Джейн Арчър
Непокорна страст (20)

Осемнадесета глава

— Проследи ги. Искам да съм сигурен, че са напуснали земите на „Бар Джей“ — каза Джейк.

Ламар кимна и бързо излезе от стаята.

На Александра й се искаше Ламар да не беше излизал и да не беше ги оставял сами.

— Винаги ли плащаш в натура за онова, което получаваш, Алекс?

— Не разбирам какво искаш да кажеш.

— Няма нужда да носиш пари, нали, скъпа?

— Имам пари, Джейк.

— Разбира се, че вече имаш. Парите, които си спечелила в публичния дом в Ню Орлиънс. Сигурно си натрупала добра сума там.

Александра прехапа устни. Беше повярвал на измислиците на капитан Съли.

— Няма откъде да го знаеш, Джейк. Направил си погрешни изводи. Бях при Елинър Джермън.

— Не намесвай майка ми в тази история! — гневно рече Джейк.

— Но, Джейк, точно затова дойдох тук. Тя ме изпрати.

— Лъжлива кучка! — дрезгаво викна Джейк и я отблъсна от себе си.

Александра политна, изгуби равновесие и се блъсна силно в стената. Свлече се на пода. Почувства се леко зашеметена. Наблюдаваше, без да помръдне, как Джейк се приближава и застава пред нея широко разкрачен. Гледаше го замаяна. Изглеждаше променен. Беше облечен като каубой. Дрехите му подхождаха — беше груб, жилав, силен. Нима наистина беше толкова жесток, колкото изглеждаше? На кораба не беше такъв, но там пред нея не стоеше този суров човек. Боеше се от него.

— Не споменавай майка ми. Не искам устата ти да произнася името й. Чуваш ли ме? — Джейк се изплю към нея и, докато прибираше с едната си ръка револвера си в кобура, посегна с другата към нея.

Александра се отдръпна назад, очаквайки, че ще я удари, но вместо това той я вдигна. Тежко се блъсна в тялото му. Усети мъжествената му миризма, усети топлината на тялото му. Помнеше, макар силно да искаше да забрави, как я караше да се чувства слаба и да копнее за ръцете му. Лицата им бяха близо едно до друго. Вдигна поглед към него.

Ръката на Джейк бавно, почти колебливо я прегърна. Сините му очи бяха все още сурови, но сега в тях се прокрадна някакво съмнение. Приближи лицето си още по-близо до нейното. Щом устата му докосна устните й и ги пое в огнена, копнееща целувка, Александра забрави всичко, което се бе случило преди малко. Не можеше да се овладее. Ръцете й се плъзнаха към шията му, докоснаха косата му, почувстваха силните му мускули. Езикът му се плъзна дълбоко в устата й. Джейк разпали в нея огнени пламъци и Александра отвърна на целувката му с цялата страст, която се бе натрупала, откакто избяга от кораба.

Изведнъж Джейк се отдръпна от нея, а веждите му гневно се свъсиха.

— Джейк — прошепна Александра, чувствайки се толкова слаба, че сякаш щеше да падне, ако не я придържаше.

— Проклета мръсница! Знаеш всичките номера, нали?

Очите й се ококориха разтревожено.

— Мислиш, че няма да ти причиня болка, ако ми дадеш онова, което искам от теб и което винаги съм искал. По този начин ли решаваш проблемите си?

Александра поклати глава в мълчалив, тъжен отказ.

— От самото начало ме използваш, нали? Разказа ми историята за онзи мъж, който те изнасилил, за да те накара да се омъжиш за него, така че да не се разгневя, когато открих, че не си девствена. А Съли? Платила си му с тялото си за пътуването, нали? И на мен плати за пътуването до Ню Орлиънс, нали? Но тогава не поиска да дойдеш с мен в Тексас. Искаше да изкараш пари в Ню Орлиънс, като продаваш тялото си и го направи!

— Не! Не, Джейк, не е вярно!

— Разбира се, че е вярно. Искам само да знам защо предпочиташ другите. Дори онова хлапе, лейтенанта, щеше да получи своето за това, че те докара дотук. Но когато си с мен, винаги, винаги се съпротивляваш. Защо, Алекс, защо?

— Не, Джейк. Нищо не разбираш — отчаяно извика тя, докато бръчките на челото му ставаха по-дълбоки, а юмруците му се свиваха. — Никога не съм сторила нищо такова. Аз не съм проститутка!

— Проклет да съм, ако не си. Сам те видях в дома на Бела в прегръдката на брат ми. Позволи на брат ми да те има, молеше му се да те обладае. Видях те. Чуваш ли ме? Видях те в леглото с брат ми — просъска Джейк с нисък, напрегнат глас.

— О, не! — изпъшка Александра, закривайки ушите си с длани. Сега вече никога нямаше да й повярва. Ето това беше. Ето това бе искала мадам Льоблан. Всичко беше толкова ужасно. Джейк я мразеше. Сега вече знаеше защо. Искаше й се да припадне, земята да се разтвори и да я погълне, за да не вижда изгарящите му, обвиняващи очи.

Изведнъж Джейк я сграбчи и грубо я притисна към гърдите си.

— Сега ще споделиш прелестите си с мен, Александра, и няма нито да се биеш с мен, нито да ме отблъскваш. Вече знам каква си. Не можеш повече да си играеш на невинност и срамежливост. Аз съм мъж и те желая. Знаеш какво означава това. Всички проститутки знаят много добре какво означава това.

— Не, Джейк. Моля те, не го прави. Моля те! — умоляваше го Александра.

Джейк я повлече по един дълъг коридор и отвори с крак вратата на една стая.

Влезе вътре и заключи вратата. Блъсна я към леглото.

— Съблечи дрехите си, Алекс. Искам да видя това, което са виждали всички онези мъже.

Самият той започна да сваля дрехите си.

Александра се сви върху леглото. Джейк я плашеше. Държеше се като луд. Толкова я мразеше, че сигурно би могъл да я убие. Може би наистина щеше да я убие, ако не му се подчинеше. И никой не би могъл да открие трупа й. Беше сама в Тексас и никой не знаеше, че се намира тук. Положението изглеждаше по-лошо от всичко преживяно досега. Джейк беше непреклонен, безчувствен, твърдо решен да получи онова, което искаше. Добре, щом очакваше от нея да се държи като блудница, щеше да изиграе тази роля. Вече нямаше никакво значение. Вече нищо нямаше значение. Беше изгубила прекалено много.

Александра мълчаливо стана от леглото. Започна да сваля иглите от косата си. Джейк спря и застана нащрек, като животно, надушило следа. Ръцете му застинаха на токата на колана. Сините му, прекалено сини очи я наблюдаваха подозрително, но въпреки това напълно погълнати от гледката. Бавно, без да откъсва очи от Джейк, Александра свали и последната игла и косата й се разпиля в безпорядък покрай тялото й. Можеше да почувства желанието му, като някаква осезаема сила в стаята.

След това дойде ред на жакета й, който разкри тънката й копринена блуза. За миг се поколеба.

— Не мисля, че точно сега е подходящ момент да спираш, мила моя — сухо каза Джейк.

Александра се изчерви от гняв, но продължи да се съблича. Разкопча блузата си и я свали. Само тънката й риза покриваше гърдите й. Видя как очите на Джейк се присвиха. Последваха полата и фустите, които сякаш сами се плъзнаха надолу. Александра застана пред него, облечена в тънката си риза и високите си ботуши.

„Каква глупава гледка“ — помисли си тя.

Джейк се усмихна студено и се приближи към нея.

— Мисля, че наистина трябва да махнем тези ботуши, Алекс.

Джейк се държеше по такъв начин, че с нищо не облекчаваше положението й, но всъщност той мислеше най-лошото за нея. Тласна я обратно на леглото, хваната единия й крак и свали ботуша, а след това и другия. Сега вече Александра нямаше върху себе си нищо, освен ризата, която прикриваше съвсем малко.

— Виждам, че спомените ми не са били чак толкова добри, колкото си мислех — замислено рече той, докато очите му алчно оглеждаха тялото й.

Александра го изгледа. Мразеше го заради високомерието му, но въпреки това чувстваше как сърцето й бие бързо. Нима наистина го желаеше?

— Ти си по-красива и чувствена, отколкото един мъж би могъл да запомни, без да полудее от желание по теб. Сигурно красотата ти е доста ценна.

— Не продавам тялото си, Джейк — избухна Александра. — Никога не съм го правила доброволно.

Джейк се разсмя дрезгаво.

— Но сега ми се отдаваш, нали?

Александра не отговори, опитвайки се да сдържи нарастващия си гняв. Да, все още го желаеше. И трябваше да признае пред себе си, че преди също му се беше отдавала с желание. Само че нямаше да му го каже. Вече имаше твърде голяма власт над нея.

— Така ли е?

— Не. Да. Мисли каквото искаш. За мен няма значение.

— Няма нужда да се цупиш, само защото няма да ти платя за услугата, Александра. А сега ела и ти съблечи останалите ми дрехи.

— Какво? — попита тя, а очите й проблеснаха заплашително. Искаше да я накара да отиде твърде далеч.

— Ела тук! Знаеш какво да правиш.

Александра бавно се приближи към него и, без да докосва кожата му, разкопча първо колана, а след това и панталоните му. Те се свлякоха на пода. Отдръпна се назад и забеляза с каква сила се стремеше към нея. Беше възбуден и пулсиращ от желание. Почувства, че се разколебава, щом Джейк пристъпи към нея.

— Аз, аз… недей, Джейк, моля те.

Страхуваше се, че ако Джейк я докосне, би могла да загуби контрол върху себе си, защото усети надигащата се в нея страст.

— Все още ли се правиш на невинна? Недей! Вече не ти подхожда. Знам каква си. А сега, дръж се като проститутка или…

Александра вдигна очи към гордото му, красиво, гневно лице. Защо се съпротивляваше? Тялото й нехаеше за обидите, които Джейк изричаше в гнева си. Умът й продължаваше да се съпротивлява, но губеше битката. Губеше я, защото Александра знаеше, че Джейк я желае. Желае я отчаяно.

Колебливо протегна ръце към гърдите му, но той ги хвана и ги насочи към горещия си, туптящ член. Дълбоко в гърлото й се надигна стон, щом ръцете му покриха нейните и започнаха да се движат с тях, учейки я как да го прави.

Чу как Джейк простена и вдигна очи към него. Лицето му беше напрегнато, а очите му бяха потъмнели от желание. Погледна към Александра почти с болка.

— Проклятие, Александра! Това, което правиш, трябва да бъде забранено. Не се учудвам, че си успяла да се справиш с всички пречки.

Вдигна я на ръце и я отнесе до леглото.

Александра погледна към вратата, надявайки се да успее да избяга, като същевременно се мъчеше да овладее чувствата си.

— Не, Алекс! Дори не си го помисляй.

Александра прокле мислено тялото си, което я предаваше по такъв начин. Джейк внимателно я постави на леглото и легна до нея.

— А сега ми покажи как една блудница се държи с мъжете. Но първо свали ризата си.

— Не съм проститутка.

— Престани да се преструваш. Знаеш какво искам от теб.

Александра се поколеба за миг, след това въздъхна. Затвори очи, издърпа ризата си през главата и я захвърли настрани. Неволно се наклони към Джейк, без да докосва тялото му. Ръцете му се сключиха около тялото й. Устните му се впиха в нейните. Бяха топли и твърди, и събудиха някакви неканени спомени дълбоко в нея. Александра разтвори устните си. Плъзна колебливо езика си в очакващата му уста. Посрещна я бързият му, настъпателен език. Александра простена, готова да се отдръпне, но Джейк държеше здраво главата й с ръка и устата й остана прилепена към устните му. Целувките му я накараха да потръпне и разпалиха огън дълбоко в нея. Спомни си как й беше въздействал по-рано. Не беше чувствала въздействието му, откакто се разделиха.

Джейк не можеше да чака бавните й номера. Желанието му беше настойчиво, горещо и трябваше да бъде задоволено. Какво правеше тази жена, та го караше да забрави всички останали? Закле се да не я търси, след като я видя в обятията на Джайлс, но ето, че беше с него. Не можеше да се сдържи. Претърколи се върху нея, наслаждавайки се на усещането за нежната й плът под тялото си. Зарови ръце в меката й коса, докато вкусваше от сладката й уста. Проклятие, всъщност беше му липсвала. Нуждаеше се от нея, желаеше я. Нямаше никакво значение, че беше измамница, блудница, лъжкиня. Желаеше я! Не можеше да го отрече — нямаше значение каква е всъщност, но не можеше да стои настрана от нея.

Започна да шепне някакви думи на испански и френски в ухото й, които Александра не разбираше, но всъщност и не искаше да ги разбере. Имаше значение единствено усещането на тялото му върху нейното, устните му, които се докосваха до лицето й, покривайки го с целувки, ръцете му, които изгаряха с милувките си цялото й тяло. Тялото й тръпнеше. Искаше да го почувства в себе си. Нуждаеше се от него така, както никога досега не бе се нуждала от нещо. Какво ставаше с нея? Отнасяше се с нея като с проститутка и въпреки това го желаеше, защото само той можеше да угаси пожара, запален дълбоко в нея.

Джейк се спусна надолу по тялото й, хапейки леко плътта й. Усети как Александра се предава напълно във властта му. Всмука едното стегнато, розово зърно и започна да го дразни с език, докато се стегна, искащо още и още. Обсипа с милувки и другото, преди да се спусне още надолу. Трябваше да се сдържа, за да не я вземе бързо и грубо. Искаше Александра да почувства онова, което правеше. Искаше да му отговори така, както я беше видял да отвръща на Джайлс. Искаше да унищожи следите от всички други мъже, които бяха минали преди него.

Плъзна се още по-надолу и разтвори краката й, разкривайки топлата, нежна розовина, която го очакваше. Чу я, че стене, но този път не се противеше, не се дърпаше. Напротив — почувства как пръстите й се вплитат в косата му и го теглят леко, почти умолително. „Не още, помисли си той, не още“. Гладно мушна език в мекотата й. Почувства как тялото й се изви. Чу тихия й вик. Плъзна се навътре, водейки я към онова, което знаеше, че може да изпита. Александра изстена по-силно, дърпайки косата му.

Но за Джейк това не беше достатъчно.

Но за Александра това не беше достатъчно.

Даде й да вкуси от всички наслади, за които можеше да си представи. Езикът му се движеше бързо, водейки я умело към върха, но без да й даде възможност да стигне до него. Джейк бързо се намести между бедрата й, неспособен да чака повече.

— Джейк, Джейк! — тихо простена тя, слаба и податлива в ръцете му, желаеща да получи онова, което знаеше, че само той може да й даде.

— Да, Алекс. Сега — отвърна Джейк и нежно допря тръпнещия си член към нея, карайки я да го желае още по-силно. Притисна се и леко се плъзна в нея, тъй като тя беше готова и го очакваше с нетърпение. Джейк се усмихна. Този път не се противеше. Напротив, приемаше го… както бе приемала другите! Другите! Нахлу по-силно. Александра извика и отвори очи, но отново ги затвори, щом Джейк притисна устните си към нейните. Отново навлезе грубо в нея и почувства как мекотата й го обхваща и го задържа. Джейк простена, мислейки си, че трябва да спре, без да й даде удоволствието, което Александра очакваше от него и за което го молеше. Но беше невъзможно да спре, да я остави незадоволена. Започна бързо да се движи. Александра го притискаше към себе си, тихо повтаряше името му, отвръщаше на целувките му с цялата страст, на която Джейк знаеше, че бе способна. Проклятие! Целуваше го като блудница, любеше го като блудница, отговаряше на страстта му като блудница. А той бе помислил, че е дама? Една дама никога не би правила любов по такъв начин. Но тези мисли изхвръкнаха от ума му, докато продължаваше да се движи дълбоко в нея. Накрая в тях не остана нищо друго, освен движението към върха, който достигнаха заедно.

Задоволените им тела бавно се отпуснаха. Джейк продължаваше да я притиска към себе си, мърморейки тихи думи. Александра помръдна под него и Джейк се претърколи встрани, а истината се разкри пред ума му. Отново го бе направила — принудила го бе забрави гнева си, разочарованието си, омразата си към нея. Играеше курвенските си номера с него. Несъмнено беше майсторка.

Александра лежеше неподвижно и се опитваше да се овладее. Как беше възможно този мъж, който се отнасяше по такъв начин с нея и очевидно я мразеше, да я доведе до пълна забрава и дори отвъд нея? Защо беше единственият мъж, на когото отвръщаше? Когато беше с Джейк, за нея нямаше значение нищо друго, освен желанието да се притиска в него, да усеща обятията му. Не, не трябваше да му позволява да поражда такива желания и чувства. Беше я използвал. Беше я оскърбил. Вярваше, че е проститутка. Но точно в този миг не искаше да прави нищо, което би нарушило покоя им. Знаеше, че няма да продължи дълго. Не искаше отново да изпада в обичайния гняв, който изпитваше в негово присъствие. Защо между тях имаше толкова много гняв?

— Не трябваше да идваш, Алекс. Знаеш, че не мога да стоя на разстояние от теб. Не ми харесва онова, което си всъщност, но след като вече си тук, няма да ти позволя да си отидеш — каза Джейк, чийто глас сякаш идваше накъде отдалеч.

Почувства, че тялото й се напряга.

— Не знаех кой си. Откъде можех да знам, че ти си Джейкъб Джермън? Откъде?

— Не искам да слушам лъжите ти. Знам каква си. Разбрала си за семейството ми от Джайлс, а вероятно и от Бела, но планът, който си замислила, няма да успее.

— Не играя никаква игра, Джейк. Защо не ме изслушаш? Защо винаги първо ме използваш?

— Да те използвам ли? По дяволите! Аз съм този, който е използван, но повече няма да ти го позволя — заяви Джейк с твърд, студен глас, а тялото му се напрегна.

— Не искам да те използвам. Искам да си отида. Мислиш си най-лошото за мен, затова ме остави да си тръгна.

Джейк неочаквано се усмихна, обърна се към нея и прекара пръст по голото й тяло.

— Да те оставя да си тръгнеш? Скъпа, имаш ли представа каква рядкост са хубавите жени в Тексас? А ти си изключителна. Ще бъда глупак, ако те оставя да си тръгнеш, а аз не съм глупав или поне не съм съвсем оглупял.

Александра извърна очи, чувствайки се в капан. Какво ли щеше да направи с нея?

— Оставаш тук, Александра, за да разнообразяваш живота ми. Внимавай да не те заловя с някой друг мъж, защото ще те набия с камшик.

Александра пребледня, а очите й се разшириха от страх, щом си спомни Джайлс и неговия камшик.

— Нали няма… Няма да го направиш, нали, Джейк?

Той се намръщи и внимателно се загледа в нея, изненадан от реакцията й. Какво ли знаеше за камшиците? Просто я заплаши. Никога не би наранил тялото й. Но все пак беше странно. Гледаше го така, сякаш наистина се боеше. Шляпна я леко по бузата.

— Какво знаеш за камшиците, Алекс?

Александра се изчерви слабо. Никога не би му казала.

— Нищо. Съвсем нищо! Просто звучи ужасно, това е.

Извърна поглед от сините му очи. Понякога чувстваше, че може да се изгуби в тях, в синевата им, но сега бяха сурови и я гледаха внимателно. Почувства се самотна и безпомощна, заловена в капан от него и от собственото си тяло.

— Ще ти се наложи да работиш така, както никога досега. При това този път няма да работиш по гръб. Не ми противоречи и ще се разбираме. Но ако го направиш… — Джейк се разсмя със студен глас. — Виждаш ли, скъпа моя, сега вече ми принадлежиш. Само на мен!