Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Перфектен убиец (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Widowmaker, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,6 (× 18 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Mandor (2010)

Издание:

Майк Резник. Перфектен убиец

Редактор: Валери Манолов

Формат: 16/56/84

Издателска къща „Пан“, 2000

ISBN 954–657–298–5

История

  1. — Добавяне

Епилог

Погребаха Найтхоук на следващата сутрин в безименен гроб до Перлата от Маракайбо.

Дядо Коледа се разхождаше из огромното гробище, без да поглежда встрани и без да обръща внимание на десетките въоръжени, униформени мъже, които следяха всяко негово движение. Щом стигна до гроба спря, скръсти спокойно ръце пред себе си и наведе глава.

— Мислех си, че ще те видя на церемонията — каза Ернандес като се присъедини към него.

— Мразя службите.

— Но харесваш църквите.

— Тази беше малка — каза дядо Коледа. — Нямаше почти нищо за крадене, освен кръста зад олтара.

— Как разбра? — попита Ернандес. — Никой не те е видял да го оглеждаш.

Възрастният мъж се усмихна.

— Ако хората можеха да ме забележат като подготвям някой удар, мислиш ли, че щях да се задържа в този бизнес?

— Имаш право — призна Ернандес. — Но може да се поспори. От тази сутрин вече не си в този бизнес.

— Пази тишина, имай малко уважение към покойните — каза Дядо Коледа.

— Като приключиш с молитвата си за него, можеш да кажеш някоя и за себе си — продължи Ернандес. — Ще го последваш, където и да е той.

— Не ставай глупав — поклати глава Дядо Коледа спокойно. — Нали не мислиш, че ще се появя тук беззащитен?

Ернандес огледа гробището.

— Не виждам никаква охрана.

Дядо Коледа се ухили.

— Няма и да видиш — освен ако не ме убиеш.

— Какво те пази?

— Не е тук мястото да обсъждаме глупави светски проблеми — отсече Дядо Коледа.

— А кое е мястото?

— Имаш ли нещо за пиене в офиса си?

— Разбира се — отвърна Ернандес.

— Значи там става.

Двамата се обърнаха и тръгнаха през гробището, след което влязоха в красивата сграда на Службата по сигурността и се качиха на третия етаж.

— Доста по-лесно е да се влезе тук днес — отбеляза Дядо Коледа. — Колко от твоите хора умряха, преди да го убиеш?

— Предостатъчно — каза Ернандес мрачно.

— Бързичко си почистил бъркотията — огледа се Дядо Коледа.

— Изглежда по-добре, отколкото е — отвърна Ернандес. — Имаше някои структурни щети по стълбището. Всеки над втория етаж трябва да се движи с асансьор.

— Е, щом всичко свърши, много неща изглеждат по-добре, отколкото са — каза Дядо Коледа. — Не искам да мисля колко индустрии щяха да погинат, ако не беше така.

— Спести ми проповедите си.

Стигнаха вратата на офиса — Ернандес мина през проверка на ретината и отпечатък от дланта на скенер, след което вратата се плъзна в стената.

— Какво ще пиеш?

— Всичко, само да е алкохол.

Ернандес наля две чаши и подаде едната на Дядо Коледа, който беше седнал на един кожен стол, след което се настани зад бюрото си.

— Добре, старче — каза той, — какво мислиш, че имаш срещу мен?

— Ти си наел Маркиз Куинсбъри да убие президента Трилейни — отвърна Дядо Коледа. — След това си поръчал да създадат Найтхоук, който да убие Маркиза, за да можеш да потулиш работата.

— Защо бих го правил? — попита полковника и запали тънка пура от Антар.

— О, имал си много причини — отговори възрастният мъж и отпи от питието си. — Според мен си искал да заемеш неговия пост. Наел си Маркиза да убие Трилейни… но след това той е започнал да те изнудва. Може би е станал прекалено алчен и в един момент е трябвало да избираш дали да го убиеш или да бъдеш разкрит.

— Ти си в голяма заблуда.

Дядо Коледа сви рамене.

— Причината няма никакво значение. Това, което е важно, е, че ти си наел Маркиза да дръпне спусъка и той си го призна преди Найтхоук да го убие.

— Глупости! Защо ще ви казва?

— Може би се е опитвал да си купи живота.

— Глупости — повтори полковникът. Той забеляза, че пурата му е изгаснала и я запали отново. — Маркиза беше безразсъдно смел като младия Найтхоук.

— Може би се е перчел — каза Дядо Коледа. — На кой му пука каква е била причината? Имам го на запис, копия от него се съхраняват на три различни планети в Олигархията. Ако не им се обаждам всеки месец, записите ще отидат…

— В Олигархията? — прекъсна го Ернандес. — Някак си не треперя от страх.

— В пресата на Солио II и при по-важните политици — довърши възрастният мъж.

Ернандес го гледаше внимателно.

— Мисля, че блъфираш.

— Но би ли рискувал живота си? — усмихна се Дядо Коледа. — Аз не искам нищо друго, освен да отида в Пръстена и да грабя божиите църкви на воля. Ако ме пуснеш, няма и да чуеш повече за мен. Ако ме убиеш, и теб ще те последва същата участ до — нека не гледаме прекалено песимистично — една година.

Ернандес изпи питието си на един дъх, след което внимателно постави празната чаша в края на лъснатото си бюро.

— Искаш ли да чуеш истината?

— С удоволствие — каза възрастният мъж и погледна през прозореца към гробището. — Но и да не ми я кажеш, ще го преживея. От теб зависи.

— Трилейни беше тиранин, ала беше мекушав тиранин. Позволи на Маркиза да разграбва системата Солио, защото не му стискаше да се изправи срещу него. — Той замълча. — Навремето Маркиза работеше за мен, как да кажа, на свободен договор. Имахме сърдечно приятелство. В крайна сметка успях да го убедя, че ако убие Трилейни, на негово място ще поставя марионетка, която ще му даде даже по-голяма свобода в разграбването на Солио.

— Имаш предвид себе си?

— Ако успеех да спечеля подкрепата, да. Ако не, тогава някой, който да се поддава на влиянието ми. Силата на Маркиза щеше да закрепи властта ни, а ние щяхме да му се отблагодарим като си затваряме очите. Поне този план му изложих. — Той се замисли. — Разбира се, в момента, в който вземехме властта, щяхме да изгоним Маркиза и хората му извън системата.

— Маркиза можеше да усети уловката — отбеляза Дядо Коледа.

— Нямаше да има никакво значение — отговори полковникът. — Щях да се закрепя на властта, а той щеше да е все така богат и щастлив да ограбва други планети.

— И той уби Трилейни.

Ернандес кимна.

— Но се оказа по-умен, отколкото си мислех. Беше подготвил своя марионетка и ме изненада. Новият президент му се кланяше по-дълбоко и от Трилейни. Именно затова се свързах с Делурос за Перфектния убиец. Аз съм патриот, дявол да го вземе!

— Патриот, убиец, ще оставим времето да реши — каза Дядо Коледа и направи многозначителна пауза. — Или можем да го разгласим на всички сега. Ти решаваш.

Ернандес дълго го гледа, без да продума.

— Съгласен съм — каза той най-накрая. — Споразумяхме се.

— Добре — кимна възрастният мъж. — Жалко, че трябваше да загубим такъв обещаващ младеж.

— Найтхоук? Нямаше място за него в нашите планове — каза Ернандес. — А така си спестяваме милионите, които трябваше да доплатим на хората му на Делурос. Официалната версия е, че е умрял преди да завърши мисията.

— Това означава само едно — че ще направят още един — замисли се Дядо Коледа. — Кой знае? Може би следващия път ще го направят по-добре.

— Какво му имаше на този? — попита Ернандес с любопитство. — Беше достатъчно добър, за да убие Маркиза и да затрие половината ми служители.

— О, имаше всички необходими физически качества — каза Дядо Коледа. — Бяха се погрижили за това. Учили са го да убива от момента, в който се е родил, ако „родил“ е подходящата дума. — Той си довърши питието. — Но не са могли да му дадат сърцето на Перфектния убиец. Джеф беше прекалено чувствителен.

— Чувствителен? — изненада се Ернандес. — Помисли си какви хора уби!

— Няма значение — поклати глава възрастният мъж. — Той имаше един голям дефект — дефект, който може би е по-фатален от лош мерник или несигурна ръка: бедният кучи син проявяваше емоции. А в неговия бизнес човек никога не може да си позволи да се води от чувствата. — Той замълча. — Перфектния убиец е избрал да стане убиец. Трагедията на Джеферсън Найтхоук е, че никога не са му дали възможност да не стане убиец.

— Мисля, че започна да става по-закоравял към края — каза Ернандес.

— Така ли?

Полковникът кимна.

— Последните му думи — знаеше, че аз ще я убия, ако той не го направи. Вече нямахме полза от нея, а и знаеше прекалено много.

— Е — каза Дядо Коледа, — мисля, че ще пийна още едно и после ще те оставям.

Ернандес стана и напълни отново чашите.

Възрастният мъж вдигна своята.

— За изгубената невинност!

— Чия? — попита Ернандес.

— На всички — отговори Дядо Коледа.

Край
Читателите на „Перфектен убиец“ са прочели и: