Владимир Терзийски
Летящите чинии на Илюминатите (42) (Том 1)

6.2. Авангардни хибридни ракетно-антигравитационни космични системи: ракети с антигравитационни асисти.

Провеждайки най-разностранни експерименти с ракети, немците разбират, че най-ефектният начин да се изстреля ракетата Фау-2 директно в орбита около Земята и да се превърне в орбитална оръжейна платформа, е не като се измислят нови горива, едно от друго по-екзотични и неправдоподобни, а като се използва един нов, революционен и безумно прост физически ефект за създаването на допълнителна подемна тяга. Сигурно читателите вече се досещат, че този нов начин е простото жироскопно въртене на ракетата около вертикалната й ос.

Ранни немски експерименти с малки бързо ротиращи около вертикалната ос ракети показват, че те достигат няколко пъти по-големи височини на полета от техните нежироскопиращи близнаци по експеримент, при всички други параметри държани едни и същи. Просто завъртане в една посока на газовите и на аеродинамичните кормила на ракетата Фау-2 би я довело до много бързото й жироскопиране около вертикалната ос. Това би създало допълнителния антигравитационен ефект, водещ до удължаването на траекторията. Аналогични експерименти са проведени преди войната в Съветския съюз с бързо жироскопиращи около надлъжната си ос артилерийски снаряди, и те са довели до същите резултати, според съветската артилерийска енциклопедия, издадена в края на тридесетте години.

А едно допълнително форсирано развъртане около вертикалната ос на еднотонната бойна глава на Фау-2 до няколко десетки хиляди обороти, с помощта на ракетни заряди с тангенциална тяга, възпламенени още преди старта на ракетата, вероятно би позволило и на тази най-примитивна от всички ракети на XX век да изстреля своята 1000 килограмова бойна глава, или пилотирана орбитална капсула, директно в околоземна орбита. Този експеримент е повторен през 60-те години във Великобритания с една ракета от калибъра на тактическата ракета Онест Джон. Данните сочат, че тя май успява да изстреля своя почти еднотонен товар директно в орбита. Затова резултатът от този стар експеримент ревностно се пази засекретен и до сега.

Съществува и друга възможност да се увеличи мощността на жироскопиращата ракета Фау-2 с антигравитационния асист, като към него се прибави още един много прост антигравитационен ускорител. При немските експерименти с електростатична антигравитация, които ще опишем във втори том, се оказва, че антигравитационната подемна сила на всеки жироскопиращ двигател се увеличава значително, ако целият се наелектризира до много висок електростатичен потенциал още преди старта, и този потенциал се поддържа и по време на полета. Това може да свърши отново един прост Ван-де-Граафов генератор.

Така че комбинирайки бързото предстартово развъртане на ракетата Фау-2 с нейното наелектризиране, бихме могли да се възползваме и от услугите на този допълнителен подемен ефект на жироскопната електростатична антигравитация. Не е нужно да се срещне съобщение в немската преса, за да се повярва в съществуването и на тази модификация на ракетата А-4. Достатъчно е да се намери една единствена прашна фотография, забутана в някоя пожълтяла стара книга, на нейната стартова площадка, монтирана върху високоволтови изолатори, за да може окото на опитния „археолог“ на немските тайни космични програми да разбере каква е била целта на този странен и необясним детайл от нейната конструкция.