Джейн Арчър
Непокорна страст (29)

Епилог

Александра и Джейк стояха един до друг на ветровития хълм, под топлото лятно слънце и гледаха към гроба на Олаф Торсен. Оставиха посещението си тук за най-накрая — един израз на уважение към човека, който ги беше събрал.

— Жалко, че не си имал възможност да го познаваш — замислено каза Александра.

— Скъпа мисис Джермън — отвърна Джейк, като й се усмихна, — вярвам, че ще го опозная добре, след като чуя всичките истории, които ще разкажеш на мен и на децата ни за него.

Александра му се усмихна в отговор и стисна ръката му.

— Предполагам, че си прав, но само ако изоставиш кравите си достатъчно дълго, за да чуеш историите.

— Нашите крави, Алекс, и знаеш, че ще бъдеш там заедно с мен.

Александра се разсмя.

— Не знам дали изобщо бих се омъжила за теб, ако знаех…

Джейк я дръпна към себе си със строго изражение.

— Никога вече не казвай това, Александра! Не знаеш какви адски мъки преживях. Нямах представа дали Стен вече не се е оженил за теб, не знаех дали си в безопасност. Мислех, че ще полудея, докато стигна до Ню Йорк. След като си отиде, преходът със стадото вече нямаше никакво значение за мен.

Притисна я силно, а устните му погалиха косата й.

— Само те дразнех, Джейк. Знаеш колко те обичам.

— Мисля, че ще мине доста време, преди да съм напълно сигурен в теб, Алекс — отвърна той през смях. — Ти си като див мустанг. Може и да си опитомена, но винаги ще се стремиш към свободата.

— Джейк, свободата е в живота ми с теб и нашите деца, в обединението на „Бар Джей“ и корабната компания „Кларк“.

— Знам и мисля, че този бизнес ми допада. Вече имам някои идеи за превоз на памук от Луизиана до Ню Йорк, а също и на говеда от Тексас, разбира се.

— Планираш истинска империя Кларк-Джермън, нали?

Джейк й се усмихна.

— Като мислиш, мисли мащабно.

— Е, Тексас е достатъчно голям за мене.

Беше време да напуснат ветровития хълм. Беше време да се качат на кораба, който щеше да ги откара към Тексас, най-сетне завинаги заедно.