Ерик Нюланд
Призраците на Оникс (22)

Глава 20

1125 часа, 3 ноември, 2552 година (по Военния календар) / система Зета Дорадус, планета Оникс

отцепен район, известен като „Зона 67“

Д-р Хелси дойде в съзнание с ужасно главоболие. Тя подуши миризмата на обгорен метал и отвори очи. Намираше се в бетонна стая. Високо на една от стените имаше тесен прозорец. Зрението й се пригоди към пречупената светлина и тя видя Кели, и още една бронирана фигура до нея. Бронята представляваше хибрид между „Мьолнир“ и нещо по-старо, подобно на легионерска броня, но бе трудно да различи геометрията на костюма, тъй като светлината сякаш се плъзгаше по ръбовете му.

Тя забеляза старши сержант Мендес в далечния ъгъл, което потвърди поне част от теориите й относно това място. Той наблюдаваше един пречупен лъч светлина, който се спускаше през прозореца. Дръпна от любимата си пура „Суийт Уилям“ и издиша няколко димни колела.

В стаята имаше още седмина, които седяха в далечния ъгъл. Двама спяха, а останалите петима играеха на карти. Шлемовете и ботушите им бяха свалени, а карабините им МА5К, оскъдни версии на стандартните МА5В, лежаха близо до тях. Първоначално ги помисли за войници от ОСШВ, оборудвани с експериментални инфилтрационни бронирани системи. Тя бе проучвала техническите спецификации на тези системи. Разполагаха с фоточувствителни панели, способни да имитират околните повърхности, както и с омекотен вътрешен слой от течни нанокристали, които осигуряваха по-добра балистична защита от трисантиметрова диамантена плетка от Кевлар.

Един от спящите войници — момиче — дремеше с отворено око. Късата й коса бе оформена с машинка в подобни на лапи шарки. Надали беше на повече от дванадесет години. Тя примигна, изправи се и дискретно даде знак на другите да прекратят заниманията си.

Те спряха и вкупом се обърнаха към д-р Хелси. Лицата им бяха младолики, но притежаваха физиката на олимпийски атлети. Това трябваше да са „СПАРТАНЦ-III“ на Акерсън. Д-р Хелси почувства странна смесица от отвращение и майчини чувства.

— Как се чувствате? — попита Кели.

— Добре — отговори тя и продължи с огледа на стаята.

Забеляза следи от въглен и разтопени парчета метал, сякаш мястото бе претърпяло бомбардировка. Близо до Мендес се намираше нещо, което някога бе представлявало компютърен работен пулт. Сега бе просто солидна буца разтопена материя.

Старши сержант Мендес разчете погрешно погледа й, че тя наблюдава него и леко се поклони.

— Докторе, радвам се да ви видя, но се опасявам, че заедно със спартанец–087 се озовахте в тенджера, пълна с риба и вряща вода — каза той. — Ако се чувствате достатъчно добре, мога да ви осведомя. Но не бързайте, няма за къде да припираме, ако ви е зле.

— Давай, Главен — каза тя. — Позволи ми да направя няколко логични предположения относно тази твоя „тенджера, пълна с риба“. Просто за да упражня мисленето си.

Главният Мендес отправи одобрителен жест с пурата си.

— Моля, заповядайте, докторе.

— Откъде да започна…? — Д-р Хелси умислено потупа долната си устна. — Предполагам с теб, Главен. Полковник Акерсън и някое от тайните подзвена на „Трети отдел“ са те привлекли, за да обучиш това ново поколение спартанци.

Пурата на Главния падна от пръстите му. Тя кимна към тийнейджърите, които играеха карти.

— Това трябва да са продуктите на тези усилия. Нямам търпение да ги разпитам за обучението им и процедурите по биоподсилване, както и да открия какво още е постигнато.

Младите спартанци се огледаха един друг, погледите им шареха от лице на лице. Кели се премести на колената си и прехвърли тежестта си върху левия си крак в готовност за отскок. Тя бе изключително остро оръжие, но никога не се бе научила да прикрива емоциите си. Езикът на тялото й говореше красноречиво — тези спартанци трето поколение я изнервяха. А това изнервяше и д-р Хелси.

Знаеше, че предположенията й относно тези нови спартанци са верни, но имаше още толкова много въпроси, които очакваха отговор. Мендес и полковник Акерсън са разполагали с десетилетия, за да изградят и обучат две или три поколения войници. Ако това наистина бе така, тогава защо никога не бе чувала за тези спартанци? Да запазиш в тайна водеща програма бе едно на ръка. Да прикриеш данни за дузини спартанци от ново поколение, които се сражаваха и печелеха битки, бе нещо съвсем различно. Скритите послания, на които тази потайност навеждаше, я караха да потрепери. Засега обаче трябваше поне да си дава вид, че знае всичко.

Д-р Хелси се изправи и пое дълбоко въздух. Усети мирис на пепел, алуминиеви изпарения и слаб аромат на овъглено месо.

— Да продължим — каза тя. — Този бункер е бил подложен на свръхвисока температура, която е близка до тази на абсолютните черни тела от радиация, излъчени от дроните, които срещнахме в космоса. Явно тук се е състояла битка.

Тя погледна младите спартанци и разгледа вдлъбнатините и обгарянията по броните им.

— Явно най-вече едната страна е диктувала сражението.

— Тези дрони — прошепна момичето със стилизираната подстрижка. — Какво са те?

— Въпрос, браво! — Д-р Хелси почти се усмихна.

Добро начало на отношенията й с новите спартанци — щеше да ги научи на нещо. Доверието щеше да дойде по-късно.

— Дроните всъщност се наричат стражи и са подобни на тези, които съм виждала на един изкуствен извънземен свят — обясни тя. — Създателите им, предходниците, притежават по-напреднали технологии от Съглашението. И имат същата готовност, а може би и по-голяма, да ги използват с цел разрушение.

Д-р Хелси се обърна и пристъпи към другата фигура, която оставаше скрита зад камуфлажна броня.

— Но преди да се впусна в теоретични спекулации, нека първо довърша тази простичка логическа верига.

Непознатият се извисяваше в бронята си на почти два метра и половина над земята.

— Мога да позная собствената си работа — каза тя. — Ти си „СПАРТАНЕЦ-II“.

Много малко от войниците на КУОН бяха толкова високи и преливаха от едно движение в друго с такова изящество.

Фигурата кимна. Д-р Хелси закрачи около този непознат спартанец.

— Въпреки политиката на КУОН да води в записите всеки мъртъв спартанец като изчезнал или ранен по време на битка — продължи д-р Хелси, — аз водя личен запис на тези, които „наистина“ са изчезнали. А именно Рандал през 2532, Кърт през 2531 и Шийла през 2544.

Тя спря пред спартанеца и се вгледа право в огледалната повърхност на визьора му.

— Шийла е мъртва — каза д-р Хелси. — Видях смъртта й в битката на Миридем. Това означава, че ти си или Кърт, или Рандал. Бих заложила на Кърт, тъй като той се стараеше да разбере хората и чувствата им. Ако отговарях за тайна спартанска програма, именно него щях да избера за неин лидер.

Лицевата част на шлема се деполяризира и Кърт се усмихна срещу нея.

— Има ли нещо, което не знаете, д-р Хелси? — каза Кърт.

Тя затвори очи, връхлетяна от внезапна умора и потупа бронираната му ръка.

— Радвам се да те видя жив.

Не можеше да си позволи да покаже колко много всъщност се радваше да види Кърт. Да види един от спартанците си обратно сред живите — това бе малка победа във война, изпъстрена от безброй загуби. Тази изненада удвои решимостта й да спаси всички от нарастващите заплахи. Трябваше обаче да запази контрол. Спартанците реагираха на авторитет и на заповеди, но не и на сантименталности.

— Трябва да се свържем с честотите на флота — каза тя. — Трябва да поискаме помощ и ако можем, да открием какво търсят предходниците тук.

Да поискаме помощ в превод означаваше кораби, оборудвани за свръхсветлинни полети, които щяха да позволят на д-р Хелси да отведе последните оцелели спартанци до безопасно място.

— Изключено е да се свържем по радиото — каза Мендес и загаси пурата си в бетонната стена. — Всички кораби в орбита…

Той поклати глава.

— Дроните унищожиха „Агинкорт“ преди дни.

— Унищожен? — попита д-р Хелси. — Но той би могъл да избяга от по-малките кораби.

— Дроните могат да комбинират структурите си и по този начин натрупват мощ в оръжейните си системи, в тръстерите си и в щитовете — каза Кърт.

— „Беатрис“ се повреди тежко при навлизането в нормалното пространство — каза Кели. — Главните двигатели не функционират. Няма начин да извърши свръхсветлинен скок.

Д-р Хелси понижи гласа си до шепот, но така, че всички да я чуват.

— Трябва да открием изход от този свят или начин да се свържем с КУОН. Наскоро бяха открити други развалини, оставени от предходниците — пръстенова конструкция, създадена с единствената цел да унищожи всичко живо в галактиката. Ако стражите на Оникс са част от сходна оръжейна система…

Тя остави тази мисъл да увисне във въздуха.

— Всъщност връзката по комуникационния канал не е съвсем невъзможна — каза Кърт. Той кръстоса ръце, намръщи се и колебливо добави — Ще наруша нивото на класификация на информацията, но очевидно нямаме друга алтернатива.

— Продължавай — настоя д-р Хелси.

Кърт си пое дъх и каза:

— Две неща. Първо, тези дрони може би не „търсят“ нищо тук. Може би винаги са били тук.

Той разказа съдържанието на спешната трансмисия на Вечно лято и факта, че Оникс приютяваше свръхсекретен комплекс от извънземни руини.

— Може би случайно сме ги активирали — каза той.

Съзнанието на д-р Хелси препускаше, докато напасваше нишките: данни от записите на Кортана, камъка на Кот д’Ажур, извънземните тунели и кристалите под Рийч.

— Кога точно се случи това? — попита тя.

— Сутринта на двадесет и първи септември — отговори Кърт.

— Времето съвпада с активирането на извънземния Свят-щит преди Джон да успее благополучно да го унищожи. Значи стражите не са се появили случайно. Това трябва да е част от по-мащабен план на предходниците.

Д-р Хелси се напрегна, за да открие накъде водят разнородните факти, но не успя. Нуждаеше се от още информация.

— Трябва ми достъп до този ИИ Вечно лято и всички записи в „Зона 67“ — каза тя.

— Това е невъзможно — каза Кърт. — Отстъпихме в този бункер, понеже базата ни бе открита и унищожена. Тези стражи анализират тактиката ни, учат се и унищожаването им става все по-трудно. Мога само да предполагам, че ИИ и командният център на ВСР са дълбоко в „Зона 67“, а в този регион има засилени патрули от дрони. С едва седем от моите спартанци, Кели и самия мен ще бъде тактическо безумие да предприемем навлизане.

— Само седемте спартанци тук? — попита д-р Хелси. — Мислех, че ще са повече.

Всички притихнаха. Най-накрая Мендес проговори.

— Когато ни нападнаха, на Оникс се намираха три взвода. Отряд „Гладиус“, тях ги заварихме… мъртви. Отряд „Катана“ бяха принудени да навлязат надълбоко в „Зона 67“. Оттогава не сме установявали контакт с тях.

— Разбирам — прошепна д-р Хелси. — Още мъртви спартанци. Тя удържа емоциите си. Трябваше да поддържа образа на хладнокръвен водач в техните очи.

Тя се обърна към Кърт.

— А второто? Каза, че има два факта, които не знам.

— Да, госпожо — каза Кърт. — Въпреки че не можем да се възползваме от това в момента, в „Зона 67“ има спусък за изстрелване на хиперпространствени комуникационни сонди.

— Сигурен ли си? — каза д-р Хелси. — Аз знам за съществуването само на два спусъка. Един на Рийч… — тя се спря, внезапно спомнила си планетата и хората, които вече ги нямаше. — Другият е на Земята. Създаването и употребата им са изключително скъпи.

— Сигурен съм, докторе. Преди години предишният ИИ в „Зона 67“ изпрати съобщение до мен чрез хиперпространствена сонда. Държах я в ръцете си.

Кърт пристъпи нервно от крак на крак.

Имаше нещо, което той не й казваше и то не заради страх от нарушаването на достъпа до класифицирана информация. Д-р Хелси щеше да потърси още отговори по-късно, когато останеха насаме. Интересно. Спартанец с тайни.

— Тогава най-важната ни задача е да проникнем в „Зона 67“ и да се доберем до този хиперпространствен спусък — каза тя.

— Ако предположим — обади се Главния, Мендес, — че тези предходници-стражи все още не са взривили района, госпожо.

— Точно така — прошепна тя и погледът й се спря върху унищожения компютърен пулт до Мендес. — Може би има и друг начин. Можем ли да преместим този боклук?

Кърт кимна и младите му спартанци преместиха отпадъчния метал настрани.

Д-р Хелси прегледа частично разтопените компютърни компоненти. Нямаше нищо, което да става за употреба. Въпреки това в стената бе останал непокътнат вграден комуникационен порт.