Владимир Терзийски
Летящите чинии на Илюминатите (18) (Том 1)

2.7. Космическият индустриален шпионаж на тайните общества в Гравитационния спектър на вълните и програмата СЕТИ за „търсене“ на извънземен разум.

Тук е мястото да продължим с невероятната история за „летящата тревокосачка“, която разгледахме в предишната глава, в параграф 1.3. Това ще бъде едно малко развлекателно отклонение от нашите жироскопни истории. Защото тази случка разкрива толкова много от „стила и метода на работа“ на най-дълбоко засекретените американски подслушвателни служби, верни оръдия в ръцете на Илюминати зад тях. Служби, за които даже и шефът на ЦРУ може би няма достатъчно висок допуск, за да му разрешат да знае нещо за тях! И така, да видим точно какво се беше случило, и кой кого подслушва в цъфналата ръж?

В тази малко комична история разказахме за експеримента с медния диск, развъртян и откъснал се от вала на тревокосачката. Пред погледа на онемелия изобретател левитиращият диск се беше устремил и изчезнал безследно в небето, обвит в интензивното синкаво-виолетово сияние. Уплашеният експериментатор нито го чул, нито го видял повече. Но затова пък много скоро чул някой да тропа заплашително на вратата му.

Само няколко часа след безследното изчезване на неговата „летяща чиния“ се случило нещо още по-забележително. Най-неочаквано в къщата на нещастния механик нахълтали дебеловрати правителствени агенти. Разпитали го най-грубо и безцеремонно, с много заплахи към него и неговото семейство. Още от самото начало му казали, че знаели, че той е изпробвал нелегално някакво непозволено антигравитационно устройство. Тъй като това били „особено строго засекретени устройства“, за провеждането на каквито експерименти той нямал никакво разрешение, го грозяла голяма присъда. Но понеже агентите с решителни погледи все пак били интелигентни хора, защото носели черни очила, те великодушно му предложили една сделка. Вместо да го тикнат до живот в затвора, те поискали той да им предаде цялата си документация, чертежи, и разбира се завършените опитни образци. „Веднага, намясто!“ — изкомандвали те. Е, естествено, че без никаква парична компенсация. Какво било тяхното удивление обаче, когато нещастният механик им показал косачката със счупения вал. Обяснил им, че това било всичко, с което разполагал.

Да хипотезираме какво се бе случило след изчезването на диска в небето. Малко вероятно е тайните радарни подслушвателни бази даже на Националната Агенция за Сигурност, National Security Agency, NSA, на тази значително по-секретна от ЦРУ разузнавателна централа, да са засекли дори със своите най-модерни радари почти мигновеното издигане на този „неидентифициран летящ обект“ с твърде малък радарен профил. За да са успели веднага да насочат техните „синеоки левенти“ към точните координати на мястото на изстрелването му. Та нали и десетки пъти по-големите по радарен профил, и много по-бавни от малкия половинметров диск едноместни моторизирани самолети-делтапланери изобщо не се засичат от радарите дори на една от най-големите и секретни авиобази в САЩ — военно-въздушната база Едуърдз в Калифорния. Както ми разказа инструкторът на такова частно делтапланерно училище, един ден той полетял от другия край на пистата директно срещу диспечерската кула на Едуърдз, и мощните радари на базата въобще не го засекли. Накрая единият от уплашените диспечери го видял да завива остро под самия му нос, за да не се сблъска с голямото стъкло на командната зала на върха на кулата.

Смятам за много по вероятно NSA да е засякла не с радари, а със своите детектори и подслушватели на гравитационни вълни антигравитационното излъчване от светкавично издигащия се малък диск. То е много по-мощно от неговия слаб отразен радарен сигнал. Така много по-точно те са триангулирали точката на старта на този подозрителен обект. Не трябва да забравяме, че гравитационните вълни се разпространяват не само мигновено, със скорост безкрайно по-голяма от тази на светлината, но те също се разпространяват и без затихване, без атенуация (Билек и Терз, IX.92). Така че и малкият половинметров антигравитационен диск би излъчил достатъчно мощен сигнал, за да може веднага да бъде безпогрешно засечен.

Току-що описаното тайно пеленговане с гравитационни вълни е нещо рутинно за специалните служби, въпреки че официалната американска тежкокалибрена академична физика от цитаделите на партийна линия на Илюминатите в областта на теоретичната физика — от Масачузетския и от Калифорнийския технологични институти — вече дълги години пуска „димна“ завеса, че на Земята още никой не е успял да регистрира гравитационни вълни. Поръчковото обяснение на учените-дезинформатори е, че такива вълни или не съществуват във Вселената, или са толкова маломощни, че за да могат все пак да се приемат от огромния наземен детектор, който те искат да построят за целта, те трябва да бъдат излъчени от гигантски и бързо-движещи се маси. Едва ли не от две сблъскващи се черни дупки, или от колабиращи и имплодиращи супернови звезди. Това са събития толкова редки в Космоса, че могат да минат десетки години, преди този предлаган от тях нов „супердетектор“ на гравитационните вълни изобщо да успее да регистрира нещо. Защото аз лично предполагам, че той умишлено е изчислен и ще бъде конструиран в най-близкото бъдеще да не може да приема практически никакви гравитационни вълни.

И така в момента двата института са предложили само срещу 150 милиона долара от джоба на американския данъкоплатец да построят огромен детектор, с който да „докажат“ експериментално, че гравитационните вълни изобщо не съществуват. Или дори ако все пак съществуват, те са толкова редки и неконтролируеми в природата, излъчвани от такива колосални и неуправляеми природни явления-катастрофи, че практически е напълно невъзможно да бъдат използвани за нещо полезно от хората. Затова те биха били съвършено безполезни за целите на комуникацията, или за тези на радио-локацията, по-точно на гравито-локацията.

Тази новопредлагана поредна димна завеса на Илюминатите ще скрие точно толкова от истината за гравитационните вълни, колкото и програмата Аполо на НАСА ($30 млрд.) скри от истината за физико-климатичните условия на Луната (виж глава 6.9.), и наличието там не само на бази на десетки извънземни цивилизации, но и на почти всички земни суперсили. Скри от истината, че вече един век продължава трескавото усвояване на Луната от същите тези тайни земни общества.

Точно толкова ще скрие и пет пъти по-скъпия от програмата Аполо сегашен проект за „Картографиране на човешкия геном“, The Human Genome Project ($150 млрд.) от истината за човешкия генетичен код, и от факта, че вече почти един век продължават суперсекретните илюминатски генетични експерименти за хибридизация на хора с животни, за клониране на хора, за хибридизация на хора с извънземни и за създаването на суперчовека на Новия световен ред.

Точно толкова скри и стария вече един век експеримент на братята Майкълсън и Морли, на който се спряхме преди малко. Той „доказа“ пред световната научна общност несъществуването на физическия етер, скривайки по този начин истината за тайните частно-финансирани проекти по антигравитация, провеждани от много земни тайни общества още от средата на миналия век, които използваха същия този „несъществуващ“ етер за създаването на основната подемна сила на своите антигравитационни двигатели.

Точно толкова ще скрие и новата програма СЕТИ (SETI) за търсене на извънземен разум във Вселената ($200 млн.) от факта, че от много столетия най-висшите ешелони на тайните земни общества не само са знаели за съществуването на многобройни извънземни цивилизации, не само са били в директен контакт с най-разнообразни извънземни раси, но най-важното — че самите тайни общества са били организирани преди хилядолетия на нашата планета като петата колона на същите тези извънземни интереси (главно от Тъмната страна на силата).

Като продължение на тази вековна традиция да се прикрива на всяка цена истината за окръжаващия ни Космос от „непосветените“ в секретите на тайните общества, за да се максимизира извлечената полза и изгода за техните тъмни цели; като достойно продължение на тази бляскава серия от поръчкови експерименти-димни завеси може да се прозре и истинската задкулисна цел на предлагания по-горе „детектор“ на гравитационни вълни. Като всички изброени току-що изтънчени академични димни завеси на Илюминатите, той също е предназначен не да търси истината във Вселената, а всячески да я потулва и потиска.

Вече половин век непосветената в илюминираните тайни академична общност търси братя по разум в Космоса в радиочестотния диапазон на електромагнитния спектър. Някой от учените почват да се съмняват, че това е най-удачната дължина на вълната за тази цел. Полека лека до тях се прокрадват и истории за тайните проекти на военните в областта на гравитационните комуникации. За да се парират всякакви самосиндикални опити на учените за изследвания в същата област спешно е нужна и димната завеса на „доказателството“, получено с новия гравитационен детектор, че гравитационните вълни въобще не съществуват във Вселената. Тази димна завеса ще прати господата непосветени учени да продължават все така упорито, както и досега, да „лаят на грешната порта“ на радиочестотните комуникации (както идиоматично се изразяват американците), за да могат Илюминатите през това време да продължават с пълна пара, прикрити зад тази димна завеса, своите много по-големи секретни програми на приемане на чужди извънземни съобщения от Космоса, но в съвсем друг честотен диапазон, с помощта на съвършено други излъчвания.

Какво имам предвид? Въпреки димната завеса със скъпия гравитационен детектор, която трябва да убеди летаргичните световни академични среди, че практически е невъзможно да се уловят и приемат гравитационни вълни, а какво остава пък те да се модулират и използват за комуникации, въпреки това мненията между алтернативната и десидентска научна общност в Америка са, че службите на NSA не само ревностно слухтят, засичат и веднага разследват всяко ново изпробване от частни лица на неауторизирани антигравитационни устройства с техните свръхчувствителни портативни жироскопиращи гравитационни детектори, локатори и пеленгатори — не само това, но още по интересното е, че със същите тези евтини детектори те вече повече от 50 години „джентълменски“ подслушват много извънземни комуникационни съобщителни линии около нашата планета. Защото гравитационните вълни винаги са били единствените използувани във Вселената носещи честоти на тези мигновени съобщения.

Кой би използвал радиовълните (разпространяващи се едва със скоростта на светлината) за някакви сериозни космически комуникации, когато само до най-близката звезда на Барнард пращането на един въпрос и получаването на отговора ще трае 10 години. Даже и в рамките на нашата Слънчева система същото нещо до Плутон и обратно ще трае 10 часа, и никой не би чакал на телефонната слушалка по половин ден, докато получи отговор на своя въпрос. От единия край на галактиката до другия и обратно, от момента на запитването до получаването на отговора, ще минат само 300 хиляди години. Докато с мигновено разпространяващите се гравитационни вълни може да се води телефонен разговор с другия край на галактиката, без да се усеща никакво закъснение в слушалката.

И вместо да известят световната общественост за своите епохални открития на многоброен разум във Вселената, тайните служби на Илюминатите продължават методично да съставят своите обемисти досиета на подслушваните извънземни цивилизации. Подслушването става за целите на най-прозаичния междупланетен промишлен и политически шпионаж. Защото, с малко помощ разбира се от техните тъмни извънземни приятели, се записват и после разшифроват засечените високообемни многоканални „трънк линии“ за компресирани съобщения, използвани от всички чуждопланетни цивилизации около нас. Този промишлен шпионаж Илюминатите водят естествено и по поръчка на техните извънземни учители и господари от тъмната страна на силата, които се мъчат да разузнаят, да проникнат, и да подриват останалите мирни и по-напреднали цивилизации около Земята, принадлежащи към „светлата страна на силата“. За това бъдещо покоряване именно се съставят и въпросните извънземни досиета.

В същото това време само „разсеяните“ земни учени-мечтатели (а някои от тях може би и щатни дезинформатори?) от програмата СЕТИ (SETI — Search for Extraterrestrial Intelligence), или „Търсене на извънземен разум“, начело с най-големия „мечтател“ (или главния промивач и масажист на мозъци?) проф. Карл Сейгън от Масачузетския технологически институт; само тези платени пропагандисти на официалната илюминатската версия за липсата на разум във Вселената все още се надяват да открият някого в Космоса, изпращайки обикновени радиовълни натам, и очаквайки да получат отговор обратно насам, кой знае след колко години, използвайки за целта един допотопен радиочестотен диапазон, който никоя извънземна цивилизация не използва и никога не е използвала за комуникации в Космоса.

Този факт е много добре известен на същите земни тайни общества, финансиращи задкулисно цялата димна завеса на програмата SETI, след техните продължили много векове ежедневни контакти и обмяна на информация с многобройни извънземни цивилизации. Тези срещи се провеждат в най-директния възможен пряк контакт по системата „очи в очи“, в изобилните частни подземни супер-секретни изследователски бази-градове в САЩ и в други страни.

Какво бихме могли да кажем за самия предводител на цялото това „замечтано и разсеяно“ академично дворянство — за проф. Карл Сейгън. Едно е сигурно — че той не може да е повърхностен като интелект или неквалифициран като специалист — такива хора в МТИ просто няма. Най-вероятно е като предводител на своите замечтани последователи-„фундаменталисти“ той да е един илюминатски агент и пропагандист от много висок ранг. Какви са моите основания за тези твърде сериозни подозрения към това светило на американската и световна академична мисъл?

Много прости и директни наистина. Не само, че в американския научен ъндърграунд се носят непотвърдени мнения за използването отчастни подслушвателни служби на жироскопни гравитационни детектори за подслушването на многобройни извънземни съобщения в необятния гравитационен спектър на излъчване, но напоследък вече и в научнопопулярната световна литература почват да се прокрадват съобщения за конструирането от частни лица на такива портативни настолни гравитационни предаватели и приемници, тоест модулатори и демодулатори на гравитационни вълни, които могат да пренасят по този начин съобщения: телефонни разговори, телевизионни канали или компресирани компютърни пакети информация. И най-важното — които могат евтино да се използват за откриването на разум във Вселената.

Руският физик инж. Спартак Поляков е публикувал преди осем години в своята книга „Въведение в експерименталната гравитоника“ не само теорията на гравитационните вълни и на тяхното излъчване, приемане и модулация, но е дал чертежи и снимки от етапите на построяването на неговия настолен жироскопен електромагнитен „гравитрон“, или гравитационен приемо-предавател (Поляков, 89). Аз лично го видях и фотографирах при моето посещение в неговата лаборатория край Москва. Това уникално съобщение продължава да бъде игнорирано вече осем години от „разсеяния“ Карл и от неговите замечтани последователи по целия свят, тъй като явно противоречи на партийната линия за момента относно извънземния разум.

Освен гравитрона на инж. Поляков, който разгледах, академик Акимов ми показа в своята лаборатория и нещо още по-невероятно — още по-компактни портативни приемо-предаватели на торсионни (или вортексни) полета, които също се разпространяват с почти безкрайно-големи скорости, значително по-бързи от скоростта на светлината. (Терз и Акимов, VI.94). Той беше така любезен да ми даде за моята бъдеща книга и фотографии от тези генератори. Торсионните вълни, открити от хората на академик Акимов, представляват едно обобщение, един по-общ случай на различните видове известни или почти известни вече на науката възбуждения на физическия вакуум, като електромагнитните вълни, електростатичното поле, или даже като гравитационното поле. Дори гравитационните вълни и полета се явяват само като един малък частен случай на значително по-разнообразните и всеобхващащи торсионни вълни и полета.

Което на прост език значи, че вече в самиздатските репринти на бившите тайни руски военни институти, които свободно се разпространяват из Русия от повече от 5 години, се съобщава и за изпробването на следващото поколение на космична комуникационна техника, основана не на гравитационни, а на още по-бързите торсионни вълни. Те ще позволят моментални комуникации не само в рамките на нашата галактика, както с гравитационните вълни, но и в рамките на цялата Вселена.

Ето защо е непростимо за учен с толкова високопоставен научен пост и голям международен престиж като този на „разсеяния“ Карл, да не е свършил „домашната си работа“ и да не се е запознал с публикациите в световния академичен печат по темата, за която се изказва като глобален експерт. Още повече имайки зад гърба си могъщите и безплатни информационни и преводачески служби по печата към ЦРУ, които безплатно събират, превеждат, класифицират, индексират и информират съответните американски служби и институти дори и за най-незначителното и незабележително руско научно откритие, като донасят до бюрото на заинтересуваната инстанция копието на перфектно преведената на английски статия! А какво остава за такива епохални и стратегически-важни открития като тези на групите на Поляков и Акимов. Само с едно телефонно обаждане „замечтаният“ Карл би имал на бюрото си цялата преведена купчина от публикации на двамата руснаци, и то безплатно.

Най-вероятното обяснение за поведението на „разсеяния“ Карл е възможността той да е един илюминатски агент от много висок, може би даже от най-високия възможен ранг — да е член вероятно на тайното американско илюминатско „политбюро“, на т.н. комитет на „Величествените 12“ (Majestic-12, MJ-12). Също както неговия предтеча — световно-известният Харвардски астроном, проф. Доналд Менцел. Той беше автор на много документални книги, развенчаващи хипотезата за съществуването на живот извън Земята, „доказващи“ несъществуването на НЛО и дискредитиращи всички онези изследователи, занимаващи се с тяхното изследване. Двуликият Доналд, за когото се оказа чак след смъртта му, от умишлено „изтечени“ и подхвърлени на пресата официални правителствени секретни документи, че е бил един от 12-те членове на тайния комитет MJ-12 (Купър, 93). Комитета, на чиито заседания според мнението в американската десидентска научна общност винаги има запазени няколко централни стола за постоянните представители и „имперски проконсули“ на извънземните раси от Империята на космозлото, които лично присъствуват на по-важните негови заседания. Твърде вероятно е след смъртта на проф. Менцел, този ключов за Илюминатите агент-дезинформатор в областта на уфологията, неговото овакантено място да е било попълнено от младия и амбициозен Карл.

Както наскоро обаче беше разкрито сред американските уфологични среди от един от най-добрите конспиратолози в Америка — от м-р Бил Купър — в неговата книга „Погледнете бледия конник“ (’93) (единия от четирите конника на Апокалипсиса — б.а.), този комитет е известен още и под името „Маджик-12“ — или „Магия-12“. Което пък, познавайки целия съвременен Вашингтонски задкулисен политически живот (виж моя двудневен семинар „Новият световен ред“), най-вероятно е съкратено от „Блек Маджик-12“ — от „Черна магия — 12“. Възможно е този комитет да е американския аналог на тайното немско общество Черното слънце, най-дълбоко законспирирано вътре в СС. То е било съставено от дванадесет черномагьосника-сатанисти, които са „заседавали“ в подземието-олтар на крепостта Вевелсбург, седящи на дванадесетте каменни трона. От там те са вземали най-важните решения от икономическо, политическо, културно и духовно естество в Третия райх. Те дефакто са били тайното сатанистко „политбюро“, управлявало задкулисно нацистка Германия по партитурите на същите извънземни духовни учители и водачи от Тъмната страна на силата, както и сегашните американски тайни общества начело с Илюминатите.

Или казано по български, към проф. Сейгън вероятно би трябвало да се обръщаме с пълната му титла на Лауреат на най-високите масонски награди, три пъти Носителя на ордена „Червения щит на труда“, на Члена на Политбюрото от 12-те черномагьосници, които управляват задкулисно американската, а от там и световната наука.

Целият този водевил за търсенето на извънземен разум от официалните представители на американската наука ми звучи почти като програмата SETI на някое примитивно амазонско племе, което си е построило от подръчни материали сред тропическата дъждовна гора своя главен проект на века — първия за цялата джунгла „радиоприемник“. За да чуе с него предаванията директно от БиБиСи от Лондон за европейското футболно първенство. Този приемник, това чудо на първобитно-общинната техника, представлява една гигантска 20 метрова фуния от палмови листа, построена между огромните дървета в джунглата. Нещо като фуниите на първите грамофони с пружина, но увеличена десетки пъти. Завършваща накрая с медицинските слушалки на безследно-изчезналия наскоро лекар-мисионер. Слушалките тържествено са забучени в ушите на племенния шаман, и по неговите команди цялото племе започва бавно да мести отвора на фунията от палмови листа, мъчейки се да я насочи право към Лондон, за да чуе с нея директно от Англия гласа на говорителя на БиБиСи.

Точно колкото диваците могат да чуят с тази фуния, с този примитивен „детектор“ в акустическия диапазон на трептене, радиовълните с гласа на говорителя на лондонската радиостанция, излъчвани в значително по-високия като честота на трептене и различен като поле радио-честотен диапазон — точно толкова биха могли и „разсеяният“ Карл и неговото племе от „замечтани“ фундаменталисти-последователи от програмата SETI да чуят със своя примитивен детектор в радиочестотния диапазон регулярните съобщения на безбройните извънземни раси, излъчвани в значително по-високия и различен като поле гравитационен диапазон.

Но стига иронии с „разсеяния“ Карл. Дано обаче по-бързо да разбере, че преднамереното мамене на цяла планетна цивилизация е огромен кармичен грях, който след това ще трябва да се изплаща в десетки следващи превъплъщения. Най-вероятно все в роли като тази на „разсеяния“ главен глупак в комедийния анимационен сериал на Доньо Донев „Тримата глупаци“.