Ерик Нюланд
Призраците на Оникс (40)

Глава 38

Седми цикъл, 265 деление (по Военния календар на Съглашението)

безименен град на предходниците, Оникс, система Зета Дорадус (човешко обозначение)

Флотският командир Воро прегледа батальона си. Бяха се струпали на повърхността на предходническия град, над двеста Сангхейли, строени в спретнати редици заради неговия оглед. Над тях се носеха спускателни кораби и серафими. Приземителните им светлини танцуваха над двора, докато те го охраняваха от неочаквани атаки на стражи или демони.

Близките сгради и паважът, от минерал на черно-бели ивици, контрастираха рязко с оцветените брони на войниците му. Той погледа към редиците войни в сини бойни костюми, застанали мирно и готови да се бият и убиват по негово нареждане.

Единственото недоволство сред войниците му бе срещу заповедта да носят ръкавици-щитове на Киг-яр като допълнение към броните им. Мнозина намираха това за жестока обида, но такава беше заповедта на Воро. Нямаше да рискуват с тези човешки демони, тези „спартанци“. Сангхейли не можеха да си позволят да изгубят този свят, както пръстена Хейло.

Воро кимна на майорите на Сангхейли. Те усетиха погледа му и отвърнаха. Вярваха му. Видя го в нетрепващите им очи. Увереността им беше заразна, а това го караше да се замисли, защото за един водач бе опасно да вярва, че е непобедим. Все пак, Воро бе удивен, че получи командването на разузнавачите-войни на Е’Торо, Р’Лан и Н’Ноно, чиято доблест и смелост бе легендарна. Въпреки това, колкото и опитни да бяха тези войни, той беше готов да ги размени за един разузнавач със светлоогъващ костюм, който да проучи терена и да докладва относно демоните.

Спря се пред Паруто и Уаруна. Двамата огромни Лекголо изръмжаха благодарността си за честта да водят истинския авангард. Воро бе благословен с не една, а с три двойки Лекголо. Никога преди не бе виждал двама от тях да губят в битка. Въпреки това спартанците бяха успели да ранят Уаруна и да избягат — петно върху честта на Лекголо, което можеше да бъде изчистено, единствено ако нахалниците бъдеха смлени на каша.

— Привършвайте последните приготовления — каза Воро на майорите си.

Майорите подадоха команда към взводовете, които изтеглиха мечовете си и отдадоха чест на Воро. Въздухът затрептя от комбинираната топлина на вдигнатите им енергийни остриета. Те свалиха ръце, грабнаха пушките, гранатите, пистолетите и енергийните си клетки и се отправиха в марш през двора. Строиха се до групата от матовочерни транслокационни площадки.

Последваха ги взводове от Унггой-камикадзета, които влачеха разглобени енергийни мортири. Бясното им квичене раздразни Воро. Щяха да изпреварят останалите, да се опитат да задържат врага в битка, докато другите устроят щитовете и мортирите си… и вероятно щяха да умрат преди дори една мортира да бъде сглобена. Въпреки това щяха да отвлекат вниманието на врага, докато останалата част от бойната група намереше прикритие и се подготвеше за бой. Прекрасна смърт, за която всеки Унггой можеше само да мечтае.

Воро погледна нагоре към звездите.

Бяха преживели Потопа и предателството на Джиралханае при втората Хейло-конструкция, отблъснаха стражите на този свят и отново победиха, дори след като човешката флота осакати флотилията им. Много от войните му шептяха един на друг, че съдбата ги закриля.

Така наречената победа срещу човешката флотилия, обаче не бе нищо повече от късмет. Човешките корабни командири ги бяха надхитрили — факт, с който все още не можеше да се примири. Само навременното пристигане на подкрепленията от Радостно ликуване ги беше спасило. Носеха се слухове, че подкрепленията бяха преживели някаква катастрофа. Воро подозираше изненадваща атака от страна на Джиралханае. Каквато и да беше причината, отмъщението трябваше да почака.

Трябваше да спечелят тази битка, тук и сега, и да поемат контрол над предходническите технологии, които щяха да променят стратегическия баланс в галактиката. Може би наистина съдбата ги бе довела на този свят, но това бе съдба, която лично бяха изковали. Той отиде до транслокационните платформи и отново провери координатите на целта. Воро не беше жрец и разбираше само частица от свещеното писание на предходниците.

Същото послание се повтаряше, откакто откриха тази система. Над контролната конзола се рояха холограмни икони. Воро се зачете в тях и закрещя свещените пасажи към войниците си: „Тъмните времена са надвиснали над нас… Извадете мечовете от ножниците и раздайте правосъдие… Арката ще ви води… Благословени да са преродените, които ще се скрият зад заострения ръб на щитовете… Отвъд очакват чудеса.“

Двеста Сангхейли изреваха одобрително, като че ли съобщението бе оставено тук за тях, написано преди цяла вечност от самите богове. Всъщност нюансите на значението на това послание бяха загадка за Воро. Все пак той бе разгадал важността на центъра на този свят, където преродените щяха да се съберат — място, в което се намираха технологични чудеса и оръжия отвъд всякакви мечти. Задачата им беше ясна — да попречат на човешките демони да стигнат там първи.

Той отправи жест към взводовете от камикадзета Унггой. Малките същества се струпаха около платформите. Воро въведе транслокационната команда и прати първата вълна в битка.