Ерик Нюланд
Призраците на Оникс (37)

Глава 35

2105 часа, 3 ноември (по Военния календар) / система Зета Дорадус, в орбита близо до луната на Оникс

на борда на хищника на КУОН „Здрач“

Командир Ричард Лаш наглеждаше освобождаването на мините. Двамата с лейтенант командир Чо наблюдаваха отсека за изстрелване на „Здрач“. Помещението с размери на дрешник, зад малкия прозорец за наблюдение, беше охладено до абсолютната нула. Ядрените глави вътре бяха преминали през три термални охлаждания и температурата им бе изравнена с тази на междузвездното пространство.

Малките глави „Стършел“ бяха прехвърлени на борда от „Бразидас“ — разрушител със сериозни повреди. За щастие Чо бе забелязал минималното изтичане от реактора им и ги бе преместил, преди да разпространят радиация по корпуса на „Здрач“. Това щеше да ги превърне във факла на фона на вътрешно системната слънчева радиация и щеше да провали прикритието им.

— Пусни я да лети — нареди Лаш.

— Изстрелване — прошепна Чо. Той хвана двойния ръчен лост, който служеше като предпазител и с голяма концентрация освободи бойната глава.

Кръглата врата на отсека се разтвори и черната яйцевидна мина „Стършел“ изпадна от контейнера си и сантиметър по сантиметър се понесе в космоса.

— Това беше последната, сър. — Чо избърса капките пот, които се бяха събрали върху смръщеното му чело.

Принципно Чо бе преминал задължителната възраст за пенсиониране на служителите на разрушители на КУОН. Капитан Иглесиас внимателно бе заобиколил този факт. Квалифицираните офицери на КУОН бяха на изчерпване и замяната на Чо беше невъзможна.

Лаш му кимна одобрително, по-голяма похвала би накарала стария инженер да се чувства некомфортно.

— Благодаря, сър.

Лаш влезе в тунела към мостика и се оттласна напред в нулевата гравитация. Превъртя се напред и използва краката си като спирачка. Отне му един миг, за да се успокои, преди да отвори люка. През последните петнадесет минути „Здрач“ бе засякъл в космоса, от тъмната страна на луната на Оникс, четиринадесет ядрени мини — снаряди с мощ от тридесет мегатона, специално подобрени за работа във вакуум. Да запазят невидимостта си и да ги разтоварят в синхрон с разписанието на адмирал Патерсън се оказа трудна задача, но те се справиха. На Лаш му се наложи да плати за това с и без друго омаломощените си нерви. Той приглади униформата си, прокара ръка през оредялата си коса, пое си дълбок дъх и отвори люка.

— Докладвай — каза той на лейтенант командир Уотърс.

Уотърс вдигна кървясалите си очи от дисплея.

— Информирахме адмирала, че мисията е изпълнена, сър. Той премества флотата към нови координати, във висока орбита от светлата страна на планетата.

Лаш прегледа системната навигационна карта. Патерсън щеше да използва за прикритие целия планетоид. Нуждаеше се от него. Вражеските сили все още ги превъзхождаха — шестнадесет кораба срещу техните четири. За всеки нормален човек бе ясно, че атака срещу съглашенската бойна група щеше да е равносилна на самоубийство. Тази граница обаче — между лудостта и нормалното — ставаше все по-размазана в системата, в която се намираха.

Лаш се настани в капитанското кресло.

— Лейтенант Янг? Състояние?

— Тъмни като среднощния мрак под някоя скала, сър.

Лаш кимна, доволен от хиперболата на Янг. Проявата на хумор бе добър знак.

— Лейтенант Дурано, придвижи ни към лунната точка „Лагранж–4“ с една четвърт мощност. Кажи на командир Чо да започне бавно зареждане на хиперпространствените кондензатори.

— Да, сър. — Тя натрака командите, изруга, изтри написаното и ги въведе отново, този път правилно.

Дурано се нуждаеше от сън. Всички се нуждаеха. Трябваше обаче да я задържи още малко. Нямаше кой да я смени, а всичко така или иначе щеше да свърши скоро, по един или друг начин.

— Покажи съглашенската флотилия на екрана — нареди Лаш на Уотърс. — Направи ново сканиране и ми покажи пълен спектрален анализ.

— Всички сензори са насочени към целта — каза Уотърс.

На централния екран се появиха цветни дъги, които заизграждаха сложни образи от радиация от дълбокия инфрачервен спектър до меки гама-лъчи. На дисплея се оформиха четиринадесет съглашенски кораба, събрани заедно в сферична формация на триста хиляди километра от тях.

На Лаш му заприличаха на гладни акули, готови да се нахвърлят върху няколко сардини. Но спектралните им анализи показаха друго. От корабите се сипеха термални цветове и радиационните изтичания на обилни спирали. Бяха повредени от първата атака на Патерсън и пленената от извънземните дрони плазма.

Врагът чакаше, възстановяваше пораженията, а по всяка вероятност извънземните бяха разпенени от желание да се върнат в битката и да започнат нова престрелка с бойната група на КУОН.

Патерсън обаче имаше друг план — да ги удари първи. Силно.

— Има ли активност от Оникс по спешния канал? — Лаш попита Янг.

— Не, сър. Нито знак откакто изкуственият интелект на ВСР се погрижи за извънземните дрони.

Лаш се чудеше как ИИ и спартанците на планетата бяха неутрализирали извънземната флотилия. Дали бяха превзели някакво супероръжие? Както и да го бяха постигнали, той си обеща, че лично ще стисне ръцете на всеки един от тях.

— Продължавай да следиш всички честоти на КУОН — каза той на Янг. — Спартанците може и да се нуждаят от транспорт.

— Действие на екрана — обяви Уотърс. Камерата се обърна към кърмата и се съсредоточи върху сребристата луна.

От районите на здрачаване, от двете страни на луната, стреляха оръдия с магнитни ускорители и за кратко осветиха вече разделената бойна група на КУОН във висока орбита. В космоса се изстреляха стоманени и волфрамови снаряди, завиха леко под влияние на гравитацията и се понесоха право към корабите на Съглашението.

Вражеските съдове разпуснаха формацията си. Един от снарядите пропусна целта си. Три я намериха. Уцелените кораби се озариха със светлина, докато щитовете им поеха огромната кинетична енергия. Отскочиха назад… забавиха се и спряха, недокоснати от единичните изстрели. Корабите на Съглашението се обърнаха и набраха скорост към луната.

Залпът бе постигнал точно това, на което адмирал Патерсън се бе надявал — да подразни извънземните и да ги вбеси. Бойната група на КУОН се скри зад луната и не позволи на врага да стреля, по нея.

— Активирай ЕМП-заглушителите — каза Лаш, опитвайки се да удържи надигащата се вълна адреналин. — Изключи основните и вторичните компютри.

— Да, сър — казаха едновременно Дурано и Янг. Двамата трескаво се заеха да изолират деликатната електроника на „Здрач“ от предстоящите ядрени взривове.

Бойната група на Съглашението се раздели, двете половини се придвижиха към различните краища на луната и заеха позиции, от които да разрушат скритите човешки кораби с плазмени снаряди. Докато се приближаваха обаче за тях бе невъзможно да видят, че флотилията на адмирал Патерсън се отдалечава право назад от луната.

— Вражеските кораби се приближават към обсега на минните полета алфа и бета — докладва Дурано.

— Активирай полетата алфа и бета — прошепна Лаш.

Янг извърши манипулациите на конзолата си и каза:

— Командата е изпратена, сър, получихме и потвърждение през борда.

Флотилията на Съглашението скоро щеше да разбере защо към бойните групи на КУОН винаги имаше прикрепен кораб от клас „Хищник“. Това бяха промъкващите се крадци и шпиони във флотата на КУОН, подходящи за разузнаване в тила на врага, за спасителни мисии и при определени условия, за поставяне на ядрени мини на точното място.

— Близката вражеска група се намира в центъра на поле алфа — обяви Дурано. Ръцете й се тресяха. — Далечната група пресича границата на обхвата на поле бета.

— Отключете предпазните протоколи — каза Лаш.

Янг кимна и въведе кодовите думи, които нагорещиха шестнадесетте ядрени бомби. Червеният „адски“ бутон на командната конзола на Лаш засвети. Той постави палеца си до него. Биометричният му подпис съвпадна и се чу потвърдително пиукане. Лаш махна предпазното покритие, сложи командирския ключ в съседния до бутона слот и го завъртя.

— Близката група приближава края на обсега — каза Дурано. — Група бета е в центъра на полето.

— Всичко — прошепна Лаш — или нищо.

Той натисна с пръст и бутонът щракна задоволително.

Сред експлозии от двете страни на луната се родиха седем малки слънца, надуха се и обгърнаха съглашенските бойни групи. Огнените кълба от ядрена енергия се охладиха последователно до жълто и бледо червено. Дори и с вакуумно подобрени носители, ядрените бойни глави постигаха едва частица от продължителността на взрива, който би се получил в атмосферни или земни условия. Разрушителните облаци изтъняха и станаха прозрачни. Около планетоида се оформи растящ ореол от блещукащата мараня от изстиващ метал.

Във вътрешността на този взрив от сребърни конфети обаче се отличиха няколко по-едри блещукащи петна — енергийните щитове на четири оцелели съглашенски разрушителя. Адмирал Патерсън придвижи флотилията си напред към луната и откри огън. Металните снаряди разрязаха космоса, а зад тях ракети „Арчър“ оставиха следи от газове във вакуума.

Два от корабите на Съглашението промениха курса си твърде мудно и пресрещнаха снарядите. Отслабените им щитове се разпаднаха и в корпусите им се отвориха кратери. Когато плазмените им оръдия аварираха, от корабите запръскаха огнени струи. Ракетите „Арчър“ се разбиха на ята в ранените съдове и взривовете надупчиха бронята и решетките за придвижване в космоса. Осакатените кораби се обърнаха към луната и бавно се заклатушкаха към повърхността й.

Бойната група на КУОН продължи щурма си. Четири бойни кораба срещу последните два поразени разрушителя на Съглашението — обстоятелствата не бяха чак толкова неблагоприятни.

Лаш си представи как след сто години историците може би щяха да разглеждат този миг и да го обявяват за повратна точка в борбата на човечеството. Тяхната битка и победата им над Съглашението на Оникс, наградата им, в лицето на извънземните технологии, и бягството им — не просто, за да оцелеят, а за да спечелят дългосрочната борба. Беше вярвал тайно, че няма да могат да удържат войната за дълго. Сега едва разпознаваше емоцията, която го заливаше. Надежда.

— Съглашенските кораби променят курса си — каза лейтенант Дурано. Зъбите й се бяха впили в долната й устна, където се появи малка капка кръв. — Пряко на нашия, сър.

На екрана последните два вражески разрушителя ускориха към луната. Появи се прогноза за траекторията им — дъговидна орбита, която щеше да ги изведе от другата страна на спътника и право към „Здрач“.

— Заредете главните компютри — нареди Лаш. — Чо, в какво състояние са системите ни за пътуване през хиперпространството?

Гласът на Чо се разнесе по комуникационния канал, придружен от пращене:

— Кондензаторите са пълни на осемдесет процента и продължават да се зареждат. Ще се нуждая от пълната мощ на двигателите за още две минути.

— Разбрано — отговори Лаш. Две минути можеха да се окажат вечност.

— Поддържайте протоколите за затъмнено придвижване — нареди той на Янг и се обърна към лейтенант Дурано. — Използвай доковите струи, за да преместиш кораба, така че да сме обърнати с минимална площ към приближаващите съдове, докато са от обратната страна.

— Да, сър! — тя активира тръстерите и натисна джойстика, за да постави кораба в нова позиция.

Докато те се движеха, луната на екрана се наклони. Двата съглашенски разрушителя се появиха от далечната страна на луната и образът им на екрана нарасна. Грациозни и опасни, излезли сякаш от ада, сиво-сините им корпуси се отправиха право към „Здрач“.

— Изчисли наново курса им — каза Лаш на лейтенант командир Уотърс.

Уотърс се изправи над конзолата си и провери два пъти сметките си.

— Курсът им не е насочен към нас, но минава много близо — прошепна той.

Съвпадение? Или пък врагът ги бе забелязал и сега търсеше отмъщение?

— Оставаме невидими — нареди Лаш.

Нямаха голям избор.

Гладките линии на корпусите на разрушителите изпълниха дисплеите им. Лаш почувства неприятно усещане в стомаха си, причинено от квантовите вибрации на изтласкващите двигатели на Съглашението. „Здрач“ загуби равновесие и се завъртя. Екранът се изчисти и показа въртящо се поле, обсипано с немигащи звезди.

— Тридесет и един метра до левия борд — каза задъхано Уотърс.

— Вълната от тласкачите им ни запрати извън точката на Лагранж, сър — каза лейтенант Дурано.

— Остави кораба да се носи — каза Лаш. — Насочи камерите към „Сталинград“.

Звездите на екраните забавиха въртенето си и гледката се фокусира върху четирите бойни кораба на КУОН, които заобикаляха луната с пълна скорост в преследване на двата съглашенски разрушителя.

— Подготвят се за изстрел — каза Уотърс. — Имат още шест метални снаряда. Би трябвало да им стигнат.

— Енергийно копие! — извика Янг. — Не идва от нашите кораби. Не е и от съглашенските, сър.

— Местоположение? — попита Лаш и се надигна от капитанския стол.

Янг поклати глава и отвори уста, но не продума. Уотърс отиде до конзолата за сензори и операции и се загледа в дисплеите.

— Профилът на мощността предполага хиперпространствено поле — каза той. — При това голямо. Моделът е на развиваща се спирала. Местоположението е… — мускулите на лицето на Уотърс увиснаха — навсякъде.

Пространството около флотилията на КУОН се нагъна, появиха се сини линии, които се свързаха и преплетоха като вълни от сапфирена вода. Хиперпространствени полета разкъсаха нормалното пространство и ослепителна радиация на Черенков погълна нощта. В този момент се появиха дузини съглашенски разрушители, носачи и кръстосвач. Ята от тях оформиха фаланга между бойната група на КУОН и двата оцелели вражески кораба.

— Преброих тридесет и два съглашенски съда — обади се дрезгаво Янг.

Лейтенант Дурано замръзна на пулта си. Очите й се разшириха от ужас.

Съглашенската армада стреля. Кръглите енергийни проектори заблестяха и чиста бяла светлина разцепи мрака. Титаниевата броня на корабите на КУОН се нагря и изпари, сля се със струите кислород и фотонното напрежение разпиля пламъците в димни вълни. Ракети „Арчър“ и снаряди от оръдията с магнитни ускорители полетяха в отчаян опит за контраатака. Ракетите се взривиха за част от секундата след изстрелването, експлозивите им се бяха нагрели до пределната точка. Четири от металните снаряди преминаха през конусите от енергийните проектори и се превърнаха в огнени топки от втечнен метал. Три пропуснаха. Един попадна в целта и се пръсна в съглашенските щитове, без да постигне нищо.

Оръдията на тридесет и двата кораба загряха плазмата си, изстреляха я в дъга към човешката флотилия и удариха фатално поразените съдове. В броните се отвориха кратери, плазмата разкъса палубите, докато суперструктурите на корабите не се огънаха и вътрешните газове не излязоха под формата на огромни пръскащи се мехури върху вече разтопените корпуси. Съглашенската армада прекъсна огъня и бавно напредна.

За секунди корабите на Адмирал Патерсън бяха превърнати в поле от космически отломки. Вражеските кораби откриха огън с лазерите за изолирана стрелба и започнаха да унищожават спасителните совалки.

— Приближават се отломки — предупреди ги Уотърс.

— Трябва да направим нещо — прошепна лейтенант Дурано.

Победната бойна група, която преследваше обречения си враг, вече бе купчина от премятащи се, полустопени носове на кораби и обхванати от пламъци ядра на реактори. Носещо се гробище. Призраци.

Надеждата, която Лаш таеше, се бе изпарила окончателно.

— Не правете нищо — каза им Лаш.

— Сър, ако нещо ни удари и преживеем сблъсъка, отклонението на отломките ще ни издаде — каза Уотърс.

— В подобна близост до толкова много кораби — отговори Лаш, — маневрирането ще има същия ефект.

Той отиде до лейтенант Дурано при навигационния пулт.

— Дръж се — каза й той. В очите й блестяха сълзи, но тя кимна и се хвана здраво за стола си.

Лаш погледна часовника на китката си, за да се увери, че е навит докрай.

Съглашенската армада се приближи, скри звездната светлина и покри „Здрач“ със сянката си.