън прочисти гърлото си.

— Операция „Прометей“ се проведе върху производствения терен на Съглашението, означен като К7–49.

Върху масата увисна холограма на астероид. Разтапяния в скалата бяха оформили дълбоки вдлъбнатини, които обвиваха повърхността като паяжина.

— К7–49 бе открит благодарение на хищника „Острието на бръснача“, който успя да прикачи телеметрична сонда към вражеска фрегата по време на сражението за Нова хармония — каза Акерсън. — Те проследили кораба през хиперпространството. Това е единственият случай, когато тази технология всъщност е сработвала. Така открили тази скала на седемнадесет светлинни години от външната граница на КУОН.

Изображението се увеличи и разкри множество заводи по повърхността, които издишваха пушек и сгурия. Оказа се, че вулканичните процепи бяха канали от течащ метал. Ефирна паяжина обгръщаше астероида, миниатюрни светлини проблясваха по нишките, а в близост се носеха черни петна.

— Спектрално увеличение — каза контраадмиралът. — Покажете ни за какво използват метала.

Кадърът се приближи. Гредите, които изграждаха мрежата, бяха широки стотици метри, а черните петна се оказаха костите на китове в орбита около К7–49 — дузина частично завършени съглашенски бойни кораби. На Кърт му бе трудно да повярва на очите си. Толкова много кораби. Колко голяма беше флотилията на Съглашението? Само на седемнадесет светлинни години от границите на КУОН? Това можеше да означава единствено прелюдия към мащабна директна атака.

— К7–49 е едно огромно орбитално летище — обясни Акерсън. — Всички вулканични признаци, които виждате, са създадени по изкуствен път от тези неща.

Той натисна отново четеца си. На повърхността на астероида се появиха тридесет инфрачервени точки.

— Плазмени реактори с голяма мощност стапят металургичните компоненти, които биват пречистени, оформени и транспортирани чрез гравитационни лъчи за крайно сглобяване.

— Операция „Прометей“ представляваше проникване с голяма степен на риск на повърхността на К7–49 — обясни контраадмиралът. — Триста спартанци се приземиха в 07:00 часа на 27 юли. Мисията им бе да обезвредят колкото се може повече от реакторите — достатъчно, така че течните компоненти на съоръженията им да се втвърдят и производството на сплав да стане невъзможно.

Полковник Акерсън почука върху холограмния дисплей.

— Системата СТАРС и камерите на отряда заснеха действията на екип „Алфа“.

Няколко от нагорещените инфрачервени точки на повърхността на астероида проблеснаха и изстинаха до черно.

— Първоначалната съпротива беше слаба — Акерсън натисна един от бутоните и на екрана се отвори нов прозорец.

На дисплея се движеха спартанци в инфилтрационни брони с полузахранване. Камуфлажните им окраски се пригаждаха, доколкото могат към разтопения метал и черния пушек на фабриката. На Кърт му се прииска предложенията му за подобряване на софтуера на броните да бяха приети преди завършването на екип „Алфа“. Проехтя накъсан картечен огън и група от грънтове чистачи паднаха мъртви.

— Два дни по-късно — каза адмиралът — седем от реакторите бяха извадени от строя и силите на Съглашението най-после успяха да организират съпротивителни сили.

Появи се ново видео.

Чакали с подобни на лешояди глави се придвижваха на взводове през огромни дворове и преминаваха под сводовете. Бяха по-организирани от грънтовете и работеха в стрелкови отряди, като методично покриваха район след район. Кърт обаче беше сигурен, че не могат да приклещят спартанците му. Напротив, те щяха да бъдат ловците.

Тридесет чакала се изсипаха в кръгъл двор, където инженери наглеждаха басейн с вряща разтопена стомана. Чакалите провериха всяко скришно място и се насочиха към другата страна на двора, като внимателно оглеждаха покривите. Плочите под краката им експлодираха и ги събориха на земята. Снайперистки огън покоси зашеметените извънземни, преди да успеят да вдигнат щитовете си.

— Контраударът на Съглашението беше неутрализиран — продължи контраадмиралът. — През следващите три дни екип „Алфа“ унищожи още тринадесет реактора.

Образът, който показваше целия астероид, се промени. Две трети от повърхността се охлади до бледо червено.

— Но в орбита се появиха мощни съглашенски сили и се спуснаха на повърхността — каза контраадмиралът.

Полковник Акерсън отвори три холограмни прозореца — „СПАРТАНЦ-III“ се сражаваха с елитни войни на Съглашението на повърхността, разменяйки залпове от прикритията си. От покривите на сгради се спускаха банши — двама спартанци изстреляха ракети земя-въздух и спряха въздушната атака на място.

— На седмия ден — каза Акерсън — пристигнаха още съглашенски подкрепления.

Видео от камерата на нечий шлем показваше дузина спартанци, които куцаха и падаха върху тлеещата повърхност от огънат метал. Връзките в бойните единици се бяха разпаднали. Не се виждаха двойки от войни, които да се грижат един за друг. Елитните бойци намираха по-добри позиции и прикрития сред огнения ад.

— До този момент осемдесет и девет процента от реакторите бяха разрушени — каза контраадмиралът. — Налице беше достатъчно голямо охлаждане за прекъсването на операцията. Достъпът на екип „Алфа“ до евакуационния им кораб „Калипсо“ бе отрязан.

Прозорецът, който показваше „СПАРТАНЦ-III“, се наклони настрани и войникът, чиято камера снимаше, падна. Акерсън завъртя холограмния дисплей на деветдесет градуса, за да нагласи образа.

Трима спартанци все още бяха живи. Те изстрелваха откоси със своите МА5К иззад паднал летателен апарат „Банши“. В следващия момент изоставиха прикритието си и се затичаха — секунда преди енергийна минохвъргачка да унищожи флаера. Според идентификаторите „приятел или враг“ в дъното на екрана това бяха Робърт, Шейн и Джейн, която момчетата носеха. Тя първа бе пожелала да скочи в нощта на първото им каляване. В друг прозорец се появи „ОТРЯДБИО“. Кръвното налягане на Робърт и Шейн се приближаваше до прага на пренатоварване. Биосигналите на Джейн показваха права линия.

Да ги види в тази ситуация… сякаш някой бе промушил копие през гърдите му. Двама огромни Ловци на Съглашението препречиха отстъплението на спартанците. Чудовищата вдигнаха двуметровите си оръдия, прикрепени към ръцете им.

Робърт стреля с карабината си към тях, но двойката дори не усети изстрелите, които се плъзнаха немощно по дебелата им броня. Шейн премина към снайперистки режим и простреля единия от Ловците в незащитената му средна част, а след това стреля два пъти в уязвимия корем на другия. И двамата се стовариха на земята, но все още се движеха. Бяха само временно обезвредени. През това време от двете им страни се появиха стрелкови отряди от елитни и освободиха залпове от игли и плазмени изстрели.

Плазмен снаряд уцели Робърт в стомаха и прогори ИПЗ-бронята му като хартия. С викове на болка той успя да презареди своя МА5В и да засипе с автоматичен огън елитния, който го бе прострелял. Според „ОТРЯДБИО“ сърцето му не функционираше, но той сграбчи граната, издърпа иглата и я метна към вражеския стрелкови отряд и падна.

Шейн се спря, за да погледне към Робърт и Джейн и след това се извърна обратно към врага и откри огън с тройни контролирани изстрели. Появиха се още елитни войни, които обградиха самотния спартанец. Пушката на Шейн изтрака, останала без амуниции. Той извади пистолета си М6 и продължи да стреля. На два метра от него се взриви енергиен мотор, ослепителен като малко слънце. Шейн се преметна във въздуха, просна се на земята и повече не помръдна.

— Това е всичко, с което разполагаме — каза полковник Акерсън.

Кърт продължи да се взира в снежинките на екрана. Сърцето му биеше неукротимо, като че ли очакваше картината да се появи отново и да му покаже как Шейн вдига на крака Робърт и Джейн, и те заедно се придвижват с куцукане извън битката, ранени, но живи. Кърт ги бе тренирал в продължение на седем години и се бе научил да ги уважава. Сега бяха мъртви. Саможертвата им беше спасила безброй човешки животи и все пак Кърт се чувстваше сякаш бе загубил всичко. Искаше да извърне поглед от екрана, ала не можеше.

Той носеше вината за това. Беше ги провалил. Тренировките му не ги бяха подготвили. Трябваше да поправи недостатъците на костюмите им Марк-I, да ги направи по-бързи.

Мендес се пресегна и натисна четеца на полковника. Дисплеят милостиво избледня и изчезна. Акерсън изгледа ядно Мендес, но сержантът не му обърна внимание.

— Неотдавна разузнавателните дрони донесоха сведения, че целият комплекс е изстинал — каза контраадмиралът. — На К7–49 повече няма да бъдат строени кораби.

— Само да уточня — прошепна Кърт и направи пауза, за да прочисти гърлото си. — Няма ли никакви оцелели от операция „Прометей“?

— Съжалявам, че трябва да призная това — каза вицеадмиралът с едва доловима мекота в гласа си. — Но бихме го направили отново, ако ни се отвори подобна възможност, лейтенант. Подобно съоръжение на две седмици път от външните колонии на КУОН… вашите спартанци предотвратиха изграждането на съглашенска армада, която щеше да избие милиарди. Те са герои.

Пепел. Това усещаше Кърт. Той погледна към Мендес. По лицето му не личеше емоция. Сержантът сдържаше болката си мъжки.

— Разбирам, госпожо — каза Кърт.

— Добре — отвърна тя. От гласа й се бе изпарила и последната следа на съчувствие. — Ще ви предложа за повишение. Спартанците ви постигнаха много над заложените параметри на програмата. Заслужавате признание.

Според Кърт, единственото което заслужаваше, бе военен съд, но той не продума.

— Сега искам всички да се съсредоточите и да ускорите обучението на спартанците от екип „Бета“ — каза тя. — Имаме да печелим война.