Майк Резник
Перфектен убиец (23)

Двадесет и втора глава

Дядо Коледа отпи от бирата си и се опита да се овладее.

— По дяволите, синко, не можеш ли поне веднъж да мислиш с главата си?

— Какво искаш да кажеш? — попита Найтхоук.

— Зная, че е трудно, но се опитай да премислиш нещата. Искаш да тръгнеш след момичето, така ли?

— Да.

— Макар да знаеш, че тя е с Малой и почти със сигурност са наети от полковник Ернандес.

— Ще кажеш ли нещо съществено?

— Само ще те попитам къде, мислиш, отиват сега?

— Вероятно на Солио II.

— И ако ги последваш, ще трябва да отидеш там, нали? — продължи възрастният мъж.

— И какво?

— Колко дължи Ернандес на твоите създатели?

— Не съм сигурен — отвърна Найтхоук. — Някъде около пет милиона кредита.

— Но не си казал на твоите хора на Делурос, че си изпълнил мисията и си убил Маркиза — отбеляза дядо Коледа. — Така че, ако се приземиш на Солио, какво най-вероятно ще предприеме Ернандес?

Найтхоук мълчеше и обмисляше вариантите. Най-накрая направи гримаса.

— Ще ме убие или ще поръча да ме убият, за да си спести парите.

— Точно така! — кимна Дядо Коледа. — Вече си застрелял човека, който ти е поръчал. Сега му остава само да убие теб, да изхвърли трупа ти на която и да е планета в Границата, освен Солио II и да докладва на твоите хора на Делурос, че си му казал как се готвиш за голям удар. По-късно чул, че са те нападнали от засада и си мъртъв. — Възрастният мъж допи бирата си. — Просто помни, че Ернандес е началник на сигурността за цялата планета — продължи той. — Навярно има десет пъти повече въоръжени мъже от Маркиза, които са и по-дисциплинирани. Ако отидеш там, няма да имаш никакъв шанс.

— Добре — ядоса се Найтхоук, — разбрах те.

— Значи отиваме в Пръстена, нали?

— Не позна — отвърна Найтхоук.

— Но току-що ти обясних, че е самоубийство да слезеш на Солио — изнерви се Дядо Коледа.

— Просто ме предупреди с какво ще се сблъскам.

— Тогава какъв е проблемът?

— Искам Мелисанда.

— Няма нищо лошо в това, че я искаш — каза възрастният мъж. — Само не тръгвай след нея.

— Аз я обичам. Няма да я изоставя.

— Ти си глупак!

— Никой не е казал, че трябва да идваш — каза Найтхоук. — Мога да те оставя на първата срещната обитаема планета.

— И как ще съм сигурен, че на нея има църква? — отвърна Дядо Коледа. — Трябва ти някой да те пази, синко. И този някой съм аз.

— Значи идваш с мен?

— Като станем готови.

— Аз съм готов — каза Найтхоук.

— Готов си друг път — ядоса се Дядо Коледа. — Щом Ернандес поговори с Перлата от Маракайбо, а той не трябва да я чака да кацне на Солио, за да го направи, ще знае, че си убил Маркиза и вероятно я преследваш. Първото нещо, което ще направи, е да обяви награда за теб.

— Но аз убих човека, който той искаше.

— Да, но Маркиза вече е мъртъв и нищо не го свързва с убийството на Трилейни. Най-лесният начин да спести парите, които дължи на твоите хора от Делурос VIII е да те убие преди да успееш да обясниш защо Маркиза е бил нает за убийството или поне защо е замесен в него. Ще разпрати снимката ти до всички планети в Границата и ако неговите хора не те убият, някой друг ще те застреля за наградата. По дяволите, щом каже на твоите хора на Делурос, че нелегалният им двойник е кривнал от пътя и убива хора както намери за добре, те вероятно ще удвоят наградата.

— Е и, какво предлагаш?

— Да проявиш малко хитрост и да ги заблудиш — отговори възрастният мъж. — Спомни си, че ти казах за фалшивите паспорти и документи. Това ни трябва на този етап. Той ще очаква да се промъкнеш на планетата му, да кацнеш на място, където няма кой да те закачи и после да го нападнеш през нощта. Мисля, че ще е по-добре да влезеш гордо през парадната врата. Ще разкриеш самоличността си чак след като преминеш деветдесет процента от охраната му.

— Колко време ще отнеме това?

— Зависи — отговори Дядо Коледа. — На какво разстояние сме от Лилавия облак, Теразейн или Антарес III?

— Нямам представа — отвърна Найтхоук.

— Нито пък аз. Затова имаме навигационен компютър.

След минута корабът ги уведоми, че най-близката от трите планети, Лилавия облак, е на седемнадесет часа път.

— Поеми курс към Лилавия облак — каза възрастният мъж и си поръча още една бира.

— Там живее някой от твоите фалшификатори, така ли?

— Един от отговорниците по екипировката ми — поправи го Дядо Коледа с усмивка.

— Екипировка?

— Ще видиш — увери го Дядо Коледа.