Владимир Терзийски
Летящите чинии на Илюминатите (39) (Том 1)

5.7. Директивите на съвременната партийна линия на Илюминатите относно немските летящи чинии.

Това е първия превод на български език на моята книга с приблизително същото заглавие: „Close Encounters of the Foo Fighter Kind“ — или в превод „Близки срещи с огнените изтребители“, което на езика на специалистите в областта на уфологията ще рече „Близки срещи, но не с НЛО, а с огнените кълбовидни изтребители на Третия райх“ (Терз, VIII. 94). Заглавието избрах не случайно — то е още една стрела по адрес на американската „официална“ правителствена уфология, послушно пееща протоколната партийна линия на спецслужбите и на тайното глобално общество на Илюминатите, дърпащо задкулисно конците на всички тях. Защото тази „политически-коректна“, т.е. партийно-линейна уфология упорито продължава да отрича съществуването на всякакви земни тайни антигравитационни проекти, и още повече тайно сътрудничество между многобройни извънземни раси и тайните земни общества. Където и да било, когато и да било, каквито и да било, а пък най-вече, о-о-о анатема, в нацистка Германия. Поради това всички наблюдения на земно-построени летящи чинии веднага се „обясняват“ от ревностните щатни дезинформатори и пазители на партийната линия като най-обикновени срещи с извънземни пришълци.

Близки срещи от I, II и III вид са названия, приети отдавна в уфологията, за обозначаването на една прогресия от все по-близки срещи на земни жители с извънземни летящи обекти и с техните пилоти. Иронизирайки официалната партийна линия на щатните корифеи на американската уфология, аз нарочно избрах това хапливо заглавие, което зад гърба на официалната версия иска да подскаже на американския читател една десидентска и алтернативна хипотеза, че може би не-малка част от наблюдаваните в небето на нашата планета НЛО са построени тук на Земята, от земни учени и инженери — особено тези кацнали летящи чинии, чиито „извънземни пришълци“ говорят английски със силен немски акцент.

Какво е официалното отношение на западните правителства към немските летящи чинии? Дълги години след войната, след като и на непосветените в най-високите нива на тайните общества съюзнически разузнавателни централи им стават ясни истинските размери на немските тайни проекти по антигравитация, нито дума не се споменава за тях в съюзническата преса. Първи немските официози като списанието Шпигел, след това и десетина по-малки провинциални вестници, публикуват статии и интервюта с оцелелите конструктори на по-безинтересните проекти за летящи чинии, които не са евакуирани и безследно изчезнали след войната в Южна Америка и на Южния полюс. Тези статии и досега са най-ценните източници върху немските чинии с конвенционални двигатели с вътрешно горене (виж периодичната библиография в края на книгата). Все пак, колкото и интересна информация да се съдържа в тях, немските тайни общества публикуват статиите за своите реактивни чинии само като едно поръчково и умишлено разкритие, за да скрият зад неговата димна завеса своите още по-напреднали космични програми с електрогравитационни чинии.

Всички останали дезинформационни статии и няколкото поръчкови книги, публикувани във Великобритания в 70-те години и в последствие, имат за цел да дискредитират даже и тези най-прости немски турбореактивни чинии. Те правят това, за да излекуват наранената английска авиационна чест, а също и за да скрият истинските размери на немските постижения, дори и в областта на примитивните немски реактивни летящи дискове. Тези книги разказват винаги само за два-три „дежурни“ модела на немски турбореактивни чинии, но не разкриват нищо за факта, че това са били революционни летателни апарати, построени не като конвенционални аеродинамични хеликоптери, а използващи новия антигравитационен принцип. Да не говорим за факта, че те никога не споменават нито дума за немските космични чинии с ракетни двигатели (Веско, 68; Бартън, 68; Харбинсън, 80 и 85).

С две думи: ако изобщо немците са успели да построят нещо, то или едвам е излетяло, и след това веднага се е разбило; или пък спец отрядите на СС, под предводителството на неуловимия генерал Ото Скорцени, са го взривили малко преди нахлуването на руснаците в Прага, където се водели тези изследвания. Или летящите дискове са пленени от руснаците, заедно с техните конструктори, и след това са изчезнали безследно в тайните съветски военни конструкторски бюра в Сибир.

Във всичките дезинформационни източници подемната сила на чиниите се обяснява само с използването на нови не конвенционални аеродинамични ефекти, като вездесъщият ефект на Анри Коанда за прилепването на въздушна струя към една огъната повърхнина, споменат в глава 4.3., в раздела за Флугшайбата. В нито една от тези книги не се споменава нито дума, че корпусите на немските чинии са жироскопирали около вертикалната ос, създавайки по този начин главната основна подемна сила — жироскопната антигравитация.

Никъде не се прави дори и намек, че тези летящи дискове не са били нищо повече от обикновени летящи жироскопи, задвижвани от всички възможни видове двигатели с вътрешно горене, които са съществували в немския арсенал. Както споменахме още в първите две глави, жироскопът се оказа един от най-добрите завихрящи вортексори на физическия етер, създавайки изкуствения етерен циклонален вихър на летящата чиния. Изкуствено генерираният етерен циклон взаимодейства с големия Земен планетен етерен циклон, и в крайна сметка създава подемната сила, която поддържа тези многотонни гърмящи огнени дискове във въздуха.