Владимир Терзийски
Летящите чинии на Илюминатите (28) (Том 1)

Генеалогията на немските летящи чинии с конвенционални въздушно-реактивни двигатели.

В тази глава отново ще съпоставим нашите експериментални и теоретични заключения за антигравитационната физика на жироскопиращите маси, получени в предишните глави, с най-простите от многобройните различни типове успешно-изпробвани модели на немски летящи чинии с реактивни двигатели. Първо ще потърсим отново отговор на най-важния и същевременно най-простия въпрос на цялата тази книга, а именно как се създава жироскопната антигравитационна подемна сила, повдигаща тези многотонни чинии като перца от земята. По-точно, как един немски инженер би развъртял корпуса на летателния апарат, за да генерира този антигравитационен физически ефект, използвайки стандартните авиационни въздушно-реактивни двигатели, съществуващи през 40-те години на нашия век?

Използвайки многобройни публикации от немския печат, в тази глава ще разгледаме монтирането на съществуващите конвенционални двигатели с вътрешно горене — на различните авиационни въздушнореактивни двигатели — върху жироскопиращите лещовидни корпуси на Фуу Файтър-ите и Флугшайбите на Третия райх. От гледна точка на подемната сила, използвана от летящите апарати, ние отново ще открием неизбежните начални хибридни разработки на апарати с комбинирана аеродинамична и антигравитационна подемна сила — на полухеликоптерите-получинии или даже на полусамолети-получинии. След тях ще се спрем на елегантните „истински“ чинии, които използват за своя полет единствено антигравитационната подемна сила. Тъй като обикновено в един и същи модел на летяща чиния се преплитат няколко различни видове антигравитационни подемни сили, използвани паралелно, ние ще обсъдим най-подробно по-важните от тях.

Ще направим също и генеалогичната класификация на тези летящи апарати от гледна точка на двигателите, използвани в тях, проследявайки употребата на все по-мощни стандартни двигатели с вътрешно горене, започвайки с най-простите конструкции с авиационни правопоточни двигатели, и преминавайки през стандартни аксиални и нестандартни тороидни турбореактивни въздушно-реактивни модели, и завършвайки с авангардните недишащи газотурбинни антигравитационни двигатели. Ще споменем даже и за подозираните пулсиращи двигатели, монтирани на евтините шперплатови „Фолкс-шайби“ — на набързо-скалъпените едноместни летящи дискове-прехващачи на народното опълчение, трескаво проектирани за героичните и отчаяни въздушни битки през последните месеци на войната. От гледна точка на окачването на двигателите, аз съм разгледал първо набързо построените прототипи с извънбордни двигатели, които са заменени в последствие от техните подобрени варианти с бордови двигатели, монтирани вътре в корпуса на летящата чиния (Терз, 1990–96). Трябва обаче дебело да подчертая, че никога досега конструкцията на всички описани тук антигравитационни модели не е била обсъждана толкова подробно в печата.