Владимир Терзийски
Летящите чинии на Илюминатите (56) (Том 1)

8.5. Причините за трескавото закопаване под земята.

След дълги размишления по въпроса за вече 50 годишната история на тайните подземни проекти на Илюминатите, постепенно пред мен започнаха да се откриват истинските причини за това трескаво зариване дълбоко под земята. Започнах да разбирам, че Империята на космозлото и на мрака, че Империята на тъмната страна на силата винаги е предпочитала да върши своите грозни машинации в дълбоката секретност и полумрака на подземните зандани. Набързо ще изброя най-важните причини за това маниакално зариване надолу в бездните на тъмнината, и за поддържането на уникалната суперсекретност около подземните проекти.

Премахването на частната интелектуална собственост.

Бомбардировките на съюзниците съвсем не са истинската причина за дълбокото зариване под земята на немските антигравитационни и други напреднали изследователски програми. Точно обратното, струва ми се, че и бомбардировките, както и цялата предизвикана от Илюминатите световна война, са само повода, само претекста да се сплашат хилядите немски учени да приемат безропотно жестоките закони и действителност в тези секретни проекти и да бъдат натикани в подземните изследователски бази, от който не могат да излязат доброволно по никакъв начин.

Затова, вместо тези програми да се провеждат в процъфтяващ и мирен период на нечуван научен прогрес — не само немски, но и световен, в атмосферата на пълна откритост и несекретност, позволяваща участието и обучението на учените от цялата планета в тези епохални нови изследвания, и водещ естествено до появяването на стотици хиляди патенти, запазващи интелектуалните авторски права на откривателите върху новооткритите от тях фантастични научни закони и чудотворни технологии. Тези нови патенти ще позволят на техните автори да натрупат милиарди от използването им в мирната световна икономика. Всичко това неизбежно би напълно обезценило повечето от сегашните патенти, собственост на големите световни банкери, върху които се гради тяхната задушаваща монополна хватка върху всички съвременни световни технологии. С това би залязла и тяхната власт върху цялата планета, именно за да не се получи така те по-скоро биха потопили целия свят в една планирана и разпалена от тях глобална война, отколкото да се разделят с абсолютната в техните собствени очи технологична и финансова власт, която притежават.

Чрез скриването на тези авангардни изследвания не само под земята, но и зад разпоредбите за най-дълбока секретност, провеждани на практика от железния есесовски контрол, задкулисните илюминирани финансисти на тези програми постигат пълното заобикаляне на всички световни закони за запазването на патентните и авторски права върху откритията на учените, работещи в тях. Точно както милионите лагеристи-роби от трудовите лагери са ограбвани и лишавани от плодовете на своя труд, като работят в подземните заводи само за паница каша на ден и едно дрипаво доживотно облекло, точно така и учените работят в тях за нищо повече от трикратен порцион храна на ден и една есесовска униформа на година.

С възхода на хитлеровия Нов Ред бързо избледняваха такива атавизми на миналото, като личната собственост — особено в областта на интелектуалната сфера. В края на краищата името на хитлеровия Нов Ред беше Национал социализъм, и всички ние вече сме разбрали досега, че през последния век зад колективната собственост на социализма винаги се е замаскирало владението на целите национални богатства от една малка шепа жестокосърдечни задкулисни „оператори“, работещи по партитурите на глобалните банкерски диригенти зад тях.

След войната това беше същата причина, поради която тайните правителства на големите суперсили решиха да заровят дълбоко под земята своите собствени секретни програми. За да бъде допуснат да работи в тези проекти, един учен трябва първо да подпише договор за абсолютното неразгласяване на тематиката върху която той ще работи долу под земята. Той можеше да се отчита и да споделя своите резултати само със своите преки началници. Всяко откритие, направено от него, автоматично принадлежи на неговите работодатели-господари — няма значение дали това са тайните съветски, английски, американски, френски или западногермански проекти.

Независимо дали имаме работа с тайни държавни военни програми, финансирани пряко от държавния бюджет, или с още по-тайни „странични“ черни програми извън знанието на Конгреса на САЩ или на съответните парламенти в другите суперсили, и финансирани от Пентагона чрез фондове, незаконно отклонени от други военни програми. Или с още по-секретни военни програми, финансирани от спецслужбите посредством астрономичните печалби, които те реализират от тяхната монополна търговия с наркотици. Не случайно толкова много проучвания на по-низши и непосветени в големите игри по върховете честни пазители на реда в Щатите са веднага потулвани, забравяни или унищожавани — те единодушно сочат към ЦРУ като към главния монополистичен вносител на наркотиците в САЩ, работещ според мнението на американските полицаи-дисиденти „на процент“ за големите световни банкерски фамилии. Те пък притежават монопола на целия наркотрафик в световен мащаб (Макламб, 1996).

Ако това са най-секретните частни подземни проекти, то тогава новопостъпващият в тях учен трябва първо да стане член на по-висшата съответна тайна ложа, ръководеща проекта, за да му бъде разрешен достъпа то тях.

Скриването на тайните проекти от самото немско население.

Чрез укриването в подземните бази есесовските менажери на тайните проекти успяват да заобиколят напълно всички изградени механизми на социален и научен контрол от страна на немското интелектуално лоби, което би се възпротивило най-решително на някои от тези ужасяващи експерименти. Например на гигантската програма за контрол на съзнанието, която СС провежда в своите подземни лаборатории. Никой интелектуалец не би се чувствал спокойно под едно тоталитарно правителство, което е създало огромен Корпус за психо-война (Psi Core в американското съкращение) от обучени екстрасенси, който да чете мислите и да се рови в гънките на паметта на участниците в тези проекти. Наистина, всичко използвано от руснаците и американците след войната в областта на промиването на мозъци и контрола на съзнанието доста години след това е само едно грубо копие на немските военновременни успехи в тази област.

Много други ужасяващи подземни проекти — за химически оръжия например — биха срещнали сериозната съпротива на неучастващото в тях немско академично мнозинство. Не трябва да забравяме, че не само примитивните отровни газове от Първата световна война, но и значително по-напредналите бинарни нервнопаралитични газове, които американците употребяваха масово във Виетнамската война, бяха открити 30 години преди това в немските подземни лаборатории. Твърде вероятно е и основата на съвременните биологичните оръжия също да е била положена в тайните илюминато-германски военни програми за изкуствени генетично-инженирани болестотворни и епидемиологични оръжия за контрол и намаляване на световното население (Щрекер, 89; Мулинз, 87; Хилдер, 4; Андерс, 93).

Най-тайните немски подземни проекти са съвместните изследвания, провеждани заедно с много извънземни учени, върху човешко генно инженерство. Те включват клониране на животни и хора, а също и хибридизация на хора с животни и хора с извънземни същества. Над генното инженерство стоят още по-секретните изследванията в областта на „душевното“ инженерство. Те включват присаждане и трансплантиране на човешки души в нови тела, а също и подмладяване на човешкото тяло чрез регресия назад във времето с помощта на машина на времето (т.н. на английски time regression), именно тези програми биха срещнали решителния отпор на всички религиозно-вярващи немски учени, ако те се провеждаха свободно и открито в немските университети.

В заключение бих споменал, че всички немски подземни бази, работещи на пълна мощност, необезпокоявани и недосегаеми за съюзническите бомбардировки, и в много от случаите специално избягвани от тях, са повече от достатъчни, за да успеят немците да произведат не само по-малките версии на своите турбореактивни летящи чинии, но и по-големите чинии-дреднаути с диаметър от 50 до 100 м, задвижвани с ракетна, електромагнитна и електростатична тяга, които ще бъдат предмети на едно най-подробно разглеждане във втория том на тази книга.