Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Stand, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 99 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
maskara (2008)

Източник: Библиотеката на Александър Минковски

 

Издание:

СБЛЪСЪК. ЧАСТ І. Изд. Плеяда, София. 1996. Роман. Превод: от англ. Любомир Николов, Весела ПРОШКОВА, Весела ЕЛЕНКОВА [The Stand / Stephen KING]. Печат: Полипринт, Враца. Формат: 20 см. Страници: 446. Цена: 180.00 лв. ISBN: 954-409-113-0.

СБЛЪСЪК. ЧАСТ ІІ. Изд. Плеяда, София. 1996. Роман. Превод: от англ. Александра ГЛАВАНАКОВА [The Stand / Stephen KING]. Печат: Полипринт, Враца. Формат: 20 см. Страници: 351. Цена: 170.00 лв. ISBN: 954-409-114-9

СБЛЪСЪК. ЧАСТ ІІІ. Изд. Плеяда, София. 1996. Роман. Превод: от англ. Мария Ракъджиева [The Stand / Stephen KING]. Печат: Полипринт, Враца. Формат: 20 см. Страници: 464. Цена: 200.00 лв. ISBN: 954-409-115-7

Редактор: Весела Прошкова

Коректор: Лилия Атанасова

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне на анотация
  3. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Сблъсък (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Сблъсък
The Stand
АвторСтивън Кинг
Създаване1978 г.
САЩ
Първо издание1978 (в по-разширен вариант е издадена през 1990) г.
САЩ
Оригинален езиканглийски
Жанртрилър, пост-апокалипсис, фантастика
Видроман
ПредходнаСияние
СледващаМъртвата зона
Сблъсък в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Сблъсък (на английски: The Stand) е пост-апокалиптичен роман на ужасите на Стивън Кинг от 1978 г. Адаптиран е за телевизията през 1994 г., както и за комикс издаден от Марвел в 6 части.[1][2]

Кратко резюме

Сюжетът проследява събитията, случили се след разпространяването на смъртоносен вирус, съхраняван в свръхсекретна лаборатория. Вирусът убива за 24 часа. Групата оцелели трябва да се бори за живота си в един свят на разруха, смърт, глад и срещу злото, приело образа на могъщ магьосник, наречен Рандъл Флаг.

Край на разкриващата сюжета част.

Източници

  1. King: Marvel to Adapt The Stand as a graphic novel[неработеща препратка], Newsarama, посетен на 15 септември 2009
  2. 1979 Award Winners & Nominees // Worlds Without End. Посетен на 15 септември 2009.

Външни препратки

63.

На десети септември късно следобед Дини играеше в малкия парк, разположен на север от района на казината и хотелите. Жената, която тази седмица бе негова „майка“ — наричаше се Анджелина Хиршфилд, — седеше на една пейка и разговаряше с младо момиче, дошло в Лас Вегас преди около пет седмици, приблизително десет дни след самата Анджи.

Анджи Хиршфилд беше на двайсет и седем, момичето — с десет години по-младо. Носеше ластични дънкови шорти и тениска. Всичките му прелести бяха на показ, така че не оставяше нищо за въображението. Имаше нещо непристойно в контраста между зрялото му тяло и детското изражение на лицето му.

Дини вдигна очи, усмихна се и извика:

— Том! Ей, Том!

В другия край на парка вървеше едър човек със сламено-руси коси и голяма кошница, която се удряше в краката му.

— Имам чувството, че това момче е пияно — каза момичето. Анджи се усмихна.

— Не, това е Том. Той просто… Дини стана и извика:

— Том! Почакай, Том!

Той се обърна. Изпусна кошницата за пикник и го грабна.

— Хайде да полетим, Том! Нека полетим!

Кълън хвана Дини за китките и го завъртя все по-бързо. Дини летеше успоредно на земята. Заливаше се от смях. Сетне Том внимателно го остави на земята.

Дини направи няколко крачки, клатушкайки се, и се помъчи да запази равновесие.

— Още Том! Моля те!

— Не, ще ти стане лошо. А на Том му е време да се прибира вкъщи.

— Добре, Том! Ще се видим.

Анджи каза:

— Смятам, че Дини обича Лойд Хендрайд и Том Кълън повече от всички, но… — Тя погледна към момичето и млъкна. То замислено гледаше след Том и очите му блестяха.

— С още някой ли е дошъл? — попита момичето. — Кой? Том ли? Не, доколкото ми е известно, пристигнал е сам преди няколко дни. Бил е с онези хора в Зоната, но са го изпъдили оттам. Тяхната загуба е наша печалба, така мисля.

— А с него нямаше ли едно нямо момче? Глухо и нямо момче?

— Глухоням ли? Не, абсолютно съм сигурна, че дойде сам. Дини просто се влюби в него.

Момичето не откъсваше очи от Том. Спомни си за „Пепто-Бисмол“. Спомни си за бележката, в която пишеше: „Не ни трябваш“. Беше се случило в Канзас, преди много време. Беше стреляла по тях. Искаше да ги убие, особено немия.

— Джули? Добре ли си?

Джули Лори не отвърна. Гледаше подир Том Кълън. След малко на лицето й се появи усмивка.