Джейн Арчър
Непокорна страст (9)

Седма глава

Александра се спусна надолу по великолепното стълбище във вълна от мека коприна, шумолящи фусти и сладък парфюм, уверена в красотата си. Роклята, която Леона беше преправила за нея, беше в нежен кайсиев цвят, който идеално подчертаваше златисточервените й коси. Беше прибрала косата си в малка стегната плитка на тила си, намеквайки по този начин за истинското й великолепие. Никога не бе се чувствала по-красива, по-женствена.

Повеят на вятъра донесе заедно със сладката си свежест и тихото мърморене на гласове от верандата, обляна от лунната светлина. В далечината се чуваха щурци, жаби и мекото жужене на насекомите. Спря на входа.

Хейуърд сякаш усети присъствието й. Вдигна бързо поглед, прекъсвайки в средата на изречението разговора си с един възрастен джентълмен.

Ударите на сърцето зашумяха в ушите му. Виждаше само ослепителната й красота, в рамката от мека лунна светлина. Александра стоеше на вратата небрежно, сякаш винаги беше стояла там, сякаш където и да отидеше, всичко щеше да е само един декор за сияйната й хубост. Бледата й кожа изглеждаше почти блестяща на свръхестествената светлина, а косата й сякаш беше от пламък, който насищаше цвета си от нежната й, прилепнала рокля. Не можеше да мисли за нищо друго, освен за желанието си да зарови лице в нежната топлина на закръглените й, стегнати гърди. Никога не бе желал нещо по-силно от тази жена, която сега стоеше толкова небрежно пред него. Трябваше да я има и то скоро.

Погледът му не трепна, докато се приближаваше към нея, чувствайки се като в сън. Притегли я към себе си, за да вдъхне аромата на сладостта й и да почувства топлината на тялото й.

— Вие сте изключителна, Александра. Не съм виждал толкова красива жена.

Александра едва ли разбра какво й говори, тъй като първото нещо, което видя, след като очите й привикнаха с тъмнината, беше Джейк. Сърцето й потрепна странно, но усещането веднага се превърна в студена болка, щом забеляза, че Керълайн се е наклонила към него, а сластните й гърди почти са изскочили от дълбоко деколтираната й рокля. „Керълайн страстно желае Джейк да я люби“, помисли си хладно Александра, твърдо решена никога да не показва по подобен начин чувствата си към един мъж. Разбира се Джейк вероятно беше свикнал жените да му се предлагат по такъв начин и всъщност очакваше да действат така. Е, определено нямаше да има възможността да я види да се приближава към него така. В края на краищата, тя беше севернячка, а освен това беше от рода Кларк. Никога, за нищо на света не би се унизила пред един мъж.

Джейк почувства погледа й върху себе си. Прииска му се да размаже лицето на Хейуърд, щом го видя толкова близо до нея. Сграбчи чашата си и я стисна с такава ярост, че за малко не я счупи. През целия ден Алекс се въртеше в ума му. Мисълта за нежното й тяло го тормозеше повече от повредения кораб. По дяволите, какво ставаше с него? Досега в живота му не бе имало жена, която да не може да люби и след това да изостави, забравяйки я напълно. А все още дори не беше докоснал тази жена. Въпреки това почти можеше да усети гладката й кожа, сякаш чувстваше как зърната на гърдите й се втвърдяват от докосването на ръцете и устните му, как устните й го изгарят със сладък, жаден пламък.

Керълайн забеляза накъде гледа Джейк. Прикривайки яростта си със студена усмивка, тя промърмори нещо за необходимостта да играе ролята на истинска домакиня и се насочи към младата жена, която беше прекалено красива, за да остане ненаказана.

— Алекс — усмихна се тя насила, — тази вечер изглеждате хубава. Виждам, че роклята ви подхожда.

— Да, благодаря ви — бързо отвърна Александра, опитвайки се да не излива истинските си чувства към Керълайн и Джейк.

— Бих искала да ви представя на другите гости — рече Керълайн, като поведе Александра със себе си. Хейуърд ги последва.

— Това е доктор Елдър. Той е стар, добър приятел на семейството ни и сам се справя с целия остров — обяви Керълайн с топлина в гласа си.

— Здравейте — каза възрастният господин и докосна с устни ръката на Александра.

— Радвам се да се запозная с вас, сър. Вие сте доктор по медицина, нали? — колебливо попита Александра, а сърцето й заби по-бързо. Дали този човек нямаше да познае, че не е изгубила паметта си?

— О, да — отвърна вместо него Керълайн, поглеждайки лукаво към Александра. — Той е единственият лекар на Бахамските острови и всички ние му засвидетелстваме уважението си, нали, доктор Елдър?

— Скъпа Керълайн, не сте показвали уважение към никого, откакто помогнах да се появите на този свят — засмя се тихо той.

— Е, не бихме могли да се справим без него. Може би той може да ви помогне, Алекс.

— Не бързайте, мила моя — обърна се доктор Елдър към Александра. — Керълайн ми разказа, че сте загубили паметта си. Нищо не може да бъде направено. Понякога се връща, понякога не. Но ще съм щастлив да ви прегледам, за да сме сигурни, че това е единственото ви нараняване.

— Благодаря — промърмори Александра и продължи с по-силен глас. — Ще съм ви благодарна, ако ме прегледате. Ще се опитам да дойда в кабинета ви през следващите няколко дни.

— Щом почувствате нужда, заповядайте. Обикновено съм в Насо, но ако ме няма, в кабинета ми ще знаят къде се намирам.

— Благодаря ви — повтори Александра, забелязвайки, че Керълайн изглежда донякъде разочарована. Показваше се добронамерена и готова да й помогне, но Александра беше сигурна, че Керълайн иска да я нарани или да я изобличи по някакъв начин.

— Какви са тези разговори за изгубена памет? — избоботи нечий глас зад Александра.

Веднага позна гласа и се завъртя. Към нея се приближаваше капитан Съли, усмихвайки се на стъписаното й изражение. Умът й се мяташе във всички посоки, опитвайки се да открие път за бягство, но не можеше да го стори. Беше решила да поиска куфарите си от този човек и трябваше да го направи.

— Капитан Съли, не познавате Алекс, нали? — любезно каза Керълайн.

Александра забеляза злобния проблясък в погледа й. Какво се опитваше да й стори Керълайн? И защо? Изглеждаше твърдо решена да научи истината за Александра. Първо докторът, а сега и капитан Съли. Е, нямаше да позволи на Керълайн да я изплаши или да я принуди да разкрие истината.

— Много се радвам да се запозная с вас, капитане. И вие ли сте „приятел“ на Керълайн от войната? Хейуърд ми разказа колко ви е било приятно да пускате котва тук.

Усмивката на капитан Съли бавно се стопи, щом осъзна, че Александра няма намерение да се остави и да бъде толкова лесно сплашена, колкото той си бе мислил. Искаше му се да я издаде, да им разкаже за нея, но не смееше да признае пред всички тези хора, че беше паднала от шхуната му и всъщност той я бе изоставил на сигурната смърт.

Какъв ли номер кроеше? Първо, беше настояла да наеме шхуната му до Ню Орлиънс. Не беше казала името си, но изглежда имаше много пари. Сега се преструваше, че си е изгубила паметта, но когато очите им за първи път се срещнаха, капитан Съли забеляза, че го е познала. От самото начало беше решил, че вероятно е някоя богата проститутка, която бяга от Ню Йорк. Сега, като я видя облечена в тази прилепнала рокля, подозренията му се потвърдиха. Малката кучка си искаше куфарите, защото една скъпоплатена блудница има нужда от аксесоарите на занаята си. Е, би й позволил да си ги вземе, но на определена цена. Една безплатна мостра от стоката й — това му беше цената.

Джейк внимателно наблюдаваше Алекс, чудейки се откъде познава Съли. Беше очевидно, че капитанът, когото познаваше и мразеше от войната, е срещал и преди Алекс. Ако тя беше избягала от шхуната на Съли, тогава Джейк щеше да разбере на всяка цена защо го е направила. И ако Съли вече й беше досаждал, щеше да го убие.

— Мисля, че е време за вечеря — заяви Керълайн и така помогна на Съли да се измъкне без отговор. — Моля, последвайте ме в столовата.

Столовата изглеждаше красива на меката светлина на свещите, с която прикриваха ширещата се разруха в къщата. В центъра на масата бяха поставени красиво подредени вази с прекрасни тропически цветя, които Александра не беше виждала никога преди. Вечерта можеше да бъде съвършена, ако не чувстваше, че губи контрол над собствения си живот. Хейуърд се държеше като умилкващо се кученце; Съли беше подъл човек, който би направил всичко, за да я нарани; Керълайн играеше някаква злобна игра на котка и мишка по причини, които не можеше да разбере, а Джейк — Джейк събуждаше в нея вълнения, които не познаваше и с които не можеше да се справи.

Хейуърд седна в единия край на дългата маса. Керълайн зае мястото в другия край. Настани Джейк от дясната си страна, а капитан Съли — от лявата. Отдясно на Хейуърд седна Александра, а от лявата му страна се настани доктор Елдър. Пространството, което делеше двете групи на масата беше повече от един фут, тъй като Керълайн беше решила да пренебрегне всички останали, освен двамата мъже от двете й страни.

По време на вечерята Хейуърд, доктор Елдър и Александра трудно можеха да се престорят, че не забелязват отделената група в другия край на тяхната маса. Виното се лееше и Керълайн пиеше чаша след чаша, докато накрая изпадна в някакво странно състояние на превъзбуда. Накланяше се ту към единия, тук към другия мъж, с открито желание да ги очарова, а едрите й гърди почти бяха изскочили от роклята. Като че ли искаше да насъска единия мъж срещу другия, докато накрая избухнеха от страст и ревност. Но тази вечер изглежда, че хитрият й план нямаше да се осъществи, което я караше да става все по-неприятна с желанията си. На Александра й се струваше, че тя всеки миг ще скочи, ще се съблече и ще започне да танцува върху масата. По този начин Керълайн със сигурност щеше да си осигури изцяло вниманието им.

— Керълайн е жена — рече най-накрая Хейуърд, — която се нуждае от постоянни доказателства, че е желана. По време на войната беше заобиколена от несекващ поток обожатели, но сега…

— Аз… — започна Александра, опитвайки се да прикрие смущението си.

— Не, аз я разбирам. Има нужда от съпруг, от силен мъж като Джейк. Възнамерява да се омъжи за него, но…

— Разбира се, че ще се ожени за него, Хейуърд — бързо додаде Александра. — Вижте колко е очарован от нея.

Хейуърд и доктор Елдър я погледнаха със съмнение, тъй като и двамата познаваха по-добре от нея контрабандиста и знаеха, че досега не е бил верен само на една жена и едва ли щеше да се ожени за Керълайн.

Хейуърд, доктор Елдър и Александра с мъка издържаха проточилата се вечеря. Храната беше вкусна, но Александра не можеше да се храни. Чувстваше се все повече и повече потисната, докато се мъчеше да задържи погледа си върху чинията. И в същото време усещаше как в нея се надига силна възбуда. Започваше да признава свирепата сила на желанията, докато очите й се плъзгаха по другата група. Чувстваше, че в нея се събуждат пориви, които преди не бяха съществували. И й се искаше или да не беше толкова добре възпитана, или да можеше винаги да се контролира с ледена студенина, или да не беше изнасилена. Какво ли наслада би предизвикало усещането на едно силно голо мъжко тяло върху нейното? Как ли щеше да се чувства, ако за момент забравеше всичко, освен едно — Джейк?

Внезапно забеляза, че погледът на Джейк е вперен в нея, а в очите му видя ответен огън и копнеж за нея. Изчерви се силно и извърна очите си.

Когато Александра си мислеше, че повече не може да издържа театъра, който се разиграваше на масата, вечерята най-сетне свърши. Беше изпила повече вино, отколкото възнамеряваше и се почувства леко замаяна, когато Хейуърд й помогна да стане от стола си. Облегна се тежко на него, преди да разбере какво точно става, вдигна очи и видя, че Джейк я наблюдава с едва прикрит гняв. Той сграбчи Керълайн за ръката и я повлече през входната врата. Александра чуваше звънкия смях на Керълайн, докато Джейк я водеше по стъпалата на верандата.

Капитан Съли побърза след тях.

— Хей, Джейк? Нека да споделим наградата — извика той.

Хейуърд отведе Александра от хола в гостната и докторът се присъедини към тях.

— Боя се, че останалите може би няма да ни правят компания — усмихна се Александра.

— Керълайн рядко се присъединява към групата след вечеря — каза доктор Елдър. — Обикновено си организира собствено парти. За нас не е необичайно, но се надявам този факт да не промени мнението ви за Керълайн. Тя наистина е хубава, но просто иска постоянно да й го повтарят.

Хейуърд кимна в съгласие.

След няколко плахи опита да завърже разговор, докторът се извини. След като си тръгна, Хейуърд се премести и седна по-близо до Александра. С усещането си за женственост, което наскоро бе започнало да се оформя в нея и леко замаяните си от изпитото вино възприятия, Александра силно чувстваше присъствието му като мъж — като един хубав млад мъж, който я желае. Знаеше, че трябва да се махне или да го накара да се премести по-далеч, но сякаш бе обхваната от някаква летаргия, така че остана неподвижна, изчаквайки следващия му ход.

— Александра — страстно започна Хейуърд, — искам… искам да се омъжиш за мен. Обичам те! Дали би могла някога… мога ли да се надявам, че някой ден ще се омъжиш за мен, че ще ме обикнеш?

Хейуърд държеше двете й ръце и се беше наклонил към нея. Топлият му дъх достигаше лицето й, а очите му бяха влажни и предани като на кученце. Александра се чувстваше парализирана, безпомощна, заловена в капан. Не можеше да се омъжи за този човек. Не чувстваше нищо към него. Чувствата и желанията й, като че ли вече не бяха под неин контрол. Те принадлежаха на друг мъж.

— Кажи ми, Александра. Трябва да знам.

— Прибързваш, Хейуърд. Моля те — извика тя, като го отблъсна от себе си и скочи на крака.

Хейуърд остана на мястото си с напълно обезсърчен вид.

— Не искам да кажа, че не те харесвам — каза тя, опитвайки се отчаяно да не го нарани. — Все още е… много рано. Едва те познавам.

Хейуърд я загледа внимателно, а в очите му започна да тлее странен блясък.

— Знаеш ли, скъпа, също като Керълайн мразя да ме отхвърлят. Й двамата не обичаме да ни зарязват заради някой друг.

— Няма никой друг.

— Но ти нямаш спомени, нали? Дали не играеш някаква игра? Може би колекционираш мъжки сърца? Така ли е, Александра?

Беше се изправил и стоеше до нея. Александра безпогрешно различи дивия блясък на страстта в очите му и ревнивата похот, изписана върху хубавото му лице.

— Толкова ли съм отвратителен, та да не ми дадеш поне една целувка тази вечер, след всичко, което направих за теб? — попита той, като сложи ръце на раменете й и бавно я притегли към себе си, а очите му се мъчеха да я подчинят на волята му.

— Не възнамерявам да играя ролята на блудница заради стаята и храната — гневно отвърна Александра, на която й беше омръзнало да се прави на деликатна. — Пусни ме. Отивам си в стаята.

Но ръцете му само се стегнаха по здраво, придърпаха я към него, а устните му трескаво потърсиха нейните, откриха ги и се впиха в тях. Александра се опита да се освободи, но той не забелязваше усилията й, докато страстно я целуваше. Опита се да я подтикне към отзивчивост, отпускайки хватката си, така че ръцете му да могат да си играят с тялото й, да опипват меките му, пищни извивки. Поддържайки я с една ръка за кръста, Хейуърд дръзко пъхна другата си ръка в деколтето на роклята й, търсейки топлата й, тръпнеща плът и твърдите й зърна. Стенейки, премести влажните си устни от устата й надолу по шията, към дълбоката долина между гърдите й, където спря. Устните му горяха, а желанието му беше силно и непреодолимо.

Най-сетне Александра съзря възможност да избяга и го изненада, като се дръпна рязко назад. Удари му силен шамар.

— Обидихте ме, сър, и очевидно не сте джентълмен — каза тя разпалено, преди да се обърне и гордо да тръгне към стаята си. Докато вървеше бързо, опитвайки се да не тича, тя прокле всички мъже за тяхната бруталност.

Хейуърд сложи ръка на бузата си и мълчаливо се прокле за глупостта си да насилва Александра. В същото време туптенето в слабините му търсеше освобождение. Гледаше как тялото й се отдалечава — гъвкаво и съблазнително. Трябваше да се овладее, за да не се втурне след нея, да я грабне и да я отнесе в стаята й, където можеше да се освободи дълбоко в нея. Но искаше да я има повече от един път — искаше я завинаги. Досега не беше желал толкова силно друга жена. Трябваше да я има.

Александра бързо се изкачи по стълбите, твърдо решена да потърси сигурно убежище в стаята си, преди той да я е последвал. Всички ли в тази къща бяха луди от сладострастие? Затръшна вратата на стаята си и я заключи. Реши, че няма да допусне други натрапници тази вечер. Трябваше да се махне от този остров, далеч от тези мъже.