Ерик Нюланд
Призраците на Оникс (19)

Глава 17

1000 часа, 3 ноември, 2552 година (по Военния календар) / система Зета Дорадус, в близост до планета Оникс

на борда на оттегления от служба кораб на КУОН клас „Хироптера“ „Беатрис“ (незаконна регистрация)

Д-р Хелси огледа многобройните обекти на екрана на пасивния радар. Заприличаха й на рояк разгневени оси.

— Цели триста — промърмори тя.

— Триста и дванадесет — поправи я Джерод.

Д-р Хелси умислено потупа с пръст долната си устна.

— Не можем да им се противопоставим.

Кели рязко извърна глава от дисплея на радара към д-р Хелси.

— Трябва да опитаме — тя огледа мостика. — Къде е оръжейната?

— Джерод, покажи цялата информация за тази планета-аномалия — каза д-р Хелси.

— Д-р Хелси! — настоя Кели. — Оръжията?

— На този кораб няма оръжия — отговори тя.

Кели започна да претърсва отделенията едно след друго. Не искаше да приеме отрицателния отговор. Като спартанец тя бе тренирала цял живот в условия, които изискваха да действа, да стреля, да се изправя срещу враговете си, не бе обучена да стои и да наблюдава.

На навигационния екран се появи синьо-зелена планета, обгърната от облаци, както и информация за орбитата й и спектроскопичен анализ на атмосферата й.

— Това е целта ни — каза д-р Хелси. — Гравитация и атмосфера от земен тип. Инфрачервеният радар предполага наличие на растителност. Ненаселена, обитаема планета да се намира толкова близо до контролирания от КУОН космос? Невъзможно… или по-скоро е пазена в дълбока тайна.

Тя натисна дисплея. Планетата се сви и на два часа се появи сребриста ледена луна. На екрана бяха отбелязани приблизителните позиции на „Беатрис“ и флотилията, която застана между тях и планетата.

— Как мога да помогна? — попита Кели.

— Завържи се и бъди в готовност — каза д-р Хелси. — Ще се нуждая от теб до три минути.

— Да, госпожо — Кели се премести на стола на първия помощник-капитан, завърза ремъка и го стегна здраво около себе си.

— Параметрите на двигателя са на екрана — каза д-р Хелси и почука върху дисплея от лявата й страна. Засветиха термодинамични диаграми на льожандрови трансформации в плазмените намотки. — Добре, че запазихме енергията от преминаването през хиперпространството.

— Да, докторе — отговори Джерод. Холограмната точка светлина избледня. — Приближава се неидентифициран кораб. На деветдесет хиляди километра. Ускорението се увеличава.

Тя сложи колана на капитанския стол около себе си.

— Поеми курс четиридесет и пет на четиридесет и пет.

— Разбрано! — каза Джерод. „Беатрис“ се наклони и двигателите забръмчаха, докато отклоняваха кораба. — Курсът е променен.

Д-р Хелси огледа плазмените намотки. За разлика от останалата част от кораба, намотките бяха почти нови, явно откраднати от влекач клас „Бехемот“. Губернатор Джайлс явно не беше чак такъв глупак, за какъвто го мислеше.

— Започни сто и двадесетпроцентово свръхнатоварване в първичната намотка — каза д-р Хелси на Джерод.

Кели нервничеше, ръцете й се стегнаха в юмруци.

— Не можем да се сражаваме — обясни й д-р Хелси. — А и аз не притежавам и една десета от астронавигационните умения на капитан Кийс.

— Свръхнатоварването започва след три секунди — обяви Джерод.

— Което ни оставя единствена възможност — да бягаме все едно ни преследва дяволът.

Откъм „Беатрис“ се разнесе тътен и корабът се изстреля напред.

Д-р Хелси опря гръб в седалката си.

— Преследвачите повишават скоростта си, за да ни пресрещнат — осведоми я Джерод.

— Задръж курса — каза с усилие д-р Хелси.

На централния екран луната стана огромна.

— Опасявам се, че нямах възможност да проверя повторно траекторията — каза д-р Хелси на Кели през стиснати зъби. — Това е най-доброто предположение, на което съм способна при такъв импровизиран подход.

— Точността му е завидна, госпожо — обади се Джерод.

— Може и да не оцелея при процеса на ускорение — каза д-р Хелси, дишайки с усилие. — Със сигурност ще загубя съзнание. Трябва да приземиш кораба. Намери останалите.

Тя млъкна, за да си поеме дъх.

— Програмирай ново навлизане…

— Кои са другите? — попита Кели.

— Подготвят се за енергиен удар — каза Джерод. — Сърцевините на челните преследвачи излъчват абсолютно черни тела с радиация, еквивалентна на петнадесет хиляди градуса по Калвин.

Д-р Хелси провери отново схемата на двигателя с треперещ пръст.

— Увеличи подаването на енергия към тръстера със сто и шестдесет процента.

— Да, госпожо.

Кърмата на „Беатрис“ се разтресе и металът изстена под неравномерното напрежение.

Екранът се изпълни с картини от зоната на здрача на луната — каньони от син лед и метанови гейзери.

— Включи гледка откъм кърмата — изпъшка д-р Хелси. Ъглите на визьора й се затъмниха.

Картината на екрана се смени. В черния космос проблеснаха бели точици и енергийни копия прорязаха тъмнината.

Кели се вкопчи в страничните облегалки на стола си с такава сила, че металът се огъна.

— Започни въртене — прошепна д-р Хелси. — Два радиана в секунда.

„Беатрис“ се завъртя. Устремените към тях лъчи бяха ярки като слънчеви пламъци и с приближаването им цветовете на видео картината се разстроиха. Лъчите отминаха.

— Пропуснаха! — Кели почти изскочи от колана си.

Сърцето на д-р Хелси се бе качило в гърлото й. Тя притвори очи и въведе команди. Бе твърде трудно да говори сега, но пръстите й знаеха какво да правят. Тя програмира двигателите напред във времето, като се опита да прецени максимално точно колко още можеха да издържат плазмените намотки. Изчисли ъглите на повторното навлизане и въпреки че не вярваше в Господ, затвори очи и се помоли… на някой.

Когато отново отвори очи, не виждаше. Централните й органи се наляха с кръв и лишиха мозъка й от кислород. Тя натисна клавиша за въвеждане на клавиатурата си.

— Този курс на действие не е препоръчителен, докторе — каза Джерод.

— Кели — промърмори д-р Хелси. — Намери останалите. Спаси ги.