Ерик Нюланд
Призраците на Оникс (26)

Глава 24

1420 часа, 3 ноември, 2552 година (по Военния календар)

Слънчева система, планета Земя

средна орбита, в близост до Орбиталния асансьор на стогодишнината (ОАС) на КУОН

Фред, Линда и Уил се държаха за основата на оръдейната кула и се опитваха да изглеждат възможно най-малки. Това оръжие не бе толкова внушително като по-големите си събратя по повърхността на съглашенските кораби. Енергийната му намотка беше с размери една трета от тези на уортхог и едва прикриваше трима спартанци. Страхотен план… при условие, че оръжието не стреля.

В мрака се носеха два съглашенски разрушителя, гладките им корпуси приличаха по-скоро на телата на дълбоководни морски същества. Дузина бойни кораби серафими и няколко совалки се насочиха към корабите майки.

Фред кимна отривисто на останалите. Работеше. Поне дотолкова, доколкото можеше да работи план, който включваше трима човеци срещу сто брути и обединената мощ на два готови за сражение бойни кораба.

Корветата на КУОН „Шалон“^[1] бе пристигнала, но не и с цел рискована евакуация от орбита. Бе послужила като инструмент за отвличане на вниманието на Съглашението. Докато съглашенските кораби фокусираха действията си върху нея, спартанците се измъкнаха от асансьорната кола.

Когато два от съглашенските бомбардировачи дойдоха, за да вземат бойните глави, Фред, Линда и Уил се промъкнаха под една от машините и ако късметът им проработеше, щяха да бъдат транспортирани. Не биваше обаче да разчитат на късмет, защото над тях се намираха дузина вече активирани ядрени бойни глави „Фенрис“. „Малка порция Армагедон“ — както ги бе нарекъл Уил.

Бомбардировачът ускори бавно към един от разрушителите и пред тях се озова отвореният совалков док. Фред мерна другата совалка, докато преминаваха покрай кораба близнак. В този миг пред тях се изпречи корпусът на разрушителя и блокира гледката. Усетиха хватката на изкуствена гравитация. Бяха се добрали до вътрешността.

Тримата спартанци се измъкнаха изпод кораба и се претърколиха в сенките. Фред и Линда се прикриха зад разклоненията на корпуса. Уил скочи на върха на летателния апарат.

На откритата платформа между двата корпуса на бомбардировача се намираха десет чакали и двадесет грънтове. Това пространство по принцип беше обвито от гравиметрично поле, което сега бяха свалили, за да могат да разтоварят откраднатия товар.

Синият отряд откри огън. Трима чакали се строполиха, но останалите извънземни с глави на лешояди включиха щитовете на бронеръкавиците си и се оттеглиха. Грънтовете се пръснаха и Уил съсредоточи огъня си върху тях. Свали шестима, като подпали метановата маска на единия, която се взриви в огнено кълбо и изби още дузина. Фред и Линда обединиха огъня си срещу водача на чакалите, облечен в червена броня. Щитовете на доспехите затрептяха, пропукаха се и бронебойните куршуми пронизаха тялото му, което се разтресе така, сякаш затанцува. Два чакала изпищяха, активираха плазмените си гранати и ги метнаха по Фред. Линда ги проследи с мерника си, стреля два пъти и уцели снарядите по средата на полета им. Гранатите се взривиха в облак от полунагрят йонизиран газ, под чието действие щитовете на чакалите и спартанците затрептяха и се изтощиха.

Междувременно двойка чакали бе открила огън по Уил. Той избегна изстрелите, но бе принуден да отстъпи. Плазмен снаряд обгори корпуса в близост до Фред, но той не му обърна внимание и се съсредоточи върху двамата, които атакуваха Уил. Превключи карабината си МА5В на пълен автоматик и стреля. Линда се присъедини към него и двамата свалиха чакалите.

Последните четири чакала щурмуваха Фред и Линда с плазмените си пистолети. Линда сви ръката си в юмрук и я разпери отново. Фред кимна и се скри зад корпуса, като остави на пода зад себе активирана граната. Той презареди, изчака две сърцебиения, докато взривовете не разтърсиха корпуса. Фред тръгна напред и простреля ранените чакали, които се опитваха да се изправят на палубата. Огледа се за нова мишена.

Нямаше никой, с изключение на спартанците. Подобният на пещера совалков док на съглашенския разрушител беше празен, като се изключат обезобразените и окървавени тела на чакали и грънтове.

Фред посочи към Линда и след това към ядрените глави на кораба. Трябваше да обезвредят тези неща. Тя кимна и тръгна към ракетите „Фенрис“.

Фред закрачи към двойка врати с херметическо затваряне и най-близкия контролен панел. Трима спартанци не можеха да превземат съглашенски кораб. Не и при нормални обстоятелства, но Синият отряд разполагаше с три преимущества.

Първо, на тяхна страна беше елементът на изненадата. Кой съглашенски капитан би си представил, че трима човеци биха превзели кораба на абордаж? Освен това Синият отряд се бе сражавал на вражески бойни кораби и преди. Познаваха стандартния архитектурен план. Последно и най-важно, съглашенските войни се приспособяваха бавно. Въпреки че технологията им бе с векове пред най-доброто на КУОН, тя се бе превърнала по-скоро в догма, отколкото в наука. Те не търсеха новото, а имитираха.

Със сигурност знаеха за случая, когато Джон плени „Върховна справедливост“. Ако това се бе случило на кораб на КУОН, сега на всички съдове щеше да има протоколи по сигурност, които да предотвратят повторението му. Фред бе готов да се обзаложи с цената на живота им, че съглашенците не разсъждаваха така. Той взе инфо-бележника на ВСР, снабден с нов, подобрен софтуер за превод и го постави върху контролния панел. По терминала засветиха лилави светлини, докато мрежовите програми на бележника не се заредиха и не проникнаха в корабната система на Съглашението. Беше вътре. Все едно, че Кортана беше наоколо, но без бърборенето.

Фред се разрови във вътрекорабните съобщения и попадна на сигнал за тревога. Отрядът, който отговаряше за разтоварването на бойните глави, бе закъснял с доклада си. Отряд от брути идваше към тях, за да провери какво не е наред. Уил и Линда се скриха в пилотската кабина на бомбардировача. На Фред му се искаше да може да ги последва. Включиха мощностите на кораба. Той се издигна, обърна се и се придвижи на заден ход до далечния ъгъл, за да предпази бойните глави по време на следващата фаза на плана му. Фред отново се съсредоточи върху инфо-бележника. Разполагаше с малко време, преди целият кораб да бъде вдигнат на тревога, заради армията от трима нашественици.

Той претърси системите на кораба и откри нужната му икона — стрелка, която ограждаше две точки. Молекули кислород под налягане. На това го беше учил Джон. Фред разби защитите на самозапечатващите се прегради и ги отвори. Отваряше широко херметичните врати една след друга. Хакуеърът на ВСР стържеше усилено, докато сваляше защитните протоколи. Той активира животоподдържащите спасителни пашкули на кораба и блокира хидравликата им за херметическо затваряне.

Прати едновременно червен, кехлибарен и зелен светлинен сигнал на Уил и Линда, за да им покаже, че започва предстартово броене. Когато зелената светлина изгасна, Фред се хвана за една дръжка на вратата и стисна здраво инфо-бележника. С избледняването на кехлибарената светлина подчини контрола над енергийните щитове на совалковия док, животоподдържащите пашкули за спешни ситуации и херметическите шлюзове. Изгасна и червената светлина, той отвори дока.

По корпуса се понесе барабанен тътен от тежки стъпки. Енергийните щитове на совалковото помещение изчезнаха. В дока нахлу ураганен вятър, задърпа Фред, отвя товарни контейнери, инструменти, малки ремонтни кораби и телата на чакалите и грънтовете. Той стискаше дръжката на вратата. Металният лост се изкриви и се откъсна, но тогава мощният вихър утихна. Всичкият въздух бе изхвърлен в космоса.

Фред провери отново кислородните си запаси. Бяха се сражавали дълго, а и на ОАС никой не бе пестил силите си. В „Мьолнир“-костюма му имаше кислород за още седем минути. Той се върна до инфо-бележника и го провери — регистрираше нулево налягане във всички коридори и помещения. Освен ако имаше съглашенски сили с херметически костюми, корабът вече бе пълен с призраци.

Уил и Линда се присъединиха към него. Фред манипулира захранването и вратите се разтвориха. Синият отряд излезе в коридора и бързо се придвижи към мостика. На пода лежаха шестима мъртви брути. Колкото и свирепи бойци да бяха, дори те се нуждаеха от въздух.

Фред се спря пред поредните врати с херметическо затваряне и се свърза с контролния панел. Линда приклекна до него, опря снайпера на рамото си и се прицели в центъра на вратите. Уил застана от другата му страна, хванал граната във всяка ръка и готов да ги използва. Фред опря шлема си в преградата, усили аудио сензорите си и заслуша. Тишина.

Натисна бутона за отваряне на вратите. Овалният мостик бе празен, с изключение на един-единствен ловец на Съглашението, който по чудо все още се държеше за перилото на командната конзола. Тялото му, съставено от колония от подобни на змиорки същества, бе изтекло изпод бронята и замръзнало на палубата.

Тримата спартанци провериха шлюзовете на животоподдържащите пашкули за вражеско присъствие. Фред се вгледа в открития космос пред него и видя звезди и другия съглашенски разрушител, който се обръщаше към тях.

Придвижи се до командната платформа и постави инфо-бележника върху интерфейса. Трябваше да действа бързо, но не и да претупва нещата. Необмислените действия можеха да причинят грешки, които щяха да им струват допълнително време. Мобилизира цялото си внимание върху езиковите матрици, числата и иконите.

Уил наблюдаваше през един от шлюзовете на пашкулите. Той прошепна по канала на отряда:

— Разрушителят се опитва да ни пресрещне.

Фред влезе в паметта на инфо-бележника и намери изчисленията за хиперпространствения скок, осигурени от офицер по навигацията в станция „Кайро“. Надяваше се, че съглашенският кораб не ще се справи с човешката математика. В противен случай оставаха в капан.

Линда отиде при Уил до отворения люк и се вгледа през снайперисткия си мерник „Оракул“.

— На десет хиляди километра са и се приближават бързо.

— Заредете бойните глави „Фенрис“ — каза й Фред.

— Разбрано.

Това беше частта от плана, в която късметът трябваше да изиграе най-съществена роля. Дали враговете им бяха натоварили вече активните бойни глави на корабите си? Дали бяха забелязали, че детонаторите им са задействани?

— Трябва ми потвърдителен сигнал за активирането — каза Линда.

— Добре, хайде действай — прошепна Фред на инфо-бележника.

Командните повърхности засветиха и по тях затанцуваха холограмни геометрични фигури. Върху бележника му се появи умалена версия на конзолата с английски превод. Фред грабна сферичния уред за контрол на хиперпространственото пътуване и го завъртя. Състоянието му на готовност премигваше с ясносиня светлина. Той въведе координатите на скока.

Сферата застина и по посока на звездите, който се появиха над командната повърхност, се разтегна бял вектор. Появи се мъждукаща златна светлина, която обозначаваше прехода през хиперпространството.

— Започваме двусекундно броене — каза Фред на Линда. — По мой сигнал.

Уил издърпа хидравличния механизъм на отворения люк, хвана вратата и я затвори обратно.

Главният холограмен дисплей на мостика се включи и показа приближаващия се разрушител. По страничните оръдия на кораба холограма се появиха индикатори, които предупреждаваха за нагряваща се плазма.

— Двусекундният брояч е потвърден — каза Линда. — Командите са приети. Всичките шест ракети „Фенрис“ са в боен режим.

— Сега! — Фред натисна бутона за скок.

Не се случи нищо…

Изведнъж черният космос побеля.

Лорд Хууд наблюдаваше от командната палуба на станция „Кайро“, без да обръща внимание на воя на алармите.

Разрушителят на Съглашението бе достигнал оптималния обсег на плазмените оръдия. Надяваше се щитовете на превзетия от спартанците кораб да отбият поне един залп и да осигурят на синия отряд нужното време.

Планът на спартанец–104 бе удивителен, но опитният лорд Хууд все пак го смяташе за самоубийствен. Д-р Катрин Хелси му бе споделила, че спартанците смятат за свой дълг да докажат, че невъзможното е възможно.

Плазмените оръдия на съглашенския кораб се нажежиха до червено, оформиха снаряди и стреляха. Едновременно с това вражеският разрушител се озари под собствените си щитове. Корпусът му засвети ярко и се изпари при експлозията на откраднатите ядрени оръжия на борда. Миг преди поляризиращите щитове на станция „Кайро“ да прекъснат картината, на екраните се появи кръг от бяла светлина. Термалните и радиологичните сензори изобразиха потрепващ тор^[2] от кехлибарени и червени сияния, чиято атомна гъба се разпростря около кораба.

Станция „Неспокойна почивка“ също бе разрушена. Тялото на Tallo Negro del Maiz се свлече към повърхността на Земята.

Нямаше следа от превзетия от спартанците кораб. Нямаше как да разберат дали скокът им в хиперпространството е бил успешен. Лорд Хууд предпочете да вярва, че са постигнали невъзможното и прошепна:

— На добър път, Син отряд.