Ерик Нюланд
Призраците на Оникс (35)

Глава 33

2030 часа, 3 ноември, 2552 година (по Военния календар) / система Зета Дорадус, планета Оникс

отцепен район „Зона 67“

Кърт се обърна към д-р Хелси.

— Вратата, докторе.

Тя натисна една от иконите на картата на предходниците. Вратата се отвори с приплъзване.

— Използвай това — каза Кърт и махна с ръка към цялата холограмна стая-карта — и намери път към спартанците в криогенен сън. Ако не успееш, намери изход от това място — подземен и достатъчно малък, така че стражите да не могат да ни последват.

По лицето на д-р Хелси се четеше раздразнение, докато манипулираше стаята-карта и разглеждаше различни мащаби на вътрешната структура на планетата. През пространството един след друг прелитаха образи на слоеве от помещения, машини, вътрешни чертежи, свързващи лостове, сферични сглобки, коридори и огромни зали.

— Първо трябва да проверя някои неща, лейтенант командир — Д-р Хелси килна очилата си, така че отразеният блясък на холограмите да скрива очите й.

— Уил — каза Кърт по радио канала. — Пази я и се увери, че работи по задачата си.

Най-лошото нещо, което можеше да стане, бе д-р Хелси да се опълчи на заповедите му.

— Разбрано — отговори Уил.

— Кели, Том, защитавайте коридора — каза Кърт. — Останалите, заедно с мен към върха.

На горния дисплей на Кърт грейнаха зелени светлини и той поведе частта от отряда си обратно към стълбището. На половината на изкачването по спиралата, Кърт се свърза с Данте.

— Искам да монтираш експлозиви върху купола. Качи се възможно най-бързо.

Данте изръмжа отговора си по радиото.

— Вече съм на половината на въжето, сър.

Кърт беше доволен да чуе, че неговите „СПАРТАНЦ-III“ мислят с един ход пред него. Той заобиколи последната крива на стълбището и пристъпи на летищната площадка. Махна на спартанците и след това към четирите въжета, закачени за арките над тях. Аш, Оливия и Люси се закатериха по оплетените въжета от моновлакно.

След това отиде при главен сержант Мендес до кораба.

— Всичко е готово, сър — каза Мендес. — С изключение на главите „Фенрис“. Ще ни трябва още време да изрежем всички, така че да можем да ги транспортираме.

Той кимна към ръба на площадката.

— Монтирах шест въжета с макари, в случай че се нуждаем от скоростно спускане.

— Поздравления за проницателността, сержант.

Кърт махна инфо-бележника с размери на палец от бойната си ръкавица и го подаде на Мендес.

— Активирай детонаторите на бойните глави и синхронизирай кодовете за взрив през бележника. Искам да запазя колкото се може повече възможности, при положение че имаме стражите и Съглашението срещу себе си.

Лицето на Мендес се превърна в стоманена маска.

— Да, сър. Какво да направя след това?

Мендес беше отличен войник, но нямаше броня и се движеше по-бавно от останалите. Ако го задържеше близо до себе си, щеше да постави в риск живота на останалите.

— Искам да слезеш при д-р Хелси, сержант. Следвай светлините. Уведоми Кели, че се приближаваш. Тя охранява входа.

Главният сержант запази самообладание и не показа нито капка разочарование. Пролича само момент на колебание, преди да отговори.

— Да, сър.

Кърт сграбчи увисналото въже и се издърпа нагоре, закатери се бързо към арката, която се извисяваше на двадесет метра над площадката. Линда му подаде ръка и му помогна да се прехвърли на терасата. Тя се върна на позицията си на далечната страна на арката, легна ниско и се вгледа през мерника си.

Кърт приклекна на срещуположната страна и огледа града. При всякакви други обстоятелства нощната панорама към извънземната архитектура и реещите се светлини на стражите щяха да го изпълнят с удивление. Сега обаче го интересуваше само оцеляването им.

Въздушното пространство беше чисто. Тъй като не искаше да рискува с еднолъчево съобщение, Кърт махна към Фред, който беше на съседната арка, и отправи хоризонтален кръгов знак. Къде са?

Фред вдигна ръка.

Покрай зиналата арка, на десет метра пред Кърт прелетя безшумна двойка съединени стражи. Сферите под мачтите се движеха напред-назад. Стражът продължи да обикаля около купола и изчезна от погледа им. Нова двойка дрони се появи по същата траектория. Не нападаха, но нямаше начин да не усещат спартанците във вътрешността. Изглеждаше сякаш охраняват купола.

Кърт се овладя и потисна импулса да стреля по толкова близка мишена. Какво щеше да постигне с това? Не можеше да пробие щитовете им. Усети вибрации и светлините в далечината заблещукаха по ръба на кратера.

Появи се издутият корпус на съглашенски серафим. След него — още един, още седем… а след тях две дузини, които летяха във формация. Кърт задържа дъха си, надяваше се, че това е само разузнавателна част.

Последва група от съглашенски разрушители. Бяха толкова огромни, че заличиха звездите на нощното небе. В мрака се открои втора вълна от китообразните съдове, а над тях се издигна съглашенски носач, обграден от стотина серафими.

Кърт никога не бе виждал толкова много вражески кораби на толкова малко разстояние и всичките устремени към неговата позиция. Двадесет бойни кораба. Призля му от субзвуковото жужене на антигравитационните им устройства.

Стражите, които орбитираха около купола, се придвижиха, за да пресрещнат новата заплаха. Артилерията във въздуха ги засипа с точни лазерни изстрели.

Двата водещи разрушителя се отделиха от бойната група и се настаниха над купола. От коремите се спуснаха искрящи пурпурни светлини — антигравитационни транспортни лъчи. Сто бронирани елитни ударни войници се понесоха към повърхността.

Кърт погледна към Данте и го видя високо, на тавана на купола, прикрепен с въжета и вакуумни устройства. Закрепяше пакети от С–12 към нашарения камък. Кърт насочи единичния лъч към свързващото звено на площадката.

— Уил, какъв е напредъкът на д-р Хелси?

— Намери нещо — отговори Уил. — Казва, че се нуждае от десет минути, за да свърши.

— Да свърши с какво? Няма значение. Нямаме десет минути — каза му Кърт. — Приготви се за топло посрещане на гостите.

Кърт наблюдаваше войните на Съглашението, които се стичаха по транспортните лъчи и се групираха в града: още елитни с плазмени пушки, титаноподобни двойки Ловци с портативни оръдия и почти непробиваеми щитове, плазмени установки и операторите им грънтове, както и чудовищен скарабей. Около купола жужаха призраци и спускателни кораби фантоми, придружавани от банши. Това бе завоевателна армия. Кърт даде знак на спартанците да се спуснат по въжетата към площадката. Трябваше да се изтеглят и то бързо.

Хората му се спуснаха безшумно към безопасната вътрешност на купола. След като всички слязоха, Кърт ги последва.

По терасите на арките се пръснаха снаряди от синя плазма.

Кърт отпусна хватката си върху въжето и се спусна свободно, спирайки в последния миг преди да се сблъска с пода. Претърколи се и се скри зад дясната страна на корабния корпус. Зад него лазери надупчиха каменната платформа.

През арките влязоха шест спускателни кораба и ескортът им от банши. Закръжиха и започнаха рязко спускане. Фред и Люси приклекнаха, вдигнаха ракетометите си SPNKr и стреляха. Ракетите се понесоха нагоре и се взривиха в пилотските кабини на приближаващите се спускателни кораби. Корабите се разтресоха, станаха неуправляеми и се разбиха в стената на купола.

Останалите четири кораба се приземиха твърдо върху площадката. Елитните изскочиха навън, заеха позиции зад корпусите и откриха огън. Въздухът се изпълни с кръстосана стрелба с бойни игли, плазмени снаряди и куршуми от МА5В и МА5К.

Кърт не искаше да оставя бойните глави „Фенрис“ зад себе си, но нямаше начин да задържат платформата. Прикритието им бе оскъдно и скоро щеше да им се наложи да се сражават с допълнителни подкрепления по въздух. Той понечи да разпореди изтегляне, но наблизо се пръсна плазмен снаряд, който отнесе цял квадратен метър от корпуса на кораба. Появиха се дойка Ловци, които приклекнаха зад предпазните си щитове, покрити с бойни плочки.

Линда се прицели в двете чудовища и зачака да се разкрият.

Единият ловец вдигна портативното си оръдие до ръба на непробиваемите щитове. Зелените, пращящи от енергия снаряди горяха с пламъци от смъртоносна радиация. Той стреля. Фред скочи към най-близкото прикритие. „Мьолнир“-бронята му пламтеше, сякаш беше направена от фосфор. Ловецът го уцели право в гръдния кош със залп, който беше достатъчен да разруши спускателния им кораб. Енергийните щитове на Фред пламнаха ярко, разпаднаха се и той се свлече на пода. Бронята му пушеше.

— Прикрийте го! — извика Кърт.

Спартанците засипаха с огън елитните и Ловците, които се прибраха зад щитовете си. Данте и Люси изскочиха, хванаха Фред и го довлачиха обратно зад прикритието.

Петима елитни изскочиха на открито и изстреляха поток от плазма и иглени снаряди. Спартанците нашариха телата им с куршуми, но един от тях успя да стреля по Данте, преди да се строполи. Плазменият снаряд облиза бронята на спартанеца. Данте трепна, но продължи да влачи тялото на Фред към линията на безопасност.

Двойката Ловци се показаха за миг иззад съединените си щитове. Люси стреля механично и оголеният корем на единия ловец запръска с оранжева кръв. Ловците се скриха отново зад щитовете. Крещяха от болка, но все още се държаха.

— През ръба, всички — нареди Кърт.

Един по един спартанците се прехвърлиха през края на площадката и скочиха в мрака. Кърт хвърли три гранати на пода, сграбчи една от въжените линии и заслиза надолу. Залюля се веднъж в празното пространство и при обратния мах се приземи на извитата спираловидна стълба под платформата. Отгоре се чу тътен от експлозии. Въжетата изпопадаха.

Данте и Люси поддържаха зашеметения Фред между себе си. „Мьолнир“-бронята му беше черна като въглен. Биопоказателите му бяха променливи, но силни. Показателите на всички подскачаха към линията на свръхнатоварване.

— Взриви купола — каза Кърт на Данте.

Данте кимна, прехвърли Фред върху рамото на Марк и закуцука до далечния край на стълбището с радио детонатора в ръка. Кърт подкани Оливия да поведе отряда и останалите я последваха надолу по стълбите.

По стените на купола се отрази гръмотевично ехо и върху летищната площадка се сгромолясаха скални парчета. Елитните нададоха вой и въздухът се озари от плазмени взривове.

След три завъртания около колоната Оливия вдигна ръка. Всички спряха.

— Виждам ви — каза Кели по радиото на отряда. — Изчакайте, обезвреждам мините… добре, продължавайте.

Кърт и останалите влязоха в помещението. Той забеляза закачените за стените и тавана на стаята противотанкови мини „Лотос“. Помещението се бе превърнало в идеалната мъртва зона. Уил и Кели се снишиха от двете страни на отвора към моста от светлина. Сиянието ги скри.

Кърт направи бърза проверка. Всички бяха тук… с изключение на Данте. Спартанецът се появи зад тях, като накуцваше през стаята и се придържаше с една ръка към стената. Той се изправи и отдаде чест на Кърт.

— Сър, мисля, че ме закачиха.

Биопоказателите на Данте се сринаха до права линия и той се строполи на пода. Кърт коленичи отстрани на тялото му и откачи панела на гръдния кош на ИПЗ-бронята си. Беше видял как плазмата облизва лявата му страна, със сигурност имаше изгаряния от втора и трета степен, които бяха обелили течния балистичен слой. Под ръката и в гръдния му кош се бяха врязали половин дузина иглени снаряди, след което се бяха пръснали. Ребрата му се виждаха, а кухините под тях се пълнеха с черна съсирваща се кръв. Тялото му се отпусна. Изстиваше. Биопоказателите му не помръдваха.

Данте бе мъртъв. Кърт не можеше да направи нищо. Беше видял смъртта на Шейн, Робърт и Джейн. Слушал бе разказа на Том за смъртта на екип „Бета“ на Пегаси Делта. Сега и Данте. Още един паднал пред очите му. Щеше да е най-лесно да обвини Парангоски и Акерсън за смъртта на спартанците му. Все пак бяха предназначени за високорискови мисии, всички така или иначе щяха да умрат, нали така? А Кърт се беше съгласявал и следвал заповедите. Каква друга възможност бе имал?

Той огледа ръцете си, покрити със спартанска кръв. Линда сложи ръка на рамото му.

— Ще го вземем с нас.

Опитът му го върна в настоящето. Движи се, има петима живи. Алтернативата беше да остане тук и да се присъедини към Данте. Кърт положи нежно трупа на пода.

Трябваше да се съсредоточи. Имаха мисия — да се сдобият с технологията на предходниците. Да измъкне останалите от отряда живи. Кърт си обеща, че ще отмъсти за Данте. Някак. Щеше да се погрижи лично, ако се налагаше.

Линда и Оливия отидоха до Данте и го вдигнаха.

— Вземете екипировката си и ни следвайте — каза Кърт на Кели.

Той тръгна към моста от светлина и влезе в холограмната стая-карта.

Д-р Хелси стоеше на предходническата конзола, върху която се рояха йероглифи. Значението на символите постоянно се менеше. Те се подреждаха в по-високоизмерни модели за момент и след това се организираха в нови калейдоскопични формации.

Оливия и Линда оставиха тялото на Данте на пода. Марк, Аш и Холи коленичиха до него и поставиха ръцете му на гръдния му кош.

— Д-р Хелси — каза Кърт.

Тя вдигна ръка, докато яростно тракаше с другата върху лаптопа, който Мендес държеше пред нея. Малкият проектор на компютъра излъчи малка точица светлина, която прелетя над символите като пчела на лов за нектар.

Мендес подаде бележника с големина на палец на Кърт.

— Кодовете са въведени и готови за активиране, сър.

Кърт провери — на миниатюрния екран се нижеха кодовете за контрол над бойните глави „Фенрис“. Той го мушна в информационния порт на ръкавицата си и сви юмрук.

— Тук има толкова много информация — прошепна д-р Хелси. — Получих потвърждение, че светът е част от схемата на предходниците заедно с пръстените Хейло — техните „мечове“ и „щитове“. Но други елементи все още ми убягват. Споменава се „арката“. Трябва да проверя дали нещо не е протекло грешно… защо не са тук.

— Докторе! — каза Кърт с повече твърдост и пристъпи по-близо. — Над главите ни има съглашенска армада и армия, която скоро ще се изсипе като рояк през тази сграда. Има ли път навън?

— Да и не — отговори тя, без да го поглежда. — В сърцевината на планетата има помещение, където предходниците трябвало да скрият нещо изключително ценно. Може би технологиите, които търсим. По принцип стаята е недостъпна, но активирането на пръстените Хейло е задействало нещо на планетата.

Тя прокара пръстите си през омешаните потоци от йероглифи в опит да ги разчете.

— Има вход към стаята, но той се затваря. След един час и седемнадесет минути ядрото ще стане недостъпно. Завинаги.

— Ядрото на планетата? — каза Кърт. — Няма как да стигнем до ядрото на планетата толкова бързо.

— Трябва да вземем съдържанието на стаята и да се измъкнем — тя най-накрая го погледна, очите й блестяха от вълнение. — Всъщност има начин да стигнем до там. Стаята-карта може да получи достъп до хиперпространствена система за транслокация, подобна на онази, която Кортана използва на пръстена Хейло.

Тя посочи надолу. Кърт видя, че двамата се намират върху матирана черна повърхност, изравнена с пода. Беше четири метра широка и имаше седем страни. Погледът му сякаш проникваше все по-дълбоко под повърхността, все едно гледаше в нещо безкрайно дълбоко… или пък в нищото.

Той премигна и отмести поглед.

— Хиперпространствена транслокация? Телепортационна система.

— На практика, да.

Стаята се разтресе и от тавана се посипа прах.

Д-р Хелси мина покрай Кърт и се насочи към друга част на стаята. Направи леко режещо движение над няколко златни символа.

Тя забеляза Данте и лицето й пребледня.

— О… — прошепна.

— Първо трябва да ни заведете до „СПАРТАНЦ-III“, затворени в криокамерите — каза й Кърт.

— Разбира се. Мисля, че разбирам тънкостите на транспортната система достатъчно добре — каза тя. — Трябва обаче да ви предупредя да не детонирате главите „Фенрис“. Електромагнитното поле ще блокира системата.

— Разбрано — каза Кърт. — Просто активирайте механизма за „транслокация“. Заведете ме при спартанците ми.

— Тук все още има толкова много материал за изучаване — каза д-р Хелси. — Предлагам да ме оставите. Аз мога…

Мощен трус разклати стаята. От тавана заваляха скални буци. Д-р Хелси падна и Кърт я хвана, прикривайки я с гърба си. Калените плочи на ИПЗ-бронята му отбиха няколко камъка с размера на бейзболни топки.

Четирите противотанкови мини, които Кели бе заложила, избухнаха и разтърсиха помещението.

— Нямаме време, докторе — каза Кърт. — Тук са.

Тя се изправи, избърса праха от лабораторната си престилка и изправи очилата си.

— Очевидно — натисна няколко символа и се консултира с холограмната карта. — Има транслокационна платформа с останалите спартанци на около километър от стаята.

Отвъд холограмната карта на Оникс стената на стаята се напука, а камъкът се нагря до бледо червено.

Спартанците застанаха между стената и д-р Хелси. Кърт пристъпи пред докторката, а Мендес зае позиция от едната му страна с насочен напред МА5В. Аш бръкна в раницата си и раздаде на членовете на отряда си чакаловите щитове. Те приклекнаха заедно пред „СПАРТАНЕЦ-II“ и оформиха защитна стена.

Д-р Хелси смени символите.

— Тук — прошепна тя.

Нагрятата стена експлодира и от щитовете на спартанците отскочиха отломки. Плазмени снаряди и кристални шрапнели причиниха хаос в помещението през пробива в стената. Щитовете на чакалите отбиха залповете, но силата им бързо отслабваше. Уил, Кели и Фред изскочиха напред и отблъснаха нападателите. Линда се провря между тях, насочи снайпера си и стреля три пъти. Врагът прекъсна огъня.

— Сега, докторе — каза Кърт.

— Активирам я — каза д-р Хелси. — Може и да последва лека дезориентация.

Тя се пресегна към един сияещ символ. Радиото на Кърт оживя и гласът на Вечно лято се разнесе из шлема му.

— Отговори, Амброуз — каза ИИ. — Имам важни данни, промяна в приоритетите на мисията.

Кърт сграбчи ръката на д-р Хелси. Прашинката от светлина върху лаптопа й се превърна в гологръд индиански войн.

— Мислех, че си унищожен — каза Кърт.

— Стражите наистина откриха и унищожиха комуникационния спусък, но аз бях планирал бягството си добре. — Той разтвори ръка и от нея изскочи сфера. Тя се завъртя, така че погледът на Кърт падна върху северния полюс. Гледката показа увеличен образ на ледените полета и се спусна в огромен вулканичен кратер.

— На тези координати са снети последните термални изображения, направени от хищник на КУОН във висока орбита. Трябва да отидете там. Сега.

— Първо трябва да се погрижим за други неща — отвърна му Кърт.

Технически Вечно лято имаше право да му нареди всичко, стига да поискаше, но предвид обстоятелствата Кърт нямаше намерение да се подчинява на ИИ под контрола на ВСР. Не и когато животът на хората му бе заложен на карта.

— Това е производствен терен на стражи — каза ядосано Вечно лято. — В орбита се води битка между Съглашението и тези извънземни съдове, която вероятно ще унищожи съглашенските сили.

През пробива във вратата премина нов залп от плазма. Щитът на Аш изпращя от пренатоварване. Той се претърколи ниско по земята, за да избегне изгаряне. Фред и Кели метнаха гранати. В далечината се чу екот от експлозии и викове.

Още една част от стената се загря… и още една. Съглашенските войници нямаше да се откажат толкова лесно. Щяха да отворят толкова дупки, колкото бяха нужни, за да пробият защитата им.

— Не разбираш — каза Вечно лято. — Когато извънземните сили се справят със съглашенските кораби, ще съсредоточат вниманието си върху по-малката заплаха — бойната група на КУОН в орбита. Тази, която е тук, за да спаси вас.

Изведнъж стратегическата картина в главата на Кърт се измени. Съдбата на тази бойна група и на спартанците беше обвързана. Ако успееха да спасят корабите, щяха да могат да се измъкнат от тази скала. Ако не… щяха да останат тук и да се сражават със стражите и земните сили на Съглашението до края на света. „СПАРТАНЦ-III“ в криокамерите трябваше да почакат.

— Фабриката за стражи произвежда нова единица на всеки шест секунди — обясни ИИ. — С тази скорост ще могат да преодолеят всяка сила, която КУОН е в състояние да изпрати.

— Можеш ли да откриеш това място? — Кърт попита д-р Хелси. — Можеш ли да ни телепортираш там?

Тя задъвка долната си устна. Ръцете й заиграха по символите и завъртяха холограмната проекция на планетата със зашеметяваща скорост.

— Готово — каза тя.

Вечно лято се поклони и изчезна. Кърт махна на спартанците да се изтеглят към центъра на стаята.

— Направете го — каза той. — Сега!

Стените на стаята експлодираха навътре.