Джейн Арчър
Непокорна страст (14)

Дванадесета глава

Беше изминала почти една седмица от първата нощ в публичния дом и Александра с нетърпение очакваше мига, в който щеше да го напусне. Не я принуждаваха към интимни отношения с мъжете, но всяка вечер забавляваше посетителите с музика и разговори. Джайлс все още продължаваше да бъде най-настойчивият посетител и за момента изглеждаше напълно доволен от изчакването, но Александра не знаеше колко дълго ще продължава да бъде търпелив. Усещаше, че Джайлс очаква в един момент тя сама да го пожелае. Може би се надяваше, че ще я спечели с кавалерството си. Но Александра беше убедена, че желанието му няма да се сбъдне.

Предишната вечер бе заявила остро на мадам Льоблан, че е крайно време да уредят напускането й. Беше прекарала достатъчно време в публичния дом и беше казала на мадам, че с нетърпение очаква часа, за да тръгне към плантацията на Джермънови. За нейна изненада мадам Льоблан й отговори, че тази вечер ще е последната й в публичния дом, а утре ще се погрижи да я откарат до плантацията. Мадам Льоблан й даде хубава, семпла рокля, бельо, подходящи обувки и пелерина, които да облече за пътуването. Освен това беше й приготвила друга, по-елегантна вечерна рокля. Дори имаше и малка чанта, в която да сложи вещите си. Всичко се подреждаше идеално и сигурно щеше да бъде много по-доволна, ако можеше да разбере какви причини и мотиви ръководят мадам Льоблан. Но нямаше откъде да научи нещо за нея, а и нямаше кого другиго да пита, така че реши да прекара някак тази последна нощ в публичния дом.

Александра знаеше, че останалите жени са в салона, а мъжете вече започват да пристигат, но все още не виждаше причина да се присъединява към тях. По-късно щеше да има достатъчно време да ги забавлява. Мързеливо свали пеньоара си и се загледа критично към образа си в огледалото. Синините и драскотините, които получи на улица „Галатен“, вече почти не се забелязваха, а и беше малко напълняла. Но все пак беше по-слаба от обикновено. Но тази слабост не я дразнеше, понеже гърдите й бяха все така заоблени и налети. Отслабването личеше на лицето й, където кожата беше по-изпъната от преди, но въпреки това беше красива по един по-зрял, по-фин начин.

Изведнъж припряно се озърна. Изпита усещането, че в стаята има още някой. Отново! Почти всяка вечер, когато се събличаше или обличаше изпитваше същото чувство — все едно, че някой я наблюдава. И тогава в паметта й изникваше спомена за дупката в килера на мадам Льоблан, но тя я беше уверила, че в нейната стая няма подобни дупки. Внимателно огледа стените, но не откри нищо. Въпреки това чувството не я напускаше.

Бързо посегна към дрехите си и облече бельото си. Ризата разкриваше тялото й повече от всяка друга, която бе носила. Беше в огнено оранжево, за да подхожда на роклята, която мадам Льоблан й беше избрала за тази вечер. Облече роклята и се приближи до огледалото. С тези дрехи приличаше повече от всякога на проститутка. Блестящата й, червено-оранжева коса, която отразяваше цвета на роклята, сякаш гореше. А и роклята изобщо не беше благоприлична. Фината коприна прилепваше към гърдите и бедрата й, след което се спускаше свободно към пода над бухнали фусти. Деколтето беше дълбоко изрязано и почти разкриваше розовото кръгче на гърдите й и сигурно, ако се наведеше, щяха да се видят връхчетата им. Защо мадам Льоблан беше избрала този тоалет? Първата мисъл на всеки мъж, който я видеше, щеше да бъде да разкъса тази рокля и да вземе онова, което толкова щедро разкриваше. Мадам Льоблан щеше да се разяри, ако облечеше някоя от двете рокли, които й бе дала. Не желаеше да предизвиква гнева й. Е, тогава просто щеше смело да тръгне напред в очакване на по-бързия край на вечерта.

Очите на Александра блеснаха непокорно, докато прекосяваше коридора. Нищо, дори престоят в публичен дом, не би могло да я направи по-малко дама, отколкото беше всъщност. Продължи по обичайния си път към салона, където видя същите красиви проститутки в компанията на група мъже. Мъжете едва ли бяха същите, макар да разпозна няколко от тях.

Щом видя Александра мадам Льоблан побърза да се приближи към нея.

— Тази вечер изглеждаш великолепно, chere. Поръчах тази рокля специално за теб и сега виждам, че си е струвала парите.

Александра се усмихна, но очите й останаха подозрително приковани в благодетелката й.

— Благодаря ви. Роклята е хубава, макар и прекалено отворена.

— Не и за тебе, chere — разсмя се мадам Льоблан. — Тази вечер ще те харесват повече от всякога. Вече са те нарекли Ледената девица.

— Ледената девица? — повдигна вежди Александра. — С тази коса и с тази рокля?

— Именно това ги обърква, а същевременно и ги предизвиква — поясни мадам, която изглеждаше чувствена както обикновено в прилепналата си бледосиня рокля.

— За мен това е без значение. Скоро ще си тръгна и те бързо ще ме забравят.

— А Джайлс?

Александра сви рамене.

— Сигурна ли си, че няма да промениш решението си и няма да се присъединиш към малката ни компания като едно от Момичетата? — продължи мадам.

— Не. Трябва да стигна до плантацията на Джермънови. Както обикновено само ще свиря и ще пея.

За миг на Александра се стори, че очите на мадам Льоблан се присвиха от омраза, но изражението беше толкова мимолетно, че тя реши, че вероятно е сгрешила.

— Както желаеш, ma chere.

Александра се приближи към пианото, което музикантите вече бяха освободили.

Седна, но преди да започне да свири, до нея застана Джайлс.

— Тази вечер сте самото съвършенство, chere. Едва издържам да съм с вас, без да ви държа в прегръдката си. Но ще оставим това за по-късно, oui^[1]?

Александра вдигна глава към него, за да му откаже, както обикновено, но Джайлс вече се отдалечаваше, поръчвайки шампанско за всички. Сви рамене, доволна, че се е отървала от него. Ставаше все по-настъпателен и настойчив. След това, като се помъчи да забрави къде се намира, започна да свири. Тази вечер не свиреше само популярни мелодии, а предимно класически — онези, които й бяха любими.

Най-накрая, щом вечерта се сля с ранните часове на утрото, мадам Льоблан се приближи към нея с чаша искрящо шампанско. Подаде чашата на Александра.

— Сигурно си изморена, chere? Защо не изпиеш това? Ще ти помогне да заспиш. Качи се горе в стаята си. Възползвай се от времето, което ти остава до замиването за плантацията на семейство Джермън.

— Благодаря — Александра взе чашата и отпи от течността. Всъщност не искаше да пие това шампанско, тъй като вече бе изпила достатъчно, но мадам Льоблан стоеше до нея и внимателно я наблюдаваше.

Александра се изправи до пияното и пристъпи, нетърпелива да се прибере в стаята си. Остави празната чаша върху капака на пианото. Мадам Льоблан я взе и тръгна заедно с Александра към фоайето. Там се усмихна, но очите й останаха студени и сурови. Александра разтърси леко глава, учудена от внезапната промяна в усещанията си. Чувстваше се лека като перце, но го отдаде на изпитото шампанско.

— Лека нощ, Александра. Приятни сънища — мадам Льоблан погали чашата.

— Лека нощ — отвърна Александра и тръгна нагоре по стълбите, като внимателно се държеше за перилото.

Стигна до вратата на стаята си, отвори я и с огромно облекчение я затвори зад себе си като превъртя ключа. Чувстваше се наистина странно. Усети, че започва да трепери, че я обливат горещи вълни. Пред очите й всичко беше някак размазано. Седна на леглото и се опита да съблече роклята си, но се оказа, че няма сили да го стори.

Докато се мъчеше да развърже корсажа си, някакъв звук я накара да обърне глава. Джайлс се приближаваше към нея със самодоволна усмивка. Втренчи се в него, а в главата й се въртеше смътно удивление от факта, че той е влязъл в стаята. Не беше чула вратата да се отваря. Освен това се чудеше защо не е изненадана от присъствието му и защо не му казва, че трябва незабавно да напусне стаята й. Усещаше тялото му. Не желаеше да си тръгва. Изправи се отпаднало, чувствайки как желанието в нея се надига със сила, която тя не успява да контролира — тялото й гореше. Цялата тръпнеше от желание и копнеж за наслада, които този красив, жадуван от жените мъж, можеше да й даде. Александра протегна ръце и Джайлс я притисна към силните си гърди. През тънката материя на роклята си чувстваше горещите му, възбуждащи ръце.

Във фоайето мадам Льоблан се усмихна самодоволно. Мъжът, когото очакваше, беше пристигнал. Беше пресметнала времето точно. Познаваше този мъж така добре, колкото една жена изобщо можеше да го познава. Мъжът прекоси с широка крачка елегантния салон. В негово присъствие обзавеждането изглеждаше прекалено женствено, прекалено крещящо. Салонът, който преди изглеждаше уютен, сега сякаш се беше смалил.

Никога не беше имала друг мъж като него, мислеше си мадам Льоблан. Нито веднъж, когато бяха заедно, той не се опитваше да я задоволи или поне да покаже обич към нея. Не, той беше мъж, който просто получаваше своето, наслаждавайки се на жената само за момента. Не беше мъж, който би се обвързал и все пак… все пак тя копнееше той да я обича, да има нужда от нея. Той беше мъжът, когото винаги бе желала. Той беше единственият мъж, който можеше напълно да я задоволи. Джайлс беше добър наистина, но беше джентълмен и даже когато правеше любов, си оставаше аристократ. А този мъж можеше да я задоволи. Този мъж можеше да го направи, но досега не беше показал, че се интересува от някой друг, освен от себе си.

Мадам Льоблан се загледа в силното му, гъвкаво тяло, което се приближаваше към нея, докато сините му очи бързо оглеждаха стаята. Винаги се държеше като див звяр, какъвто беше всъщност. Въпреки това беше образован и когато пожелаеше, можеше да се държи като джентълмен. Със светлата си коса и мускулестото си тяло приличаше на силен, изгладнял млад лъв, който е излязъл да ловува, но тази вечер тя щеше да опитоми лъва. Най-сетне щеше да почувства котешките нокти, мислеше си мадам, разкъсвана от ревност. Какво толкова го привличаше към малката червенокоска? Та тя не беше нищо друго, освен една малка уличница, която си придаваше голяма важност. Е, скоро щеше да го научи.

— Джейк, chere — измърка мадам Льоблан, щом високият мъж спря пред нея.

— Изглеждаш хубава както винаги, Бела, а от изражението ти разбирам, че си все същата сметкаджийка.

Мадам Льоблан се намръщи, след това му се усмихна свенливо.

— Винаги пестиш комплиментите си, Джейк, нали?

— Само когато се налага, скъпа — разсмя се Джейк. — А сега…

— Мислех, че ще се завърнеш по-рано — рече тя, като го поведе към една маса и му наля чаша шампанско.

— Намери ли дрехите, Бела? Нямам много време. Откакто се завърнах, не ми остава много време. Едва сега успях да дойда насам.

— Значи не си бил на кораба?

— Не. Защо?

— Мисля, че имам една малка изненада за теб.

— Проклятие, Бела! Не ми трябват никакви изненади.

— Ще прекараш ли нощта с мен, Джейк?

— Нямам време. Знаеш го много добре.

— Просто ме използваш, за да купиш дрехите за онази жена, Александра.

Джейк се намръщи, а изражението му стана заплашително. Льоблан усети, че е отишла твърде далеч. Джейк имаше дяволски нрав. Беше убивал мъже, които бяха предизвикали гнева му.

— Съжалявам, Джейк. Просто не успявам да сдържа ревността си, когато си с друга жена.

Изражението му се смекчи почти незабележимо.

— Ти никога не си била истински ревнива, Бела. Защото в живота ти има само една личност, за която си загрижена и това си ти. Не се мъчи да ме убеждаваш в противното. Прекалено дълго се познаваме и знаем много един за друг.

Мадам Льоблан нацупи хубавите си устни.

— Защо не вземеш мен, вместо онази…

— Отивам в Тексас, Бела, и то завинаги. Мястото ти не е там. Там е твърде диво. А ти харесваш всичко това и имаш нужда от него — очите му огледаха богатия салон.

— Значи не мога да променя нищо, защото съм квартеронка, родена в Ню Орлиънс?

— Не, но си направила доста. А сега, с тези спекуланти бизнесът ти процъфтява, нали? Те не знаят, че си квартеронка, нали, Бела?

— Защо трябва да го знаят? — сви рамене мадам.

Джейк кимна и се усмихна иронично.

— Няма да им кажеш, нали, Джейк? — неспокойно попита тя.

— Не. Заминавам за Тексас. Ще мине доста време, преди да се върна.

— Мога да се справя в Тексас — нацупи се отново Льоблан. — Не искаш да се ожениш за мен, защото съм квартеронка, но мога да мина за бяла и ти го знаеш. Аз съм по-хубава и по-способна от всяка бяла жена, дори от тази Александра. Можех да отида на север, както направиха други квартеронки. Нямаха голям избор, след като покровителите им отидоха да воюват. Но аз останах, Джейк. Останах да чакам кога най-сетне ще разбереш колко добре се чувстваме заедно.

Джейк се намръщи. Никога не беше чувал Бела да говори по този начин. Винаги досега тя се наслаждаваше на връзката им, когато прекарваха заедно, но никога не беше искала от него нещо подобно. Женитба? Щеше да бъде ужасна съпруга и нямаше да издържи дори шест месеца в Тексас, освен ако не се уредеше в някой публичен дом. Не беше силна като Александра, не беше боец. Не, Бела беше южняшка квартеронка, красиво украшение, родена и възпитана да бъде любовница на джентълмените — южняци. Не би могла, а и не би искала да прави нещо друго.

— Виж, Бела, от самото начало знаеше, че няма да се оженим. Не съм човек, подходящ за семейство.

— Ами тази Александра?

— Какво те кара да мислиш, че ще се оженя за нея? Просто искам да имам жена, когато отида в Тексас. Там жените не са много, а тя е силна и достатъчно решителна, за да се справи. Стой тук, където ти е мястото, Бела. Не идвай в Тексас. А сега, къде са дрехите? — попита той, тъй като мисълта за златистата коса и гневните зелени очи, които беше оставил заключени в каютата си, неочаквано събуди нетърпението му.

Твърде дълго беше разделен от Александра. Въпреки цялата й съпротива, към края тя го желаеше толкова силно, колкото и той нея. Проклятие! Никога не беше желал толкова силно някоя жена. Не знаеше нищо за нея, но това нямаше значение. Тя му принадлежеше и никога нямаше да позволи друг мъж да я докосне. Кипваше от ярост всеки път, щом си помислеше за онзи янки, който я бе изнасилил, за да я принуди да се омъжи за него. Трябваше той да бъде първият й мъж.

Тази мисъл накара кръвта му да заври. Изруга мислено, желаейки по-бързо да се отърве от Бела и от Ню Орлиънс. Сега повече от всичко искаше да бъде с Александра в Тексас. Не я обичаше, но в нея имаше нещо, което го караше да забрави всички останали жени. Не, каквато и да беше причината за желанието му, тя не беше любов. Това беше невъзможно. Тя беше дива котка, която го мразеше. Тази мисъл, го накара да се разсмее наум. Мразеше го, но същевременно го желаеше, макар да не би признала нищо друго, освен омразата си към него. Е, щеше да бъде цяло удоволствие да опитоми тази дива котка. Тя и Тексас щяха да си подхождат.

— Искаш ли да видиш изненадата ми или възнамеряваш цяла вечер да стоиш тук с издути панталони? Знаеш, че за този проблем могат да ти помогнат и други жени, освен онази червенокоса кучка — остро рече Бела. Никога не беше виждала Джейк в такова състояние. Значи отмъщението й щеше да бъде още по-сладко.

— Нямам време за изненади, Бела.

Мадам Льоблан се усмихна загадъчно, уверена, че отмъщението й скоро ще се осъществи. Както всички бели мъже, и Джейк никога не можеше да я разбере. Нея, квартеронката, в чийто вени течеше френска, испанска и малко негърска кръв, и чиито корени се губеха в тъмните африкански джунгли и в миналото на цивилизована Европа. Жените с кръв като нейната използваха разнообразните си наследствени дарования, за да постигат целите си. Мъжете харесваха тъмните им коси, чувствената им красота, грижливо затворена в обвивката на европейската цивилизация, но всъщност те търсеха дивата им несдържана африканска природа. Бела би използвала всичко, за да постигне отмъщението си — от магията до християнските молитви. Трябваше на всяка цена да раздели Джейк от Александра, а плановете й бяха добре пресметнати.

— Имаш време за тази изненада, Джейк. Ела горе с мене. Там са дрехите, а и още нещо… — додаде тя, оставяйки думите да увиснат недоизказани във въздуха, насочвайки се към горния етаж.

Джейк неохотно я последва. Искаше да вземе дрехите и да се раздели с Бела. А също и с Юга. Тук имаше много малко неща, които да задържат един истински мъж, а щом спекулантите привършеха с изнасянето на останалото, за южняците щеше да има само бедност и смърт. Почти не забелязваше чувственото, извиващо се тяло на мадам Льоблан, която го водеше към апартамента си. Усмихвайки се самодоволно, Бела го преведе през няколко стаи до един малък килер.

— Каза, че тази Александра има необичайна коса — червеникаворуса и е много красива.

Джейк се поколеба, след това внимателно погледна Бела. Номерата й нямаха край, но какво ли беше измислила този път?

— Точно така.

— Много интересно — рече тя, а големите й черни очи проблеснаха. — Бих искала да видиш двойката в тази спалня. Не съм сигурна, но мисля, че ще ти бъде интересно.

Джейк се намръщи, а гневът му се събуди.

— Добре тогава, но никакви други игрички. Бързам.

Влязоха в малкия тъмен килер и мадам Льоблан отметна гоблена, който покриваше стената. И преди го беше водила да наблюдава по този начин, но това не му доставяше удоволствие. Беше човек на действието. Приближи око към малката дупка, през която ясно се виждаше леглото, при това съвсем отблизо.

На пода се виждаха захвърлени ярка оранжева рокля и подходящо бельо, а също и мъжки дрехи. Погледна двойката и се ухили. Бела наистина беше намерила истинска похотливка, тъй като тази жена просто поглъщаше мъжа.

Изведнъж се втренчи изненадано. Завивките частично разкриваха лицата им. От устните му се откъсна проклятие, щом осъзна, че вижда Александра в прегръдката на Джайлс. Тя го прегръщаше, молеше го за онова, което винаги беше му отказвала и срещу което се беше съпротивлявала. Нямаше никакво съмнение, че това са те. В душата му пламнаха гняв и омраза, докато наблюдаваше потните им, гърчещи се тела със замъглени от яростта очи. Въпреки това не можеше да се откъсне от дупката. Гледаше как Джайлс придръпва към себе си стенещата Александра и след това потъва дълбоко в нея. Сякаш нещо се скъса в Джейк. Обърна се сякаш ослепял и отблъсна Бела настрани.

Тя погледна през дупката, за да се увери, че наистина се случва онова, което искаше. След това последва Джейк, който се отдалечаваше с широки, гневни крачки. Най-накрая го настигна в спалнята си и като го сграбчи за ръката, увисна на нея, сякаш възнамеряваше да я откъсне.

— Е, Джейк, възможно ли е това да е хубавата Александра?

Изведнъж видя погледа му, пусна ръката му и отстъпи изплашена назад. Никога през живота си не беше виждала такъв студен, безмилостен гняв, а сега той беше насочен срещу нея. Боеше се. Какво беше направила? Дали не беше стигнала прекалено далеч?

— Не грешиш. Бела — каза Джейк с овладян, хладен глас. — Наистина това е Александра. Не знам как се е озовала тук. Не искам и да знам. Сигурен съм, че си успяла да го уредиш по някакъв начин, но не без нейно съдействие. Хубавата Александра няма да дойде с мен в Тексас.

Обърна се и гневно излезе от стаята.

Мадам Льоблан не го последва. Беше твърде изплашена. При сегашния си гняв сигурно можеше да убие човек. След това се усмихна злобно. Планът й сработи. Джейк завинаги щеше да намрази Александра, защото я считаше за измамна проститутка. Отмъщението й беше сладко, много сладко, но това беше само началото му. Може би скоро, съвсем скоро щеше да отвори публичен дом в Глейвстън. Знаеше, че бизнесът там процъфтява. Познаваше няколко собственички на публични домове, тъй като често им беше осигурявала момичета. Да, след като Александра беше отстранена, можеше отново да преразгледа плановете си за Джейк. Разсмя се силно и мързеливо се отпусна на леглото. Животът беше хубав, наистина хубав.

Никога в живота си Александра не беше се чувствала толкова странно. Знаеше, че Джайлс е в нея, дълбоко в нея, но го желаеше, нуждаеше се от него със странна, изгаряща треска, каквато никога не беше чувствала. Забиваше нокти в раменете му, стенеше от желание и разочарование, докато той продължаваше дълбоките си, проникващи движения. Но това сякаш не беше достатъчно. Всичко й се струваше замъглено, размазано, сякаш не беше в леглото с мъж, когото никога не беше желала, дори не беше му позволявала да я докосне. А сега изведнъж приемаше всичко, което й правеше, дори искаше още и сякаш нищо не можеше да задоволи копнежа, който я изгаряше. О, какво ставаше с нея?

Чу, че Джайлс стене в екстаз, а след това видя тържеството в черните му очи. След той стана и се отдалечи. Александра остана да лежи на леглото, разкъсвана от разочарование и злощастие, от незадоволеност. Джейк. Тя искаше Джейк. Той можеше да спре болката в нея. От очите й бликнаха сълзи. Премигна гневно. Не. Беше дала обещание, което трябваше да изпълни. Нищо друго.

Джайлс се приближи съвсем гол към нея като в сън, с чаша в ръка. Александра отпи. Течността беше гъста, сладка, леко горчива. Джайлс взе чашата от ръката й. Стори й се, че вижда злобно пламъче в очите му. Опита се да прогони тази представа, но усети, че главата й се замайва. Александра потъна в мрачните бездни на забравата.