Владимир Терзийски
Летящите чинии на Илюминатите (61) (Том 1)

Глава 9 — добавка, недовършена
Потвърждение за съществуването на немските летящи чинии през втората Световна война от независими източници от целия свят.

Японеца видял кугелблица в Митсубиши.

Ракетите-призраци над Скандинавия.

Същите тези, а също и по-големите модели с диаметър от 50 м са били пленени от руснаците, заедно с техните инженери, и са били доразработени в Сибир след войната. За това ще разкажа в 11 глава на тази книга. Руснаците успели да се доберат до плановете на първите два вида — тези с 15 и 50 м. Те ги преработили и успешно ги тествали в края на 40-те и в началото на 50-те години в небето над Скандинавския полуостров, в резултат на което в тази част на света възникнали множество истории за ракети призраци.

Шпицбергенската тарелка на руснаците. През 1952 г. над Шпицбург се разбива съветска космическа чиния.

Уфолозите в тази страна положиха енергични усилия (по време на годишното събрание на MUFON) да ни убедят, че тези призрачните ракети над Скандинавския полуостров не са нищо друго освен гъски, летящи в стегнати авиационни формации и предизвикващи красивия стратосферен contrail?. Дори се опитваха да ни убедят, че поради перфектността на шведската социална система дори дивите животни получават парични помощи и са хранени принудително през цялата година. Поради необикновената си форма тези гъски можели от време на време да сменят посоката на движение под ъгъл от близо 90 градуса със свръхзвукова скорост. Наистина вълшебни птици. Въпреки тези усилия фактите показват съвсем друго.

Правят се енергични опити да ни убедят, че летящата чиния, разбила се през 1952 г. над Шпицбург, е била с извънземен произход. Тайното правителство по-скоро би допуснало, че съществуват извънземни, че те кацат на нашата планета, дори че част от разбитите летящи чинии са били поправени от американската армия. То би признало всичко това, но не и фактът, че страна от Третия свят като Русия през периода 1947–52 г. е строяла и успешно е използвала при полети около Земята чинии, които на всичко отгоре са били задвижвани от примитивни немски двигатели V-2, от времето на Втората световна война. Въпреки тези усилия на определени сили в САЩ в репортаж в местен вестник за откритията на Норвежката военна комисия за разследване се казва, че разбилата се блестяща сребриста чиния е била 48 м в диаметър, имала е 48 дюзи на ракетни двигатели по периферията й, летяла е на височина до 160 км (космическата орбита около Земята е на височина между 120 и 150 км) и продължителност на полета 30 000 км (3/4 около Земята или 1,5 обиколки на планетата без спиране?). Отгоре на всичко надписите върху нея са били на руски език. Разбилата се летяща чиния е била вариант на летящите дискове на Миите с диаметър 50 м и с 48 двигатели V-2 на борда. Руснаците се добрали до чертежите на тази конструкция и на разработките на Хабермол и трескаво продължили изследователската дейност в тази насока в секретните институти някъде в Сибир зад Полярния кръг (които още редовно си разменят сведения с техните американски и британски колеги за напредъка в работата си, скрити зад димната завеса на Студената война).

Lear, John, 1, 1987, From Lear.TXT,

KeelyNet BBS???

General James H. Doolittle went to Sweden in1946 to inspect a flying saucer that had crashed there in Spitzbergen.

Летящите чинии бълващи димни кълбета над Латинска Америка.

Множество очевидци от Латинска Америка в началото на 50-те години свидетелстват, че са виждали бълващи дим летящи чинии. Това доказва съществуването на турбореактивни чинии с двигатели с вътрешно горене от тип BSM, конструирани от имигриралите там немски инженери. Тези летящи чинии са използвали керосин и очевидно са имали проблеми със запалването. По тази причина зад тях се получавал облак черен пушек както след раздрънкан южноамерикански автобус със стар дизелов двигател. Този проблем може лесно да се разреши с помощта на триизмерния чертеж на BSM в Look Magazine. Ясно се виждат неправилно поставените запалителни свещи в някои от камерите с вътрешно горене и те просто трябва да се разменят, разгледаните в тази глава прощъпулни немски дизайни на чинии с двигатели с вътрешно горене, изхвърлящи гъсти кълбета дим след себе си при своя полет. Те са назовавани след Втората световна война именно с това си име на „Smoke-puffing UFOs“ — „хвърлящите пушилка НЛО“ от уфолозите от Латинска Америка, където в много частни секретни подземни бази немците продължават своите изследвания след войната.

Руските чинии с атомни реактори, 1947 г.

Платформата „Форестал“ — първата орбитална станция на американците.

Блиц-геврекът на корпорацията АВРО в Канада.

Публикувани в Look Magazine тримерни чертежи на оригиналния диск с форма на тор BSM с турбореактивен двигател — един от истинските дискове AVRO, конструирани тайно за британското правителство от техния откривател Рихард Миите в базата на компанията А. V. Roe (AVRO) в Канада през 1954 г. Другата машина AVRO, показана на пресата, е била конструирана специално с цел да дезинформира обществеността и не е била предназначена да лети. Камуфлажният модел е бил конструиран обратно на това, което немците направили 15 години по-рано. Жироскопиращата маса била минимизирана, а нежироскопиращата — увеличена. Освен това витлото било поставено в средата като така се ограничавали размерите му. Двете кабини били монтирани в невъртящата се периферна част. Така се получила някаква невероятна небивалица.

Свръхзвуковата флугшайба на американските ВВС глава 3 (виж я там).

Синята книга доклад за проект Х 12 има на корицата си снимка не на извънземна летяща чиния, а на секретната турбореактивна летяща чиния изтребител AVRO на американските военновъздушни сили. Тя е произведена далеч преди 1954 г. и има само малки изменения в конструкцията на смукателното устройство и устройството за изгорелите газове в кабината са летателния апарат за достигане на свръхзвукова скорост и подобряване на аеродинамичността в сравнение с първоначалния вариант на немския модел от 1944 г. — турбореактивната чиния изтребител на Белонцо-Шривер-Миите.

Изтичане на информация от FOIA за съюзнически POW доклади по време на втората световна война относно спиране на двигатели на трактори, работещи в близост до секретните немски изпитателни бази за летящи чинии. Това потвърждава информацията на проф. д-р Р. Веско за електромагнитни летящи чинии, които са по-добри и естествени излъчватели на честоти, които спират работата на близко разположени двигатели, отколкото неелектрическите летателни апарати от турбореактивен и ракетен тип. Когато например в автоматичната непилотирана защитна платформа Kugelblitz била инсталирана специална магнетронна тръба, произведена в Elemag Gmbh, която генерирала честоти, подтискащи работата на двигателите на бомбардировачите, това довело до многобройни аварии и падания на съюзнически бомбардировачи. Фактите са подробно описани в книгите на Веско и Харбинсън и в повечето съюзнически вестници от времето на Втората световна война.

Снимки на НЛО от цял свят на летящи чинии с вертикални ребрени аеродинамични стабилизатори. Това е издайническият белег на произведените на Земята летящи чинии предимно за полети в атмосферата. Те използват стабилизиращото ребро за контрол на полета и за стабилизиране в атмосферата.

Копия на дузина статии от западногерманската преса от 50-те години с детайлни чертежи на множество различни модели на немски летящи чинии с обикновени двигатели с вътрешно горене, конструирани през Втората световна война.

Генераторите на Фодко — електро-магнитно пулсовите генератори на Съветската армия.

Доклад за противотанкова „зашеметяваща пушка“. Това е военното приложение на добре известния на уфолозите страничен продукт при действието на електромагнитните двигатели на летящите чинии — а именно способността им да подтискат действието на други двигатели. През 1975 г. членове на танкови екипажи от Българската народна армия докладват за съветски тестове, проведени с цяла българска танкова бригада (около 100 танка), на електромагнитните излъчватели „Фодко“ от типа на двигателите на летящите чинии. Тук те са били използвани като оръжие за подтискане действието на двигателите на танкове на голяма територия.

Съобщения за подобни спирания на корабни двигатели. Двигателите на прикриващ кораб от Шести средиземноморски американски флот от базата на НАТО в Неапол, Италия, отказали да работят по време на ученията през 1970 г. Близо до нея на кея бил спрял руски търговски кораб. Поради подтискащите емисии, излъчвани от руския кораб, американският не могъл да пусне в действие нито двигателите си, нито някоя от останалите електрически системи и не успял да напусне базата при началото на маневрите.

Летящи чинии за Пентагона.

От глава 5.4. Един още по-официален и нагледен пример за изчезването на инерчната маса, нашият четвърти пример, беше за мене един документален филм на Пентагона от 50-те години за изпробването на Хитлеровата летяща платформа. Тя приличаше на една мини-Шриверова чиния с диаметър от около 150 см., и имаше голям шахтов вентилатор, задвижван от два бутални двигателя. Отгоре върху вентилатора имаше площадка с парапет за правостоящия „пилот“ — войник от десантните части. Когато по време на полет на чинията войникът извади винтовката си и направи няколко изстрела „от рамо“, от правостоящо положение, забелязах нещо наистина невероятно: нямаше никакъв откат на армейската винтовка в рамото на стрелящия, и тялото му не се отмести и с милиметър назад по време на изстрела в този кадър в близък план. Това можеше да се случи единствено ако под действието на развитите антигравитационни ефекти от масивния жироскопиращ около вертикалната ос вентилатор беше изчезнала и инерчната маса на системата платформа-войник-винтовка.

Наскоро в американската преса се появи съобщение за разработената от една калифорнийска фирма летяща чиния — разузнавателната безпилотна летяща чиния „Shadow“ или „Сянката“, с главен конструктор Боб Кордрой. В тази статия от 1990 г. се разказва за тази малогабаритна платформа, задвижвана от ванкелов двигател, въртящ един „шахтов вентилатор“, който създава подемната сила на апарата. Разбира се не само вестникът, но може би даже и самият главен конструктор си нямаха и понятие, че тази бойна разузнавателна летяща чиния, конструирана за Пентагона, по всяка вероятност има своя 45 години по-стар предшественик, разработен от немците.

Дали обаче американският модел би заслужил да се нарече една истинска антигравитационна машина, а не само една аеродинамична машина, зависи единствено от това дали освен лекото витло, направено от композитни материали, в нея има и някакви други жироскопиращи тежки маси — като например контраротиращия блок на двигателя (с или без целия фюзелаж), разбира се въртящ се около вертикалната ос, в обратна посока на вентилаторната перка, за създаването на допълнителната жироскопна антигравитация. В противен случай може да се каже, че даже и след 45 години американците все още не са напипали тайните на простите немски антигравитационно-асистирани хеликоптери, и все още се мъчат само с обикновената аеродинамична подемна сила.