Майк Резник
Перфектен убиец (14)

Тринадесета глава

В първия момент Найтхоук помисли, че е просто писък от страх. Но звукът продължи, като ставаше все по-силен и по-тънък, и все по-силен, докато в един момент Найтхоук усети, че не може да мисли ясно. Сгъна се на две и притисна ушите си с ръце. Дядо Коледа падна от стола си и се изтърколи на пода, като също притискаше ушите си. Извънземният стреля, но го беше обзела такава безумна агония, че лазерните лъчи прогориха две дупки в тавана преди пистолетът да падне на пода. Извънземният започна да пищи. От ушите и ноздрите му избиха капки кръв, които преминаха в бликащи потоци. Писъкът на Свещеното кълбо не спираше.

Въпреки че беше замаян от болка, Найтхоук осъзна, че кълбото можеше да насочва силата на писъка си. Колкото и болезнен да беше звукът, той не беше насочен към него или Дядо Коледа. Чашите около извънземния започнаха да се трошат, бутилките избухваха, а той пищеше и кървеше, докато най-накрая се строполи на пода. На секундата звукът спря и Свещеното кълбо отново замърка като се търкаше в рамото на Найтхоук.

— Интересно животинче водиш със себе си — каза Дядо Коледа замаяно, като се повдигна на коляно и погледна Кълбото. — Доста е мощно.

— Нали? Бива си го — кимна Найтхоук, който все още се опитваше да фокусира погледа си.

Изчака, докато сетивата му се върнат в нормално състояние, стана, отиде до извънземния и го разгледа. Беше мъртъв.

— Дали ще си имаш проблеми с властите? — попита Дядо Коледа.

— Този трябва да е бил най-голямата власт на планетата — каза Найтхоук като посочи извънземния.

Внезапно в стаята влетяха две механични чистачки.

— Почистете счупените чаши — поръча Найтхоук. — Оставете тялото, докато ви кажа какво да го правите.

Те незабавно се заеха да оправят стаята като обърнаха особено внимание на парчетата стъкло.

— Е — обади се Дядо Коледа, — очевидно Маркиза ти няма кой знае какво доверие. И след като този доносник не му докладва, ще се сети, че си го убил.

— Не съм го убил аз, а Свещеното кълбо.

— Какво значение има? Кого, мислиш, ще обвини — теб или някакво извънземно животно, което прилича на детска играчка и мърка през цялото време? — Дядо Коледа се усмихна. — Ако бях на твое място, щях да си събера багажеца и да си потърся работа някъде другаде. Аз все още бих те взел, разбира се, но имам чувството, че малцина биха го направили, щом се разчуе, че Маркиза те издирва.

— Няма да търси дълго — отговори Найтхоук. — Връщам се на Тундра.

— Без да вземеш и частичка от товара ми?

— Казах ти — можеш да си продължаваш по пътя.

— Но ситуацията се промени — отбеляза Дядо Коледа. — Сега вече имаш мъртъв шпионин на главата си.

— Ще кажа, че ти си го убил.

— А ти си стоял със скръстени ръце, докато аз си тръгвам пред очите ти? — попита Дядо Коледа.

Свещеното кълбо започна да се тупа в пода отново, като все още мъркаше, докато най-накрая скочи високо и кацна на рамото на Найтхоук. Той го погали разсеяно и мъхестата топка замърка силно като машина.

— Имаш право — призна Найтхоук. — Май ще трябва да му кажа истината.

— Което е гаранция, че ще те убие.

— Гаранция, че ще се опита да ме убие. Не очаквах да е толкова скоро, но все някога щеше да се случи. Защо да не е сега. — Механичните чистачки свършиха с парчетата стъкла и се приближиха към Найтхоук за следващата поръчка. — Занесете тялото в офиса му, заключете вратите и чакайте там до следващо нареждане — каза Найтхоук. Машините излязоха от бара, върнаха се след минутка с една количка, натовариха извънземния и го отнесоха.

— Има по-добро решение — поклати глава Дядо Коледа. — Просто тръгни с мен и забрави за Маркиза.

— Маркиза не е този, когото не мога да забравя — отвърна Найтхоук сухо. — Той е просто пречка.

— Значи става въпрос за жена! — ухили се Дядо Коледа. — Но на твоята възраст какво ли друго може да е.

— Жена е — призна Найтхоук.

— И принадлежи на Маркиза?

— Хората не трябва да принадлежат на никого.

— Абсолютно — съгласи се Дядо Коледа. — Това е против всички Божии и човешки закони. — Той се вгледа в Найтхоук проницателно. — Искаш тя да ти принадлежи?

Найтхоук кимна.

— Може да се каже.

— Значи ти трябва причина да убиеш Маркиза.

— Да. Но…

— Но?

— Но той се държи безупречно с мен. Назначи ме на важна длъжност, доверява ми се…

— Не ти се довери като те прати да ме убиеш, нали? — отбеляза Дядо Коледа. — Ако го беше направил, нямаше да имаме мъртъв извънземен на пода.

— Вярно е — съгласи се Найтхоук и се намръщи. — Но той знае какъв съм и това не го притеснява. Държи се с мен, както с всички останали.

— И на мен ми изглеждаш като всички останали — смръщи се Дядо Коледа. — А какъв си?

— Клониран.

— Аха! Ти си възродения Перфектен убиец, възкръснал от прахта.

— Той не е мъртъв.

— Би трябвало да е. Иначе щеше да е на сто и петдесет години.

— Замразен е от един век насам.

— Чакай да помисля — каза Дядо Коледа. — Жив е, обаче е замразен. Похарчили са куп пари и са поели доста големи рискове, за да направят клонинг. Но той защо би се замразил? Сигурно си има доста причини. Болест. Враг, с който не е могъл да се справи. Инвестирал е една пачка пари при изгодна лихва и се надява като се събуди да е натрупал милиарди. — Той замълча, докато обмисляше всички възможности. — Но ако е заради някой враг, би могъл да се събуди сега. Нямаше да му трябва клонинг. Ако беше заради пари, определено не би искал да си ги оспорва пред съда с някое свое копие. А ако е заради болест… — той се намръщи. — Но защо клонинг?

— Цените се вдигнаха.

— Разбира се — ухили се Дядо Коледа. — Плащал е разноските си с дивидентите от вложението. Но тъй като разходите са се повишили, се е наложило да разбутат основния капитал и изведнъж се получава така, че той няма да има достатъчно пари да остане замразен. Затова са създали теб… — Той отново се намръщи. — Но защо пък работиш за Маркиза? Ако имаха нужда от пари, би трябвало да си тук с определена мисия. Да гръмнеш някой убиец, да прибереш наградата и да се върнеш там, където държат оригиналния Перфектен убиец.

— Работя, така да се каже. Нещата доста се усложниха.

— По-лесно ли ще ти стане, ако застреляш Маркиза? Него ли трябва да убиеш?

— Не. Той знае кого трябва да убия, но засега не е склонил да ми каже.

— Със сигурност ще е още по-малко склонен да ти каже, ако го убиеш.

— Мислих за това — махна с ръка Найтхоук. — Ще обявя, че той е човекът, който е трябвало да убия, ще взема наградата и… — той млъкна, изведнъж погълнат от мисли.

— И ще я пратиш на Перфектния убиец? — предположи Дядо Коледа.

— Не, сам ще я занеса на Делурос.

— Делурос? До там е половин галактика. Защо не я изпратиш?

— Трябва да я предам лично.

— Защо?

— Защото навярно съм единственият жив човек, който може да го убие — отговори Найтхоук.

— Нали каза, че е болен!

— Не зная дали ще мога да се справя с него, щом оздравее. Той е избрал да бъде убиец. Аз съм такъв по задължение.

— В крайна сметка е едно и също — каза Дядо Коледа.

Във фоайето на хотела влезе мъж на средна възраст. Багажът му висеше на рамото за една връв. Тъй като никой не дойде да го поздрави, той се отправи към бара и замръзна на мястото си, щом видя още пресните кървави петна по пода. Найтхоук и Дядо Коледа го погледнаха студено и след секунда той се заотдръпва назад, без да каже дума, докато се блъсна в рецепцията. После се втурна през входната врата навън.

— Е, синко — каза Дядо Коледа, — май трябва да изчезваме оттук.

Найтхоук тръгна към вратата. Свещеното кълбо изчурулика изненадано, тупна се в пода и застана на половин метър от левия му ботуш.

— Няма какво да правя тук наистина — Найтхоук заобиколи кървавите петна, отиде във фоайето и се обърна към Дядо Коледа: — Ти накъде си?

Дядо Коледа сви рамене.

— Не зная. Може би ще ми е интересно да видя дали има някакви религиозни ценности за крадене на Тундра.

Найтхоук го погледна изненадано.

— Харесваш ми — продължи Дядо Коледа. — А Маркиза никога не ми е бил симпатичен. Ние, крадците, трябва да си помагаме, не да се изнудваме, когато спрем за малко гориво.

— Полицейските кораби са по петите ти — отбеляза Найтхоук. — Имаш само няколко часа преднина.

— Ще прехвърля целия си товар на твоя кораб — усмихна се Дядо Коледа. — Извънземното приятелче е мъртво, така че едва ли ще намеря някой да ми зареди реактора в следващия един час. Да правят с кораба ми каквото искат.

— Не желая да нося отговорност за плячката ти — каза Найтхоук.

— Никой не те кара — изръмжа Дядо Коледа. — Още повече няма да ми бъде и приятно. — Той се размърда нервно. — Нямаме време. Мога ли да използвам кораба ти или не?

Найтхоук помисли и кимна.

— Ще взема и Кълбото.

— И с право. Проклетото нещо е по-ефикасно от повечето оръжия, за които мога да се сетя.

— Ще ми се да знаех с какво се храни — питаше се Найтхоук, докато излизаше през входната врата на хотела. — Щях да му взема храна.

— Като че ли няма уста — отбеляза Дядо Коледа. — Защо не приемем, че се храни чрез осмоза? Давай му да се търка в разни хубави неща и всичко ще е наред.

— Какво значи разни хубави неща?

— Например ти — предложи Дядо Коледа с усмивка.

— Моля?

— На други планети съм виждал животни, които нямат отвор за хранене. Срещал съм няколко вида. Хранят се чрез осмоза. Представи си, че това животинче убива по-малки животинки като им изсмуква жизнената енергия. Ти не усещаш нищо, защото си много по-голям от него, но то се храни от твоята енергия, щом огладнее и за да си хапва и занапред, убива враговете ти.

— Може и да си прав — каза Найтхоук, докато гледаше Кълбото. — Но повече ми харесваше като си мислех, че ме защитава, защото ме обича.

— Може би те обича. Аз само предположих.

— Чудя се дали ще се качи с мен на кораба — запита се Найтхоук. — Може да реши, че предпочита да остане тук.

— Невъзможно.

— Защо?

— Ако все още бях свещеник, щях да кажа, че Свещеното кълбо — особено с това име — е знак от Бога.

— Знак?

— Че си закрилян. Ако Бог не ти беше изпратил извънземно животно, което не може да мисли, не може да се храни, но въпреки всичко е решило да се залепи за теб, щеше да умреш в хотела. Това означава, че Бог има други планове за теб.

— Например да убия Маркиза?

— Кой знае?

„Или да прекарам целия си живот с Перлата от Маракайбо?“

— Ти си свещеникът — каза Найтхоук. — Как ще разбера, когато изпълня това, което Бог ми е предвидил?

— Лесно — отговори Дядо Коледа. — Щом изпълниш онова, което трябва, малката пухкава топка ще спре да те закриля.

Сякаш за да покаже, че още не е готово да се раздели с Найтхоук, Свещеното кълбо замърка по-силно и скочи отново на рамото му.