Майк Резник
Перфектен убиец (17)

Шестнадесета глава

Дядо Коледа влезе в казиното, откри с поглед Найтхоук, който стоеше сам на една маса, отиде до него и му каза да си облича скафандъра.

— Какъв е проблемът?

— Струва ми се, че имаш нужда от малка разгрявка — рече възрастният мъж. — Една разходка ще ти се отрази чудесно.

— Тук ми е добре.

— Няма значение, тръгвай!

Найтхоук го погледна с любопитство, след което сви рамене, отиде в преддверието и облече скафандъра си. Двамата излязоха на мразовитата улица. Имаше само няколко робота, които разчистваха снега. Тук-там някой човек прибягваше бързо и безшумно от една сграда до друга — по нищо друго не личеше, че градът е обитаем.

На каква честота? — Найтхоук мърдаше устни без глас.

Дядо Коледа направи знак „4748“ с пръсти.

— Добре — Найтхоук нагласи честотата. — Чуваш ли ме?

— Да. И никой друг не може да те чуе.

— Чакай да проверя — каза Найтхоук. — Моето радио е доста сложна машинка. Продължавай да говориш, без да казваш нищо важно.

— Прелестно утро — започна Дядо Коледа. — Напомня ми на зимите в моя роден край, когато бях малък.

— Достатъчно — прекъсна го Найтхоук, докато сканираше една схема в радио-системата си. — Никой не ни подслушва.

— Всъщност — продължи Дядо Коледа, — израснах на една красива селска планета, с полюшващи се поля мутирало жито, обширни докъдето ти виждат очите. Мразя снега.

— Ако си ме извел да ми разказваш детството си, връщам се на топло — прекъсна го Найтхоук.

— Всъщност доведох те тук да си поговорим за полковник Джеймс Ернандес.

— Ернандес? — повтори Найтхоук. — Каква е тази тайнственост? Преди три дни нямаше нищо против да те подслушват.

— Това беше преди, сега е друго.

— Какво общо има Ернандес?

— Повече, отколкото можеш да си представиш — отговори Дядо Коледа. — Защо мислиш, те е пратил тук?

— Да разбера кой е убил президента Трилейни и да раздам правосъдие по един или друг начин.

— Глупости!

— Така ли? Защо мислиш, че са глупости?

— Той знае кой е убил Трилейни — каза Дядо Коледа, докато вървяха бавно по замръзналата земя на Клондайк.

— Добре тогава — погледна го Найтхоук. — Кой е убиецът на Трилейни?

— Маркиза, разбира се.

— Това са догадки.

— Аз не правя догадки, хлапе. Казвам ти, че си тук, за да убиеш Маркиза.

Найтхоук го гледаше безмълвно.

— Преди да продължим, защо не ми обясниш откъде си толкова сигурен?

— Направих това, което самият ти би свършил, ако имаше малко повече опит — отговори Дядо Коледа. — Преди два дни платих доста голяма сума, за да вържа компютъра си за контролния компютър на Делурос VIII.

— И?

— Поръчах всичката налична информация за Маркиз Куинсбъри. Отне ми толкова време понеже нямах холография или отпечатък от ретината и до снощи работех само с възможности. След това успях да взема една бирена халба, по която бяха останали отпечатъци от пръстите му.

— И какво каза контролният компютър? — попита Найтхоук.

— Истинското му име е Алберто да Силва. Имал е още няколко имена преди да се кръсти Маркиз.

— Чудесно. Имал е други имена. И какво от това?

— Имал е други професии — каза Дядо Коледа. — Последната му служба е била независим наемник за полковник Джеймс Ернандес.

— Независим наемник?

— Убивал е враговете на Ернандес като в замяна на това той си е затварял очите, когато Маркиза е крадял на Солио II.

Найтхоук се намръщи.

— Няма логика. Ако Ернандес го е наел да убие Трилейни, защо ще иска да го убия?

— Тук вече нямаме факти, а теории — каза Дядо Коледа. — Но не бързай, има логика.

— Продължавай — махна с ръка Найтхоук.

Дядо Коледа го погледна и въздъхна.

— Ами ако някой е видял Маркиза да стреля? Който и да е бил той, със сигурност е един от важните хора на Солио II — не забравяй, че макар Трилейни да е убит в операта, той е бил там да помири враждуващи фракции от неговата партия — и, разбира се, този важен човек незабавно е взел мерки да се предпази. Вероятно е наел бодигардове и е програмирал компютъра си да информира всички новинарски агенции за истината, ако нещо се случи с него.

— Добре — каза Найтхоук. — Дотук звучи правдоподобно. Нататък?

— След като нашият човек се е почувствал в безопасност, той се е свързал с Ернандес и е казал: „Този, който уби Трилейни, беше от твоите хора. Мисля, че се готвиш да завземеш властта на Солио II.“ Ернандес отрича, разбира се; какво друго, по дяволите, може да направи?

— Интересно — промърмори Найтхоук. — Продължавай!

— … Нашият човек е казал на Ернандес: „Докажи ми, че си невинен. Предай Маркиза и ще ти повярвам; в противен случай и двамата сте виновни за убийството.“ А може би му е дал краен срок: шест стандартни месеца, една година, няма значение. Сега, Ернандес не може просто да привика Маркиза и да го застреля. Той си има репутация; ако го предаде прекалено лесно, подозренията няма да паднат от Ернандес. Затова наема човек да го залови срещу възнаграждение. И не кой да е, а най-добрият наемник, който някога е съществувал.

— Има много добри наемници в Границата — прекъсна го Найтхоук. — Защо мен?

— Защото може да разчита на теб да убиеш Маркиза, не да го предадеш.

— Но…

— Спомни си срещата с Ернандес — махна с ръка Дядо Коледа. — Обзалагам се, че ти е казал да гръмнеш Маркиза на секундата като го видиш.

— Нещо такова — призна Найтхоук неохотно.

— Виждаш ли? — поклати глава възрастният мъж. — Изрично е поискал теб, защото, за разлика от оригинала, нямаш никакъв опит. Ти не различаваш нюансите. Не разбираш задните мисли. Никога нямаше да прозреш така нещата. Единственото, което умееш, е да убиваш, и точно на това е разчитал Ернандес.

— Но рано или късно щях да разбера каква е работата — отговори Найтхоук, — и тогава щях да стана толкова опасен за Ернандес, колкото е и Маркиза.

— Вероятно смята, че хората на Маркиза ще те убият преди да си напуснал планетата, след като свършиш поръчката. И съм сигурен, че е превърнал офиса си в смъртен капан, в случай че успееш да се измъкнеш и да се върнеш там. — Дядо Коледа направи дълга пауза, след което сви рамене. — Без съмнение планира да умреш тук или на Солио. Ако не…

Изречението остана недовършено.

— Ако не, смята, че ще ме „обезвредят“ на Делурос?

— Ти си съвършената машина за убиване, хлапе — каза Дядо Коледа — и щом си свършиш работата, не си притрябвал на никого. Така че ще бъдеш прекалено опасен, за да живееш.

Найтхоук стоеше безмълвен и неподвижен и обмисляше думите на възрастния мъж.

— Да, логично е — отвърна той със студен, равен глас.

— Това е предположение — каза Дядо Коледа. — Може би онези на Делурос ще ти постелят пътека от цветя и ще те пратят на други мисии. Има и възможност Маркиза да не е дръпнал спусъка. Може да греша за всичко, но не ме напуска чувството, че все пак съм прав.

Найтхоук едва потисна гнева, който се надигна в него при мисълта, че го използват. Лицето му беше напълно безизразно — маската, която бе носил оригиналният Перфектен убиец преди сто години.

— Прав си — каза той най-накрая.

— Тогава стигаме до въпроса: Какво ще правим сега?

— Ти си големият мислител — отговори Найтхоук. — Ти какво ще кажеш?

— Каквото казах и по-рано: Всички отиваме на Делурос VIII. Аз ще обера няколко църкви, ти ще убиеш оригиналния Перфектен убиец, а Маркиза… е, това още го обмислям.

— Имам идея.

— Да чуем — каза възрастния мъж.

— Ами ако в Разузнаването на Олигархията има някой, който знае, че Маркиза е убиецът, някой, на когото Ернандес се е доверил. Не е ли логично Маркиза да иска да се отърве от човек, който може да го натопи?

— Ще трябва да се убеди, че той все още не е казал на никого — отвърна Дядо Коледа. — Дори Маркиза не би се хванал да затрие цялото Разузнаване. — Той замълча. — И все пак, защо би повярвал на това?

— Защото едно сладкодумно старче като теб би трябвало да съумее да го убеди в почти всичко — Найтхоук гледаше възрастния човек и обмисляше аргументите си. — Например, аз се бих с него в деня, когато пристигнах и бяхме наравно; на този етап мога да го победя и той го знае. От теб се иска да го убедиш, че щом убия Перфектния убиец, ще съм свободен и изобщо няма да ми пука какво ще стане с него или с Ернандес. Междувременно, намери някое име от Делурос VIII — истинско или измислено, няма значение — и го убеди, че ако убие този човек, няма да има повече никаква връзка между него и Ернандес в никой от файловете на Олигархията.

Дядо Коледа наведе замислено глава, след което отново погледна Найтхоук.

— Знаеш ли, идеята съвсем не е лоша — отвърна той. — Ще станеш ужасно опасен, ако те оставят да живееш още двадесет години. — Той повдигна рамене. — Не се учудвам, че все още се носят легенди за Перфектния убиец.

— Не искам и да чуя за него — раздразни се Найтхоук. — Той е просто един замразен старец, който никога няма да се събуди.

— Той е ти и ти си той, независимо дали ти харесва или не — каза Дядо Коледа.

— Не ми харесва — отсече Найтхоук. — И ако го кажеш още веднъж, ще съжаляваш.

— Много си докачлив за четиримесечен — промърмори Дядо Коледа.

— Не забравяй какво ти казах!

— Няма — промърмори възрастният мъж. — Но понякога ми е много тежко да съм ти приятел.

— Още по-тежко ще ти е, ако си ми враг.

— Да се надяваме. — Дядо Коледа се обърна към казиното. — Ще се връщаме ли или имаш да кажеш още нещо, което Маркиза да не чуе?

— Не, мисля, че това беше всичко. — Изведнъж Найтхоук се закова на място. — Трябва да обсъдим още нещо!

— Така ли?

Найтхоук кимна.

— Маркиза ще ни позволи да тръгнем и ние ще го убедим да дойде с нас. Но…

— Но какво?

— След като ти обереш твоите църкви и аз убия Перфектния убиец, какво ще правим с него?

— Ами, като че ли зависи от теб, нали? — каза Дядо Коледа.

— Да — отвърна Найтхоук замислено. — Да, предполагам, че е така. И, разбира се, ако той не се върне тук, ако е убит, докато е бил някъде по работа…

— Изобщо не си и помисляй за нея — прекъсна го Дядо Коледа. — Ако убиеш Маркиза, тя ще изчезне толкова бързо, че свят ще ти се завие.

— Аз ще командвам тук. Аз ще държа властта и ще мога да я защитавам. Тя ще остане.

— Няма начин.

— Ще видиш — каза Найтхоук. — Аз съм млад. Ако остане с мен, мога да й дам всичко, което поиска.

— Някой друг може да й го даде преди тебе — отвърна Дядо Коледа. — Някои вече го имат. Тя е от типа жени, които надушват такива мъже от светлинни години разстояние.

— Ти някога говорил ли си с нея? — попита Найтхоук възмутено. — Защо си мислиш, че я познаваш?

— Зная от опит.

— Нямаш никакъв опит с нея, защото никога не е имало друга като нея.

— Синята кожа не я прави по-различна.

— Въпросът не е в кожата — Найтхоук сниши глас: — Тя е съвършена.

— Синко, повярвай на един свещеник — каза Дядо Коледа. — Дори Бог не е съвършен.

— Какво изобщо знаеш ти за Бог или за жените? — възкликна Найтхоук. — Не правиш нищо друго, освен да обираш църкви и си толкова стар и сбръчкан, че никоя жена няма да те погледне.

— Хлапе, ако не бях сигурен, че ще ме гръмнеш, щях да ти покажа колко бързо мога да вкарам онази танцьорка в леглото си. — Той въздъхна. — Както и да е. Разбрахме се какво ще правим, нали?

— Да.

— Тогава да започваме шоуто.

Той се обърна и тръгна обратно към казиното.