Владимир Терзийски
Летящите чинии на Илюминатите (9) (Том 1)

1.7. Потвърждение на жироскопната антигравитация и от тайните разработки на американските военни.

След всичките хвърчащи небивалици, разгледани до сега, просто не мога да се въздържа да не разкажа и една история за левитиращи камъни. Не беше ли казал и сам Свети Илия, че „точно така, както острието на брадвата може да плува във водата на река Йордан, точно така могат и камъните да летят в небето“.

В този най-вероятно умишлено подхвърлен на американската преса разказ за още един от многобройните тайни правителствени проекти по антигравитация през 80-те години се разказва за точно такива левитиращи камъни — за левитиращи кварцови кристали — за т.н. „петрогравитационни“ двигатели за летящи чинии. Те използуват за създаването на антигравитационната тяга принципа на подреденото ориентирано жироскопиране на електроните в атомните орбити на обикновен кварцов кристал.

Ориентиращият електронните орбити „успоредяващ“ външен електромагнит се изготвя, като се навие вероятно свръхпроводящ електрически кабел около дълъг метален прът. Затова завършеният електромагнит прилича повече на дълъг „прътовиден“ цилиндър, отколкото на стандартната форма на обикновените цилиндрични електромагнити. След това този прът-електромагнит се увива още веднъж на спирала, около вертикалната ос, около периферията на кварцов кристал, за да се получи една външна ориентираща електромагнитна намотка около кварцовата сърцевина. Последната е разположена хоризонтално, и има плоска цилиндрична форма на барабан. По този начин кварцовият „гравимагнит“ е готов за полет. Да видим сега как работи той.

Вертикалното хомогенно магнитно поле на външната ориентираща намотка на гравимагнита осигурява ре-ориентирането на орбитите и спиновете на електроните в атомите на кварцовия кристал. Възможно е това поле да действува на спиновете и на атомните ядра на кристала. Електроните напускат своите хаотично ориентирани в пространството орбити и започват да се движат по нови успоредни хоризонтални орбити, имащи паралелни вертикални оси. Техните спинове вероятно също се преориентират по вертикалната ос.

VT11: левитиращ кварц.

Така, вместо да създаваме изкуствено един тромав „макро-синхротрон“ с диаметър на орбитата на вакуумния си канал от 300 м, както Ярганските инженери по-горе, тук ние ловко можем да използуваме вече готовите, създадени от природата безкрайно многото „микро-синхротрони“. Всеки от тях е с микроскопични атомни орбитални размери, с по един електрон на всяка орбита. Малки, но пък билиони от тях. Съединението прави силата наистина! Когато двигателят, работещ на този принцип, се включи и започне да излъчва своето антигравитационно поле, около кварцовия кристал се забелязва излъчването на интензивно синкаво сияние — страничен видим продукт на невидимото антигравитационно поле.

И за разлика от ярганците и техния тромав синхротрон, изискващ тежки вакуумни и магнитни синхротронни инсталации за ускоряването и удържането на жироскопиращия лъч от елементарни частици в кръгово движение, при кварцовия кристал тази необходимост отпада, защото природата сама е помислила за развъртането и удържането на електроните по техните естествени атомни орбити. Значително по-леката външна ориентираща намотка тук има за цел само да преориентира плоскостите на тези орбити в една и съща хоризонтална равнина, за да могат електроните да се въртят около всички вече знаем коя ос.

В края на тази глава аз бих казал за моя лична застраховка, като едно легално-правно заключение, че огромната част от историите в тази глава, а и в цялата книга, са непотвърдени и недоказани мнения и разкази, които аз като колекционер-филателист и културен антрополог на американския дисидентски, „политически-некоректен“ и не следващ партийната линия на Илюминати научен ъндърграунд, съм включил без ни най-малкото коригиране, шлайфане, полиране и разкрасяване. Моите лични мнения за видни учени се базират също така на непотвърдени и недоказани в един американски граждански съд мнения и подозрения, затова всичките те влизат в американската легално-правова категория на тъй-наречените „allegations“ — на твърдения или мнения, които не са потвърдени в официален законен съд. Затова и във всеки такъв параграф аз педантично съм употребявал думата „вероятно“.

Но все пак като мое лично мнение аз имам законното право да ги разпространявам сред обществото, стига да употребявам винаги тази магическа думичка „allegations“. Иначе аз бих се радвал ужасно много да бъда призован официално в един граждански съд от адвокатите на някой от „засегнатите“ светила, да дам публично моите показания в подкрепа на моята теза. За съжаление Илюминати никога не биха позволили това да се случил.

Като едно физическо заключение бих казал, че всичките изброени по-горе жироскопни антигравитационни ефекти или двигатели неизбежно съдържаха някаква материална част, или някакво поле, или и двете заедно, които се въртяха и жироскопираха в хоризонталната равнина, около вертикалната ос на симетрия на целия двигател и на цялата летяща чиния (вертикална ос по отношение на земната повърхност).

В тази глава изобщо не сме засегнали флуидните, електростатичните, вибрационните или телепортационните типове антигравитационни двигатели, които също ще бъдат подробно описани в следващия том. Тази кратка глава е само едно „телеграфно“ изложение на огромния фактически материал, съдържащ се в моята подробна десетчасова лекция-видеосеминар (Терз, X. 92), а също и в новата ми книга от около 500 стр., озаглавена „Моето «Откритие» на Антигравитацията“. Тя предстои да бъде публикувана наскоро в САЩ.

Видеосеминара можете да поръчате от нашата Американска академия на дисидентските науки, на адреса, даден в края на тази книга, умолявам запалените на тази тема читатели да имат търпението да изчакат появата на български език на цялата книга, за да получат значително по-пълната картина на нещата, а също и много по-обстойната библиография по въпроса.

Като едно метафизическо заключение накрая бих казал, че в холографната и взаимосвързана Вселена се забелязват многобройни повтарящи се потвърждения за едно и също физическо явление, идващи от най-несвързани помежду си области на живота и познанието — като представеното тук „доказателство“ на жироскопната антигравитация. Доказателства, идващи до нас от различни епохи, от противоположни континенти, от „съмнителни таблоидни и откровенчески източници“, от „налудничави контактьорски случаи“, или от най-надеждни и необорими академични и военни източници. Всички те отново и отново доказват, че реално съществуващата физическа.

Вселена е значително по многолика, комплексна и многопластова, отколкото и най-отявлената наша фикция за нея би могла да бъде.

Когато преди двадесет години си поставих налудничавата цел да открия антигравитацията, тогава щях да бъда безумно щастлив да открия дори и само един единствен антигравитационен двигател. На мен и през ум не ми беше минавало тогава, че ще открия толкова много различни антигравитационни двигатели, че ще потряват няколко тома, за да мога да ги опиша всичките.