Ерик Нюланд
Призраците на Оникс (12)

Глава 10

0420 часа, 19 февруари, 2551 година (по Военния календар)

на борда на кораба на КУОН „Надежда“, междузвездния космос, сектор К–009 (пет години след операция „ТОРПЕДО“ на спартанския екип „Бета“ на Пегаси Делта)

Кърт премина по празните коридори на кораба на КУОН „Надежда“ и влезе в атриума. Над него ослепителни светлини имитираха истинско слънце. Въздушните регулатори караха листата на малката горичка от бели дъбове да шумолят. Той подуши лавандула — аромат, който не бе очаквал да усети отново от детска възраст. Най-екстравагантното приспособление на „Надежда“ беше десетметровият заоблен прозорец в атриума — нещо нечувано, на който и да е кораб от флотата на КУОН. Но „Надежда“ бе твърде различна от останалите кораби.

Флотските офицери я описваха като „най-грозното нещо, което някога е плавало в нулева гравитация“. Корабът бе построен преди мащабните бунтовнически действия в колониите. Частна медицинска корпорация бе закупила на скрап две станции за ремонт — всяка от тях представляваше един квадратен километър скелета, кранове и транспортни коли. Двете бяха свързани една с друга в „сандвич“, в чиято вътрешност корпорацията бе изградила архитектурни шедьоври — болница и изследователски институт. През 2495 година КУОН реквизира съда, добави двигатели, леки защитни системи, шест реактора за ядрен синтез и свръхсветлинна система „Шоу-Фуджикава“, превръщайки „Надежда“ в най-голямата мобилна болница в историята.

Въпреки че повечето флотски офицери единодушно я обявяваха за грозновата, всеки морски пехотинец, с когото Кърт бе разговарял, я смяташе за най-красивото нещо на света.

Името на „Надежда“ се свързваше с цяла митология от мъжете и жените, които се сражаваха и загиваха на два фронта. Бе понасяла щети, но все още оцеляваше след осемнадесет големи космически сражения с бунтовническите сили и четири сблъсъка със Съглашението. Екипажът на кораба, заедно с технологиите си, беше известен с умението си да спасява животи, като в много случаи буквално съживяваше мъртъвци.

Днес корабът бе паркиран в междузвездното пространство — посред нищото — по заповед на вицеадмирал Парангоски. Беше невъзможно да евакуират хилядите пациенти в критично състояние, но ВСР отпрати персонала от осемте палуби около доковете „Браво“, докато службата внасяше оборудването и служителите си. Програмата „СПАРТАНЕЦ-III“ трябваше да остане забулена в абсолютна тайна.

Кърт се надяваше репутацията на „Надежда“ да е заслужена, защото на карта бяха заложени неговите потенциални спартанци. Кандидатите бяха подложени на толкова много изпитания през последната година. За да ускорят графика на програмата, бяха предизвикали по изкуствен начин пубертетния период в телата на децата. Добавиха хормони на растежа към диетата им, както и добавки за костите, мускулите и хрущялите им. За девет месеца децата се превърнаха във възрастни.

Движенията на новите им, по-големи тела бяха несръчни и те с мъка се учеха наново как да бягат, да стрелят и да се бият. Днес се изправяха пред най-опасното изпитание. Щяха да бъдат непоправимо увредени или да умрат, или щяха да се превърнат в спартанци. Не, грешеше. Тези деца може и да не притежаваха свръхскоростта и силата на спартанци, но имаха отдадеността, желанието и духа на такива. Те вече бяха спартанци.

Кърт чу тропот на ботуши по коридора, последван от приглушени стъпки по моравата на атриума.

— Лейтенант, сър?

Към него се приближиха млад мъж и жена с дълги, скокливи крачки на хора, прекарали дълго време в микрогравитация. Носеха стандартни флотски униформи с нашивки на старши сержанти втора степен. И двамата бяха с късо подстригани коси и тъмни очи.

След Пегаси Делта му се наложи да използва някои връзки, за да задържи оцелелите от екип „Бета“ със себе си. Полковник Акерсън поиска Том за своите лични операции. А вечно тихата Люси едва се размина с класификация „негодна за служба“ и постоянно преназначаване към психологичния отдел на ВСР за „оценка“. Трябваше да отнесе въпроса до вицеадмирал Парангоски с мотива, че са му нужни спартанци, за да тренира спартанци. Въпреки протестите на Акерсън, тя се съгласи. В резултат на това през последните години Том и Люси се превърнаха в дясната и лявата му ръка, а спартанците от екип „Гама“ — в най-добрите, тренирани някога.

Том и Люси прекарваха толкова много време в ИПЗ-броните си, че на Кърт му трябваше само секунда, за да разпознае помощниците си. Както всички брони в екип „Гама“ и техните бяха снабдени с нови фоточувствителни покрития за подобряване на камуфлажните им свойства. Останалите експериментални нововъведения — балистични слоеве гел, подобрен софтуер на костюма и други функции — щяха да работят до една година, ако всичко протечеше нормално.

Том и Люси отдадоха едновременно чест. Кърт им върна жеста.

— Докладвайте.

— Кандидатите са готови да се качат на кораба, сър — каза Том.

Кърт се изправи и тримата се отправиха по коридора към доковете „Браво“. Космическият пристан бе с размерите на малък каньон и капацитет да обслужва цяла флота от десантни кораби през огромната си система за вход-изход. Обширните пространства бяха идеални за разпределяне на ранените и превоза им. Транспортните коли можеха спокойно да откарат скоростно цял екип от войници до спешните хирургични отделения.

През въздушните шлюзове нахлуха писъци и внезапен полъх на свеж въздух. Отвориха се няколко дузини врати и пеликаните се придвижиха в отделението върху захранвани от пара подвижни паркови места. Предните рампи на корабите се спуснаха и кандидатите спартанци заслизаха в спретнати редици от пеликаните. Кърт ги бе инструктирал относно процедурите. Щяха да ги приспят и да им инжектират химични коктейли. Хирургичната намеса щеше да утрои силата им, да намали времето за реакция на нервната им система и да повиши издръжливостта им. Това бе последната стъпка по пътя им на трансформация в спартанци. Днес те завършваха.

Уведомил ги бе и за рисковете. Показа им видео с резултатите от процедурата по биоподсилване по време на програмата „СПАРТАНЕЦ-II“. Повече от половината от тогавашните кандидати бяха отпаднали — намесата ги бе убила или инвалидизирала тежко. Благодарение на новите медицински протоколи този път това нямаше да се случи, но Кърт искаше да проведе едно последно изпитание. Нито един от триста и тридесетте кандидати не пожела да се отпише от програмата. На Кърт му се наложи да поиска от Акерсън тридесет допълнителни места за финалната фаза. Не можа да се насили да отреже тридесет от тях — не и когато всички демонстрираха желание и готовност да се сражават. Акерсън с радост удовлетвори молбата му.

Кърт застана мирно и отдаде чест на потока от кандидати, които преминаваха покрай него. Те му отвръщаха, като продължаваха марша си с високо вдигнати глави и гърди. Средната им възраст бе дванадесет години, но изваяните им тела на олимпийски атлети ги приближаваха на вид до петнадесетгодишни. Много от тях носеха белези, получени в тежки битки. Всички излъчваха увереност. Това бяха войни. Кърт никога не бе изпитвал по-голяма гордост.

Последният от кандидатите забави крачка и се спря пред него. Аш, сериен номер Г099, водач на отряд „Сабя“. Той бе един от най-пламенните и умни курсанти, истински лидер. Носеше къдравата си кафява коса малко по-дълга от допустимото от правилника, но Кърт нямаше желание да се заяжда за това, не и днес.

Аш отдаде чест прецизно и отривисто.

— Сър, кандидат Г099 иска разрешение да говори, сър.

— Имаш го — каза Кърт и най-накрая завърши собствения си поздрав.

— Сър, аз… — гласът на Аш му изневери.

Много от момчетата изпитваха затруднения с гласните си струни, тъй като все още овладяваха рязкото преминаване през пубертета.

— Просто исках да ви кажа — продължи Аш, — че за мен беше чест да тренирам под вашето командване, това на главен сержант Мендес и сержанти Том и Люси. Дори да не се справя днес, искам да знаете, че не бих избрал друг път, сър.

— Честта е изцяло моя — каза Кърт. Той подаде ръката си.

Аш се загледа в нея за момент, след това я пое, стисна я силно и двамата се здрависаха.

— Ще се видим от другата страна — каза Кърт.

Аш кимна и продължи с бързи стъпки след останалите кандидати. Том и Люси кимнаха одобрително.

— Готови са — прошепна Кърт. Той отмести поглед настрани, за да не му се налага да среща техните. — Надявам се, че ние също сме готови. Поемаме огромен риск.

Кърт, Том и Люси се отбиха в една от конферентните зали, временно превърната в импровизиран команден и контролен център на ВСР. Медицински техници в сини лабораторни облекла наблюдаваха триста и тридесет видео монитора и уреда с биопоказатели. Том заговори един техник, докато погледът на Кърт пробягваше по екраните.

След като ги огледа, слезе в отвореното хирургично отделение. Четиристотин секции, разделени от полупрозрачни пластмасови прегради. Всички помещения бяха оборудвани с генератори на стерилни полета, които изпускаха над себе си характерните си оранжеви светлини. Кърт влезе в една от кабините, където откри спартанец-Г122, Холи.

Отделеното пространство бе натъпкано с машини. Имаше стойки с биомонитори. Няколко интравенозни и осмотични лепенки я свързваха с химиотерапевтична система, заредена с множество пълни с течности шишенца. Те щяха да я поддържат в състояние на полуупойка чрез коктейл от лекарства през следващата седмица. Наблизо се намираха още вентилатор и масичка с медицинско оборудване. Холи опита да се надигне и да отдаде чест, но тялото й се отпусна обратно върху леглото и клепачите й се затвориха, потрепвайки. Той се приближи до нея и стисна малката й ръчичка, докато тя не потъна в дълбок сън.

Напомняше му на Кели, на нейната възраст, толкова жизнена и борбена. Кели му липсваше. За приятелите му от „СПАРТАНЕЦ-II“ той бе мъртъв вече почти тридесет години. Липсваха му всички.

Химиотерапевтичната система изсъска, шишенцата се завъртяха по местата си, затупкаха микромеханични помпи и по оцветените течности в тръбичките се понесоха мехурчета. Шокът от биоподсилващата процедура беше голям, от опит си спомни Кърт. Треската и болката — чувстваше се сякаш някой бе натрошил костите му и бе налял напалм във вените му. Холи се размърда. Биомониторите отчитаха рязка промяна в кръвното налягане и температурата й. По кожата й избиха миниатюрни мехурчета и тя ги почеса. Те бързо се напълниха с кръв и след това се слегнаха до струпеи.

Кърт потупа ръката на Холи за последен път, приближи се до системата и повдигна страничния й панел. Вътре имаше дузини шишенца с разтвори. Той присви очи, докато четеше серийните им номера.

Забеляза номер 8942-LQ399 в инфузионната система. Този карбиден керамичен катализатор за втвърдяване правеше човешкия скелет на практика нечуплив.

88005-МХ77 — фиброзният мускулен протеинов комплекс, който увеличаваше наситеността на мускулните влакна.

Номер 88947-ОР24 бе наименованието на стабилизатора на ретината, който подобряваше цветоусещането и нощното виждане.

87556–1ГО61 — подобреният колоиден разтвор, който разгръщаше структурата на невроните и скъсяваше времето за реакция.

Имаше още много други: антишокови разтвори, болкоуспокояващи, противовъзпалителни течности, антикоагуланти и pH буфери.

Кърт обаче търсеше три определени шишенца с по-различни серийни номера — 009927-DG, 009127-РХ и 009762-ОО, — които нямаха съответствия в стандартния медицински логистичен код.

Бяха там, бълбукаха, докато съдържанието им биваше изсмуквано по посока на сместа с точност до една трилионна от литъра.

Чу звук от приближаващи се стъпки. Кърт смъкна панела на системата и пристъпи обратно до леглото на Холи. Пластмасовите завеси изшумяха и в помещението влезе медицински техник в синя лабораторна престилка.

— Мога ли да ви помогна с нещо, сър? — попита техникът. — Търсите ли нещо?

— Всичко е наред — излъга Кърт и премина покрай мъжа. — Тъкмо си тръгвах.