Владимир Терзийски
Летящите чинии на Илюминатите (55) (Том 1)

8.4. Подземни летища за самолети и летящи чинии.

Точно когато мислех, че бях открил всичко, което можеше да се открие в областта на германските подземни приготовления за ожесточена дългогодишна война със съюзниците, няколко познати ми изпратиха книги, които споменаваха за строежа в последните години на войната на цели подземни военни аеродроми. Между тях имаше и много рядка фотография на едно от тези огромни чудеса на строителната техника. Те са наречени от немците U-feld (от Untergrundflugfeld — подземни летища), по аналогия на техните подводници (U-boot, Unterseeboot). В края на войната подземните летища са пленени в отлично състояние от американците. Огромни бетонни дъги върху пистата, дебели по 5 метра, поддържат 10–15 м пръст отгоре. Тя е оформена като хълм, и отгоре е засадена гъста гора. Самолетите се вдигат във въздуха под земята, и чак тогава камуфлираната врата на края на пистата се отваря за кратко време, и те излитат навън, вече набрали добра скорост. Цяло звено самолети е могло да излита едновременно от това подземно летище. При кацане процедурата се повтаря в обратен ред. Съюзниците никога не откриват тези летища преди края на войната. Едно от тях даже било открито съвсем случайно няколко години след войната. Поради болест окапали листата на дърветата отгоре. Американски пилот, прелитайки наблизо, забелязал подозрителната правилна издължена форма на изкуствения хълм, под който било скрито това огромно подземно летище.

След цялото невероятно разнообразие на подземни изследователски, производствени и експлоатационни комплекси, построени от немците преди края на войната, наистина трябва само едно малко усилие да си представи човек и следващата тяхна крачка — създаването на подземни бази за строеж, ремонт, обслужване, зареждане и излитане на летящи чинии. Проф. Ренато Веско (1968 г.) първи намеква в своята книга за такива подземни бази за летящи чинии. Те са построени на много места в Германия, като сред тях най-много се откроява подземния комплекс край Кала в Тюрингия. Във филма „НЛО секретите на Третия райх“, на виенския клон на тайното общество Темпелхоф (ТХГ-2, 93) показан и у нас по Нова телевизия, се показваше компютърната анимация на излитането на 25-метровата електромагнитна чиния от типа „Haunebu-2“ от такъв огромен подземен бункер. Предполагам, че твърде вероятно тя е правена по запазил се документален филм от онова време.

Най-неочаквано открих допълнително потвърждение за съществуването на огромни подземни бази за летящи чинии в Германия от една явно по глупост нецензурирана статия от петдесетте години в списанието „Лук мегъзин“, „Look Magazine“. Това е официалното илюстровано списание на американския елит и на тайните общества зад него. В статията канадски авиационен инженер обсъждаше предложените за строеж от канадската самолетостроителна компания АВРО (AVRO Corporation) в най-непосредствено бъдеще турбореактивни летящи чинии. Техните подземни бази били планирани да бъдат построени в северозападна Канада. Без обаче да разбира, авторът предлагаше да се построи един демодиран модел на немска антигравитационна турбореактивна чиния, построен доста по-рано в Германия. По-точно това беше летящия Донът блиц, обсъден в глава 4.4.

След като хванах компанията АВРО да плагиатства от стария проект на Белонцо, Миите и Шривер, като го предлага като откритие на новите следвоенни канадско-американски съвместни проекти, се усъмних, че може би не само чинията, но и предложената подземна база за нея вероятно също е била първоначално проектирана и построена в Германия. Веднага заподозрях, че не само проекта за чинията, но и този за подземната база, са дошли от някое засекретено американско или британско проучване върху Германския опит в архитектурата и построяването на подземните бази за летящи чинии в края на Втората световна война.

Статията съдържа рисунка на огромен подземен аеропорт с терминали за десетки летящи чинии, заедно с помощните служби по поддръжката. Твърде вероятно той включва и производствени и монтажни мощности. Това е една дълбоко закопана подземна база с размерите на град. Свързана е с повърхността на земята чрез гигантска вертикална шахта-силоз — като тези за изстрелването на ракети, но много по-голяма, с диаметър от 150 м. През нея антигравитационните чинии влитат и излитат от подземния комплекс под собствената си тяга. На върха на шахта има бързо отваряща се и затваряща се врата-люк, както на ракетните силози, но много по-огромна — с размерите на футболно поле. Малко преди тя да се плъзне встрани и да се отвори, сигурно се включват Вилхелм Райховите оргонови генератори на метеорологичната камуфлажна защита, които генерират изкуствена мъгла и облаци над отвора на силоза, за да не може да се види нищо отгоре от изведените в орбита шпионски спътници на руснаците.

Съвсем близо до ума е, че немските подземни летища за чинии са едно по-нататъшно развитие на идеята за техните подземни самолетни летища, построени и влезли в експлоатация преди края на войната. Най-многото, което немските проектанти трябва да променят от първоначалните подземни самолетни летища, е да скъсят вече ненужната хоризонтална подземна писта за засилване и излитането на самолетите, като я преоборудват в площ за кацане, обслужване и паркиране на летящите чинии. В единия й край трябва да се построи и вертикалния силоз, по който чиниите да влитат и да излитат от подземната база. Ако тя е построена в стръмните склонове на непристъпни планини, даже и този силоз не е необходим, защото при тях излитането и влитането на чиниите става от единия край на хоризонталната галерия на подземното летище, която стига до наклонения склон на планината.

В заключение бих споменал само, че е твърде вероятно първите огромни подземни градове-концлагери на нашата планета да не са били построени в нацистка Германия в последните 2–3 години на войната, а много по-рано. Започвам да подозирам, че може би първите такива частни подземни производствени комплекси на Илюминатите са създадени на нашата планета доста по-рано, дори и в един умален „пилотен“ вариант. Дългата практика на „археолог“ на тайните частни проекти по света ме е научила да гледам с особено внимание и подозрение на всеки „научнофантастичен“ филм, който се поднася на световната общественост. И особено на големите суперпродукции, върху които се концентрира цялата пропагандна канонада на световната медийна машина на Илюминатите.

Огромните подземни градове-преизподни, показани в безсмъртния немски черно-бял и ням „фантастичен“ филм „Метрополис“, правен от Фриц Ланг в ранните тридесет години на нашия век, започват да ми изглеждат твърде реални и възможни. Особено след цялата дискусия в настоящата глава върху германското подземно строителство, изпълнено само 10 години след като е сниман филма.