Майк Резник
Перфектен убиец (16)

Петнадесета глава

Найтхоук седеше на бара до Малой и гледаше Перлата от Маракайбо в захлас. Не беше докоснал питието си, а тънката му пура бе изгоряла. Свещеното кълбо седеше неподвижно на бара, на два сантиметра от лявата му ръка.

Дядо Коледа влезе в казиното, забеляза го и тръгна към него. Той погледна отегчено към танцуващото, полуголо момиче със синята кожа, поръча си едно питие и се обърна към Джеф.

— Затвори си устата — каза той. — Може да влезе нещо, човек никога не знае.

— Млъкни — сопна се Найтхоук, без да откъсва очи от момичето върху платформата.

— Просто се опитвам да бъда полезен — Дядо Коледа сви рамене. Кимна за поздрав към Малой, изчака, докато му сервират питието, отпи една глътка и се протегна да погали Кълбото. То го остави да го докосне, но не показа интерес или удоволствие — нито замърка, нито се приближи към него.

Танцът свърши и Мелисанда изчезна зад сцената.

— Никога не ме прекъсвай, когато я гледам — каза Найтхоук, щом най-накрая се обърна към Дядо Коледа.

— Няма да изчезне, ако отделиш една секунда да кажеш „Здравей“ на някой приятел — отвърна Дядо Коледа и стана. — Ела в някое сепаре. По-удобно е, а аз съм стар човек с всевъзможни болежки.

Найтхоук и Малой взеха питиетата си и го последваха. Кълбото изчурулика два пъти, след което се тупна в пода и не след дълго ги настигна. Когато седнаха в сепарето, то застана на върха на ботуша на Найтхоук.

— Доста време прекарваш да я гледаш — отбеляза Дядо Коледа.

— Какво те интересува?

— Влюбен е — ухили се Малой.

— Някой от вас да има да каже нещо смислено? — попита Найтхоук раздразнено.

— В интерес на истината, аз имам — отвърна Дядо Коледа. — Знаеш ли, щеше да бъдеш незрял, дори ако беше на толкова години, на колкото изглеждаш, а случайно зная, че си доста по-млад.

— Карай по същество.

— Искам да кажа, приятелю, че си си загубил ума, понеже това ти е първата любов. Ще ти разкрия нещо, което няма да ти хареса, но повярвай ми: ще ти мине.

— Не искам да ми минава.

Малой се усмихна.

— Естествено.

— Виж, зная, че няма да ми повярваш — продължи Дядо Коледа, — но момичета като нея с лопата да ги ринеш. Във всеки град има сто такива.

— Никъде няма друга като нея! — сопна се Найтхоук.

— Тя е боклук, хлапе — и ще ти докара само проблеми.

— Мери си думите — отвърна Найтхоук застрашително. — Може да си ми приятел, но всичко си има граници, дори това, което приятелите ми могат да говорят за нея.

— Послушай го — настоя Малой като се наслаждаваше на смущението на Найтхоук. — Още не си го осъзнал, но има много жени, които изглеждат още по-добре.

— А и на тази не може да й се има доверие.

— Какво искаш да кажеш — не може да й се има доверие?

— Знам ги жените като нея — прехласват се по силата така, както ти се прехласваш по едно хубаво момиче.

— Затова ще докажа, че съм по-силен от него.

— Не разбираш. Имах предвид сила като власт, не като физическа мощ. Ако не беше Маркиза, щеше да е някой милионер или политик. Никога няма да се хване с аутсайдер като теб или мен.

— Грешиш — упорстваше Найтхоук. — Мога да я накарам да ме обича.

— Как? Като убиеш защитника й ли?

— О, това много би й харесало — каза Малой саркастично.

— Ако й трябва защитник, аз мога да го правя по-добре от него.

— От престъпниците, да. От икономическите затруднения — съмнявам се. — Дядо Коледа замълча. — Забрави я, Джеферсън. Тя е и винаги ще бъде проблем. Повярвай ми; аз не съм пристрастен в преценката си.

— Ти не разбираш — каза Найтхоук. — Аз я обичам.

— Жив си от четири месеца и вече си намерил единствената жена в галактиката, която можеш да обичаш? — ухили се Малой.

— Това не ти ли звучи малко невероятно, дори на теб? — добави Дядо Коледа.

— Тя е всичко, което искам.

— Зная. Просто ти намеквам, че може би ти не си това, което тя иска.

— Какво изобщо разбирате вие двамата? — погледна ги Найтхоук. — Той е един отвратителен дребен изрод, а ти си сбръчкан старец! Кога изобщо сте обичали някого?

— Мислиш, че да си стар, побелял и сбръчкан означава, че вече не се влюбваш? — попита Дядо Коледа с усмивка. — Това, че вече не се харесвам на двадесетгодишните дами не означава, че те не ми харесват. — Той се замисли. — Но ако с възрастта си помъдрял поне малко, осъзнаваш, че има огромна разлика между това да ги желаеш, което е приемливо, и това да ги обичаш, което трябва да се прави с много разум и предпазливост. Особено когато имаш толкова врагове като мен или колкото ще имаш ти, ако доживееш моите години.

— Затова ли би толкова път от онзи хотел дотук, да ми изнесеш лекция за жените?

— Не, помислих си, че очевидно се нуждаеш от такава — каза Дядо Коледа, след което погледа Малой. — Мисля, че е време да обсъдим следващия ни ход.

Найтхоук се обърна към Гущера:

— Отиди на бара и пий едно за моя сметка.

— По дяволите! — сопна се Малой. — Писна ми всички да се опитват да се отърват от мен!

— Имам да обсъждам делови въпроси с Дядо Коледа — каза Найтхоук.

— Мислиш, че мястото не се подслушва непрекъснато и че няма камери? — попита Малой. — Или че не се прави постоянно запис на всичко, което казваш и правиш, за да може Маркиза да го прегледа и изслуша по-късно?

— Изчезвай!

— Голям приятел си, няма що! — промърмори Малой.

Найтхоук го изгледа студено.

— Вече не си под моя защита. От този момент нататък нямаме никакви дългове един към друг.

— Голяма работа! Връща ми живота. Алелуя. — Малой го изгледа свирепо. — Не искам да ми връщаш проклетия живот! Докато принадлежеше на теб, хората не ме закачаха и не можеха да ме убиват. Ако се разчуе, че вече не съм ти задължен, продължителността на живота ми ще е към три часа в най-добрия случай.

— Просто се махни — каза Найтхоук. — Заболя ме главата от оплетените ти разсъждения.

— Оставам ли под твоя защита? — настоя Малой, без да помръдне.

— Както искаш.

— Така искам.

— Добре — каза Найтхоук. — А сега да те няма.

— Но ако ти принадлежа, не трябва да имаш никакви тайни от мен.

Найтхоук извади един пистолет и го насочи към люспестия нос на Малой.

— Виждаш ли? — извика Малой обвинително. — Виждаш ли? Знаех си, че си ме заменил с Кълбото!

— Кълбото винаги си държи устата затворена и не ми дава съвети, които не съм искал — каза Найтхоук. — Нещо, което не мога да кажа за един дребен комарджия като теб.

— Добре, тръгвам си, тръгвам си! — промърмори Малой горчиво. — Но един ден ще съжаляваш, че не си бил по-добър с мен.

— Аз ти спасих живота — отговори Найтхоук. — Колко по-добър трябва да бъда?

— Ще видиш — промърмори Малой и тръгна наперено към бара.

— Прав е, да знаеш — обади се Дядо Коледа.

— Искаше да забравя за нея — каза Найтхоук раздразнено. — Сега се опитваш да ме накараш да се отнасям добре с него ли?

— Не — отговори Дядо Коледа. — Имам предвид, че най-вероятно е прав, че казиното е под наблюдение.

— Искаш ли да поговорим отвън?

Дядо Коледа помисли малко и поклати глава.

— Не. Струва ми се, че всичко, което имаме да си говорим, може да се каже пред Маркиза.

— Добре тогава. Казвай!

— Трябва сериозно да обсъдим бъдещето, Джеферсън — започна възрастният мъж.

— Нали вече го обсъдихме на връщане от Аладин.

— Това беше преди, сега трябва отново да поговорим.

— Какво се е променило? — попита Найтхоук.

— Имам лошо предчувствие — отвърна Дядо Коледа. — Маркиза ти прости прекалено лесно, че не си изпълнил мисията.

— Но аз те доведох — каза Найтхоук. — Това беше по-добрият вариант.

— Зная, че животът е пред теб, но повярвай ми: престъпниците живеят за мига. Може да иска да се договори с мен, но не е логично да не се опита да вземе златото и картините на Морита. Това не е типично за такъв влиятелен престъпник като него. Логично е аз да искам да се договоря с него, но не и той да желае да се договори с мен.

— Нали си защитил товара?

— Това е другото съмнително нещо — продължи Дядо Коледа. — Той не може да се задържи на власт, ако позволява хората да си играят така с авторитета му. По този начин всичките му служители ще започнат да блокират плячката си, като поставят взривове и преговарят за нови условия с него. Аз никога не бих допуснал това; той също не може да го допусне.

— Но се съгласи.

— Точно това ме притеснява.

— Какъв му е мотивът според теб?

— Не мога да разбера. Зная само, че няма нищо общо с мен.

— Защо не? — попита Найтхоук.

— Защото моят план беше начертан преди да го срещна и не съм го променил и на йота.

— Ако няма нищо общо с теб, тогава с кого…?

— С теб, разбира се — отсече Дядо Коледа. — Ти не се подчиняваш на заповедите му и ако не си убил шпионина му, то най-малкото не си се постарал да го спасиш. Така че трябва да си задам въпроса: Защо си все още жив? Той не се страхува от теб; човек като Маркиза може да те премахне за секунда. Не е човеколюбив, защото човеколюбието е абсолютно чуждо на такъв като него. Не ти е простил нарушението; реши да го игнорира. Защо? Защо един четиримесечен клониран мъж изведнъж става най-довереният му човек?

Найтхоук се замисли над думите на възрастния мъж.

— Не зная — призна той накрая.

— Аз също — каза Дядо Коледа. — Но би трябвало да има някаква причина. — Той замълча. — Защо си тук?

— Казах ти.

— Добре. Това е част от някаква мисия. Кой те изпрати тук?

— Маркус Динисен, адвокатът на Перфектния убиец на Делурос VIII — отговори Найтхоук.

— Той ли те насочи към Тундра?

— Не, само към Вътрешната Граница. Един човек, казва се Ернандес, началник сигурност на Солио II, ме изпрати тук.

— Каква връзка има с теб Ернандес?

— Той е уредил да ме създадат.

— Интересно.

— Нима?

— И разочароващо — каза Дядо Коледа. — Нямаме достатъчно информация. Или ако имаме, все още не я виждам.

— Ти си този, който има лошо предчувствие — отговори Найтхоук. — Аз все още не мога да разбера какво толкова те притеснява.

— Тук има нещо, което засяга Солио II и може би даже Делурос — каза Дядо Коледа. — Мисля, че ще е най-добре да изчезваме, преди да е станало напечено. Тук се случват прекалено много неща, които не харесвам.

Найтхоук се огледа наоколо, погледът му се спря на Малой, който седеше на бара, и си спомни какво беше казал дребосъкът със змийската кожа.

— Сигурен ли си, че искаш да говориш тук, при положение, че Маркиза най-вероятно ни подслушва?

— Какво значение има? — отвърна Дядо Коледа. — Ако се съгласиш да дойдеш с мен, ще изчезнем преди да успее да ни спре. Ако останеш, ще знае, че и най-силните ми аргументи не са те убедили да го напуснеш.

— Ами ако аз остана, а ти тръгнеш? — попита Найтхоук. — Това няма ли да е проблем?

— Вероятно ще бъде. Затова и не мисля върху такъв вариант.

— Не те разбирам.

— Малой не е глупак — каза Дядо Коледа. — Единствената причина да е жив си ти. Смятам и аз да мина под твоя протекция.

— Това е най-глупавото нещо, което съм чувал — поклати глава Найтхоук. — Защо ще го правиш?

— Ще бъде честна сделка — каза Дядо Коледа. — Ти си единственият човек на тази планета, който може да защитава мен и съкровището ми от Маркиза. А аз съм единственият човек на тази планета, който е бил честен спрямо теб, който се е опитвал да те разубеди да не правиш глупости и който е бил до теб, дори когато си ги правил. Ти нямаш нито един приятел и си съвсем сам в цялата галактика. Аз се старая да ти бъда приятел и ще съм такъв, какъвто трябва да бъде един приятел, но цената ми е висока: моят живот. Ти имаш задължението да го опазиш. Споразумяхме ли се?

— Много искаш срещу приятелството си — Найтхоук погледна протегнатата към него ръка.

— Ако получиш по-добро предложение, приеми го.

Найтхоук не реагира няколко секунди, след което стисна ръката на Дядо Коледа.

— Отлично! — усмихна се възрастният мъж. — Сега или ще останем заедно, или ще си тръгнем заедно.

— Аз никъде няма да ходя — каза Найтхоук. — Не и без нея.

— Тогава може би ще я вземем.

— Да я отвлечем? Маркиза ще прати двеста души по петите ни преди да сме излезли от системата.

— Надценяваш дълбочината на чувствата му към когото и да било друг, освен него — отвърна Дядо Коледа. — Не е станал това, което е, като се е привързвал дълбоко към всяка танцьорка от нощните клубове, която му се изпречи на пътя. — Той спря замислено. — И все пак, това би било такова публично унижение, че ще трябва да направи нещо… Не, може би ще е по-добре всички да тръгнем.

— Всички?

— Дори Маркиза.

— Какво ще спечелят те двамата — той и тя — ако дойдат с нас? — попита Найтхоук.

— Най-голямата печалба.

— Делурос VIII?

Дядо Коледа кимна.

— Столицата на човешката раса.

— Но дотам е половин галактика път.

— Има доста църкви — а и Префектния убиец е там.

— И как ще го убедим да дойде с нас?

— Ще намерим нещо, което иска — усмихна се Дядо Коледа. — Нещо, на което не може да каже не.

— Какво например?

— Върти ми се една идея — каза Дядо Коледа, — но трябва да поработя малко върху нея.

— Той знае, че се опитваш да намериш причина — отбеляза Найтхоук. — Или най-малкото скоро ще разбере.

— Ако причината е достатъчно основателна, ще дойде — отговори Дядо Коледа.

— А ако не е?

— В такъв случай — каза възрастният човек мрачно, — готви се да докажеш какъв приятел си.