Джейн Арчър
Непокорна страст (13)

Единадесета глава

Александра лежеше отпусната в горещата вана, от която се вдигаше пара и си мислеше, че може би в края на краищата ще оцелее. Не се и опитваше да се къпе. Нямаше никакво желание да помръдне дори малкото си пръстче. Единственото, което искаше, бе да си почива и да остави на водата да отмие всички болки и спомени от последните дни. Знаеше, разбира се, че спомените все пак щяха да останат, но горещата вана поне облекчаваше болката, която те й причиняваха.

Огледа разкошно подреденото помещение. Камината и бордюра й бяха изработени от бял мрамор, а мебелите, тапицирани с кадифе и дамаска, бяха от полиран тъмен орех, както и всички други дървени части. Пода беше покрит с пъстроцветен персийски килим. Завесите на огромното легло, дори мрежата против комари, бяха дантелени, а на балдахина на леглото бе окачена изящна кошница с цветя. По стените бяха окачени скъпи, целомъдрени картини. Стаята беше великолепна, макар и малко претрупана. Досега не бе виждала нищо подобно, но предположи, че струва едно малко състояние.

Александра въздъхна. Трудно й беше да повярва, че се намира в бардак или в публичен дом, или както и да го наричаха. Всъщност се намираше в дом, където жените продаваха телата си срещу пари. Разбира се, същото правеха и в танцувалния салон, но там обстановката беше напълно различна. По пътя от кафенето към дома й мадам Льоблан й беше обяснила, че държи скъп публичен дом, който се слави с изключителната си елегантност. Нейни клиенти бяха само богати търговци, а кавгаджиите, които понякога посещаваха дома й, любезно биваха изхвърляни. Момичетата й носеха вечерни рокли, а неприличните разговори и поведение не се допускаха. Всички бяха дами и към тях се отнасяха като към такива. Освен това й обясни, че е доста зависима от продажните политиците, които изповядват примирие със Севера. Докато те обезкървяваха града, тя правеше пари от тях. Това беше единственият начин да се преживеят последиците от гражданската война.

Досега Александра дори не си бе представяла, че жени могат да водят такъв живот или поне той не й беше изглеждал толкова реален. Ако разгледаше нещата от гледната точка на мадам Льоблан, можеше лесно да разбере защо някои жени се бяха насочили към този начин на живота, за да оцелеят. Сигурно повечето от тях не са имали друг избор. По време на войната бяха загинали толкова много мъже, а вероятно и много жени са били изнасилени. Доста от тях са останали без надежда за живот, след като не са имали до себе си мъжка опора. Някои от тях са били принудени да се препитават с най-старата професия. Сама беше разбрала, че ако нямаше пари, след като беше изнасилена, може би щеше да направи същия избор. Ако една жена бе загубила своята невинност, нямаше много шансове да се омъжи.

Щом водата започна да изстива, Александра се изми с ароматен сапун, наслаждавайки се на удоволствието отново да е чиста. Никога не беше се замисляла какъв лукс всъщност е това. Докато миеше краката и ръцете си, забеляза по тях драскотини и синини, които червенееха върху бледата й кожа. Улица „Галатен“ беше оставила дълбоки следи върху душата и тялото й, и може би само времето щеше да ги заличи.

Замислено изми косата са, като умишлено се бавеше, за да удължи прекрасното усещане от водата и сапунената пяна. Най-накрая, след като се почувства чиста, Александра се изплакна. Излезе от позлатената вана и уви около тялото си фината ленена кърпа. Щом започна да се подсушава, вратата се отвори и мадам Льоблан влезе в стаята. Александра побърза да прикрие тялото си, смутена от своята голота.

Мадам Льоблан се приближи към нея и се усмихна:

— Не трябва да бъдеш толкова стеснителна, Александра. Човешкото тяло е едно прекрасно творение на изкуството. Трябва да се чувстваш щастлива, че имаш възможността да споделиш този свой дар със света.

Александра се усмихна в отговор, развеселена от гледната точка на тази жена, която изповядваше истини, които толкова много се различаваха от тези, в което бе вярвала досега и които все още й се струваха необорими.

— Просто не съм привикнала да се показвам необлечена пред други хора.

— Е, значи трябва да пораснеш. А сега, свали тази кърпа, за да видя тялото ти.

Александра срамежливо отгърна кърпата като я задържа встрани, смутена от опитния поглед, с който мадам я разглеждаше, все едно че преценява кон за продан. Внезапно я прониза някакво предчувствие, но бързо го изхвърли от ума си.

— Прекрасно, наистина прекрасно, chere. Можеш да направиш цяло състояние, ако решиш да работиш тук. Можеш да искаш най-високата цена — поне двайсет долара на час. Тялото ти е много красиво, а ти самата имаш стил. Наистина си изключителна красавица. Жалко, че се срамуваш от представата да използваш тялото си, но може би ще промениш решението си — каза тя, а черните й очи проблеснаха като въглени.

— Не мисля така, мадам Льоблан, макар да ви благодаря за комплиментите.

— Хмм, да. Е, ще видим. А сега трябва да ти намерим някаква дреха за тази вечер. Мъжете скоро ще започнат да пристигат. Бих искала по-късно тази вечер да ги забавляваш. Сега си в моя апартамент, но по-късно ще ти намеря някоя малка стая, където ще можеш да спиш. Сама!

Александра започна да подсушава косата си, докато мадам отвори вратата на гардероба, откривайки редици скъпи вечерни тоалети. Спомни си думите на капитан Съли, който твърдеше, че скъпата проститутка трябва да има хубав гардероб. Тогава не успя да вникне в основанията му за такова изказване, но сега всичко й стана съвсем ясно. И макар да се опитваше да разбере този занаят, знаеше, че никога не би могла да стане част от него.

Мадам Льоблан прехвърли няколко рокли, докато накрая се спря на една бледозелена.

— Мисля, че тази ще свърши работа — рече тя. — Имам рокли в няколко размера, в случай че пристигне някое момиче като тебе. Човек винаги трябва да бъде готов да се справи с неочаквани ситуации.

Мадам Льоблан остави роклята на леглото, след това извади от гардероба фино копринено бельо, чорапи и накрая чифт зелени обувки. Постави всичко на леглото и се обърна към Александра.

— Искаш ли да ти помогна да се облечеш или да повикам някоя прислужница?

— Предполагам, че ще се справя без чужда помощ — отвърна Александра, която искаше да остане сама.

— Добре, chere. Ще ти изпратя малък поднос с храна. По-късно ще трябва да пийнеш и не ми се иска да ти прилошее или да ти се замае главата. След като се нахраниш и облечеш, моля те, ела долу при нас. И не се страхувай. За теб ще бъде интересно преживяване.

Александра вдигна гордо брадичка, твърдо решена да се справи по най-добрия начин с положението, без отново да се държи като дете.

— Много съм ви благодарна за гостоприемството и съм сигурна, че вечерта ще ми достави удоволствие — отвърна тя с усмивка.

— Вярвам, че ще станеш дамата на вечерта, Александра, ако се отпуснеш малко — разсмя се мадам Льоблан. — Човек трябва да се наслаждава на удоволствията в случай, че му се предостави такава възможност, а задръжките пречат. Ще чакам да те видя по-късно — каза тихо тя с чувствения си глас, след което затвори вратата след себе си.

Треперейки на хладния въздух, Александра започна да се облича. Бельото беше доста предизвикателно, а ризата почти разкриваше зърната на гърдите й. Приближи се към голямото огледало. Заразглежда се изпитателно. Гъстата й, чуплива коса се спускаше в безпорядък. С прозрачната си риза изглеждаше твърде съблазнителна за една дама и все пак създаваше усещане за респект. Въздъхна при неочаквания спомен за Джейк. Какво ли би станало, ако го срещнеше облечена по този начин, в стая като тази? Разсмя се тихо. Нямаше никакво съмнение какво щеше да направи Джейк. По тялото й пробягаха тръпки, щом си спомни за ръцете на Джейк, които я галеха, за устните му, за стегнатото му тяло, което се притискаше към нейното. Той беше събудил в нея усещания, за които не подозираше, че съществуват, а сега… сега желаеше още повече.

Изхвърли тези мисли от ума си. Припряно се върна до леглото, облече меката зелена копринена рокля и я нагласи върху тялото си. Роклята й прилепна като втора кожа, очертавайки нежната й фигура. Александра стегна корсажа и се върна пред огледалото. Образът, който я видя, я изуми.

Срещу нея стоеше не младо и невинно момиче, а жена — жена със заоблени, нежни, приканващи гърди и бедра. Мадам Льоблан определено знаеше какво иска, реши тя, докато обуваше меките пантофки.

На вратата се чу плахо почукване. Влезе млада негърка, която носеше поднос. Очите й се разшириха при вида на облечената в прилепналата рокля Александра. Момичето се поколеба, след което остави подноса.

— Вие сте най-красивото момиче, което съм виждала.

— Благодаря — разсмя се Александра. — Тук ли… ъ-ъ… работиш?

— Не, мадам — момичето ококори още повече очи. — В един и същи дом не могат да работят бели и черни жени. Мадам Льоблан казва, че скоро ще мога да работя с мъже в един от другите домове. Мисля, че ще ме научи какво да правя, когато му дойде времето.

Преди Александра да успее да каже нещо, момичето излезе от стаята.

„Все още е само дете, а вече крои планове да стане проститутка“, удивено си помисли Александра. А момичето беше доволно и гордо от този факт. Но какъв ли живот би могло да води иначе? Поклати глава, започвайки да разбира света, в който беше попаднала.

Александра погледна към подноса с храна и си спомни, че е изминало доста време, откакто изяде кафето и поничките. Отново усети глад. Вдигна сребърните капаци на скъпите съдове и видя такива ястия, които биха задоволили и най-претенциозните жени. Мадам Льоблан наистина имаше добър готвач. Докато ядеше с наслада вкусните френски ястия, Александра си помисли, че стаята, храната и дрехите са най-добрите, които бе имала напоследък. Ако не се намираше в публичен дом, щеше да бъде наистина доволна да живее по този начин, докато се добере до плантацията на семейство Джермън.

Александра приключи с вкусната храна и се отпусна в изящното кресло, мислейки си, че вече няма оправдание да не се присъедини към останалите. Стана, приглади роклята си и излезе от стаята. Озова се в дълъг, застлан с килим салон и се насочи към шума от тих смях, гласове и музика. Спря за малко на стълбищната площадка и учудено се загледа надолу, към фоайето. Виждаха се две статуи на божества, които държаха запалени факли. Продължи надолу по стълбите като разглеждаше пищното обзавеждане на къщата. Спря на входа на салона, забелязвайки скъпите картини в позлатени рамки, сребърните огледала, изящните мебели.

Разговорите постепенно заглъхнаха, когато посетителите най-сетне забелязаха Александра. Тя се стегна, вдигна леко брадичка и с лека усмивка влезе в стаята. В салона имаше петнадесетина млади жени, облечени в блестящи рокли, прилепнали към телата им, а край тях стояха или седяха неколцина мъже. Зелената рокля на Александра нежно се плъзна около краката й, докато тя грациозно влизаше в стаята.

— Александра — приближи се към нея мадам Льоблан, красива в сребристата си бяла рокля с дълбоко деколте. Взе ръката на Александра в своята. — Колко мило, че се присъедини към нас. Моля те, ела и се запознай с нашите гости.

Александра я последва към центъра на салона, заобиколена от останалите.

— Искам да ви представя госпожица Александра. Известно време ще бъде при нас, ще пее и ще свири на пиано. Пристигнала е неотдавна от континента и възнамерява да остане в Ню Орлиънс. Така че, моля ви, направете престоя й при нас приятен и може би тя ще удостои дома ни с присъствието си за постоянно.

Последва одобрителен шепот.

— Моля, позволете ми да купя шампанско за всички в чест на госпожица Александра — каза един от мъжете с меко, южняшко произношение.

Предложението бързо бе прието и скоро едно негърче обикаляше между тях с искрящо шампанско в кристални чаши, наредени върху сребърен поднос. Александра взе чашата, чудейки се защо мадам Льоблан излъга, че е от континента.

Мъжът, който поръча шампанското, се приближи към Александра, застана близо до нея и вдигна чашата си за тост.

— Дано най-красивата жена в Ню Орлиънс остане с нас достатъчно дълго, така че да я опознаем по-добре, много по-добре — каза той високо, така че всички да чуят.

Александра се изчерви, а мъжът й се усмихна топло и прошепна до ухото й.

— Наистина сте изключителна красавица. Такъв разкош — да се изчервите. Не бях виждал жена да се изчервява от много време. Наистина е удоволствие, госпожице Александра.

Чукна чашата си с нейната. Останалата част от компанията вдигна чаши и също поздрави Александра. Тя бързо изпи шампанското си, за да прикрие смущението си, защото усети, че е послужила за развлечение преди още да е започнала да свири на пианото.

Мъжът, които стоеше до Александра, беше хубав, или по-скоро изключително красив. В него нямаше нищо грубо, но въпреки това в съвършено оформените му черти се криеше мъжествена чувственост, която една жена не можеше да пренебрегне. Беше строен, малко по-висок от Александра. Не можеше да не го сравни с Джейк. Между двамата нямаше нищо общо. Този мъж имаше разкошна черна коса и бездънни тъмни очи, които сега я изучаваха едновременно с желание и любопитство. Александра се почувства неудобно от този пронизващ поглед и сведе очи.

Мадам Льоблан се приближи към тях с чаша шампанско в ръка.

— Искам да те запозная с Джайлс Бомонт от Ню Орлиънс. Виждам, че госпожица Александра бързо я привлякла вниманието ти, Джайлс — тя го потупа фамилиарно.

— Enchante^[1], госпожице Александра. Вашата красота и елегантност надминават всичко, което съм имал удоволствието да видя досега.

— От Луизиана ли сте, господин Бомонт? — попита Александра.

— Моля ви, наричайте ме Джайлс. Мисля, че ще станем добри приятели.

Александра се изчерви, засрамена от прозрачния намек в думите му.

— Разбира се. Благодаря ви… Джайлс.

— Да, от Луизиана съм. Притежавам плантация наблизо.

„Значи не всички южняци са в бедствено положение“ — помисли си Александра.

— Сигурно е приятно там. Тук е много хубаво.

В тъмните му очи проблесна сянка от болка, която бързо изчезна. Джайлс въздъхна.

— Да, предполагам, но трябваше да я видите преди войната.

— Моля ви, не споменавайте войната — намеси се мадам Льоблан. — Тя ни връща към толкова много спомени.

— Ще бъдете ли така добра да ни посвирите на пиано, госпожице Александра? — попита Джайлс.

— Наистина, поласкана съм от тази възможност. Госпожо Льоблан?

— Моля те, chere.

Докато Александра прекосяваше стаята, забеляза, че присъстващите мъже са най-различни. Всички изглеждаха преуспяващи — дрехите и държането им го показваше, но нито един не изглеждаше роден аристократ като Джайлс Бомонт. Това беше нещо, което не можеше да се купи с пари, макар че някои се научаваха на аристократични маниери. Това беше нещо, което се предаваше с кръвта, а тези мъже явно не бяха аристократи, нито пък някога щяха да станат. Александра реши, че те най-вероятно са северняците — спекуланти, за които беше споменала мадам Льоблан. Каква голяма разлика имаше между тях и благородните джентълмени от Юга, за които беше чувала да се говори толкова много преди войната, например бащата на Джейкъб Джермън — мъжа, в който се беше влюбила дъщерята на Олаф — един истински благородник на Юга. Вероятно подобни мъже бяха рядкост.

Всички жени бяха прекрасни — красиви в истинския смисъл на думата. Всяка от тях притежаваше своеобразна красота. Един мъж имаше богат избор — жените бяха най-различни по вид и националност. Не можеше да има никакво съмнение, че всички са облечени като истински дами и в салона поведението им беше точно като на дами. И за първи път Александра се замисли за смисъла на думата „дама“. Винаги беше считала, че означава жена с благороден произход и възпитание, но тези жени тук бяха проститутки, които се държаха и изглеждаха като дами. До една имаха изискано поведение и обноски. Какво, всъщност, правеше от една жена дама?

Двама дребни мъже, облечени в черно, се поклониха на Александра. Единият стана от пианото, а другият остави цигулката си. Двамата изчезнаха в една съседна стая, предоставяйки на Александра музикалното изпълнение. Пианото беше скъпо, добре акордирано, забеляза тя, щом започна да свири лека, въздушна мелодия, която беше много популярна в Ню Йорк по времето преди заминаването й. Скоро присъедини към инструменталното изпълнение и своя чист, нежен глас. Щом свърши песента с изненада откри, че Джайлс стои до нея.

— Красиво, chere — усмихна й се той. — Моля ви, посвирете ни още.

Александра беше щастлива от възможността да свири, тъй като се чувстваше по-добре скрита зад пианото, но никак не й се искаше Джайлс да стои до нея. Присъствието му я изнервяше и постоянно й напомняше за женствеността й.

Докато свиреше на пианото, забеляза, че към мадам Льоблан се приближават един по един мъжете в салона. Тя изчезваше за малко с някой от тях, но скоро се връщаха. Мадам разменяше няколко думи с някое от момичетата, което свенливо се усмихваше на мъжа и се присъединяваше към него. След малко двамата напускаха салона и се качваха на горния етаж. Помисли си, че всичко се уреждаше изключително деликатно. Постановката се повтори няколко пъти, докато Александра с благодарност си мислеше, че не е част от групата момичета.

След известно време Джайлс я изостави и се присъедини към мадам Льоблан. Александра неспокойно погледна как излизат от стаята. Когато се върнаха, мадам Льоблан остави Джайлс и дойде при Александра.

— Сигурно си изморена, chere. Ела да изпиеш едно питие с мен и Джайлс.

Нямаше как да откаже, затова кимна утвърдително. Щом напусна безопасното си място зад пианото, музикантите се завърнаха и засвириха някаква нежна, бавна, мечтателна мелодия. Александра и мадам Льоблан се приближиха до Джайлс. Джайлс стана, помогна на Александра да седне до една малка масичка, след което сам седна с тях. Мадам Льоблан се наклони напред и се усмихна окуражително на Александра.

— Александра, Джайлс е мой редовен клиент и е възхитен от теб. Мисля, че двамата бихте искали да се опознаете по-добре — заяви мадам Льоблан и, като кимна, се отдалечи, тъй като беше дошъл нов клиент.

— Ma chere, надявам се, че няма да ме сметнете за дързък или груб, ако ви каже, че в мига, в който влязохте в салона красотата ви ме порази. Порази ме толкова силно, че от този миг съм неспособен да погледна друга жена. Нима ще бъдете толкова коравосърдечна да ми откажете компанията си поне за един час, а може би дори за цялата нощ?

Александра се изчерви. Без значение колко деликатно бяха изречени думите, целта им оставаше една и съща. Разбира се, беше много по-добре, отколкото да я съборят на земята и да я изнасилят, но в края на краищата не беше по-различно.

— Ха, вие отново се изчервихте заради мен! Колко очарователно. Не се страхувайте от мене. Ще съм нежен с вас. Разговарях с мадам Льоблан, която ми каза, че тази вечер не сте свободна да следвате собствените си желания, но нима можете да бъдете толкова коравосърдечна към един мъж като мен, който ви обожава? — тъмните очи на Джайлс я гледаха с нежна настойчивост.

Почувства, че отслабва. Възможно ли беше да означава толкова много за него? Но не, не можеше да се продава по този начин. Нямаше да позволи да бъде използвана. Изражението на зелените й очи, които изглеждаха тъмни на приглушената светлина, стана сурово.

— Не. Съжалявам, сър. Оценявам високо комплиментите и проявения интерес, но тази вечер съм тук, за да свиря и това е всичко.

— За мен би означавало много, госпожице Александра — приближи се той към нея, след което се усмихна. — Да речем, петдесет на час.

Очите на Александра се разшириха, тъй като знаеше, че за една жена това са доста пари. Почувства внезапен прилив на енергия у себе си и се усмихна.

— Правите ми още по-голяма чест, но наистина, тази вечер не съм свободна.

За нейна голяма изненада Джайлс не се смути.

— Мадам Льоблан каза, че сте много необичайна дама. Безспорно трябва да ви имам!

Александра почувства, че се задъхва. Мъжът говореше с такава решителност.

— Аз, аз…

— Няма значение. Назовете цената си или избраната от вас нощ, госпожице Александра, тъй като аз съм свободен за вас по всяко време и на всяка цена.

Александра чувстваше, че не би могла да каже не на този мъж — той просто не би разбрал тази дума.

— Ласкаете ме с вашето предложение, сър, но тази вечер не е определена за нас двамата.

Джайлс се усмихна широко, след което разбиращо вдигна вежди.

— Искате да го направите по-особено, нали? Добре. Мога да почакам. Забавянето само ще направи по-приятна неизбежната ни среща — заяви той и сложи силната си длан върху ръката й.

Александра се стегна, за да не издърпа ръката си от търсещото му докосване и се усмихна в отговор на решителния му поглед.

— Сър, споменахте една цяла нощ на назованата от мен цена. Може да се окаже доста скъпо. Сигурен ли сте, че ще си струва?

— Да, разбира се — тихо се разсмя той. — За вас бих дал всяка цена, красавице моя, но не ме карайте да чакам твърде дълго. Мога да стана нетърпелив. Няма да докосвам друга жена преди вас, ma chere. Но сега трябва да тръгвам, тъй като не бих могъл да издържа дълго присъствието ви, без да ви грабна в прегръдката си.

Александра издърпа ръката си с прикрита усмивка. Джайлс стана и поръча да донесат бутилка шампанско за госпожица Александра. След един последен пронизващ поглед, той напусна дома.

Александра въздъхна от облекчение. Пое чашата шампанско от негърчето, което с обигран жест остави кофичката с лед и бутилката на масата й. Отпи голяма глътка с надежда да се отпусне след преживяното с Джайлс. Този красив мъж я смущаваше. Очевидно имаше опит с жените, но думите му не успяха да оставят дълбоки следи в нея. Освен това не му вярваше — беше прекалено спокоен, прекалено сигурен. Знаеше, че трябва да се измъкне от публичния дом и да се добере до плантацията, преди да е станал прекалено настойчив. Всъщност не мислеше, че ще успее дълго време да го държи на разстояние от себе си, особено тук.

Усмихна се, щом видя, че мадам Льоблан се приближава към нея, грациозна и красива в хубавата си рокля.

Мадам седна и си наля чаша шампанско.

— Направила си силно впечатление на Джайлс, а той не е мъж, който лесно се спечелва. Знаеш ли, че една бутилка от това шампанско струва петдесет долара?

Александра ококори очи.

— Толкова много?

Мадам Льоблан кимна.

— Това е част от печалбата. Предполага се, че всеки клиент би купил бутилка за стаята, но Джайлс надмина себе си тази вечер.

— Знаете ли какво искаше?

— Знаех си, че ще имаш незабавен успех, chere — кимна мадам Льоблан. — Всички мъже те искаха, но приеха думата ми, че тази вечер не си свободна. Изглежда, че Джайлс е най-настоятелният. Предложи да ми плати петдесет долара на час за теб. Цената му е доста екстравагантна и можеш да бъдеш сигурна, че ще идва често. Можеш да изкараш доста пари по този начин, ma chere. Няма ли да премислиш решението си.

Александра поклати глава.

— Отначало ми предложи тази цифра, а след това ми каза да назова каква цена искам за една нощ.

Мадам Льоблан драматично повдигна вежди.

— Наистина ли? Значи те е пожелал по-силно, отколкото предполагах. Никога не съм чувала по-добро предложение. Ти отказа ли му?

— Изглежда, че няма навика да приема откази. Смята, че просто изчаквам, защото имам някакви специални планове или нещо подобно.

Мадам Льоблан се разсмя гърлено.

— Звучи типично в негов стил. Ами, добре, може би все пак ще промениш решението си. Защо не дойдеш с мен? Допускам, че ще станеш по-отстъпчива, ако разбереш нещата по-добре.

Мадам Льоблан стана бързо, сякаш беше взела някакво решение. Александра също се изправи и я последва. Излязоха от салона и се насочиха обратно по стълбището, към спалните. Върнаха се в спалнята на мадам Льоблан, прекосиха я, влязоха във всекидневната и спряха пред една затворена врата.

Мадам Льоблан се обърна към Александра и постави пръст на устните си, за да я предупреди да пази тишина. Влязоха в малко помещение, подобно на килер. Александра остана неподвижна, чувствайки се някак особено неспокойна. Мадам седна на едно малко столче и отметна гоблена, който закриваше стената. Приближи око към голата стена. Доволна от видяното, тя направи знак на Александра да заеме мястото й.

Александра се подчини неохотно. В стената беше пробита дупка, през която се виждаше друга спалня, където се забавляваше една от проститутките — закръглена блондинка със светлорозова кожа и огромни гърди. В момента гърдите й се полюляваха над лицето на мъж, който лежеше по гръб в леглото й. Двамата бяха напълно голи. Александра осъзна какво наблюдава и се дръпна назад. Погледна към мадам, която се намръщи и я бутна обратно към стената. Нямаше друг избор, освен да се подчини или да предизвика достатъчно шум, за да бъдат чути от двамата любовници. Всичко завърши така бързо, както бе започнало. Проститутката слезе от мъжа и небрежно се отдалечи, като се наметна с прозрачен пеньоар.

Александра се отдръпна и се озова лице в лице с мадам Льоблан. Мадам кимна одобрително и я изведе от килера обратно в спалнята.

Александра беше засрамена и объркана. Защо мадам Льоблан бе настояла да наблюдава това? Какво всъщност искаше от нея?

— Александра, време е да научиш повече за живота. Има много начини да се достави удоволствие на един мъж, освен традиционния, с който предполагам, че си запозната, но сега няма да се впускаме в подробности. Избрах ти стая. Една хубава стая близо до апартамента ми, така че ще можеш бързо да дойдеш при мен, ако възникне някакъв проблем.

Поведе Александра към дъното на коридора, където отвори една от вратите. Александра влезе, но мадам Льоблан не я последва.

— Няма нужда да се връщаш долу. Помни, че това, което видя тази вечер е напълно нормално. Трябва да научиш тези неща, ако искаш да бъдеш завършена жена.

При тези думи мадам Льоблан се обърна и тръгна обратно по коридора. Александра бързо затвори вратата, заключи я и огледа с любопитство подредената, претенциозна спалня с огромно легло. Дали наистина мадам Льоблан възнамеряваше да я пусне след няколко дни или плановете й бяха да я задържи тук и да направи от нея луксозна проститутка? Безпокоеше се и чувстваше, че ако е възможно, е по-добре да избяга от тук. Но първо трябваше да си почине. Чувстваше се изтощена умствено и физически.